ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602593 по описа за 2021 година
След като се запозна с докладваното от съдия Славка Димитрова
ВЧНД№2593/21г. по описа на ПОС , за да се произнесе взе предвид следното:
С определение №767 от 13.12.2021г. постановено по ЧНД№7868/21г.
Пловдивският районен съд –XVII н.с. е потвърдил постановление на Районна
прокуратура-Пловдив от 21.09.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП№250/2018г. по описа на Отдел „Икономическа
полиция“,водено за извършено престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от Т. Й. Ц.,с
която се оспорва решението на съда да потвърди прекратяването на
наказателното производство по делото.Изложени са аргументи, че по силата
на длъжностната си характеристика жалбоподателят не е материално
отговорно лице в дружеството и не получава пари в брой по никакъв
начин.Твърди се, че командировката му не е била свързана със закупуване на
винетни стикери и плащане на наем в Германия и не е доказана връзката
между осъществената командировка и служебния аванс от 6900лева.Правят се
оплаквания,че не е взета под внимание вноската от 200 лева направена по
записа на заповед от 10.01.2018г. и как са осчетоводени тези пари.Твърди
се,че в хода на разследването не са събрани всички относими към процесния
случай доказателства, а събраните не са обсъдени надлежно.Прави се искане
1
прекратяването на наказателното производство по делото да бъде отменено от
въззивния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Пловдивският окръжен съд , след като се запозна със събраните по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено
следното:
С постановление от 21.09.2021г. на Районна прокуратура –Пловдив е
прекратено наказателното производство по ДП№250/2018г. по описа на отдел
„ИП“ при ОД на МВР гр.Пловдив водено за извършено престъпление по
чл.309 ал.1 от НК.Прокурорският акт е бил обжалван от Т.Ц. и с определение
от 13.12.2021г. по ЧНД№7868/21г. е бил потвърден.
Окръжният съд констатира, че районният съд е извършил неправилна
преценка за процесуалната допустимост на жалбата, с която е бил сезиран да
се произнесе.Досъдебното производство е образувано и водено за извършено
престъпление по чл.309 ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през
2018г.е съставил неистински документ – Запис на заповед и го е употребил,за
да докаже, че съществува някакво правно отношение – парично
задължение.Наказателното производство е прекратено от прокурора на
основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК,поради това, че деянието
не съставлява престъпление.
Лицата,процесуално легитимирани да обжалват постановлението за
прекратяване на наказателното производство,съгласно разпоредбата на чл.243
ал.4 от НПК са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и
ощетеното юридическо лице. В настоящия случай наказателното
производство е образувано и водено за документно престъпление по чл.309
ал.1 от НК.Обект на документните престъпления по Глава IX от особената
част на наказателния кодекс са обществените отношения свързани със
съставянето, ползването и съхраняването на документите. Този вид
посегателства накърняват реда и правната сигурност на документирането и
подриват обществената функция, която се възлага на документа /ППВС№3 от
23 март 1982г./Специфичният обект на документните престъпления изключва
наличието на пострадал, защото при осъществяване на тези престъпни
състави не се накърняват права на отделната личност и/или юридическо
лице.Вредите, които придават качеството на пострадал трябва да са в пряка
причинноследствена връзка от конкретното престъпление, а не от деянието в
2
широкия смисъл на думата, тъй като причинната връзка между деянието и
престъпния резултат е обективен елемент от конкретното престъпление.В
състава на чл.309 ал.1 от НК не са инкриминирани съставомерни вреди,което
препятства възможността на жалбоподателя да се легитимира като пострадал
по смисъла на чл.74 от НПК и да се конституира в един бъдещ съдебен
процес като граждански ищец и/или частен обвинител.Всичко това дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че жалбата неправилно е
приета като процесуално допустима и незаконосъобразно районният съд е
упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на
прокурорския акт. В постановлението на прокурора са изложени пространни
съждения и за това, че няма достатъчно доказателства обосноваващи
извършено престъпление по чл.213а ал.1 от НК ,от което несъмнено могат да
настъпят съставомерни имуществени вреди. Наказателното производство е
образувано и водено за престъпление по чл.309 ал.1 от НК и видно от
диспозитива на прокурорския акт е прекратено по този текст от наказателния
кодекс и това не се променя от разсъжденията на прокурора, че липсва и
състав на извършено престъпление по чл.213а ал.1 от НК или друго такова от
общ характер.В определението си първоинстанционния съд неправилно е
приел, че наказателното производство е прекратено от прокурора и за деяние
по чл.213а ал.1 от НК, защото липсва водено наказателно производство по
този текст от НК,респективно и прекратителен диспозитив в
постановлението.Противното би придало на наказателното производство
обстрактен характер и би разширило неоправдано възможността за
легитимирането на лица като пострадали по смисъла на чл.74 от НПК.
В контекста на изложеното съдът намира, че само с оглед деянието по
чл.309 ал.1 от НК следва да се преценят всички въпроси за наказателната
отговорност, включително има ли пострадал от престъплението или не.
Жалбоподателят би могъл да атакува постановлението на прокурора по реда
на инстанционния контрол регламентиран в чл.200 от НПК,както и по реда на
служебния такъв на основание чл.143 от ЗСВ. Постановленията за
прекратяване на наказателното производство, по които не съществуват лица с
право на жалба по чл.243 ал.4 от НПК могат да бъдат атакувани пред по-
горестоящата прокуратура,защото тя има правомощие и служебно да се
самосезира за проверка на правилността им. Отделно от това кръгът на
лицата, които могат да инициират инстанционния контрол от по-горе
3
стоящата прокуратура не е ограничен,за разлика от изчерпателно посочените
лица с право на жалба в разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК. Изключително
правомощие на прокурора е по смисъла на чл.127 ал.1 от Конституцията на
РБ да преценя срещу кои лица и за какво престъпление да повдигне
обвинение, да ревизира, както фактите на разследваното престъпление, така и
правната му квалификация и да прецени дали е извършено първоначално
разследваното престъпление и дали има данни по делото и за друго
престъпление и за участието на други лица.
По изложените съображения съдът намира,че определението на
Пловдивския районен съд следва да бъде отменено, тъй като се е произнесъл
по жалба срещу прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство от лице, което няма качеството на пострадал, респективно няма
процесуална легитимация да го атакува по съдебен ред.Подадената жалба
следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение№767 от 13.12.2021г. постановено по
ЧНД№7868/21г. на Пловдивския районен съд –XVII н.с., с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура-Пловдив от 21.09.2021г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП№250/2018г. по описа на
Отдел „Икономическа полиция“,водено за извършено престъпление по чл.309
ал.1 от НК.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Т. Й. Ц..
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4