№ 22867
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110125274 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от С. П. И. срещу ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която са предявени за разглеждане обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 477, ал.1 КЗ за сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, както и за сумата от 80 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, понесени от С. И. като пътник в автобус по
линия № 83 на „Столичен автотранспорт" ЕАД в резултат на настъпило на
14.02.2018 г. ПТП в гр. София, по вина на водача на автобус с рег. № ***,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на завеждане на
застрахователната претенция /09.03.2018 г./ до окончателното изплащане на
сумите.
Ищецът С. П. И. твърди, че на 14.02.2018 г., около 17.40 се качила в
автобус № 83 от спирката след кръстовището между бул. „Цар Борис III" и
бул. „Академик Иван Евстратиев Гешов" в посока бул. „Тодор Александров“
до метростанция „Константин Величков“ през първата врата на автобуса. Тъй
като автобусът бил препълнен с хора, не могла да влезе по-навътре и останала
до кабинката на шофьора. Автобусът тръгнал и започнал да се спуска към
кръстовището с бул. „Константин Величков“ и бул. „Възкресение“, като след
ул. „Сини вир“, срещу бензиностанция на „ОМВ“, шофьорът на автобуса
натиснал силно спирачката. Поради рязкото спиране, ищцата политнала
напред и с лявата част на главата си се ударила в предното стъкло на автобуса
толкова силно, че стъклото се счупило. Паднала на пода на автобуса. Сочи, че
след удара с глава в предното стъкло и падането на пода й се губели моменти.
На мястото на инцидента дошла полиция, както и екип на спешна
1
медицинска помощ. Била откарана във „ВМА“, където след преглед
изследвания, била освободена за домашно лечение с издадена рецепта за
болкоуспокояващи. Оплаквала се от силно главоболие, както и болка в
областта на шията и в по-слаба степен в останалата част от тялото, лявото й
око непрекъснато сълзяло. Наложило се да постъпи на 16.02.2018 г. в „Първа
МБАЛ - София“ ЕАД за допълнителни изследвания и лечение, от където била
изписана на 19.02.2018 г. за лечение в домашна обстановка до 24.02.2018 г.
Сочи, че получените в резултат на ПТП проблеми с ярката светлина, както и
периодичното сълзене от очите не стихвали, като година и половина по късно,
при профилактичен преглед, било установено повишено налягане в очните й
дъна и й била предписана употребата на очила.
Сочи, че за инцидента е съставен Константивен протокол № К -
108/14.02.2018 г., както и е образувано досъдебно производство №11057/2018
г. по описа на „РТП" - Отдел „Разследване" - СДВР, прокурорска преписка №
3638/2018 г., по която с Постановление от 11.12.2018 г. е бил привлечен като
обвиняем шофьора на автобус № 83 В. П., за действията си при управлението
на автобуса на 14.02.2018 г., а на 02.04.2019 г., след внесен обвинителен акт, е
образувано НОХД № 5496/19 г. по описа на СРС, 4 състав.
С допълнителна молба от 21.05.2025 г. сочи, че наказателното
производство е приключило с влязло в сила протоколно определение от дата
26.09.2024г., с което съда е одобрил постигнатото между СРП и подсъдимия В.
П. П. споразумение, с което последният е признат за виновен в това, че на
14.02.2018г. в гр. София, по бул. "Академик Иван Гешов“, в посока от бул.
"Цар Борис III“ към бул. "Константин Величков" и в района на кръстовището с
ул. „Сини вир“, при управление на МПС - автобус, марка „МАН", с
регистрационен номер ***, пътуващ по линия №83 на Столичен масов
градски транспорт, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил на повече от едно лице средна телесна повреда.
Твърди, че гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на
автобус № 83 била застрахована при ответника, поради което, на 09.03.2018 г.
ищецът подал в ответното дружество уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“, към която приложил
необходимите документи. Въз основа на посоченото уведомление в ответното
дружество била образувана щета под номер 0411- 195-0004-2018 г., но
дружеството не извършило плащане по подадената претенция за обезщетяване
на понесените в резултат на инцидента неимуществени вреди /които ищецът
преценява на сумата от 6000 лева/, както и за претърпените имуществени
вреди под формата на сторени разходи за прегледи и медикаменти в размер на
80 лева.
Предвид изложеното, моли съдът да осъди ответника да заплати
претендираните обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
уведомяване на застрахователя.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
2
Не оспорва наличието на сключена застраховка гражданска
отговорност при него по отношение автобус с рег. № ***, но оспорва описания
механизъм на ПТП и вината на застрахования при него водач.
Твърди, че поведението на водача на автобуса не е било
противоправно, доколкото рязкото спиране е предприето като „спасителна
маневра“ – за да предотврати удар с друго МПС /л.а. „Мерцедес“ с
неустановен регистрационен номер/.
Прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на
ищцата - сочи, че след влизане в автобуса не се е държала никъде, като по този
начин не е осигурила собствената си стабилност.
Оспорва причинната връзка между събитието и настъпилите
увреждания, както и размера на исковете. Твърди, че ищцата не е понесла
описаните от нея душевни страдания, евентуално – че същите не са с
твърдения интензитет.
Оспорва необходимостта от извършване на разходи за лечение и
медикаменти, като намира предявения иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди за недоказан.
Оспорва претенцията за лихва, поради неоснователност на главния иск,
както и с оглед твърденията, че лихва следва да се начислява от по-късен
момент.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна и страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477, ал.1 КЗ с
искане за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.
Съгласно нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя /респективно – постановяването на отказ от страна на
застрахователя да изплати обезщетението/.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена
3
от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно
деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие
на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като
по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2
ЗЗД/.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че между ответника и водача
на автобус с рег. № *** е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
настъпване на процесното ПТП.
Като безспорно е отделено обстоятелството, че ищецът е отправил
извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 КЗ към ответника, получена от
последния на 09.03.2018 г. /л. 21/, както и че до изтичане на 3-месечния срок
/предхождащ подаването на настоящата искова молба/ не е налице изплащане
на застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество.
Не е спорен по делото и въпросът, касаещ механизма на ПТП, като
същият се установява и от събраните писмени доказателства /протокол за
ПТП, уведомление за щета, влязло в сила Споразумение НОХД № 5496/19 г.
по описа на СРС, 4 състав/ както и от събраните гласни доказателствени
средства чрез разпит на водача на застрахования при ответника автобус – В.
П..
Видно от последните, пътният инцидент се е осъществил на
14.02.2018г. в гр. София, когато водачът на автобус, марка „МАН", с
регистрационен номер ***, пътуващ по линия №83 на Столичен масов
градски транспорт, при движение по бул. "Академик Иван Гешов“, в посока от
бул. "Цар Борис III“ към бул. "Константин Величков", в района на
кръстовището с ул. „Сини вир“, предприема рязко спиране, в резултат на
което ищцата, пътуваща като правостоящ пътник в превозното средство, губи
равновесие, залита и с глава чупи предното стъкло на автобуса.
Формираният правен спор по делото е концентриран върху въпросите
за вината на водача на процесния автобус за настъпване на ПТП, вида и
характера на получените от ищеца травматични увреждания и
необходимостта от извършване на разходи за прегледи и медикаменти,
наличието на причинно-следствена връзка между вредите и процесното
ПТП и справедливият размер на обезщетението за търпените болки и
страдания.
За установяване на спорните по делото въпроси пред настоящата
съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са
приети комплексна съдебномедицинска експертиза и съдебно-автотехническа
експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства, гласни
доказателствени средства чрез разпит на водача на процесния автобус – В. П.,
4
както и от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза, се установява по делото, че падането на ищцата, пътник в
автобуса, е настъпило в резултат на протеклите инерционни процеси,
задействани от рязката употреба на спирачната система на автобуса от страна
на неговия водач.
Съдът намира, че независимо от обстоятелството, че от показанията на
водача на автомобила се установява, че рязкото спиране е инициирано като
спасителна маневра – за предотвратяване на удар с предностоящо МПС, вина
за настъпване на процесния инцидент има и водачът на автобуса, като същият
е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 132, т. 2 ЗДвП , с оглед
обстоятелството, че не е съобразил скоростта си на движение с
интензивността на трафика и характеристиките на управляваното от него
превозно средство, като по този начин не е положил дължимата грижа за
осигуряване безопасността на превозваните от него пътници.
Предвид изложеното, както и с оглед обстоятелството, че независимо
дали за процесното увреждане отговарят неколцина, спрямо увреденото лице
отговорността на делинквентите е солидарна, съдът намира, че по делото се
установява при условията на пълно и главно доказване вината на водача на
автобуса за настъпване на процесното ПТП.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за
съпричиняване, изразило се в бездействие от стана на ищеца за предприемане
на действия за осигуряване собствената си безопасност. По делото се установи
чрез показанията на свидетеля П. /водач на автобуса/, че процесното превозно
средство /в своята предна част, където се е намирала ищцата/, фабрично не е
снабдено с ръкохватки, които да бъдат използвани от правостоящите пътници
за осигуряване на стабилност. С оглед на това, предвид обстоятелството, че
превозното средство е било пълно с правостоящи пасажери и не е
съществувало място за захващане, съдът намира, че ищцата е направила
възможното в конкретната ситуация да осигури личната си безопасност.
От представената по делото медицинска документация, както и от
заключението на приетата съдебномедицинска експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, безспорно се установява, че в резултат
на настъпилото произшествие ищцата е пострадала, като е получила контузия
на лявото око: болезнен оток и кръвонасядане по лявата веждно-челна област
на главата, обхващащ челото и горния клепач, епителни лезии в оптичната
част и хифема; болезнен оток и кръвонасядане по горната повърхност на
втори пръст на лявата ръка, проксимална половина; кръвонасядане по предно
вътрешната повърхност на дясното бедро средна му трета; кръвонасядане по
вътрешната повърхност на дясното бедро, долна трета; кръвонасядане по
задната повърхност на лявото бедро в горна трета; кръвонасядане по предната
повърхност на лявата подбедрица, долна половина
Вещото лице сочи, че като по механизъм на получаването им, травмите
стоят в причинно-следствена връзка с описания пътен инцидент, като
травмата в областта на главата e причинила на пострадалата разстройство на
здравето, неопасно за живота, а останалите травми са й причинили болка и
5
страдание.
От събраните писмени доказателства, анализа на изготвената КСМЕ и
преценката на депозираните от свидетеля Б. показания, които съдът кредитира
като достоверни и отразяващи обективно личните впечатления на свидетеля
/живеещ на семейни начала с ищцата/, се установява, че в резултат на
нанесените телесни увреждания, на ищцата са били извършени множество
прегледи с цел диагностика, била е хоспитализирана в периода 16-19.02.2018 г.
с поставена диагноза „контузия на очната ябълка и околоочната област“ /л.
22/, била е подложена на медикаментозно лечение за облекчаване на отока и
болката, била е в период на неработоспособност за 8 календарни дни, съгласно
представения по делото болничен лист /л. 22/, изпитвала е силни болки в
главата непосредствено след инцидента, като в резултат на болката изпитвала
и гадене в първите дни след ПТП, имала е затрудния от битов характер, бояла
се да шофира.
От показанията на свидетеля Б. /подкрепени от представените по
делото медицински документи/, се установява, че през 2019 г. ищцата е
диагностицирана с повишение на очното налягане и късогледство, като й е
предписана употреба на очила. Съдът намира обаче, че по делото не се
установява по категоричен начин наличието на пряка причинно-следствена
връзка между констатираното нарушение в зрението и инцидента, доколкото
единствените ангажирани доказателства в тази насока са показанията на
свидетеля, съгласно които, при снемане на анамнезата на пациента, лекарят-
офталмолог е задал въпрос, касаещ наличието на минали травми на главата.
Горните обстоятелства налагат категоричен извод за доказаност по
делото на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътния
инцидент.
С оглед на това, съдът намира, че предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя са безспорно установени по делото,
доколкото е доказано осъществяване на противоправно виновно проведение
от страна на застрахования при ответника водач на ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка с което са настъпили неимуществени вреди за ищеца.
Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване
възраженията си за липса на елемент от горния фактически състав /доколкото
увреждането на зрението – нестоящо в причинна връзка с процесното ПТП, не
е единственото основание за пораждане на право на обезщетение за
неимуществени вреди/, поради което съдът приема, че предявеният иск се
явява доказан по своето основание.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение, а размерът се определя по справедливост от съда.
Принципът за справедливо обезщетяване не е абстрактен, а на преценка
следва да бъдат подложени конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При преценка на справедливото обезщетение, което има за цел
6
да репарира претърпените болки и страдания, съдът следва да подложи на
анализ вида и характера на телесните увреждания, периода на възстановяване,
продължителността на изпитваните болки и страдания, техния интензитет,
нуждаел ли се от чужда помощ пострадалия и до каква степен, в какъв период
от време, допълнителното влошаване на здравословното състояние,
причинените морални страдания, обстоятелствата при които е извършено
деянието. Посочването не е изчерпателно, тъй като всеки случай е
индивидуален и съдът е длъжен да съобрази и изходи от конкретните
обстоятелства по делото. За определяне на обезщетение е необходимо да бъде
съобразена обществено-икономическата конюнктура към датата на
увреждането, за да съответства то на социалната справедливост. (В този
смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 213/18.04.2000 г.
по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС).
В конкретния случай, за определяне на справедливия размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди, съдът съобрази възрастта
на ищцата към дата на настъпване на процесното пътно-превозно средство /31
години/, оказваща положително влияние върху физическата издръжливост на
пострадалата и продължителността на възстановителния период; настъпилите
травматични увреждания, вида и характера им – контузия на лявото око,
съпроводена с болезнен оток и кръвонасядане по лявата веждно-челна
област на главата, имаща отражение към получен зрителен дискомфорт;
болезнен оток и кръвонасядане по втори пръст на лявата ръка, по дясното
бедро, по лявото бедро и по лявата подбедрица, препятствали ищцата да се
придвижва свободно и безболезнено; продължителността на възстановителния
период - обичайно в рамките на до 14 календарни дни; засиленото
първоначално усещане за болка, съпроводено с гадене; необходимостта от
прием на обезболяващи; нуждата от лекарска намеса и хоспитализация за
период от 3 дни; негативните емоционални изживявания като обичайни
неимуществени вреди от такъв вид увреждане - неудобство и притеснение,
вкл. че се налага ангажиране помощта на близки; временната невъзможност да
полага труд и да упражнява професията си, макар и за кратък период от
време.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът взе
предвид и психологически отзвук, който е предизвикало процесното ПТП у
ищцата, изразило се в страх да управлява превозно средство.
На последно място, съдът съобрази и социално-икономическите
условия и стандарт на живот през 2018 г. /годината на процесното ПТП,
причинило неимуществените вреди/, както и лимитите на ГО за релевантния
период, които биха могли да се вземат предвид като косвен критерий за
размера на вредите, поради което намира, че с определянето на обезщетение
от 4000 лв. /равняващо се на над 8 минимални работни заплати към момента
на ПТП/, ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
До този размер следва да бъде уважен предявеният иск за присъждане
7
на обезщетение за неимуществени вреди, като за горницата над него до
пълния размер на претенцията от 6000 лева – искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди:
От представените по делото амбулаторни листове и рецептурни
бланки, както и от заключението на вещото лице по СМЕ, съдът намира, че по
делото се установява, че ищцата е имала необходимост от извършването на
проведените диагностични прегледи, както и от закупуването на лекарствата,
изрично предписани от медицинските специалисти. За установяване размера
на сторените разходи по делото са представени 2 броя фискални бонове от
аптека от 15.02.2018 г. – л. 14-15 – на обща стойност 35.42 лева, както и
фактура и фискален бон за преглед на 15.02.2018 г.в УМБАЛ
„Александровска“ /л. 19/ на стойност 40 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че в
причинна връзка с настъпилия инцидент ищцата е претърпяла и
имуществени вреди под формата на сторени разходи на 15.02.2018 г. за
закупуване на лекарства и за извършване на медицински преглед, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен в доказания по делото размер от
75.42 лева, а за горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от
80 лева – следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По претенцията за законна лихва:
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху всяка главница
от датата на депозиране на претенцията си по реда на чл. 380 КЗ до
окончателното заплащане на вземането.
Съобразно трайната практика на съдилищата, по спорове, основаващи
се на деликтна отговорност, не е необходимо претенцията да бъде заявена като
отделен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, независимо, че касае период,
предхождащ датата на подаване на исковата молба.
С оглед изричното възражение на ответника във връзка с началния
момент за присъждане на законната лихва, съдът намира за необходимо да
разясни следното:
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
8
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения.
От друга страна, за разлика от КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от
01.01.2016г./, в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията
на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение /но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие –
от който момент лихви дължи единствено самият делинквент/.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на самия застраховател в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя /не от момента на увреждането/. – Така в Решение
№291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г. на ВКС, II т.о. и в решение
№128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.
Поради това, в процесния случай обезщетението за забава към ищеца –
увредено лице, е дължимо от установената по делото най-ранна дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице – в случая, 09.03.2018 г.
Доколкото ищецът претендира присъждане на законна лихва именно от
този момент, искането се явява основателно и следва да бъде уважено.
По отговорността за разноски:
С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски за
заплатена държавна такса – 290 лв., депозит за СМЕ – 200 лв., както и за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800 лева,
съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие на
л. 54, служещ за разписка. Общо сторени разноски – 1290 лева.
9
Ответникът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
което съдът, като взе предвид действителната правна и фактическа сложност
на спора, реално извършената от процесуалния представител на ищеца работа,
множеството ангажирани по делото доказателства, продължителността на
производството, цената и броя на предявените искове, както и като съобрази
действащата към момента на сключване на договора Наредба 1/09.07.2004 г.,
чиито разпоредби съдът приема за ориентир в средните пазарни цени на
адвокатски услуги, намира за неоснователно.
Предвид изложеното, съразмерно на уважената част от исковете, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 864.69
лева.
Ответникът е претендирал и доказал извършването на разноски в
размер на 400 лева – депозит за САТЕ, 300 лева – депозит за СМЕ, 70 лева –
депозит за призоваване на свидетел, като е претендирал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 200 лева.
С оглед на това, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза
на ответника следва да бъде присъдена сумата от 320.10 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати на С. П. И., ЕИК **********, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477,
ал.1 КЗ, сумата от 4000 лева – обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на травматични
увреждания, получени от С. П. И. като пасажер в автобус по линия № 83 на
„Столичен автотранспорт" ЕАД, в резултат на настъпило на 14.02.2018 г. ПТП
в гр. София, по вина на водача на автобус с рег. № ***, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на застрахователната претенция /09.03.2018
г./ до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за горницата над уважения размер от 4000 лева
до пълния заявен размер на претенцията от 6000 лева;
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати на С. П. И., ЕИК **********, сумата от 75.42 лева – обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на извършени на
15.02.2018 г. разходи за закупуване на лекарства в размер на 35.42 лева и за
медицински преглед в МБАЛ „Александровска“ в размер на 40 лева, сторени
от С. П. И. в причинна връзка с настъпило на 14.02.2018 г. ПТП в гр. София,
по вина на водача на автобус с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на застрахователната претенция /09.03.2018 г./ до
10
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за горницата над уважения размер от 75.42 лева до пълния
заявен размер на претенцията от 80 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати на С. П. И., ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 864.69 лева – сторените от ищеца разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. П. И., ЕИК **********, да заплати на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ЗАдв.,
сумата от 320.10 лева – сторените от ответника разноски в
първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11