Р Е Ш Е Н И Е
№ 849
09.03.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3394 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД против А.П.Р. се твърди, че на *** е сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Файненшъл България” ЕООД, по силата на който вземането по договор за
потребителски кредит № *** от *** г., сключен между ответника и „Провидент
Файненшъл България” ООД е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт” АД. На *** било
подписано Приложение № * към допълнително споразумение от дата *** към договор
за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ЕАД, по силата на който
вземането по посочения договор било прехвърлено на настоящия ищец. Твърди се,
че цитираният договор бил сключен на дата ***, като предоставеният кредит бил в
размер на 1000 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорената лихва
била 1197,25 лв., с първа погасителна вноска ***, а последна с падеж ***.
Кредитополучателят се съгласил да върне на кредитодателя сума в размер на
2100,22 лв., от които 1000 лв. главница, 197,25 лв. договорна лихва, 50 лв.
такса за оценка на досие, 255,89 лв. такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене, 597,08 лв. такса за събиране на
погасителните вноски по местоживеене. Крайният срок за издължаване на кредита
бил *** г. Било начислено и обезщетение за забава за периода от *** г. до
датата до датата на входиране на заявлението в съда в размер на 80,63 лв.
Погасената до момента сума била в размер на 585 лв. Изложени са обстоятелства
за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № ***/***г.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи: 762,73 лева, представляваща дължима главница, договорна лихва в размер на 105,37 лева; такса за
оценка на досие в размер на 35,72 лева за периода ***-*** г.; такса услуга
„Кредит у дома” в размер на 183,47 лева за предоставянето му в брой по
местоживеене на длъжника за периода *** г. – *** г.; такса услуга „Кредит у
дома” в размер на 427,93 лева / за събиране на вноските по местоживеене на
длъжника за периода *** г. – *** г.; обезщетение за забава в размер на 80,63 лева
за периода ***-***; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда– *** г. до окончателното й погасяване; Претендирани са с исковата молба направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпила
молба от ответника А.П.Р., чрез назначения особен представител адв. Г.М..
Оспорва материално-правната легитимация на ищеца. Посочва, че ответникът не бил
уведомен за извършено прехвърляне на вземането. Уведомленията за извършената
цесия били изпратени едва с настоящата искова молба, която била връчена на
особения представител. Освен това уведомленията изхождали от цесионера „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, а не от цедента. Възразява за недействителност на
процесния договор за кредит на осн. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл.
11, ал. 2 ЗПК. Посочва, че текстът на договора бил изписан с размер шрифт
по-малък от 12, че в приложения към исковата молба погасителен план,а и в
договора бил посочен само общият размер на седмичната погасителна вноска, без
разпределение на включените компоненти и последователността, в която същите се
погасяват. Твърди още, че не се установява да е извършена услугата „Кредит у
дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя,
поради което не се дължала съответната такса. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено А.П.Р. да заплати на „АСВ” ЕАД сумата от 762.73 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, 150.37 лв. договорна лихва от *** до ***, такса за оценка на досие в размер на 35.72 лв. от *** до ***, 183.47 лв. такса услуга „Кредит у дома“ от *** до ***, такса услуга „Кредит у дома“ от *** до ***, обезщетение за забава в размер на 80.63 лв. от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, както и разноските в размер на 31.92 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и А.П.Р., с общ размер на кредита 1000 лв., такса за оценка на досие – 50 лв., общ размер на фиксирана лихва – 197.25 лв., представляваща 31.82 % годишно и 48 % ГПР. Представен е стандартен европейски формуляр, в който е отразено, че срокът на договора е ** седмици, с размер на седмична погасителна вноска – 95.01 лв. и размер на последната седмична погасителна вноска – 34.63 лв., брой погасителни вноски – **, с отразена обща сума на плащанията – 2100.22 лв. Приложен е и погасителен план към договора – анекс № *.
По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД - купувач, с предмет – ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит. С пълномощно „АСВ“ АД е упълномощено от продавача да уведоми всички длъжници за сключения договор за продажба на вземанията. Представено е и допълнително споразумение от *** към Рамков договор от ***.
По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания до А.П.Р. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „АСВ“ ЕАД от ***, както и от същата дата до ответника, от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез „АСВ“ ЕАД. Видно от известието за доставяне, пратката е върната с отметка „непотърсен“. Представено е и уведомително писмо от ***, отново върнато в цялост, с отразяване, че няма връзка с получателя.
По делото е прието заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което на *** е подписан
процесният договор за потребителски кредит № *** между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и А.П.Р., който с подписването му е удостоверил получаването на
сумата от 1 000 лв., на същата дата. Според вещото лице остатъкът от
задължението по договора е в размер на 762,73 лева главница, договорна лихва в
размер на 105,37 лева за периода от *** до ***, такса за оценка на досие в размер на 35,72 лева за периода *** -*** г.; такса услуга
„Кредит у дома” в размер на 183,47 лева за предоставянето му в брой по
местоживеене на длъжника за периода *** г. – *** г.; такса услуга „Кредит у
дома” в размер на 427,93 лева за събиране на вноските по местоживеене на
длъжника за периода *** г. – *** г. Размерът на лихвата за забава, вследствие
забавено плащане на процесната главница за периода от *** – падеж на последна
погасителна вноска до *** – датата на входиране на заявлението в съда, е в
размер на 163.35 лв.
Прието е по делото и заключение на
съдебно-техническата експертиза, според което размерът на шрифта в процесния
договор за потребителски кредит е ** пункта и за целия документ е използван
един вид шрифт. Размерът на шрифта в договорните разпоредби е ** пункта и е
използван един вид шрифт. И двата документа са отпечатани в един вид шрифт,
който е форматиран различно по отношение на стил, което го определя като
документ, съдържащ шрифт с различен формат. В погасителния план се съдържат
букви, форматирани в различни размери. В стандартния европейски формуляр
размерът на шрифта е ** пункта. Начертанието на знаците е в различни стилове –
нормален, получер и курсив, което го определя като документ, съдържащ шрифт в
различен формат. Във формуляра за кандидатстване основният размер на шрифта е **
пункта, а заглавието е с размер ** пункта. Начертанието на знаците е в различен
стил.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От приетия по делото договор за паричен заем № ***, сключен на *** г. между ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД се установява наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на парична сума в размер на 1000 лева. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като в случая получаването на сумата се установява и от приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 2 100.22 лева в срок от 60 седмици. Фиксираният годишен лихвен процент е 31.82 %, годишният процент на разходите - 48 %. Представен е погасителен план, в който са посочени размер на седмичните вноски и падеж за погасяването им.
На *** г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ООД /чийто правоприемник е ищецът/ е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. В договора е уговорено , че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № *, което ще бъде неразделна част, считано от датата на неговото съставяне. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение * да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Според т.4.7, след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. Съгласно т.4.9, продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение № * от Купувача. Представено е и допълнително споразумение от ***, с което страните са се споразумели, че продавачът ще прехвърля на купувача както ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени от продавача или „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с физически лица, така и вземания по договори за потребителски кредит, сключени от „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/. По делото е представено потвърждение за сключена цесия на всички вземания, цедирани от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, между които са и вземанията по договора с А.П.Р. по договора от ***
Видно от приложените към исковата молба документи, изпратените до ответника уведомителни писма за извършените прехвърляния на вземания няма доказателства да са връчени на адресата. Доколкото обаче заверени копия от уведомителните писма и пълномощни от цедента са приложени към исковата молба, съдът намира, че се установява, че ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и същото е връчено на ответника с връчването на препис от нея /вж. Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което съдът намира направеното възражение на ответника с отговора на исковата молба – че ищецът не е материално легитимиран да търси изпълнение по процесния договор за заем, за неоснователно.
Поради това съдът намира, че е налице надлежно съобщаване на цесията, поради което следва да се пристъпи към разглеждане на възраженията на ответника, касаещи действителността на сключения договор за потребителски кредит, като се съдържа в отговора позоваване на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от **, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните се установява, че размерът на шрифта в процесния договор за потребителски кредит е ** пункта и за целия документ е използван един вид шрифт, но документът е форматиран различно по отношение на стил, което го определя като документ, съдържащ шрифт с различен формат. Поради това съдът намира, че се налага извод, че договорът за потребителски кредит е недействителен, на посоченото правно основание. Освен това, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общия размер на кредита и условията за усвояването му /т. */; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.**/ и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.**/. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че в случая е посочен годишен лихвен процент, но не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. От договора, както и от погасителния план не може да се направи извод относно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Освен това, в ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за такси, свързани с допълнителни услуги по договора. Според настоящия състав претендираните в настоящото производство такси попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Таксата "Кредит у дома" е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК за събиране на такава такса. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Освен това, не са ангажирани доказателства за реалното извършване на тези услуги – по предоставяне на кредита у дома на ответника и събиране на месечните вноски по местоживеене. Относно таксата за оценка на досието, същата не отговаря на чл. 10а, ал. 4 ЗПК - видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Не става ясно какви услуги ще се предоставят на клиента и какви конкретни действия ще извърши кредитодателят, които да доведат до дължимостта на таксата. Не е и установено и да е извършвана дейност по оценка на досието на ответника.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22, във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора, водят до неговата недействителност, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да бъдат определяеми. Поради това съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по кредита в размер на 1000 лв., но не дължи лихви, други разходи, такси.
Според твърденията на ищцовото
дружество, погасената сума по договора възлиза на 585 лв., с оглед на което и
предвид гореизложеното, че в процесния случай на връщане подлежи само чистата
стойност на кредита, то след приспадането на заплатената сума по договора от
получената в заем такава, предявеният иск за установяване на дължимостта на
главницата по договора следва да бъде уважен до размера на сумата от 415 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – *** до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран такъв от 762.73
лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Следва да се уважи и
предявеният иск за установяване съществуването на вземане в размер на 80.63 лв.
обезщетение за забава, доколкото не се установява ответникът да е погасил
дължимите от него по договора суми в цялост, при съобразяване на диспозитивното
начало в процеса и доколкото съобразно приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на лихвата за забава възлиза на
сумата от 163.35 лв. Следва да се отхвърлят установителните искове за сумата от
105,37 лева договорна лихва; такса за оценка на досие в размер на 35,72 лева за периода ***-*** г.; такса услуга
„Кредит у дома” в размер на 183,47 лева за предоставянето му в брой по
местоживеене на длъжника за периода *** г. – *** г.; такса услуга „Кредит у
дома” в размер на 427,93 лева.
При този изход на делото, следва да се присъдят направените в заповедното и исковото производство разноски на ищеца, по съразмерност. Разноските в заповедното производство се претендират в размер от 81.92 лв., а в исковото – 1089.78 лв. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, действаща към датата на постановяване на решението и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея, присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Според чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 ЗПрП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, за защита по заповедни производства от 50 до 150 лева, като възнаграждението и по двете производства следва да се определят в минималния предвиден размер, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважения размер от предявените искове – 495.63 лв., на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 25.44 лв., а за исковото производство – в размер на 260.81 лв.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.П.Р., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 415
лв. /четиристотин и петнадесет лева/, представляваща част от чистата стойност
на кредита по сключен на *** г. между А.П.Р. и „Провидент Файненшъл България“
ООД Договор за потребителски паричен кредит № ***, вземанията по който са
прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ведно със законната лихва
от *** г. до окончателното й изплащане, сумата от 80.63 лв. /осемдесет лева и
63 ст./ – обезщетение за забава за периода *** г. – *** г., за които суми е
издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от **,
като над уважения размер по иска за главница до пълния предявен размер от 762.73
лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, както и
предявените искове за установяване съществуването на вземания в размер на 105,37 лева договорна лихва за периода от *** до **, 35,72 лева такса за оценка на досие за периода ***-*** г.; 183,47 лева такса
услуга „Кредит у дома” за предоставянето в брой по местоживеене на длъжника за
периода *** г. – *** г.; 427,93 лева такса услуга „Кредит у дома” за събиране
на вноските по местоживеене на длъжника за периода *** г. – *** г.
ОСЪЖДА А.П.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 25.44 лв. /двадесет и пет лева и 44 ст./ разноски по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., както и 260.81 лв. /двеста и шестдесет лева и 81 ст./ разноски по исковото производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА А.П.Р., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ПРС сумата от 201.60 лв. /двеста и един лева и 60 ст./ разноски за възнаграждение на вещото лице, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.