Определение по дело №315/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Ч.259 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба на А. Д. К. Ч. пълномощника му А.Б. ,насочена против решение №6399/29.11.2011г. на РС-Р. по Г.д.№353/2011г.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора,с което да се постанови отмяна на атакуваните решения на ОС на етажната собственост на Ж. С. Х. Т. “. Р. ,находяща се в Г.Б.,У.”И. К. Ч. №..Твърди се ,че РС е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото и неправилно е приложил материалния закон при разрешаване на спора по същество.

В срока по Ч.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ,в който е изложено становище за неоснователност на жалбата. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС-Р..

По допустимостта на жалбата въззивният съд се е произнесъл с определението си по Ч.267 ал.1 ГПК №603/09.03.2012г.

Като разгледа жалбата и обсъди събраните по делото доказателства,съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

Не е спорно и се установява със събраните доказателства,че въззивникът е собственик на самостоятелни обекти в Ж. С. Х. Т. в режим на етажна собственост с наименование “. Р. ,находяща се в Г.Б.,с административен А. У.”И. К. Ч. №..Установява се от приложеното пълномощно,че въззивникът е бил упълномощен и от друг собственик на обект в описаната С. –С. К.,гражданин на Руската Федерация ,с право да го представлява при провеждане на Общо събрание на етажната собственост и да гласува при вземане на решения по собствено усмотрение.С покана от 11.02.2011г. Управителният С. на етажната собственост Ч. председателя –ЮЛ е свикал общо събрание на Е. С. на 16.02.2011г. в 18.00ч. в ресторанта на сградата при дневен ред:избор на председател и протоколчик на Общото събрание; смяна на името на жилищната С.-ЕС.За проведеното на посочената дата Общо събрание на ЕС е съставен протокол ,в който е вписано участието на въззивника в качеството му на собственик на самостоятелни обекти в сградата и като П. на В. К.В протокола е записано,че С. К. не присъства на събранието и не се представлява от П..Към протокола от Общото събрание,проведено на 16.02.2011г. е приложен документ от същата дата за оттегляне на пълномощията ,дадени от К. на ищеца за представителство при провеждане на ОС на ЕС и вземане на решения.

При така установените във фактическо отношение данни съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава следните правни изводи:

Искът е с правно основание Ч.40 ЗУЕС и се основава на твърдения за нарушения при провеждането на 16.02.2011г. на ОБЩО СЪБРАНИЕ на етажната собственост ,регистрирана с наименование “. Р. за Ж. С. с административен А.Г.Б. У.”И. К. Ч. №..Ищецът твърди две групи нарушения при провеждане на ОС на посочената дата: нарушения свързани с представляването на Е. С. Ч. упълномощени от тях лица поради неприлагане на пълномощните към протокола от проведеното Общо събрание и недопускане на ищеца в качеството му на П. на етажния собственик С. К.Втората група нарушения е свързана със свикването на ОС –твърди се,че липсва основание за свикването и провеждането на Общо събрание на ЕС на 16.02.2011г. ,както и за приемане на решение за смяна на наименованието на ЕС.Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът се произнася по законосъобразността на атакуваното ОС само по наведените от ищеца фактически основания за допуснати нарушения по свикването и провеждането му.Събраните доказателства не установяват твърдяните от ищеца нарушения при провеждането на ОС на 16.02.2011г. и при приемането на решения.Всъщност касае се за едно решение,прието от това ОС и то е за промяна на наименованието на ЕС .Първото решение е във връзка с администрирането на Общото събрание и касае избора на председател и протоколчик ,поради което въпросът за неговата законосъобразност следва да се разреши в съответствие с Ч.16 ал.2 и ал.4 ЗУЕС.Съгласно Ч.16 ал.2 от ЗУЕС Общото събрание на Е. С. се представлява от председателя или друг член на УС.В случая за председател е бил избран Я. Г.,когото ищецът сам е посочил в исковата молба като член на УС на ЕС.За протоколчик е бил избран Нанко Я.,посочен в исковата молба като законов представител на председателя на ЕС- “. . и това решение е прието в съответствие с изискването по Ч.16 ал.4 ЗУЕС.Неоснователно е и второто оплакване на ищеца-за нарушения при допускането му до участие в ОС като П. на етажния собственик К.Установява се,че в деня на събранието е депозиран документ за оттегляне на пълномощието ,дадено от К. на ищеца за представителство в ОС.Оттеглянето на пълномощието е извършено писмено в съответствие с Ч.41 ал.1 ЗЗД.Законът не изисква нотариална заверка на подписа на упълномощителя в документа ,с който заявява оттегляне на пълномощието.Достатъчно е оттеглянето на пълномощието да е извършено по начин ,че да достигне до знанието както на пълномощника,така и на третите лица,за които има действие.Това изискване в случая е било спазено с представения документ,приложен към протокола от проведеното ОС на ЕС на 16.02.2011г. Що се отнася до оплакванията,че на събранието незаконосъобразно не е бил допуснат до участие Г. Г. като П. на етажния собственик П.К. ,то те са изцяло извън предмета на спора.Ищецът не може да се позовава на нарушения,които засягат права на трети лица,на които не е нито П. ,нито има качеството на процесуален субституент.Вземането на решение за промяна в наименованието на етажната собственост е въпрос на целесъобразност и не подлежи на С. контрол освен при неспазване на изискванията за кворум по Ч.15 ал.1 ЗУЕС и на изискванията за приемане на решения по Ч.17 ал.1 ЗУЕС,каквито нарушения в случая не са допуснати.По изложените съображения постановеният от РС резултат е правилен и първоинстанционното решение следва да се потвърди.

В отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноските пред въззивната инстанция,но не е доказано въззиваемата страна да е извършила такива ,поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание Ч.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №6399/29.11.2011г. на РС-Р. по Г.д.№353/2011г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: