№ 4694
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110134510
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е устаноеителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът **** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника **** за сумата 5280.25 лева, представляваща регресно вземане за ½ от
платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за вреди на сграда,
причинени от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.8.2017 г., в гр. Х., ФРГ,
от влекач, застрахован при ищеца, и ремарке с рег. № КН0460ЕЕ, застраховано при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, заедно със законната
лихва от 10.3.2021 г. до погасяване на задължението. След постъпило възражение по реда
на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че на 29.8.2017 г., в гр. Х., ФРГ, в срока на застрахователно
покритие, поради виновното и противоправно поведение на водач на влекач марка МАН,
рег. № КН7948ВН, застрахован при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, с прикачено към него ремарке марка Кроне, рег. № КН0460ЕЕ, застраховано
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е настъпило ПТП,
от което са причинени имуществени вреди. Поддържа, че по предявена от пострадалия
претенция заплатил застрахователно обезщетение в размер на 10560,50 лева. Поддържа, че
доколкото частите на съответното превозно средство /влекач и ремарке/ са застраховани при
1
различни застрахователи, съгласно немското право, което смята за приложимо в
отношенията между страните, двете застрахователни дружества отговарят съвместно и
поотделно, като в случай че обезщетението е изплатено изцяло от единия застраховател,
другият може да предяви регресен иск за 50% от изплатеното обезщетение. Твърди, че
поканил ответника да му заплати половината от платеното обезщетение, но подленият не
сторил това. Моли съда да установи вземането по заповедта. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа, че в отношенията между страните не
приложимо немското право, оспорва осъществяването на фактите, включени във
фактическия състав на регресното вземане. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
На първо място следва да се даде отговор на основния спорен между страните въпрос:
кое е приложимото материално право - на ФРГ или българското. Такъв е даден в решение на
Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела C-359/14 и C-475/14.
Съгласно даденото в него разрешение Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II),
трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещо превозно средство , който е изплатил обезщетение на
пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие,
срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя
съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент №
864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Съгласно т.
61 и 62 от цитираното решение на първо място следва да се определи по какъв начин следва
да бъде разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите лица
между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга
страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално
право по силата на Регламент „Рим II“, а на второ място следва да се определи, в
съответствие с член 7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо договорите за
застраховка, сключени между застрахователите — ищци в главните производства, и
съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези
застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице
спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следва, че член 7 от Регламент №
593/2008 се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими
спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007,
2
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Такъв е и настоящият
случай – приложимото материално право в отношенията между пострадалия и
застрахователя на влекача е това на ФРГ, което /на съда му е служебно известно/ предвижда
разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и на ремаркето /съгласно
приложимата към датата на събитието прашна уредба/. Поради това приложимото
материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него
ремарке следва да се определи по реда на член 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7,
пар 2, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за
застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
застрахователя. В случая страните не са избрали приложимо право, като и двамата
застрахователи са със седалище и място на дейност в РБ, поради което и приложимо е
българското право /в този смисъл решение № 261552/29.11.2021 г. по т. д. № 873/2020 г. на
ТО VI-15 състав на Софийски градски съд и др./.
Предвид изложеното предявеният иск е с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за задължителна застраховка между ищеца и причинителя на
вредата – водач на теглещо превозно средство, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на МПС, към което е
било прикрепено ремарке, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което и ищецът, и ответникът носят риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е
свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство. Ето защо, доколкото в случая се твърди и установява към
момента на ПТП ремаркето да е било свързано със застрахования при ищеца влекач, то
застрахователят на гражданската отговорност на последния не отговаря за нанесените от
събитието вреди.
Доколкото съдът стигна до извода, че според разпоредбите на приложимото
материално право събитието не е покрит по застраховката на ремаркето риск, претенцията е
неоснователна, като не намира за необходимо да обсъжда наличието на останалите елементи
от фактическия ѝ състав.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 100 лева /за
3
възнаграждение за юрисконсулт/. Ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу /ФИРМА/, ЕИК
********* иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за установяване на
вземане за сумата 5280.25 лева, представляваща регресно вземане за ½ от платено
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за вреди на сграда, причинени от
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.8.2017 г., в гр. Х., ФРГ, от влекач,
застрахован при ищеца, с прикрепено към него ремарке с рег. № КН0460ЕЕ, застраховано
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4