Решение по адм. дело №810/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от П. П. К. и С. В. Б., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 8а подадена чрез пълномощник, против Отказ за издаване на български акт за раждане, обективиран в писмо изх. № 10-11-13647 от 10.07.2025 г. на Община Стара Загора.

Жалбоподателят сочи, че в отдел. "ГРАО" – Стара Загора е заведено заявление вх. № 10-01-3256 от 20.06.2025 г., относно регистриране на акт за раждане на детето му, като от Началник отдел „Гражданско състояние“ Стара Загора е постановен отказ, обективиран в писмо изх. № 10-11- 1364710.07.2025г. на началник отдел Гражданско състояние в община Стара Загора. Счита, че издаденият отказ противоречи на материалното право и е постановен при съществено нарушение на процесуалния закон. Навежда доводи, че отказът не съдържа реквизитите на индивидуален административен акт. Твърди, че Община Стара Загора е сезирана с искане за пресъставяне на акт за раждане, съставен в чужда държава. Предвид настъпили в съставения акт за раждане промени, длъжностното лице по гражданско състояние в България следвало да зачете промените, вписани в съставения чуждестранен акт и да пресъстави нов, съответстващ на вписаните в чуждестранния акт за раждане обстоятелства. Според жалбоподателите община Стара Загора не е сезирана относно процедура по признаване и изпълнение на чуждестранно съдебно решение, с оглед на което не е налице основание за прилагане на посочените от страна на административния орган разпоредби на Кодекса на международното частно право. В случай, че пред началник отдел „Гражданско състояние“ при община Стара Загора не били представени съдебни решения от чуждестранен съд, с искане да бъдат признати за изпълнение от административен орган в България, тогава приложение ще намерят предвидените в разпоредбата на чл.117 КМЧП предпоставки, т.е. при липса на съставен в чужбина акт за раждане. В настоящият случай община Стара Загора е сезирана единствено с искане да пресъстави, като впише настъпилите промени във вече съставения акт за раждане промени за лицето Н. С. К..

По подробно изложените в жалбата твърдения моли да бъде отменен оспорения отказ и да се постанови решение, с което да се допусне издаване на български акт за раждане на детето Н. С. Б., родено на 01.10.2015 г. с родители настоящите жалбоподатели.

Ответникът – началник отдел „Гражданско състояние“, чрез процесуалния си представител, твърди, че жалбата е недопустима. Отделно моли да бъде потвърден постановения отказ, като законосъобразен. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ 10-01-3256 от 20.06.2025 година е подадено заявление да бъде признат документ за гражданско състояние акт за раждане на Н. С. К.. Към заявлението е приложено удостоверение рег.№2015-00-52942 с превод на български език, съгласие на Б. да бъде променено името на малолетното дете /стр14-15/, съдебно решение, постановено от съд от САЩ за промяна на името на детето от К. на Б., доказателства за извършено осиновяване и други.

С оспорения в настоящото производство отказ, обективиран в писмо изх. № 10-11-13647/10.07.2025г. на началния отдел“ Гражданско състояние“ в община С. З. е отказано искане за признаване и допускане на изпълнение на съдебно решение за осиновяване на детето Н. С. К., мотивиран с разпоредбата на чл. 117 от КМЧП. Оспореният отказ е изпратен на посочения в искането адрес за кореспонденция и е получен на 15.07.2025 г.

Жалбата е подадена чрез Община Стара Загора, където е заведена с рег. индекс:10-08-36/25.07.2025 година .

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 69 от ЗГР, гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗГР предвижда, че български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.

Според чл. 70, ал. 2 от ЗГР, ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Последното означава, че дори и да не е спазен 6-месечният срок по чл. 72, ал. 1 от ЗГР, няма пречка българският гражданин да представи съставения от местен орган по гражданско състояние акт за раждане направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес, в случаите на акт за раждане – в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на бащата /чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗГР/. Именно така са процедирали в случая жалбоподателите,чрез пълномощника им , отправяйки искане за издаване на акт за раждане направо пред длъжностното лице по гражданското състояние в община Стара Загора.

Оспореният отказ изхожда от компетентен орган, действащ в кръга на правомощията му. Обективиран е в писмена форма, но не са посочване на фактически и правни основания за разпоредения краен резултат. Вместо да откаже или издаде акт за раждане на детето , административният орган е приел, че е сезиран искане за признаване на съдебно решение, постановено от съд от САЩ за осиновяване на детето , каквото искане не е правено С оглед на което съдът приема, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Верни са релевираните от жалбоподателите възражения, че той се е произнесъл по искане, с което не е сезиран

При преценка на оспорения акт за съответствието му с материалния закон, съдът намира следното:

В случая не е спорно, че Н. С. К. е български гражданин. Видно е от представеното съдебно решение от 08.02.2021 година на Окръжен съд Гр. Уорчестер поради извършено осиновяване е променено името на детето на Н. С. Б.. Съгласно действащата нормативна уредба в Семейния кодекс произходът от майката се определя от раждането и че майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция /чл. 60 от Семейния кодекс/, а чл. 61 от Семейния кодекс определя и произхода от бащата.

Съгласно чл. 72, ал. 3, т. 1 длъжностното лице по гражданско състояние съставя българския акт за раждане като вписва следните данни: името на титуляра, датата и мястото на раждане, пола и "установения произход". Под "произход" следва да се разбира произходът, дефиниран в чл. 60 и 61 от Семейния кодекс, като се съобрази и разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от СК, съгласно която при пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и "установеният произход" се вписват в акта за раждане така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ. Съгласно чл. 35,ал.1 от Наредбата при пълно осиновяване се съставя нов акт за раждане на детето

С Решение от 14.12.2021 г. на Съда на ЕС /голям състав/ по дело С-490/20 е постановено следното:

"Член 4, параграф 2 ДЕС, членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, както и членове 7, 24 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент /ЕИ0/ № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, чийто акт за раждане, съставен от компетентните власти на приемащата държава членка, държавата членка, на която това дете е гражданин, е задължена, от една страна, да му издаде карта за самоличност или паспорт, без да изисква предварително съставяне на акт за раждане от своите национални власти, както и, от друга страна, да признае, също както всяка друга държава членка, издадения от приемащата държава членка документ, който позволява на това дете заедно с всяко от посочените две лица да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки.

Съгласно чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Конвенцията за правата на детето "детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, право да придобие гражданство и доколкото е възможно, право да познава и да бъде отглеждано от своите родители. Държавите-страни по конвенцията осигуряват осъществяването на тези права в съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по съответните международни документи в тази област, особено когато в противен случай детето би останало без гражданство".

Чл. 24, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата, ХОПЕС/ регламентира, че "при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение".

Основни принципи на националното семейно право са особената закрила на децата и зачитане на личността в семейството – чл. 2, т. 4 и т. 6 от Семейния кодекс. Именно пълноценната закрила на правата на детето е водеща при изследване и постановяване на този съдебен акт. Необходимо е да бъде отдадено най-важно значение на интересите на детето. По силата на чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето "висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи".

В случая малолетното дете Н. С. К., сега Б. е български граждани по силата на чл. 25 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за българското гражданство. По линия на българското си гражданство, детето се ползва със статут на гражданин на Европейския съюз като пречка за свободното му движение се явява отказът на ответника да бъде съставен акт за раждане, в който да се впишат името на осиновителя на детето С. В. Б.. Положението на децата-граждани на държава членка на Европейския съюз, които са родени в друга държава и пребивават законно в нея, попада в приложното поле на член 21, § 1 от ДФЕС.

Разпоредбата на член 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки задължава българските власти да издадат документ за самоличност или паспорт на детето, независимо от съставянето на нов акт за раждане на това дете, като Република България не може да се позове на националното си право, за да откаже да издаде документ за самоличност или паспорт на детето. Регистрирането на акт за раждане предпоставя упражняване на правото на детето свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, гарантирано в член 21, § 1 от ДФЕС с всеки от двамата си родители. Тук е от съществено значение да се наблегне на обстоятелството, че правата, признати с чл. 21, § 1 от ДФЕС, включват правото да се води нормален семеен живот заедно с членовете на семейството в Република България /вж. в този смисъл е решение от 5 юни 2018 г., Coman и др., C-673/16, EU: C: 2018: 385/.

Ответният административен орган е задължен да признае връзката на произход на Н. К. със С. В. Б., така че детето да може да упражнява безпрепятствено правото свободно да се движи и да пребивава в рамките на Европейския съюз и на територията на страната. Република България трябва да спази разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно признатата на всеки гражданин на Европейския съюз свобода да се движи и да пребивава на територията на държавите членки, като легализира гражданското състояние на детето, установено в държавата по месторождение - САЩ.

Връзката на малолетното дете със С. Б., с които то води семеен живот и които е вписан като негов баща в акта за раждане, съставен в САЩ е защитена от чл. 7 от Хартата.

В член 2, § 1 от Конвенцията за правата на детето е въведен принципът на недопускане на дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидността, рождението или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

При спазване на този принцип трябва да се включат и правата на регистрация на детето, незабавно след раждането му, на име, на гражданство,. Недопустимо е едно малолетно дете да бъде лишено от възможността да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава на територията на ЕС, в т. ч. и в Република България, само и единствено поради това, че неговите родители са лица от един и същ пол.

Оттук се налага изводът, че Република България не може да откаже да признае произхода на Н. К. от неговите родители, вкл. от бащата – български гражданин. Трябва да се отдаде приоритет при зачитане на правото на личен и семеен живот, закрепено в чл. 32 от Конституцията на Република България и висшия интерес на малолетните деца. Съгласно чл. 3, § 2 от Конвенцията за правата на детето "Държавите се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки".

Съобразяване с правото на семеен живот по същество се характеризира с възможността дете и родител да живеят съвместно, при условия като цяло сравними с тези на другите семейства, като не трябва се прави разлика на основата пол на родителите, включително и деца, родени при еднополови бракове.

По изложените съображения това съдът приема, че жалбата е основателна, поради което оспореният отказ следва да се отмени. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт, като се състави нов акт за раждане на детето Н. С. К.. С оглед изхода на делото община Стара Загора следва да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски в размер на 820 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Отказ за издаване на български акт за раждане, обективиран в писмо изх. № 10-11-13647 от.10.07.2025г. на началник отдел „Гражданско състояние“ в община Стара Загора.

ВРЪЩА преписката на началник отдел „Гражданско състояние“ в община Стара Загора за ново произнасяне по заявление с вх. рег. индекс: 10-01-3256 от 20.06.2025 г., подадено от адвокат Л. Н. съгласно задължителните указания по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА община Стара Загора да заплати на П. П. К с [ЕГН] и С. В. Б. с [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните