РЕШЕНИЕ
№ 1614
гр. Пазарджик, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20255220102121 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба от О. И. М., с ЕГН **********,
с адрес с. Ч, общ. П., , ул.******** № **, със съдебен адрес гр. П., ул ********* № ** – адв.
К. Ш., против И. Л. Д., с ЕГН ******** и Р. П. Д., с ЕГН **********, и двамата с адрес с. Ч.,
общ. П. ул. ******* № ** с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от общо 6000 лева, представляваща
главница по два договора за паричен заем от 21.04.2024 г., единият от които за сумата от
1000 лева, а другият за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се посочва, че ответниците са майка и син, като на 21.04.2024 г.
ищеца и ответниците сключили писмено договор за паричен заем, като ищецът им предал в
заем сумата от 5000 лева. Ответниците са задължили да върнат тази сума разсрочено по 500
лева месечно, считано от следващия месец.
Твърди се, че на същия ден, но след подписване на договора, ищецът им дал в заем и
сумата от 1000 лева, което обстоятелство също било отразено в подписания между страните
писмен договор за заем. Страните се договорили за връщане на сумата от общо 6000 лева,
пак на вноски по 500 лева месечно, считано от следващия месец. Посочва се, че ответниците
следвало да върнат на ищеца предоставената в заем сума по двата договора от 21.04.2024 г.
от общо 6000 лева до края на месец април 2025 г.
Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба ответниците не са върнали
1
заемните суми.
В уточнителна молба твърди, че солидарната отговорност на ответниците е уговорена
в договора, доколкото заемополучателите са получили паричната сума в размер на 6000 лева
общо, т.е. без разграничение каква част поема всеки от тях и независимо от това на кой от
тях е предадена фактически. Изводът за възникване на солидарна отговорност на
ответниците се извличал и от отразеното в договора “при условие, че ми ги дават по 500
лева всеки месец“. В този смисъл цитира съдебна практика.
Претендира разноски.
В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата
молба
В о.с.з. на 11.12.2025 г. ответниците И. Л. Д. и Р. П. Д. чрез пълномощника си – адв.
И. Г. от АК Пазарджик заявяват, че исковата молба е основателна, не оспорват исковите
претенции, вкл. отговорността за разноските по делото на ищеца. Поради това ответниците
чрез пълномощника си – адв. И. Г. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен с изрично
пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ГПК, са признали исковете, депозирани от ищеца
по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 121 от ЗЗД.
В съдебно заседание на 11.12.2025 г. ищецът чрез пълномощника си – адв. К. Ш. от
АК Пазарджик, надлежно упълномощена, направи искане съдът да прекрати съдебното
дирене и да са произнесе с решение съобразно направеното признание на исковете.
Съдът, като съобрази доводите и исканията на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 121 от ЗЗД за осъждане
ответниците да заплатят солидарно на ищеца главници по договори за заем от 21.04.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение
съобразно признанието. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че
правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно
положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни.
От процесуална гледа точка, признанието на иска от страна на ответника може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако
ищецът е направил искане за това /чл. 237, ал. 1 от ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се
произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата,
като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното
признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Признанието на исковете и изявлението за постановяване
2
на решение съобразно него произхождат от легитимирани страни. Признатите в случая
права не противоречат на закона и добрите нрави, доколкото не е предявен брачен иск, нито
иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, а от друга страна са такива,
с които страната може да се разпорежда, поради което съдът следва да зачете извършеното
признание, уважавайки претенцията на това основание. Това налага да се постанови съдебен
акт, без да се изследва основателността на исковете и без съдът да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора, по аргумент от чл. 237, ал. 2 от ГПК.
С оглед на горното и предвид, че в конкретния случай са налице предпоставките по
чл. 237 от ГПК за произнасяне на решение при признание на исковете, то предявените
искове следва да бъдат уважени така, както са предявени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца разноски
в размер на общо 1150 лева, от които 250 лева за държавна такса и 900 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД И. Л. Д., с ЕГН ********** и Р. П. Д., с
ЕГН **********, и двамата с адрес с. Ч., ,общ. П., ул. ****** № ** ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на О. И. М., с ЕГН **********, с адрес с. Ч, общ. П., , ул.******** № **, със
съдебен адрес гр. П., ул ********* № ** – адв. К. Ш., сумата от общо 6000 лева,
представляваща главница по два договора за паричен заем от 21.04.2024 г., единият от които
за сумата от 5000 лева, а другият за сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.05.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА И. Л. Д., с ЕГН ********** и Р. П. Д., с ЕГН **********, и двамата с адрес
с. Ч., ,общ. П., ул. ****** № ** ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на О. И.
М., с ЕГН **********, с адрес с. Ч, общ. П., , ул.******** № **, със съдебен адрес гр. П., ул
********* № ** – адв. К. Ш., сумата в общ размер от 1150 лева разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3