РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13458
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Наказателно дело
частен характер № 20251110213224 по описа за 2025 година
след като се запознах с материалите по делото и с депозираната от Д. С.
Г. тъжба срещу С. Н. Б. с твърдения за извършено от последната престъпление
от частен характер и след извършване на проверката по чл. 247б, ал. 2, т. 3 от
НПК, намирам следното:
Налице са основания за прекратяване на наказателното производство
поради това, че описаното в тъжбата по отношение на С. Б. не съставлява
престъпление.
Относно С. Н. Б. в тъжбата се твърди, че на 22.07.2025 г. в интернет
статия със заглавие „Скандалът около „Доверие“ трещи. Нови подробности“ е
казала нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител Д. С.
Г., с което Б. извършила спрямо тъжителя Г. престъплението „клевета“.
В случая съдът намира, че инкриминираните изрази, които се твърди да
са били публикувани на 22.07.2025 г. в интернет статия със заглавие
„Скандалът около „Доверие“ трещи. Нови подробности“ и с които се
претендира, че С. Б. е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя Г., тоест го е оклеветила, са изначално несъставомерни и не
представляват престъпление.
Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на
поне едно трето лице извън себе си обстоятелства, които са позорни за
другиго. За обективната съставомерност на деянието е необходимо
разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на
този, за когото се отнасят (недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и предизвикващи еднозначната негативна оценка на обществото),
както и да бъдат неистинни. Правната теория и съдебната практика трайно
приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването
на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала
поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в
обществото, като приписването на престъпление (втората форма на
изпълнително деяние) представлява всъщност частен случай на разгласяване
на позорно обстоятелство. Следва да се посочи, че извън обхвата на клеветата
1
остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка,
извод, съждение или изразява свое становище.
Инкриминираните от тъжителя изрази, за които се твърди да са били
публикувани на 22.07.2025 г. в интернет статия със заглавие „Скандалът около
„Доверие“ трещи. Нови подробности“ и за които съдът намира, че са налице
основания за прекратяване на наказателното производство, са следните:
Първият инкриминиран израз е: „… чиито началник доц. Д-р Д. Г. се
занимава с екзотични диети“. В тези думи обаче няма нищо клеветящо,
позорно или обидно и по никакъв начин не се приписва престъпление. Много
хора се занимават с диети и това занимание не е нещо позорно, а напротив,
доста често е проспериращ бизнес. В днешното забързано ежедневие хората се
обръщат към различни диетолози и изпробват различни диети, за да могат да
са във форма, да свалят или да не качват излишни килограми, тоест това, че
някой се занимава с такава дейност, в никакъв случай не е нещо позорящо.
Това, че диетите били екзотични също не е позорно обстоятелство, тъй като
много хора искат да изпробват нещо различно от стандартните диети или
такива, които не са дали резултат при тях, при което прибягват до по-
екзотични или по-нетрадиционни диети от към режим, консумирана храна и
т.н., което отново не е някакво позорно обстоятелство.
Вторият инкриминиран израз е: „Тясното сътрудничество на доц. Г. и
д-р Станулов учудва и персонала на „Доверие“. Там се говори, че Г. е уредил
на Станулов по-голяма заплата от неговата, което е породило съмнения за
естеството на сделката. Служители разказват под сурдинка и за различни
любовни афери в болницата“. В това, че някой бил учуден от тясното
сътрудничество между две лица няма нищо позорно, обидно или морално
укоримо. Може да счита, че тези две лица имат различни характери, различен
мироглед, различна визия за бъдещето и затова да има учудване, че въпреки
тези различия двамата са в тясно сътрудничество, но това не е нищо позорно.
Това, че тъжителят Г. е уредил на д-р Станулов по-голяма заплата от своята
също не е позорно обстоятелство, тъй като д-р Станулов може да е много
добър специалист и за да иска шефът на болницата Г. да го задържи при себе,
а не да отиде в друга конкурентна болница, може да му дава дори по-голяма
от своята заплата. В това няма нищо неморално и позорно, тъй като всеки
труд се оценява и заплаща. Всеки има право да иска по-висока заплата за
труда си, ако смята, че неговите умения и квалификация са над обичайното
ниво и това, че някой му дава такава по-висока заплата не е нещо укоримо от
гледна точка на морала. Това, че се били породили съмнения за естеството на
сделката е едно съждение, а не твърдения за обективно осъществил се факт,
тоест не е твърдение, че сделката е незаконна или нещо подобно, а както вече
беше отбелязано, извън обхвата на клеветата остават случаите, при които
деецът изказва мнение, своя субективна оценка, извод, съждение или изразява
свое становище. Това, че служители разказвали под сурдинка за различни
любовни афери в болницата пък няма конкретно отношение към тъжителя Г.,
тъй като не се твърди лично той да участва в такива любовни афери, а че
такива принципно имало в болничното заведение, без да се уточняват
участващите в тях лица. В тази връзка пострадал може да бъде само конкретно
физическо лице и няма клевета, когато твърденията се отправят към
определена категория хора (в случая всички работещи в болница „Доверие“), а
не към точно определена личност. Реално тъжителят инкриминира собствения
си прочит на изнесената в статията информация, която обаче не визира
конкретно него. Отново трябва да се отбележи, че е необходимо разгласените
2
обстоятелства да са недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и предизвикващи еднозначната негативна оценка на обществото,
тоест те обективно трябва да са такива, като е без значение как субективно ги
е възприел пострадалият и какво внушение според него се цели, ако изразите
сами по себе си не са позорящи.
Освен това, в много случаи от практиката на Европейския съд по правата
на човека се приема, че поради изискванията за „плурализъм, търпимост и
широта на възгледите, без които не може да има демократично общество“,
чл.10 от Конвенцията е приложим не само към информация и идеи, които са
„благоприятно приети или смятани за безобидни, или за израз на безразличие,
но и към онези, които обиждат, шокират или обезпокояват“. В много дела,
свързани с граждански или наказателни дела срещу журналисти и други
автори на статии, Съдът подчертава значението на свободата на печата, която
заема основно място в понятието за гражданско общество. Върху медиите
пада отговорността да разпространяват информация и идеи, които обществото
има право да получи. В противен случай пресата не би могла да „изиграе
жизненоважната си роля на страж в обществото“.
Необходимо е да се посочи, че цитираните по-горе изрази не
осъществяват състава и на престъплението „обида“. На първо място те
категорично не съдържат обидни квалификации, поради което съдът намира,
че в тях не са изложени твърдения за осъществен състав на престъплението
„обида“. По своята същност обидата представлява отправяне към едно лице
на изрази и епитети, които накърняват честта и достойнството му и са приети
в обществото като неприемливи, вулгарни и цинични. Посочените изрази
обективно не са от естество да накърнят честта и достойнството на тъжителя
Г..
С оглед изложеното и предвид възприетото от съдията-докладчик, то
образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено на
основание чл. 250, ал. 1, т. 2, пред. 2 от НПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2, пред. 2 от
НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 13224/2025
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането само на частния тъжител Д.
С. Г. на основание чл. 250, ал. 4 от НПК.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването
на преписа пред Софийски градски съд по реда на глава 22 от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3