Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149
Гр.Габрово,
07.05.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
.............................. колегия в публично съдебно заседание на седми май ..........................................
през две хиляди и двадесета................................. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ
при секретаря ВАНЯ
НИКОЛОВА ....................... и в
присъствието на прокурора ВАСКО ПАШЕВ ...............................................
като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ
ЧНД № 325 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156, ал. 1 и
сл. от Закона за здравето.
Същото е образувано по писмено предложение (с Вх. № 2616 от 09.04.2020 година), внесено от прокурор при Районна прокуратура Габрово
и приложените към него материали по преписка № 175200-6179/2020 г. на
едноименното РУ Габрово, въз основа на които е направено искане за настаняване на
задължително лечение в ДПБ Севлиево на лицето А.Х.М. ***, ЕГН **********. В
предложението се твърди, че според приложените по преписката данни М. страда от
психично заболяване, по повод на което е бил лекуван в лечебно заведение.
Последната му хоспитализация е била проведена през втората половина на месец
януари 2020 година в ДПБ Севлиево, откъдето М. е бил изписан на 02.02.2020
година. От продължително време същият е престанал да приема предписаните му
лекарства. Държал се агресивно към своята майка, с която живеел в едно
домакинство. Посягал й физически, ако тя откажела да му даде пари, за да си
купи алкохол, с какъвто често злоупотребявал. У М. липсвало съзнание по
отношение на самото заболяване, както желание за провеждане на лечение и
наблюдение във връзка със състоянието, в което се намирал към момента.
Изложените по-горе обстоятелства водели до заключение, че с поведението си той бил
опасен не само за околните, но и за своето собствено здраве, което налагало да
бъде настанен на задължително лечение в ДПБ – Севлиево, в съответствие с
предвиденото в чл. 155 от ЗЗ.
В съдебно заседание представителя на РП – Габрово
поддържа внесеното предложение с искане за настаняване на задължително лечение.
Заинтересуваното лице не изразява отношение във връзка с
психичното разстройство, от което страда, но счита за неоснователно направеното
от прокурора искане във връзка с неговото настаняване на лечение от
задължителен тип. Необходимостта от провеждане на такова лечение се споделя от страна
на служебния защитник, който е осъществявал задължително процесуално
представителство спрямо А.М. при разглеждане на делото в съответствие с императивните
изисквания, предвидени в разпоредбите на чл. 21, т. 3 от ЗПП и чл. 158, ал. 4
от ЗЗ.
След като отчете изложените от прокурора обстоятелства в
подаденото искане и съпостави същите със събраните в рамките на производството доказателства
и дадените обяснения от страна на самото заинтересувано лице, съдът намери за
установено следното от фактическа страна:
От дадените показания на св. С.М., която се явява майка
на освидетелствуваното лице и живее заедно с него в едно домакинство, е видно,
че нейния син страда от психично разстройство, свързано със злоупотреба с
психотропни вещества и алкохол, по повод на което до момента е бил лекуван
неколкратно в ДПБ Севлиево, за последен път – през периода от 15.01.2020 г. до
02.02.2020 година. Същата сочи, че той не работи и често употребява алкохол,
както и че в състояние на алкохолно опиянение проявява физическа агресия към
нея в случаите, в които тя откаже да му даде пари, за да си закупи такъв.
Въз
основа на указаните в чл. 159, ал. 1 от ЗЗ предпоставки съдът е допуснал да се
изготви съдебно-психиатрична експертиза от едно вещо лице към лечебното
заведение – ДПБ Севлиево, в което М. е бил лекуван донастоящия момент. От нейното
заключение и устните разяснения на вещото лице е видно, че същият страда от
психично и поведенческо разстройство, което се дължи на употреба на алкохол със
синдром на зависимост, и органично разстройство на личността, т.е. от психични
заболявания (с код по МКБ – 10 F.20-2 и F.07.0), попадащи между посочените в чл. 146, ал. 1, т. 1 от
ЗЗ, за първото от които е бил лекуван неведнъж в ДПБ Севлиево. Употребата на
алкохол при него е почти ежедневна, като във връзка с нейната дългогодишна
давност у М. е налице изградена трайна алкохолна зависимост със загуба на
количествен и на ситуативен контрол, съчетана с промяна в емоционално-волевата
сфера, отслабени волеви задръжки, емоционална нестабилност с лесна
раздразнителност и гневно-агресивни прояви, възникващи при приема на алкохол и
изразена критика към проблемите му във връзка с него. Злоупотребата с алкохол,
съчетана и с епизодичната употреба и на други психотропни вещества - марихуана,
е увредила мозъчните структури и е утежнила неговото състояние, като е довела и
до констатирани когнитивни нарушения под формата на параноидни интерпретации. В
това състояние М. се явява опасност за своите близки и за самия себе си, тъй
като уврежда допълнително собственото си здраве. Поради изложеното вещото лице
е направило предложение същият да бъде настанен на задължително лечение в
обикновено психиатрично заведение – ДПБ Севлиево за неопределен срок от време, но
не повече от предвидения по закон – в рамките на три месеца, още повече, че се
явява некритичен към собственото си психическо състояние и поведение.
За
да бъде приложена нормата на чл. 155 от ЗЗ е необходимо лицето, чието
настаняване на задължително лечение се иска, да страда от някое заболяване или
психично разстройство, включени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ, което (поради естеството на самото заболяване или
разстройство и конкретното състояние, в което самото лице се намира под влияние
на него) да
дава основание за извод, че то може да извърши престъпление със значителна
степен на обществена опасност, или че представлява такава опасност било за себе
си и своето здраве, било за близките си или за околните нему лица. От
приложените в делото писмени и гласни доказателствени материали и заключението
на изготвената експертиза се установява, че предпоставките за уважаване на направеното
предложение от прокурора действително са налице. Въз основа на тях настоящия
състав на Районен съд - Габрово прие, че А.М. следва да бъде настанен на
задължително лечение от стационарен тип в обикновено психиатрично заведение – ДПБ
град Севлиево, за предложения от вещото лице срок, считано от датата за
неговото настаняване до изтичането на този срок, или до настъпване на
предвидените в чл. 164, ал. 3 от ЗЗ предпоставки за прекратяване на
задължителното лечение, на осн. чл. 155 ал.1 от ЗЗ. Доколкото според
заключението на изготвената експертиза същият се намира в състояние да изразява
информирано съгласие по повод на лечението, съдът намира, че не са налице
основания за определяне на друго лице от кръга на близките му, което да
изразява такова съгласие във връзка с него.
По изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА А.Х.М. ***, ЕГН **********, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ от СТАЦИОНАРЕН ТИП
в обикновено психиатрично заведение – Държавна психиатрична болница град
Севлиево, за неопределен срок от време, но не по-дълъг от “Три месеца”, считано
от датата за започване на лечението до неговото изтичане, или до настъпване на
предвидените в нормите на чл. 164, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ предпоставки, които
обуславят прекратяване или продължаване на задължителното настаняване и
лечение, на основание чл. 162, ал. 1 от ЗЗ.
ПРИЕМА, че посоченото физическо лице ПРИТЕЖАВА СПОСОБНОСТ да
изразява информирано съгласие във връзка с провеждането на лечението.
ПРЕПИС от решението след неговото влизане в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на
ДПБ град Севлиево за сведение и изпълнение, на основание чл. 165, ал. 2 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Габровски
окръжен съд в 7 (седем) дневен срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
.................................