№ 2862
гр. Варна, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110104055 по описа за 2024 година
Производството е за делба във втора фаза, решението за допускането на която е
влязло в законна сила на 05.12.2024 г. Със същото, на основание чл.34 от ЗС, е
допуснат до делба следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна, одобР. със Заповед № ****/10.01.2005г. на
Изпълнителния директор на **** последно изменение от 28.01.2020г., с адрес на
имота: гр. Варна, район Одесос, ул. "****", бл.9, вх.Б, ет.6, ап.41 със застроена площ от
73,35кв.м, който обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор ****.4.9, брой
надземни етажи 8, с предназначение: Жилище, апартамент-в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1, ведно с
прилежащи части: изба с площ от 3,85 кв.м. и 1,7987% идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото, ниво: 1 при съседи на самостоятелния
обект: на същия етаж ****.4.9.42, ****.4.9.40, ****.4.9.18; под обекта: ****.4.9.38,
****.4.9.37 и над обекта: ****.4.9.44 между съсобствениците при следните квоти: ½
(една втора) идеална част за Т. Й. Г. с ЕГН ********** и ½ (една втора) идеална част
за И. Й. Г. с ЕГН **********, като лицето **** И.ов, ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „****“, бл.9, ет.6, ап.41 има запазено пожизнено право на
ползване върху имота.
Ответникът е направил с писмена молба, депозирана преди първо по делото
съдебно заседание във фазата на извършване на делбата, искане за възлагане на
делбения имот, на основание чл.349, ал.2 ГПК.
От ответника е представена справка №****/10.04.2025 г., във всички служби по
вписванията, от която се установява, че има вписване само по отношение на делбения
имот.
Съгласно справка от Община **** за облагаеми имущества и декларирани дА.
1
по ЗМДТ, от която се установява, че ответникът няма декларирани недвижими
имущества на територията на общината, както и че няма служебно приобщени такива.
Представено е и споразумение от 14.01.2020 г., сключено между И. Й. Г., ЕГН
********** и Т. Й. Г., ЕГН **********, от една страна в качеството им на заветници и
**** И.ов, ЕГН ********** от друга, с която е постигнато споразумение между
страните за следното: В периода на летните отпуски всяка година **** И.ов да
предоставя ползването на целия апартамент на И. Й. Г. или Т. Й. Г. за период от 14 дни
и след предварителното му 7-дневно уведомяване за точния период, като първите
двама ще заплащат данъците за имота и дължимите вноски към етажната собственост
за „Фонд ремонт и реконструкция“, а последният ще заплаща таксите към етажната
собственост за ползване и поддръжка на общите части.
По делото е изслушан свидетелят **** без родство и дела със страните по
делото, от които се установява, че познава ответника от 40 години. Единственото
жилище, което ответникът притежава е във Варна, което преди това е било на роднина
на неговата майка - ****. Жилището се намира до **** на шестия етаж, състои се от
две стаи, с кухня, баня и тоалет. **** починал 2019 г., като преди това за него се
грижел И.. **** бил болен и, като се налагало ответникът идвал да се грижи за него,
като отсядал в апартамента. Не знае **** да е бил близък с Т., както и тя да е идвала
във Варна. Докато **** бил жив, майката на ответника, която починала 2015г., идвала
във Варна. Ответникът в **** живее в жилището на баща си. Работата на ответника е
свързана с командировки и често отсядал и във Варна, докато **** бил жив. Познава
и ****, който живее в жилището и който е бил наемател на ****, и в момента живее
там. Когато идват, И. напуска апартамента. Ние идваме обикновено за около две
седмици, през това време И. не е в жилището. Ответникът преди смъртта на **** е
живял в **** и идвал от време на време да се грижи за ****. И сега живее в
Пнагюрище. Когато починал ****, ответникът от две седмици бил във Варна, във
жилището на ****, за да се грижи за него. Водил го по болници.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля ****, без родство и дела
със страните по делото, приятел на ответника от детинство. От показанията на този
свидетел се установява, че ответникът притежава апартамент в гр. Варна до ****,
състоящ се от две стаи, коридор, кухня, две тераси, баня, тоалетна, който наследил от
чичото на неговата майка. Идвал е с ответника във Варна, за да правят текущи
ремонти на апартамента, като свидетелят лично с буса карал мебели за апартамента –
спалня, кухненски шкафове. Ответникът се грижел за ****. Когато **** умрял, две
седмици били във Варна. Ответникът идвал и периодично, когато имало нужда. Имал
лични вещи в апартамента. Ищцата не е идвала. **** починал в болницата, където го
завел ответникът. Когато идвали да карат мебели спали в апартамента, като **** им
освобождавал жилището.
Към доказателствения материал по делото е приобщена съдебно-техническа и
оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р. П., от която се установява, че
делбеният имот е реално неподеляем, а неговата пазарна стойност се равнява на
198700 лв.
Основният способ, предвиден в чл. 348 от ГПК, за ликвидиране на
съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е
изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се
ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите съгласно чл. 349 от
ГПК.
2
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, съгласно която,
ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде
поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг
имот или с пари.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице изискуемите от закона
предпоставки за възлагане на неподеляемото жилище съгласно чл.349, ал.2 от ГПК на
ответника, поради следното:
Съгласно дадените разяснения в т.7 от ТР №1/2004 г. ОСГК на ВКС
„граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че
изискването "при открИ.е на наследството", изключва от обхвата на този способ за
извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в
резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна
претенция, няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на
открИ.е на наследството.“
Излага се още, че в закона няма дефиниция на посоченото изискване "да е
живял в него". Практиката предполага трайно фактическо състояние
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение, като доказването на този
факти лежи в тежест на съделителят с възлагателна претенция. Посочено е още, че
имотът следва да е жилищен такъв и да е използван с такава цел от съделителя.
Настоящият състав намира, че, за да са удовлетвоР. изискванията на чл. 349, ал.2
ГПК, съделителят, който твърди, че е живял в имота при открИ.е на наследството
следва да е живял в имота, като го е използвал за основно жилище, т.е. да се е устроил
трайно в имота. В конкретния казус обаче, от свидетелските показания безспорно се
установи, че ответникът живее трайно в гр. ****, като само при необходимост е
посещавал имота и е пребивавал в него, било то, когато е бил в командировка, било за
да полага краткотрайни грижи за покойния. Именно по този повод се е намирал в
делбения имот и към датата на смъртта на починалия, където е бил за срок от две
седмици преди настъпването на смъртта. Не се установи ответникът да се е преместил
с намеР.е трайно да се устрои в гр. Варна. Използването на имота като ваканционен за
по една-две седмици годишно през летния сезон също не покрива хипотезата на
чл.349, ал.2 ГПК, в контекста на дадените разяснения с т.7 на цитираното тълкувателно
решение за трайност на пребиваването в имота. Не ги покрива и двуседмичното
пребиваване с цел грижа. В тази връзка ответникът се позовава на Решение
№166/14.07.2011 г., постановено по гр.д. №1390/2010 г. на ВКС. В това решение обаче
не е възприет различен подход при третирането на понятието „трайно“. Напротив
прието е по втория поставен въпрос, който е целял изясняване на изискването на
чл.288, ал.3 ГПК /отм./, аналогичен с приложимия към настоящия казус чл.349, ал.2
ГПК, че живеенето в имота в относително дълъг период от време с цел осигуряване
грижи за здравето на наследодателя е достатъчно, за да е налице законовото изискване
за трайното пребиваване в жилището преди открИ.е на наследството, независимо от
целта на това пребиваване - било за задоволяване на жилищна нужда, било за
осигуряване грижи за наследодателя поради здравословни проблеми и напреднала
възраст, запълва законовото изискване съделителят да е живял в жилището при
открИ.е на наследството, както и че законът не поставя никакви допълнителни
ограничения спрямо това изискване, като тук следва да се отбележи, че в обсъждания
в решението казус наследникът е живял в имота в период от 6 месеца, който вече може
3
да се определи като значителен.
Съвпадението в процесния казус и този, предмет на цитираното решение
досежно целта на пребиваване в имота - „полагане на грижи“, не може да обоснове
априори изводът, че ответникът е живял в жилището приживе на починалия по
смисъла на чл.249, ал.2 ГПК, доколкото липсва основаният критерий това пребиваване
да е с траен характер, какъвто не може да се приеме, че е налице при престой от две
седмици, както е в настоящия случай. При липсата на траен характер на пребиваването
следва да се отчете намеР.ето на съделителя да продължи да живее трайно в това
жилище с цел задоволяване на свои жилищни нужди, т.е. да се е преместил там за
постоянно, каквато причина нито се твърди от страната, нито се установи в
настоящото производство.
Отделно от горното съгласно т.8 от ТР №1/2004 г. с правата по чл.249, ал.2 от
ГПК се ползват само наследниците, но не и заветниците, каквито се явяват страните в
настоящото производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че искането за възлагане на делбения имот
на ответника е неоснователно.
Доколкото неподеляемостта на делбения имот не позволява обособяването на
отделни дялове за всеки от съделителите, делбата следва да бъде реално извършена
чрез изнасянето на процесния имот на публична продан, съгласно разпоредбата на чл.
348 от ГПК.
На основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден
да заплати по сметкана ВРС държавна такса в размер, определен съобразно стойността
на квотата му от съсобствеността, изчислена върху установената от СОЕ актуална
пазарна стойност на процесния делбен имот, или по 3974,00 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.344, ал.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК, следният
допуснат до съдебна делба недвижим имот, върху който лицето **** И.ов, ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „****“, бл.9, ет.6, ап.41 има учредено
пожизнено право на ползване, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна,
одобР. със Заповед № ****/10.01.2005г. на Изпълнителния директор на **** последно
изменение от 28.01.2020г., с адрес на имота: гр. Варна, район Одесос, ул. "****", бл.9,
вх.Б, ет.6, ап.41 със застроена площ от 73,35кв.м, който обект се намира на етаж 6 в
сграда с идентификатор ****.4.9, брой надземни етажи 8, с предназначение: Жилище,
апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с
брой нива на обекта: 1, ведно с прилежащи части: изба с площ от 3,85 кв.м. и 1,7987%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ниво:
1 при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж ****.4.9.42, ****.4.9.40,
****.4.9.18; под обекта: ****.4.9.38, ****.4.9.37 и над обекта: ****.4.9.44 между
съсобствениците при следните квоти: ½ (една втора) идеална част за Т. Й. Г. с ЕГН
********** и ½ (една втора) идеална част за И. Й. Г. с ЕГН **********, като лицето
**** И.ов, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „****“, бл.9, ет.6, ап.41
4
има запазено пожизнено право на ползване върху имота при пазарна стойност 198700
(сто деветдесет и осем хиляди и седемстотин) лева, като след извършване на
публичната продан съделителите следва да бъдат удовлетвоР. от получената сума
съобразно квотите, при които е допусната делбата, а именно: ½ (една втора) идеална
част за Т. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул."****"№7А и ½ (една втора)
идеална част за И. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ №5.
ОСЪЖДА Т. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул."****"№7А, обл.
Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд - Варна държавна такса в размер на
3974,00 (три хиляди деветстотин седемдесет и четири) лева на основание чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ №5 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 3974,00 (три
хиляди деветстотин седемдесет и четири) лева на основание чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Дължимите суми следва да бъдат преведи по сметка на Районен съд – Варна в
„Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN: BG89FINV915031BGN0FPGK, BIC:
FINVBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5