Решение по дело №6420/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260729
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20205330206420
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260729

 

гр. Пловдив, 18.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6420/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Вини Сливен“ ООД, представлявано от управителя П. Х. А. против Наказателно постановление № 16-002954/10.09.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.  Пловдив, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1  КТ.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се иска неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – Н.К. ангажира становище за неоснователност на жалбата като се противопоставя на възраженията, релевирани с въззивната жалба. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 06.08.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив е извършена проверка на „Вини Сливен" ЕООД относно изпълнение на предписанията, дадени с протокол за извършена проверка с изх. № 2011640/ 29.05.2020г. От  упълномощен представител на „Вини Сливен“ ЕООД е било представено писмено обяснение от управителя на дружеството от 31.07.2020 г., от което е установено, че от страна на работодателя „Вини Сливен“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. „Висла“ № 8, в указания срок – до 25.06.2020 г. , не е изпълнено задължително за изпълнение предписание по т. 5 от протокол за извършена проверка с изх. № 2011640/ 29.05.2020 г., а именно работодателят да изплати  начисленото във фиш за заплати обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение на Е.Е.П.  - търговски представител, съгласно изискванията на чл. 22 КТ във вр. чл. 228, ал. 3 КТ. Предписанието не е изпълнено и към момента на съставяне на процесния АУАН № 16 – 002954/06.08.2020 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. Същият съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание потвърди констатациите в АУАН. Изложеното в АУАН и от актосъставителя в съдебно заседание изцяло  кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства, включително Протокол за извършена проверка изх. № 2011640 от 29.05.2020г., Обяснения изх. № 47/31.07.2020г.

Съдът намира, че въз основа на формираната по делото еднопосочна и безпротиворечива доказателствена съвкупност, включително от показанията на актосъставителя се установява пълната несъстоятелност на възраженията на жалбоподателя. Разпитан непосредствено пред съда актосъставителят Д. установи, че след изтичане срока за изпълнение на предписанията с търговския директор и с главния счетоводител на дружеството в гр. София са провеждани многократни телефонни разговори, в които на актосъставителя е давано обяснение, че дружеството има финансови проблеми и не е в състояние да погасява вземанията си спрямо работници/ служители. Посоченото е довело до отлагане съставянето на АУАН,  като доказателства за заплащането на дължимото обезщетение не са били представени включително към момента на съставянето на АУАН. Видно от обясненията на управителя като причина за неизпълнение на предписанията е посочено липса на финансови постъпления на фирмата, дължаща се на драстичен спад в продажби поради Пандемия от Ковид 19. Като друга самостоятелна причина е посочено и образувано изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП Пловдив като бил наложен запор по банковите сметки на дружеството.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от чл. 20, ал.3, т.4 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (ДВ бр. 44/2008), както и от  Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 06.08.2020г. /в присъствието на надлежно упълномощен представител на управителя на дружеството - жалбоподател/, а НП - на 10.09.2020 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. В тази връзка, изричното възражение в жалбата за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява изцяло неоснователно. На първо място следва да се отчете обстоятелството, че процесното административно нарушение е реализирано чрез бездействие /неизпълнение на дадено задължително предписание/, като същевременно ясно е посочено седалището и адреса на управление на дружеството – жалбоподател – град Пловдив, ул. „Висла“ № 8, където именно е било и дължимо извършването на действието – изпълнение на даденото предписание, респ.  заплащане на обезщетението по чл.  221 вр. чл. 228, ал. 3 КТ.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ,  доколкото не е изпълнил задължително предписание на Инспекцията по труда.

Допълнително следва да се подчертае, че по делото няма данни, предписанието да е било оспорено по надлежния административен ред, поради което и е било задължително за изпълнение.

Не могат да се споделят и доводите на жалбоподателя в насока, че  дължимите трудови възнаграждение, съответно дължимото обезщетение по чл. 221 вр. чл. 228, ал. 3 КТ не се дължали, тъй като служителят Петров не бил положил труд, същият системно не изпълнявал трудовите си задължения поради което жалбоподателят прекратил трудовото си правоотношение с него. Безспорно част от съдържанието на трудовото провоотношение е свързано с точното и навременно престиране на работна сила, но след като работодателят е начислил и обективирал във фиша процесното обезщетение, то това означава, че е преценил, че е налице основание за заплащане на същото.

За пълнота на изложението, а и с оглед релевираните от жалбоподателя възражения следва да се посочи, че според практиката на Административен съд Пловдив от значение за съставомерността на деянието е и причината, поради която не е изпълнено предписанието за изплащане на трудовото възнаграждение, респ. обезщетение.  Прието е, че ако неизпълнението се дължи на забава на работниците да потърсят възнаграждението си, това е извиняващо работодателя обстоятелство. Така Решение № 1067 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 639 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В конкретния случай от изричните признания на управителя пред актосъставителя, а и от писмените му обяснения е видно, че неизпълнението на предписанията не се дължи на поведението на работника, а на липсата на финансови постъпления на дружеството, което няма как да бъде извинителна причина. Така Решение № 1726 от 27.10.2011 г. по н. д. № 1682/2011 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

На следващо място, жалбоподателят възразява, че АУАН и оспорваното НП са издадени в противоречие с правните принципи за установяване на нарушение и налагане на наказание. Конкретно – аргументира се, че с протокол за извършена проверка с изх. № 2011640/29.05.2020 г.  са дадени няколко предписания по отношение на Евгени Петров, обективирани в няколко подточки, като за неизпълнението на всяко едно от тях били издадени отделни НП, сред които и процесното НП. Подчертава се, че в случая е извършена една проверка с един брой издадено задължително предписание за изплащане на дължими трудови възнаграждения и обезщетения, като с издаването на няколко отделни постановления за неизпълнение на всяко едно от петте предписания бил нарушен принципът не бис идем, като посоченото противоречало и на целите на чл. 12 ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи, доколкото неизпълнението на всяка точка от предписанието съставлява самостоятелно нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. Регламента на чл. 18 ЗАНН ясно определя задължението на административнонаказващият орган да наложи наказание за всяко едно нарушение по отделно, независимо дали се касае за еднородност или не на нарушенията. Цитираната разпоредба изключва възможността по чл. 23 – 25 от НК за кумулиране на отделните наложени наказания, поради което не съществува законова възможност за определяне на общо наказание, както и не би могъл да намери приложение и регламента на чл. 26 НК за квалифициране на деятелността като усложнена престъпна дейност и да се наложи едно наказание. В тази връзка, съдът намира, че наказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, поради което и правилно е определил наказания за всяко едно от нарушенията на предписанието.

Правилно е индивидуализирана и наложената санкция. В нормата на чл. 415 КТ е посочено, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В конкретния случай предвид вида на неизпълненото предписание, а именно  за изплащане на начислено във фиш за заплати обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение – чл. 221 вр. чл. 228, ал. 3 КТ и продължителността срока, за който не е изпълнено предписанието съвсем правилно конкретната санкция е индивидуализирана в минималния размер - 1500 лева.

       Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се посочи, че нарушението не може да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 415в КТ.Привилегированият състав на чл. 415в КТ е неприложим доколкото същият предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.. В настоящия случай, нарушението не е отстранено веднага след установяването му,  нещо повече то не е отстранено и към момента на съставяне на АУАН, като включително и към момента на разглеждане на делото в открито съдебно заседание липсват данни дължимото обезщетение да е било заплатено. Предвид изложеното наказващият орган правилно е приложил основния състав на чл. 415, ал. 1 КТ.

Допълните следва да се отбележи, че с Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд по задължителен за съдилищата начин е указано че нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и изключва нейното приложение по принципа lex specialis derogate lex generali. С оглед спецификата на защитаваните обществените отношения и особения предмет на защита преценката за маловажност на случая е направена по императивен начин от законодателя, като в чл. 415в КТ изрично са посочени предпоставките при които нарушенията на трудовото законодателство са маловажни, какъвто както се констатира не е настоящия случай.

В този смисъл е и преобладаващата практика на административен съд Пловдив- Решение № 1024 от 13.06.2017 г. по н. д. № 1038 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 822 от 18.05.2017 г. по н. д. № 456 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 376 от 14.03.2017 г. по н. д. № 37 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 784 от 20.04.2015 г. по н. д. № 396 / 2015 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2362 от 23.11.2015 г. по н. д. № 2154/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2100 от 30.10.2015 г. по н. д. № 1633/2015 г. на Административен съд – Пловдив и много други.

По изложените съображения НП следва да се потвърди изцяло.

 

По разноските:

 

При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски  има въззиваемата страна. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, вида и размера на наложената санкция (представляваща интереса от делото), както и начинът на участие на въззиваемата страна - в открито съдебно заседание, протекло с разпит на актосъставителя, с ангажиране на становище по релевираните от жалбоподателя възражения намира, че справедливият размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 100 лв.

          По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив  не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ,  от което е част наказващият орган, а именно Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, като разпоредител с бюджетни кредити  по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002954/ 10.09.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.  Пловдив, с което на „Вини Сливен“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1  КТ.

ОСЪЖДА „Вини Сливен“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                                      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС