ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1587 19.08.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети
август две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
като разгледа докладваното от съдия
Ганева частно касационно
наказателно административен характер дело номер 1609 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
229, ал. 1, т. 2 от АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 3
и ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.В.С. ***, с ЕГН **********
против Определение №67/07.07.2020г., постановено по НАХД №59/2020г. по описа на
Районен съд –Царево, с което е оставено без уважение искането, подадено от
процесуалния представител на жалбоподателя, за изменение на Решение
№61/05.06.2020г. по НАХД №59/2020г. в частта за разноските, като бъде присъдено
заплатеното адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 360 лв.
Административен съд
- Бургас, в
настоящия си касационен състав намира, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл.230 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, в съответствие с изискванията
за форма и реквизити.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Производство
пред РС-Царево е образувано по жалба на Й.В.С., чрез адвокат П.В., против наказателно постановление №17-0302-000395, издадено на 06.12.2017г.
от Началника на РУП- Царево, с което за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева на
основание чл.177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП. С жалбата се
моли за отмяна на НП като се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност.
С
Решение №61/05.06.2020г. РС-Царево е отменил наказателно постановление №17-0302-000395, издадено на
06.12.2017г. от Началника на РУП- Царево
в частта, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на С., е наложено наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, като неоснователно, и го е изменил в частта, с която за нарушение на чл.150а,
ал.1 ЗДвП на С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лв., като е определил на основание чл.185 от ЗДвП вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. С решението съдът е осъдил
ОД на МВР-Бургас да заплати на С. сумата
в размер на 150.00 / сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, определено
съгласно чл.8, вр.чл.7, ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм.
с ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г./.
С
молба С. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като бъде
присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение в пълния му размер, а
именно 360 лв.
С Определение
№67/07.07.2020г. РС-Царево е оставил без уважение искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за изменение на Решение №61/05.06.2020г. по
НАХД №59/2020г. в частта за разноските, като бъде присъдено заплатеното
адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 360 лв. В мотивите РС е
посочил, че с обжалвано наказателно постановление С. е санкциониран за две
нарушения, като в едната част наказателното постановление е отменено, а в другата
част е изменено, като е приложена разпоредбата
на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Определението е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Разпоредбата на чл.63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
В случая правилно е определен размера на адвокатското
възнаграждение, като първоинстанционният със е взел предвид разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, обема
на правната защита, както и обстоятелството, че наказателното постановление е
отменено само в едната му част, а в другата част е изменено с оглед наличието
на по-благоприятен закон.
Съдът споделя доводите, изложени в
жалбата, че съдът не може сам да прилага чл.63, ал.4 от ЗАНН, но в случая
РС-Царево при определяне размера на възнаграждението правилно е отчел
обстоятелството, че обжалваното наказателно постановление е отменено само в
едната му част, а в другата е изменено и то поради приложение на разпоредбата
на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
По
изложените съображения, касационната
инстанция приема, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно,
следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1, във вр. с чл. 236 от АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение
№67/07.07.2020г., постановено по НАХД №59/2020г. по описа на Районен съд – Царево.
Определението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.