№ 1650
гр. Бургас, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20252120101607 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на З. В. А. против „ОЗК Застраховане” АД, за
осъждането му да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на **** год. около 15.50 часа на път републикански II-79,
непосредствено след входа на производствената база на „****“ ООД, по вина на водача на
товарен автомобил „****“ с рег.№ ****, за който е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху
обезщетението, начиная от 18.06.2024 год. до окончателното му изплащане.
Исковете черпят правното си основание от чл. 432 вр. с чл.493, ал.1, т.1 и
чл.493а от КЗ, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищеца, който ангажира
доказателства и моли за уважаването им.
Процесуалният представител на „ОЗК Застраховане” АД ЕАД е оспорил така
предявените искове по реда на чл.131 от ГПК, както по основание, така и по размер.
Съвокупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства
налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че на **** год., около 16 часа, на път № II-79, км. 82.13, на
около 200 м. преди разклона за с.Ч**, в посока към гр.Бургас, е настъпило ПТП между
управлявания от ищеца лек автомобил „****“ с рег. № **** и товарен автомобил „****“ с
рег. № ****, по вина на водача на микробуса.
Впрочем, това се установява и констативния протокол за произшествието,
1
съставен от посетилия го Д.Г. - **** при Сектор *** на ОДМВР – Бургас. Същият е описал и
схематично отразил заварената обстановка, в т.ч. увредените автомобили, разположението
им спрямо платното за движение, както и пострадалия ищец, който е бил отведен с линейка
за преглед в МБАЛ „Бургасмед“ и освободен за домашно лечение с диагноза „Пукната лява
ключица, без опасност за живота“. Местопроизшествието е посетено от разследващ
полицай при Сектор „Разследване“ при IV-то РУ, ОДМВР – гр.Бургас, изготвил протокол за
огледа, придружен от фотоалбум.
Няма спор и че към горната дата, за товарния автомобил, чийто водач е
причинил произшествието, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
Видно от представените и приети по делото амбулаторни листове, при
рентгеново изследване, проведено на същия ден в МБАЛ „Бургасмед“, на А. е поставена
диагноза „Счупване на ключицата, закрито“.
От показанията на св.Г*, съжителстваща на семейни начала с ищеца, се
потвърждава гореописания начин на увреждането След настъпване на произшествието, З. й
позвънил, за да й съобщи какво се е случило, като й разказал, че са му правени изследвания
в МБАЛ „Бургасмед“. При прегледа се установила фрактурата на лявата ключица и около
шест седмици прекарал с превързана и обездвижена ръка, посредством ортеза, като през
този период не можел да извършва сам ежедневни дейности, а се нуждаел от помощ за
къпане, обличане. През първите три седмици изпитвал много силни болки и приемал
обезболяващи, трудно заспивал, трудно се хранел, а в самото начало и дишал трудно, защото
изпитвал болка и можел да лежи само по гръб. Това време прекарал в отпуск по болест, бил
притеснен и стресиран, притеснявал се и да шофира, но на по-късен етап преодолял това си
притеснение. С течение на времето болките отшумели, но и сега, при по-голямо
натоварване, изпитвал болка, а до четвъртия, петия месец след травмата, го боляло и в
статично положение.
Показанията на този свидетел съдът кредитира, като непротиворечиви и
съответстващи на останалите, събрани по делото доказателства.
На 18.06.2024 год. ищецът е депозирал искане пред „ОЗК Застраховане” АД за
обезщетяване на претърпените вреди, като по образуваната щета е изискано от ищеца да
представи допълнителни документи. Липсват доказателства те да са били представени, респ.
искането му за заплащане на обезщетение да е било удовлетворено или отхвърлено.
Въз основа на така установените факти, съдът намира исковете за основателни
по следните съображения:
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ отговаря за имуществени и неимуществените вреди, вследствие на
телесни увреждания, причинени на трети лица (в т.ч. пътници) от застрахования водач, при
управление на автомобил - чл.429, ал.1 вр. с чл.477, ал.1 и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ. За целта,
при настъпило застрахователно събитие, съгл. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият може да
2
депозира претенцията си за обезщетяване направо пред застрахователя и при отказ на
последния - да я предяви пред съда.
Установено е, че застрахованият водач, при управление на товарния автомобил,
е причинил произшествието, допускайки сблъсък със спрелия вдясно от платното за
движение лек автомобил, управляван от ищеца.
Събитието е настъпило, поради допуснато от страна на водача на товарния
автомобил, застрахован при ответния застраховател, нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП
– бил е длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, които управлява и
при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. В резултат на събитието, на З. А.
са причинени неимуществени вреди, изразяващи се е негативни физически и психически
преживявания (болки и страдания) от телесните му увреждания.
Както се каза по - горе, застрахователят отговаря за обезщетяване на
имуществените и неимуществени вреди от телесни увреди, като при определяне на
справедливия по см. на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението, дължимо за репариране на
вредите от конкретното телесно увреждане, съдът изходи от множеството обективни и
установени по делото критерии – възрастта на пострадалия, интензитета и сравнително
краткия оздравителен период до отшумяване на болките. Спазвайки правилото на посочения
законов текст за реално и пълно обезщетяване на вредите, съдът намира, че на ищеца се
следва обезщетение в размер на 5 000 лв., до който претенцията за неимуществени вреди,
като основателна, следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер - да се
отхвърли.
Това налага разглеждане на възражението на ответната страна - за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, но същото се преценя за
неоснователно, поради неговата недоказаност - не се установи пострадалият, по какъвто и да
било начин, с поведението си (действие или бездействие), да е допринесъл за настъпване на
вредите.
Основателността на главната претенция има за закономерна последица
уважаването на претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва
върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Съгл. чл. 429, ал. 3 във вр. с чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят заплаща лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ищецът е
сторил това 18.06.2024 год., но ответният застраховател не се е произнесъл (положително
или отрицателно) по искането за заплащане на обезщетение, поради което претенцията за
законна лихва следва да се уважи от посочената дата.
3
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните си дължат разноски.
Ответното дружество дължи на ищеца адвокатски хонорар в размер на 800 лв., съобразно
уважената част от исковете, в т.ч. адвокатски хонорар държавна такса, като възражението на
ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК се преценя за неоснователно, предвид интереса и
определеното от съда, по реда на чл.38 от ЗАдв. и в размера по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004 год. на ВАдв.С, адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ОЗК застраховане“ АД дължи държавна
такса, платима по сметка на БРС, в размер на 200 лв., съобразно уважените размери на
исковете.
Ищецът дължи на ответното дружество разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Бургаският
районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК застраховане” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Света София” № 7, ет.5, представлявано от А.Л. и Р.Д., на основание чл. 432 вр. с
чл.493, ал.1, т.1 и чл.493а от КЗ, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на З. В. А. от
гр.Б****, ЕГН - **********, сумата от 5 000 лв. - застрахователно обезщетение, дължимо за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от счупване на лявата ключица, в
резултат на ПТП, настъпило на **** год. около 15.50 часа на път републикански II-79,
непосредствено след входа на производствената база на „****“ ООД, по вина на водач на
товарен автомобил „****“ с рег.№ ****, за който е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху
обезщетението, начиная от 18.06.2024 год. до окончателното му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за горницата над уважения, до предявения размер
от 10000 лв., а също и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА „ОЗК застраховане” АД да заплати на З. В. А. деловодни разноски в
размер на 800 лв.
ОСЪЖДА З. В. А. да заплати на „ОЗК застраховане” АД деловодни разноски в
размер на 100 лв.
ОСЪЖДА „ОЗК застраховане” АД да заплати по сметка на БРС държавна такса
в размер на 200 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4