РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Бургас, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120101608 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД
против Д. А. Б., с която са предявени три установителни иска по чл.422 от ГПК.
С определение № ***/*** г. съобщението, с което са изпратени книжата на ответника
за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен особен представител, като с
определение № ***/*** г. за такъв е назначен адвокат М. И., който депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ищеца депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и
да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковете и моли
съда ги отхвърли, респективно, ако приеме, че е усвоена сумата по кредита, да осъди
ответника само за главницата, защото договорът за кредит е недействителен.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Д. А. Б., в
качеството на потребител, е сключен договор за предоставяне на кредит № *** (за краткост
Договора), по силата на който на Б. е отпуснат кредит в размер на 700 лева, който следва да
бъде погасен на 10 месечни погасителни вноски, като първата е платима на *** г., а
последната на *** г. Според Договора ГПР е в размер на 48,44 %, а лихвеният процент е
фиксиран – 40,15 %. Общата дължима сума по кредита е 827,05 лева. Договорът съдържа и
погасителен план, в който към всяка от първите шест погасителни вноски се добавя и сумата
от 58,28 лева, която е част от неустойка в размер на 349,68 лева. Според заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза ответникът е изпълнил
процедурата за кандидатстване за сключване на Договора, предвидена на сайта на
1
дружеството minizaem.bg, като Договорът е активиран на *** г. в 10.19 часа.
Според чл.3, ал.2 от Договора при неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение в срок до пет дни от датата на сключване на Договора, потребителят дължи
неустойка в размер на 349,68 лева. Според чл.5 от Договора неустойката не се включва в
ГПР. Обезпечението, което следва да предостави кредитополучателят, следва да бъде или
банкова гаранция в размер на главницата и лихвата, т.е. 827,05 лева, или поръчителство на
две физически лица, които отговарят кумулативно на определени условия.
Сумата по кредита в размер на 700 лева е изплатена лично на ответника Б. на *** г. в
офис на „Изипей“ АД.
На *** г. е входирано в БРС заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Б., по което е образувано ч. гр. дело №
***/2024 г. по описа на съда. На 16.12.2024 г. по това дело съдът издава заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4318, с която разпорежда
длъжникът (ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството сумата от 837,39 лева,
дължима на основание сключен между страните договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *** от *** г. и съответните общи условия към него, от които 700 лева –
главница, 127,05 лева договорна лихва за периода от *** г. до *** г., 10,34 лева – лихва за
забава за периода от *** г. до 06.12.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата
от 700 лева от *** г. до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта за изпълнение на основание чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415 от ГПК на
заявителя е указано да предяви установителни искове за вземанията, по които е образувано
настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, които са допустими.
Ищецът основава вземанията си на договор за кредит, като се твърди, че той е
сключен по реда на ЗПФУР, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитора, т.е. касае се за електронен документ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът указа на ищеца, че в негова
тежест е да докаже, че Договорът е подписан от Б. с електронен подпис. Според
разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Следователно не
съществува пречка за ищеца да представи Договора на хартиен носител, което той е сторил.
Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна само, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо, за да
прецени дали исковете са основателни, съдът следва да установи, че вземанията произтичат
от действителен договор за кредит. Доколкото ЗПК (чл.5, ал.9) урежда предоставяне на
потребителски кредит от разстояние, а Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) има за цел да осигури защитата на потребителите при предоставяне на
финансови услуги от разстояние (чл.2 от същия), то следва да се приеме, че ЗПК е приложим
в случая.
Ако Договорът не е подписан от потребителя, той би бил недействителен – аргумент
от чл.22 от ЗПК. Видно е от представения от дружеството Договор, че той не съдържа
2
саморъчен подпис на Б., нито негов квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.) - т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл.
13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 - т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Установи се по делото,
че ответникът е изпълнил процедурата за кандидатстване за сключване на Договора,
предвидена на сайта на дружеството minizaem.bg, като Договорът е активиран на *** г. в
10.19 часа.
В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят
допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена
стойността на саморъчен такъв. От Договора (чл.4а, ал.2) се установи, че страните са
постигнали подобно съгласие помежду си, поради което Договорът е подписан от ответника
с обикновен електронен подпис.
По съществото на спора:
С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които
макар и да касаят друг случай, имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по
смисъла на ЗПК. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да
вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, за да
установи дали с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума
да бъде отчасти изведено извън рамките на договора така, че то да не се съдържа изцяло в
посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В процесния случай неустойката, уговорена за непредоставяне на обезпечение,
очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително
възнаграждение по кредита. Кредиторът е убеден, че неустойката ще стане изискуема,
затова я включва в погасителния план още при сключване на Договора и предвижда
разсроченото й плащане заедно с месечните вноски за възнаградителна лихва и главница.
Няма логика да се уговоря неустойка за непредоставяне на обезпечение, при положение, че
такова може да се изиска още при сключване на Договора. Кредиторът поставя неизпълними
условия за предоставяне на обезпечение, защото ако можеше да предостави банкова
гаранция за цялата сума по кредита или да осигури двама поръчители с осигурителен доход,
надвишаващ 1000 лева, длъжникът не би имал нужда от заем. Освен това, срокът за
предоставяне на обезпечение е толкова кратък (пет дни), че за длъжника е почти
невъзможно да изпълни поставените условия, най-малкото поради нуждата от извършване
на справки в повече от една институция (служебна бележка от работодателя на
поръчителите, справка от ЦКР към БНБ). Ето защо кредиторът е действал недобросъвестно
при уговарянето на неустойката – в този смисъл и Решение № 3 от 6.01.2025 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 1504/2024 г.
След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на
СЕС, то е следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя и в ГПР, което
не е направено. Така Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
3
на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл
е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС. Ето защо и на основание чл. 22,
ал.2 от ЗПК Договорът е недействителен, поради противоречие със закона – неточно
посочване в Договора на ГПР.
Твърденията на ищцовото дружество, че е „премахнало“ от Договора клаузата за
неустойката – във връзка с писмо вх. № ******* г. на КЗП, с което е констатирано, че същата
е неравноправна, са ирелевантни. Сделката изначално е недействителна и няма как
впоследствие да бъде санирана, освен чрез предоговарянето й от страните, доказателства в
каквато насока не са ангажирани. Извън горното, писмото на КЗП е от дата, която следва
крайната дата за издължаване на кредита (*** г.), т.е. не може да се приеме, че
„премахването“ е осъществено по време, когато кредитът е бил „текущ“.
Ето защо дружеството няма вземания за договорна лихва и за лихва за забава и тези
искове следва да бъдат отхвърлени.
Дружеството има право да получи само чистата стойност на кредита, която е в размер
на 357,90 евро (700 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е заплатил каква да е част от тази сума.
По въпроса за разноските:
Според т. 49 от Решение на СЕС по дело C-746/24 член 6, параграф 1 и член 7,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори (за краткост Директивата), както и
принципът на ефективност не допускат правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които му се връщат вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер. Според т.50 от същото
решение, за да се запази полезното действие на Директивата и да се осигури ефективна
защита на потребителя срещу особено неблагоприятните последици, които би могло да
породи обявяването на нищожността на договора за кредит поради неравноправна клауза,
следва да се приеме, че т.49 от решението се прилага по аналогия, когато потребителят е
ответник по иск за връщане на заетата главница, предявен от кредитора след обявяването на
договора за кредит за нищожен. Както вече се посочи, в случая кредиторът не следва да
предявява отделен осъдителен иск за вземането за чистата стойност на кредита, т.е. дали
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД има вземане за чистата стойност на кредита се решава в настоящото
производство. Ето защо разрешението, прието от СЕС, следва да намери приложение и в
настоящото производство и ответникът не дължи разноски на ищеца. Ответникът има право
на разноски, но няма доказателства да е направил такива, поради което и не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д. А. Б., ЕГН – **********, с последен
известен адрес с. Т. ***, дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от
357,90 евро (триста петдесет и седем евро и деветдесет евроцента), представляваща
главница по договор за предоставяне на кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва от
*** г. до окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ***/2024 г. по описа
на БРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, против Д. А.
Б., ЕГН – **********, с последен известен адрес с. Т. ***, установителни искове за
признаване съществуване на вземания на дружеството, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ***/2024 г. по описа
4
на БРС, както следва: 64,96 евро, представляващи договорна лихва по договор за
предоставяне на кредит № ***/*** г.за периода от *** г. до *** г.; 5,29 евро, представляващи
лихва за забава за периода от *** г . до 06.12.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК – *********,
за присъждане на разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа
на БРС и в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5