Р Е
Ш Е Н
И Е
№558
01.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 295 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220,
ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „Евротекс”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Я.Е.П., подадена чрез пълномощника му адв.С.Ж., срещу
Решение към MRN 20BG002002040038R8/17.11.2020
г., с Рег.№32-64121/24.02.2021г. на Директора на Териториална дирекция Северна
морска към Агенция „Митници“(понастоящем
Директор на Териториална дирекция”Митница Варна”)
.
В
жалбата се твърди, че обжалваното Решение, било незаконосъобразно и следвало да
бъде отменено изцяло.
Излагат
се съображения, че за да пристъпят към определяне на по-висока стойност,
митническите органи трябвало да обосноват наличието на съмнения относно
достоверността на митническата стойност и после да докажат, че са спазили
процедурата по нейното увеличаване. Твърди се, че в Решението пространно място
било заето за описание на т.нар. „справедливи цени“, дефиниция, създадена в закона на 01.01.2020 г. с параграф
1, т.40 от ДР на ЗМ, но въпреки всичко т.нар. „справедливи цени“ били
статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години,
но същите не можели да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали
в дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл.70 и 74 от МК.
В
Решението на стр.4 административният орган се позовал
на Решение по дело №291/15 на СЕС, но в същото се говорело за „договорна
стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер
на покупните цени при вноса на сходни стоки“ и в тази връзка в Решението нямало
изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки
и доказателства за това, че т.нар. „справедливи цени“ касаят „сходни стоки“.
Според
текста на стр.2 в Решението, основателни съмнения можели да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определената рискова
прагова стойност. Единственият извод, който можело да се направи от този текст
бил, че определената рискова прагова стойност, изчислена на базата на тези
„справедливи цени“, всъщност представлявала минимална митническа стойност, а
съгласно чл.144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС било забранено
митническата стойност да се основава на минимални митнически стойности. Същевременно
не съществувал нормативен акт, който да определял тези рискови прагови
стойности.
Във
връзка с описанието, възниквал и въпросът как е определена като стойност тази
„справедлива цена“, тъй като не било достатъчно да има дефиниция в закона, а
трябвало да бъдат посочени конкретни стойности за всеки отделен артикул и в кой
нормативен акт били записани тези стойности. По повод цитираната система „THESEUS“ следвало да се има предвид, че нямало достъп до тази
информация на официалния сайт, нито имало заповед, която да определя тези
стойности и съдът не можел да провери как е формирана цената за стоките по
тарифните номера, обхванати от решението. Не била извършена и проверка в счетоводството на дружеството.
Относно
митническата стойност в жалбата се твърди, че в случая административният орган
приложил разпоредбата на чл.74, параграф 3 от Регламент 952/2013 г., вр. чл.140
от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447. Най-важното в случая било, че митническите
органи трябвало да прилагат последователно методите, предвидени в чл.74, параграф 2 и само ако не открият договорни стойности за
идентични и сходни стоки за най-голямо сборно количество от внасяните стоки на
територията на ЕС, или стойност, която е формирана след като са отчетени
всички разходи за производството на такива стоки, можело да се премине към
определяне на стойност по чл.74, параграф 3 от МК. Именно това условие не било
спазено, тъй като имало събрани по делото писмени доказателства за налични
вносове на идентични или сходни стоки на територията на страната, за което
говорел и текстът на самото решение – на стр.5 от същото било записано, че са
намерени такива стойности, но понеже били необичайно ниски, затова били
отхвърлени.
В
същото време чл.141, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС
постановявал, че когато се намери повече от една договорна стойност на
идентични или сходни стоки, се прилагала най-ниската от тях. Тази разпоредба
била императивна и не давала възможност на митническите органи да я дерогират и
да преминат към приложението на чл.74, параграф 3 от МК. Митническите органи
нямали право да преминават към определяне на стойността по следващ способ, под
претекст, че стойността на сходните стоки била ниска, и това представлявало
нарушение на правилата за определяне на митническата стойност.
От
друга страна не било ясно защо административният орган е пристъпил към
определяне на митническата стойност по чл.74, параграф 3 от МК, тъй като
жалбоподателят бил представил на митническите органи фактура, платежни
документи за заплащане на цената на стоките, фактура за транспортните разходи
до страната, с което доказал декларираната митническа стойност. Обратното,
митническите органи не били извършвали проверка в счетоводството на дружеството
относно платената или подлежаща на плащане цена.
По изложените в жалбата съображения се моли
обжалваното Решение да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски.
Ответникът
- Директор на Териториална дирекция”Митница Варна” към Агенция „Митници“ (преди Директор на Териториална дирекция (ТД) Северна
морска), чрез процесуалния си представител по делото и в писмено
становище, развива подробни съображения за неоснователност на жалбата и
претендира същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С митническа декларация - MRN20BG002002040038R8/17.11.2020 г.(л.44)"Евротекс" ЕООД декларирало за режим „допускане за свободно
обращение“ стока „употребявани дрехи – 451 пакета“, 11275 кг. бруто, 11100 кг. нето, държава на износ *, деклариран
произход *, с обща
фактурна стойност 10 890.00 USD при курс за митнически
цели 1.65021 лв за 1 USD и посочени код по Тарик – **********, с износител Джи енд Кей Текстил
Инс. Към
митническата декларация били представени търговска фактура JK-Exp-4587-2020 от 29.09.2020г. опаковъчен
лист, коносамент № MEDUPS023588, фактура
за транспортни и други разходи, застрахователна
полица, сертификат за фумигация, платежни нареждания за внасяне към бюджета на мито и ДДС, и пълномощно.
Във връзка с митническото оформяне на стоката и проверка
на данните в приетата митническа декларация, вкл. декларираната митническа
стойност, с писмо рег. № 32-337503 от 18.11.2020г. на Началника на МП Варна запад(л.31),
дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на
стоките по смисъла на чл.195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.89 от същия регламент, чл.148
от Регламент за изпълнение ЕС №2447/2015 и чл.59, ал.1 от ЗДДС, следва да
учреди обезпечение в размер 17 939.09 лв. В писмото са указани формите на
обезпечение и срокът за представянето му, както и последиците от непредставяне
на такова. Писмото било връчено на 18.11.2020г. на представител на дружеството,
като депозитът е внесен с платежно нареждане
по сметка на ТД Северна морска на същата дата (л.54).
С писмо рег. № 32-337506 от 18.11.2020г. на Началника
на МП Варна запад „Евротекс”ЕООД било уведомено, че за нуждите на допълнителна
проверка на процесната митническа декларация, съгласно чл.140, ал.1 от
Регламент за изпълнение(ЕС)№ 2015/2447г. на Комисията следва в 7-дневен срок от получаване на същото
да представи подробно посочени в писмото
документи и информация в подкрепа на декларираната митическа стойност.
Писмото било връчено на представител на дружеството на 18.11.2020г.
На 18.11.2020г.е извършена проверка на стоката по
горепосочената МД, за което е съставен протокол от същата дата (л.37).
В отговор на писмо
рег. № 32-337506 от 18.11.2020г. от дружеството е представено писмо вх.№32-344900/24.11.2020г. (л.28), в което
били обективирани пояснения по отношение вече представените документи и били
декларирани обстоятелства касателно
осъществения внос.
До дружеството е било изпратено Съобщение рег. № 32 -2140/05.01.2020
г. (л.35) по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., с което адресатът бил уведомен за мотивите,
на които ще се основава решение на митническия орган относно
митническа декларация № MRN20BG002002040038R8/17.11.2020г. Със съобщението дружеството е уведомено, съгласно
чл.26 ал.1 от АПК, за започване на административно производство, като на
основание чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 му е предоставена възможност
за становище по мотивите в 30-дневен срок от получаване на уведомлението.
Указано е, че при непредставяне на становище, производството ще продължи с
издаване на решение на административния орган.
Съобщението е получено от дружеството на 06.01.2021г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л.27).
С писмо вх. № 32-7147/08.01.2021г.дружеството е
изразило несъгласие във връзка със започналото производство по издаване на решение за увеличаване на
митническата стойност на стоките, като изложило подробно съображенията си.
На 24.02.2021г.Директорът на ТД
Северна морска при Агенция "Митници" е издал оспореното в настоящото
производство Решение рег.№ 32-64121, с което е отказал да приеме митническата стойност на
декларираната стока №1 в МД с № MRN20BG002002040038R8/17.11.2020г. и е определена нова митническата
стойност на същата, в размер на 44 289.00лв,
представляваща сумата от 3,99 лв/кг при посочване на базата за формирането й -
МД с MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г.
В резултат на последното са установени за досъбиране мито в размер на 1394.87лв и ДДС в размер 5542.61
лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 от Регламент (EС) № 952/2013 г.В решението е взето предвид внесеното
обезпечение в размер на 17229.41лв, като
е посочено, че след погасяване на
задълженията остатъкът от депозираната сума следва да бъде освободен, на основание чл.98 от
Регламент (EС) № 952/2013. Определени са датата на възникване на
задължението – 18.11.2020г. и длъжника – оспорващото дружество. Разпоредено е
същото да се уведоми за размера на възникналото задължение. Посочено е, че
решението е неразделна част от митническа декларация с № MRN20BG002002040038R8/17.11.2020г.
От фактическа страна в решението са описани
извършените в хода на проверката действия по изискване и представяне на
обезпечение, проверка на стоката, изискване на допълнителни документи и
информация, и съответно постъпилите от дружеството такива. Прието е, че
декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в
ЕС. Поради продължаващи съмнения и след представяне на допълнителни документи,
установяващи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата
платена или платима за тях сума, е
прието, че митническата стойност не следва да се определя по метода на договорната
стойност – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Приета е неприложимост в случая
на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл.74, §2 б.“а“ –
б.“г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради липсата на данни относно физическите
характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които
се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при
производството на оценяваната стока. Прието е, че митническата стойност за
Стока 1 от МД № MRN20BG002002040038R8/17.11.2020г. следва да се определи на основание
чл.74, §3 от същия регламент като се вземе предвид декларираната митническа
стойност по МД с MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г.
Решението е съобщено на дружеството с писмо рег.№32 - 65042/25.02.2021г.,
което е получено на 26.02.2021г., видно
от приложеното известие за доставяне(л.14).
Жалбата срещу решението е подадена до съда чрез
административния орган, като е депозирана чрез куриерска служба Еконт Експрес
на 12.03.2021г.(л.68-69), постъпила е в ТД Северна Морска на
15.03.2021г. и е заведена с вх. № 32-84308 от същата дата.
В хода на
съдебното производство са приобщени като
доказателства справки от митническата информационна система МИС3А и от
системата „ТЕЗЕЙ“, ведно с превод на български език, послужили за анализ при
обосноваване на възникналите съмнения в реалността на декларираната митническа
стойност и при определяне на новата такава на процесната стока.
По делото по искане на жалбоподателя е допусната и съдебно – счетоводна експертиза. След
анализ на документите по делото и счетоводната информация на дружеството –
жалбоподател,вещото лице е установило, че плащането на декларираните в
митническа декларация № MRN20BG002002040038R8/17.11.2020г. стоки е извършено от
вносителя към продавача по банкова сметка, ***айфайзенбанк, №65 от 06.10.2020г.
и № 78 от 05.11.2020г., като в документите са посочени сумите 20 000 USD и 9 961.00 USD. В процесната фактура сумата по сделката е
10 890.00 USD, която е отразена в счетоводните
записвания на дружеството. От
извършените справки вещото лице е установило, че извършеният превод в размер на 20 000 USD
е послужил за заплащане по фактури за
внос на стоки, регистрирани с митнически
декларации - пълно плащане в размер на
19 680 USD по фактура JK – EXP - 4659-2020 от 28.10.2020г.
и остатък от 929
USD по фактура JK – EXP - 4587-2020 от 29.09.2020г. Според вещото
лице, анализът на данните от документите показва, че процесната доставка е
платена със: 1. суифт от 08.10.2020г. за
сумата 9 961 USD и 2. От сумата 20 000 USD са платени остатъкът от
доставката по процесната фактура , както и стоките по друга фактура
от 28.10.2020г., която е неотносима към
настоящото дело.
По
въпрос 2 вещото лице дава заключение, че плащането е извършено от банкова
сметка ***зносителя, потвърдено от наличните по делото суифт и банково
извлечение, както и е регистрирано в
счетоводството на жалбоподателя.
Експертизата
дава заключение, че в процесната фактура се сочи цената на стоката в размер на 10 890
USD. Тази сума е декларирана в процесната митническа декларация и се намира в счетоводните регистри на жалбоподателя. Съответно, според вещото лице,
е налице съответствие между платената
цена на стоката и декларираната стойност по процесната митническа
декларация.
В
отговор на въпрос 4 – Какви видове стоки са внесени по процесната декларация от
17.11.2021г.и тази, ползвана от митническите органи и на каква стойност, в
констативно-съобразителната част от заключението вещото лице анализира
съдържанието на двете декларации, като сочи,
че и в двете стоките са декларирани с
общо наименование „Употребявани дрехи“. Сочи, че от данните за процесната
митническа декларация и тази, използвана от митническите органи като база, се
установява, че видовете стоки са: дамски и мъжки панталони, блузи спортни
облекла, ризи, поли, рокли, якета, тениски, потници, пуловери, палта и други. Вещото лице сочи, че след сравняване на
данните от двете подробни фактури е установило, че е извършен внос на употребявани дрехи втора употреба от два
различни доставчика и не се намира
съвпадение на наименованията между
отделните артикули, от което следва извод, че артикулите по фактура JK – EXP - 4587-2020 от 29.09.2020г. са различни, по качество и вид от тези по
фактура 340/2019-20 от 10.03.2020г.(свързана с
ползваната от митническите органи
декларация от 22.05.2020г.)
Според вещото лице, доказателствата,
представени по процесния внос, както и счетоводните записвания дават основание
да се заключи, че са налице условията за
определяне на митническата стойност по чл. 70 от Регламент(ЕС)№
952/2013г.Установени са договорна стойност, като и действително платената цена
на стоките продадени за износ за ЕС,
респ. България. Митническата стойност на стоките, описани в обжалваното решение
следва да бъде определена съобразно разпоредбите на чл. 70 от Регламент(ЕС)№
952/2013г. и следва да бъде в размер на 17 970.79
лв. Съобразно възприетото, вещото лице
посочва, че допълнително задължение за
мито и ДДС за стоките не възниква.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от
лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган предвид
регламентацията на чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент(ЕС) № 952/2013.
Обективирано е в писмена форма като не се установява при издаването му да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Спазено е изискването
на чл. 22, § 6, изречение първо от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, според който преди да вземат решение, което би
било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на
които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето
становище в определен срок.
В изпратеното на оспорващото дружество по реда на чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент № 952/2013, съобщение са изложени обстоятелствата, обосноваващи
съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. Със съобщението е дадена възможност за изразяване
на становище по посочените в него мотиви в 30-дневен срок от получаване на
съобщението, от която оспорващият се е
възползвал.
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни в територията на ЕС стоки е регламентирана в
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент).
Съгласно чл. 74 § 1 от МК, когато митническата
стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съгласно чл.74, § 3 от МК, когато митническата стойност не може да се
определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; Член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на регламента.
Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото такова
при спазване установената от
регламента поредност.
Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация - съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение,
а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Кодекса.
В този случай следва се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест на митническите органи е, при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение, при определяне
на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2,
буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно § 2 на чл. 141
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, параграф
3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност
на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според пар. 5 на
чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна стойност за стоки, произведени
от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи
договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което
е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Идентични стоки, съгласно чл. 1, параграф 2, т. 4 от
Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл. 1, параграф 2, т.
14 "сходни стоки" означава - в рамките на определянето на
митническата стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В
процесното Решение, за да мотивира основателно съмнение, че декларираната от
жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена сума,
митническият орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година
по дело C‑291/15 от 16.06.2016г. Цитираното решение е постановено по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент
(ЕИО) №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за
прилагане на Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО)
№2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите
органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз
основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член
30 от Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото
член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направено тълкуване е
приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо
да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно
определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата
стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
Според
постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по
дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van Financiën и
Решение от 19 март 2009 г. по дело C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland,
правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013,
всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На
това принципно положение е основана и процедурата по член 140, параграф 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от
Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati
Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di
Sicurtà SpA.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по член 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за
корекция, произтича от общото правило на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС)
№952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение.
Въз
основа на изложеното, в тежест на митническия орган е да обоснове на първо
място „основателността“ на своите съмнения, неприемането на декларираните
договорни стойности на внасяните стоки и решението си по член 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да се определи
по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя по
вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. член 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Според
изложеното от административния орган в процесното решение, съмненията относно
декларираната митническа стойност на стоката произтичат от това, че
декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата
стойност при сходни стоки в ЕС.
В
решението е посочено, чe митническите
органи са извършили анализ на митническата стойност на стоки с код КН 6309 00
00 с произход Пакистан внасяни във всички
държави членки за 2019г., 2018г.,
и 2017г. като са ползвали данни от интернет
страницата на ЕК, която цитират в табличен вид на стр. 3 и стр. 4 от решението. Обективирано е също, че от анализа на тези
данни е установено, че в рамките на този три годишен период средностатистическата стойност не се е
променила драстично – 4.40 евро /кг, 4.55 евро/кг. и 4.4
евро/кг. Посочено е, че за стока №1 по ЕАД, описана като „употребявани дрехи – 451 пакета“ код по КН **********, държава на произход *, справедливата цена
на ЕС е в размер на 7,75 лв./кг.
Въз
основа на така изложените мотиви може да бъде проверено дали в издадения акт
митническите органи са обосновали надлежно „основателни съмнения“ относно
декларираната стойност на стоките, съобразно разпоредбата на член 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да достигнат до извод за неприемане
на тази декларирана договорна стойност.
Въз
основа на така приетото заключение на експертизата, което съдът кредитира
изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено, може да се направи извод,
че митническите органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с
обстоятелството, че декларираната от дружеството жалбоподател стойност на
стоката е по-ниска от средностатистическата за 2017г., 2018г. и
2019г. за държавите членки. По несъмнен
начин от заключението на експертизата се установява, че извършеното сравняване
води до изкривяване на информацията, тъй като от една страна същата касае всички стоки с код по ТАРИК **********, в който обаче се включват не само
употребявани дрехи, каквито са по установения внос по делото, но и употребявани артикули,
каквито по делото не се установява да са внасяни с процесната митническа декларация от 17.11.2020г. Освен това, посочената в таблицата находяща
се на стр. 3 от решението информация е непълна и неточна - не се установява във
всички 28 държави членки на ЕС да е имало внос от *
- повечето клетки от посочената в решението таблица на стр.3-4 са празни(не
се виждат нито данни, нито стандартни
статистически символи, както е посочило е вещото лице в изготвената по делото
експертиза), т.е. за повечето
от държавите - членки не са показани
данни. В голяма част от клетките на
същата таблица е посочен знак за грешка –
символът“ #DIV/0!“, а
не реална стойност на внос, същевременно
по-голямата част от извършения внос на стоки
на територията на други държави – членки(сред
тези за който все пак са налице обобщени данни
в цитираната таблица) в
решението за 2017г., 2018г. и 2019г., е на по-ниска стойност от процесния или
сходна на същия .
При
липсата на други изложени в Решението данни, неприемането от страна на
митническите органи на декларираните договорни стойности на стоката, се явява
немотивирано и незаконосъобразно.
Същевременно
в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза изрично се
установява, че плащането на декларираните в процесната митническа декларация от 17.11.2020г. стоки по фактура JK – EXP - 4587-2020 от 29.09.2020г. е
извършено съответно
на 08.10.2020г. и на 05.11.2020г. от банковата сметка на жалбоподателя, по
банковата сметка на износителя, което е
потвърдено от наличните по делото суифт и банково извлечение, както и е
регистрирано в счетоводството на жалбоподателя. С това заключение се
опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи, че
декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена
цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза. Доводите на ответната страна, че
експертното заключение е неточно, тъй
като в същото неправилно е извършено тълкуване на европейската система THESEUS (Тезей)не
се споделят. Вещото лице е обосновало заключението си извършвайки преценка
на платежните документи удостоверяващи наличието на действително заплатената
цена за стоките, анализирайки съдържащата се в решението таблица за
средностатистически внос на територията на стоки от ЕС и видовете стоки
попадащи в позицията 6309, съпоставяйки подробно артикулите
внесени с митническа декларация от 17.11.2020г. по фактура JK
– EXP - 4587-2020 от 29.09.2020г. и по митническа декларация от 22.05.2020г. по фактура
№ 340/2019-20 от 10.03.2020г. стигайки до извод, че са различни, който е
базиран на разликата в доставчика и наименованието на съответните
артикули. При посочените разлики, (които
са видни от съдържаниeто на
двете фактури, които са приложени по делото) и при липса на взети проби от процесните артикули, което да
позволи сравняването им с тези внесени по декларацията от 22.05.2020г., безспорно
не би могъл да се направи целеният от органа извод, че стоките са качествено
еднакви. Обстоятелството, че подробна фактура JK
– EXP - 4587-2020 от 29.09.2020г. е представена едва в хода на съдебното производство не
води до единственият извод, че същата е съставена само за целите на
производството. Извод в този смисъл би могъл да бъде направен в случай, че
ответникът бе извършил проверка в хода да административното производство в
счетоводството на жалбоподателя и бе установил, че такъв документ не е налице. В случая такава
проверка не била извършена, а
същевременно подробната фактура съответства изцяло на представената пред органа
търговска фактура със същия номер касателно стойност, дата на съставяне,
продавач и купувач, като съдържанието й по никакъв начин не се опровергава от
наличните по делото доказателства. Ето защо и съдът не намира основания да не
възприеме същата с доверие. Обстоятелството, че вещото лице е анализирало и
неприложимостта на системата THESEUS,
предвид продуктовия код на стоките, не води до извода за неточност на
заключението, а обратно за опит на същото най-пълно и точно да изпълни
поставените му задачи.
Като
немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на базата на
договорната им стойност, административният орган е постановил обжалваното
Решение в нарушение на материалния закон.
Настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дори да се приемат за
доказани предпоставките, визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, при които стойността на стоките не може да се определи по реда на
член 70, параграф 1 от Кодекса, то изложените по-горе съображения за
немотивираност на административния акт са относими и към тази част от
процесното Решение, с която митническата стойност на стоките е определена
съгласно вторичния метод по член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Споделят
се изцяло наведените от жалбоподателя възражения, че за да бъде определена
митническата стойност на основание член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС)
№952/2013, следва тя да не може да се определи съгласно параграф 1, което
означава да се изчерпи неуспешно последователното прилагане на букви от а) до
г) от параграф 2. В процесния случай мотивите в решението – за липса на данни,
годни да доведат до прилагане на някоя от хипотезите по изброените букви, са
формални и не съответстват на изискванията на материалния закон и събраните по
делото доказателства.
Самият
административен орган е установил и вписал в решението си, че за периода юни
2019 г. до февруари 2020 г. дружеството „Евротекс“ ЕООД регулярно внасяло стока
„употребявани дрехи“ от *, в
приблизително същото количество и били декларирани по-високи стойности за
внасяната стока. Тези установявания сочат, че необосновано административният
орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74,
параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от
същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Т.е. с оспореното решение
митническата стойност на процесната стока е определена по реда на член 74,
параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, без да е налице ясна обосновка за
приложение именно на този резервен способ, като административният орган не е
посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за
определянето ѝ по някой от предходните методи, изключвани в установената
последователност.
В
случая не е извършен и какъвто и да било анализ на разумните способи, изискуеми
от приложената норма в различните ѝ хипотези, при което не става ясно коя
от хипотезите – на буква „а“, „б“, или „в“ на член 74, параграф 3 от Регламент
(ЕС) №952/2013 административният орган е приел за относима, както и защо
митническата стойност на стоката е приета именно въз основа на стойността по
цитираната в решението декларация от
22.05.2020г.
По
изложените съображения, оспореното Решение се явява незаконосъобразно по
смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Като немотивирано, постановено при
липса на материалноправните предпоставки за издаването му и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, същото следва да бъде
отменено.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за
производството, платими от ответника. Направени са разноски от общо 1270 .00
лева, от които: 50 лева – внесена държавна
такса(л.7), 500 лв. – общо внесен депозит за
изготвяне на експертиза и 720 лева –
заплатено по банков път по фактура (л.10 и л.12) възнаграждение за един адвокат,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2021г. което по своевременно направеното
възражение на ответника съдът не намира за прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, събрания обем доказателствен материал и
осъщественото процесуално представителство.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN 20BG002002040038R8/17.11.2020 г., с Рег.№32-64121/24.02.2021г. на Директора
на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“(понастоящем Директор на Териториална дирекция”Митница Варна”) .
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна, при Агенция
„Митници“ да заплати на „Евротекс“ ЕООД - ***, ЕИК *********, направените по делото разноски в
размер на 1270.00(хиляда двеста и
седемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: