№ 1541
гр. Варна, 19.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Ив. Денев
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20223100200845 по описа за 2022 година
постановил разпореждане от 4.07. 2025 г. и определение №
401/18.06.2025 г. ,по НОХД 845/22 г по описа на ВнОС, във връзка с
вмененото ми от състав на ВнАС задължение за повторно произнасяне по
определението, констатирах следното :
Първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, с което на
основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК е отнел в полза на държавата парични
средства, за които е приел, че са налице условията по чл. 354а ал. 6 от НК.
Указал е срока за обжалване на този акт. Постъпилата жалба срещу
неправилността на определението, била върната с основанието по чл. 323 ал. 1
т. 2 от НПК.
Жалбоподателят използвал предвидената в чл. 323 ал. 2 от НПК
възможност за обжалване на това разпореждане/ с което жалбата е била
върната/. С въззивната си жалба, освен отмяната му, пожелал и връщане на
обжалваното дело за произнасяне по друг процесуален ред.
Георги Николов Грънчев от ВнАС констатирал, че съдът трябва да
прилага закона в точния му смисъл и наложил собственото си разбиране за
смисленост.
Решил, че освен разпореждането за връщане на жалбата, трябва да се
отмени и определението, срещу което е подадена и че производството
всъщност е по глава двадесет и първа от НПК, а не по двадесет и втора. Това
било така, тъй като нямало особени правила, а чл. 345 ал. 3 препращал към
тези по глава двадесет и първа.
Това, макар и в закрито заседание го оправомощавало да провери,
отмени или измени и необжалваните части, а също и по отношение на лицата,
неподали жалба, когато има основния за това. Проверката най- вероятно е
констатирала правилност на останалите шест определения, постановени на
същото процесуално основание / това по чл. 306 ал. 1 т-.. 4 от НПК/ , тъй като
е отменено само въпросното № 401/18 06 2025.
Признавам, че „дървения камък“, каквото въззивното определение
представлява, ми пречи не само да разбера смисъла му, но и да изпълня
дадените с него указания.
1
Ако производство е било по чл.345 ал.1 във вр. с чл. 323 ал. 2 от
НПК, за каквото всъщност е администрирано, то след отмяна на
разпореждането за връщане на жалбата първоинстанционния съд би имал
право на преценка / по чл. 344 от НПК / дали сам да отмени обжалваното
определение или да го изпрати за ревизиране от въззивната инстанция. Това
е едно особено правило в производство по гл. 22 от НПК. Чл. 345 ал.2 от с.к.
съдържа още едно особено правило, според което при отмяна на
определението, отменителя решава въпросите по частната жалба, а не ги
връща за пререшаване на същия съдебен състав.
Процесуално основание, на което едновременно са отменени и двата
първоинстанционни акта, не е посочено, но ако по реда на чл. 22 от НПК са
приложени правилата на въззивното производство, „в противоречие с нормата
на чл.330 от НПК“, то тогава новото разглеждане не може да се осъществи от
същия състав на първоинстанционния съд. / аргумент чл.29 ал.1 т. 1а от НПК.
Освен това основание , съществува и второ, задължаващо ме да се
отведе от разглеждането на това дело.
Приетото за незаконно произнасяне във връзка с ВД по делото, по
съществото си представлява решение за отнемането на парични средства в
полза на държавата.
Това веднъж изразено становище автоматично и естествено ме
прави заинтересован от изхода на делото.
Поради изложеното и на основание чл. 31 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1
т.1 б „а“ и ал. 2 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
САМООТВЕЖДАМ СЕ от разглеждането на делото, което да се
докладва на председателя на отделението, за определяне на нов докладчик.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2