Р Е Ш Е Н И Е
№ 261152 / 10.11.2021г.
гр. Перник, 10.11.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00982 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р.К.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Ц.К.Ц., ЕГН **********, и К.Н.Ц., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
1/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
55871.505.556.7.3 по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г., последно изменение със Заповед № РД-14-14-24 от 28.01.2013 г., с
предназначение: жилище, апартамент с площ 84,95 кв.м., находящ
се на адрес: ****, в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор № 55871.505.556, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: обект с идентификатор №
55871.505.556.7.4, обект с идентификатор № 55871.505.556.7.1, обект с
идентификатор № 55871.505.556.7.5, състоящ се от две стаи, дневна, кухня с
ниша, баня, тоалетна, антрета и балкони, заедно с принадлежащите избено
помещение № 3 с площ 18.12 и таванско помещение № 13 с площ 19.91 кв.м. и с
6,82 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници по
нотариален акт на апартамента: от югозапад – улица, от северозапад – двор, от
североизток – стълбище и апартамент № 4, от югоизток – улица, отгоре –
апартамент № 5, и отдолу – апартамент № 1, на избеното помещение: от югозапад –
улица, от северозапад – коридор и мазе № 2, от североизток мазе № 4, от
югоизток улица и отгоре – апартаменти, и на таванското помещение : таван № 14,
коридор, таван № 12, улица, отгоре – покрив, и отдолу – апартаменти, на
основание наследствено правопримество от В.И.М., починала на 16.11.1989 г., която го е придобила с договор за покупко-продажба, обективиран
в
Нотариален акт № 52, том 4, дело № 1060/1970 г.
на нотариус
при ПРС, и да бъдат осъдени ответниците
да му предадат владението върху същата.
Отправено е и искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен
Нотариален акт № 21, том IV, рег. № 9529, дело №
579/2019 г. на нотариус Р. Манов, в частта, с която Ц.К.Ц., ЕГН **********, е признат за собственик на притежаваната от ищеца
1/6 ид.ч. от имота.
В исковата
и уточняващата молба се излага, че ищецът и ответникът Ц.К.Ц. са наследници по
закон на В.И.М., починала на 16.11.1989 г., и на К.Ц.М., починал на 10.03.2019
г., които по време на брака си са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност процесния недвижим имот на основание договор
за покупко-продажба по чл. 55г от Закона за планово изграждане на населените
места /отм./, обективиран в Нотариален акт № 52, том 4, дело № 1060/1970 г. на нотариус при
ПРС. Твърди се, че със
смъртта на В.И.М., починала на 16.11.1989 г., К.Ц.М. придобил ½ ид.ч. на основание прекратената съпружеска имуществена
общност, а останалата ½ ид.ч. била наследена
по равно – по 1/6 ид.ч. от К.Ц.М., ищецът и
ответникът Ц.К.Ц.. Сочи се, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 199, том VII, дело № 2204/1991 г. К.Ц.М. прехвърлил на ответника Ц.К.Ц.
4/6 ид.ч. от имота като си запазил ограничено вещно
право на ползване върху същия до края на живота си. След смъртта на К.Ц.М.,
починал на 10.03.2019 г., ищецът узнал, че ответникът Ц.К.Ц. се е снабдил с Нотариален
акт № 21, том IV, рег. № 9529, дело № 579/2019
г. на нотариус Р. Манов, с който му е признато право на собственост върху целия
имот на основание наследство, покупко-продажба и давностно
владение. С оглед
изложеното се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците чрез адв. Б., в който
предявения иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че имотът е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност от родителите на ищеца и ответника,
които приживе са закупили апартамент в гр. Радомир за ищеца, а процесният имот е следвало да да
остане собственост на ответника. Твърди се, че след смъртта на В.И.М., починала на 16.11.1989 г., ответникът Ц.К.Ц., а след брака му - заедно със съпругата си, са
установили владение върху идеалната част на ищеца, което е манифестирано пред
последния, поради което са придобили имота на основание давностно
владение.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Видно от Нотариален акт № 52, том 4, дело № 1060/1970 г., че К.Ц.М. е признат за собственик по договор за
покупка от Пернишки народен съвет на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, блок II, вх. А, в жилищен блок „**“, гр. Перник, с площ от 84,95 кв.м., при съседи:
от запад ул. „****“, от сверезопад – двор, от свероизток – стълбище и апартамент № 4 на И. и К.С., от
югоизток – бул. „Кракра“, от горе – апартамент № 5 на С. и Ц.А., от долу
– апартамент № 1 на Г. и С.К., ведно с избено помещение № 3 с квадратура от 18,12
кв.м., при съседи: от северозапад ул. „****“, от свереоизток
– мазе № 4 на С. и Ц.А., от югоизток-бул. „Кракра“, от горе – апартаменти, и тавнаско помещение № 13 с квадратура 19.91
кв.м., при съседи: от югозапад-таван № 12 на В., от югоизток – бул. „Кракра“, от горе –
покрив, и от долу – апартаменти.
От удостоверение за
наследници изх. № 19/ГРС-6747 от 03.10.2019 г.,
издадено от Община Перник, се установява, че В.И.М. е починала на 16.11.1989
г., като е оставила населдници по закон: К.Ц.М. – съпруг, починал на
10.03.2019 г., и Ц.К.Ц. и Р.К.Ц. - синове.
От Нотариален акт № 199, том 7, дело № 2204/1991 г. се установява, че К.Ц.М. е продал на Ц.К.Ц.
следния свой недвижим имот, находящ се в гр. Перник,
а именно: 4/6 ид.ч. от апартамент № 3, блок II, вх. А, в жилищния блок „**“, на улица **, ведно с 4/6 ид.ч.
от избено помещение № 3 и 1/6 ид.ч. от тавнаско помещение № 13.
С Нотариален акт № 21, том IV, рег. № 9529, дело № 579/2019 г. на нотариус Р. Манов, Ц.К.Ц. е признат за собственик по наследство, покупко-продажба и давностно
владение на слдния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор №
55871.505.556.7.3 по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г., последно изменение със Заповед № РД-14-14-24 от 28.01.2013 г., с
предназначение: жилище, апартамент с площ 84,95 кв.м., находящ
се на адрес: ****, в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор № 55871.505.556, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: обект с идентификатор №
55871.505.556.7.4, обект с идентификатор № 55871.505.556.7.1, обект с
идентификатор № 55871.505.556.7.5, състоящ се от две стаи, дневна, кухня с
ниша, баня, тоалетна, антрета и балкони, заедно с принадлежащите избено
помещение № 3 с площ 18.12 и таванско помещение № 13 с площ 19.91 кв.м. и с
6,82 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници по
нотариален акт на апартамента: от югозапад – улица, от северозапад – двор, от
североизток – стълбище и апартамент № 4, от югоизток – улица, отгоре –
апартамент № 5, и отдолу – апартамент № 1, на избеното помещение: от югозапад –
улица, от северозапад – коридор и мазе № 2, от североизток мазе № 4, от
югоизток улица и отгоре – апартаменти, и на таванското помещение : таван № 14,
коридор, таван № 12, улица, отгоре – покрив, и отдолу – апартаменти.
От
приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Ц.К.Ц. и К.Н.Ц. са сключили граждански брак на
15.11.1998 г., при което жената е приела фамилно име Ц..
От удостоверение изх. № 202020520152334 от
20.05.2020 г., издадено от Агенция по вписванията, се установява, че в
регистъра на имуществените отношения на съпрузите за лицето Ц.К.Ц. към
20.05.2020 г. не е регистриран режим на имущствени
отношения на съпрузите.
С писмо изх. № 20/ММО-3636-1 от
08.09.2020 г. Община Перник уведомява адв. А.А., че при извършена проверка в информационния масив на
дирекция „Местни данъци и такси“ е установено, че недвижим имот с адрес: **, е
бил собственост на Ц.К.Ц., собственик на 5/6 ид.ч. и Р.К.Ц.,
собственик на 1/6 ид.ч. от имота, като с нотариален
акт за собственост от 10.10.2019 г. собственик на
целия имот е признат Ц.К.Ц..
С доклада по делото е обявено за безспорно, че процесният имот е придобит по време на брака между В.И.М. и
К.Ц.М., както и че ответниците упражняват фактическа
власт върху имота.
От писмо от Община Перник с изх. № 21/МСИ-358-1
от 15.06.2021 г. се установява, че Р.К.Ц. е заплатил данъчните си задължения за
имота до 31.12.2020 г.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М.Г.А. – племенник на ответницата, И.Д.Й., Ж.С.Н. и В.Д.Я. –
тримата без дела и родство със страните.
Свидетелят И.Д.Й. заявява, че с ответниците са
съседи, като тя живее на адрес ****, а те в ап. 3. Преди 30 години починала В.,
а К. преди 2 г. и половина. Излага, че Ц. не е напускал апартамента, а Р. не
живее там след смъртта на майка му. Не е виждала Р. да идва в апартамента след
смъртта на В., не е ставала свидетел на пререкания между Ц. и Р. относно
собствеността върху апартамента. След смъртта на В., докато К. още е бил жив, Ц.
е правил ремонт на банята, на тоалетната, поставил ламинат
в жилището, той заплаща данъците, ток, парно и поддържа апартамента.
Свидетелят М.Г.А. излага, че познава само К., не познава майката на ищеца и
ответника – В., тя е починала преди 30 г., а К. преди около 2г. и половина.
Посочва, че момента в апартамента живеят Ц. и К.. Според свидетеля те живеят в
апартамента като собственици, ремонтирали са го, плащалиса
ремонта. Откакто познава Ц. – 1997/1998 г. той живее в апартамента с К..
Свидетелят не е виждал Р. или друго лице да предявява претенции към имота. К. Ц.
му е споделял, че е имал намерение апартаментът да остане за Ц. и е купил на
другия си син апартамент от завод „Червена могила“, който се намира в гр.
Перник, за да подсигури по този начин и двете си деца.
Свидетелят Ж.С.Н. излага, че съпругът й и Р. са приятели и многократно са
ходили в апартамента на гости преди да се преместят в друго жилище около 1979 г.
След смъртта на В. Р. и Ц. се преместили на друг адрес, на ул. „***“ и не е
ходила в апартамента. Р. й е споделял, че има наследство от майка си, което е
този апартамент. След смсъртта на В. в апартамента
продължили да живеят Ц. и К.. Р. не й е споделял някой да го е препятствал да
ходи в имота или да има претенции за целия апартамент. Узнал е, че няма
собственост в имота, когато отишъл да плати данъците след смъртта на К..
Свидетелят В.Д.Я. излага, че се познава със семейството на Р. от окоо 25 г. Не е ходил лично в жилището, знае, че там живели
родителите му. След смъртта на майка му в апартамента останали да живеят Ц.,
заедно със съпругата си, и баща му. Р. не е споделял Ц. да го е препятствал да
ходи в имота или да има претенции. Знае, че има наследсво
от майка си там и всяка година си плаща данъка. Миналата година му споделил, че
става нещо с апартамента и оттогава започнали споровете с Ц..
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно непосредствено
възприетите факти като назаинтересовани от изхода на
делото и съответстващи на останалите доказателства по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС.
По делото не се спори, което
се потвърждава и от събраните доказателства, че по силата на договор за покупка
на имот, сключен с Общинския народен съвет К. М. е придобил в режим на съпружеска
имущствена общност с В. М.а правото на собственост
върху процесния недвижим имот.
Със смъртта на В. М.а
съпружеската имущствена общност е прекратена и К. М.
се легитмира като собственик на ½ ид.ч. от имота на основание договор за продажба, и на 1/6 ид.ч. от имота по наследство от съпругата си, а Р.Ц. и Ц.Ц. - на по 1/6 ид.ч. по
наследство от своята майка, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Не се спори,
че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален акт
№ 199, том 7, дело № 2204/1991 г. К. М. се е разпоредил с притежаваните 4/6 ид.ч. в полза на Ц.К.Ц..
С оглед изложеното
ответникът Ц.К.Ц. се легитимира като собственик на 5/6 ид.ч.
от имота, от които 1/6 ид.ч. по наследство от В. М.а и 4/6 ид.ч. на
основание договор за продажба, сключен с К. М..
Основният спорен момент е придобил ли е ответникът Ц.К.Ц. правото на собственост
върху разликата над 5/6 ид.ч. от имота, на основание давностно владение, което право е признато с Нотариален акт
№ 21, том IV, рег. № 9529, дело №
579/2019 г. на нотариус Р. Манов.
Съгласно
чл. 79
ЗС, правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. За да е
налице оригинерното придобивно основание, следва да са се
осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност,
а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази
фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Чл. 69 ЗС въвежда оборима
презумпция относно намерението за своене.
Придобивната давност е въведена
в българското законодателство
като основание за придобиване
на вещни права с оглед виждането на законодателя, че ако
едно лице през определен
период от време фактически упражнява
правомощията, свързани с притежание на вещно право, като собственика бездейства и не защитава правата си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото. Именно затова, за да е годно владението
да породи правните последици
на придобивната давност е
необходимо същото да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно /решение № 262/1.11.2012
г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, ІІ г.о/.
В Тълкувателно решение
№ 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК е дадено тълкуване, че след като веднъж фактическата
власт върху имота е установена като държане, колкото
и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и
само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В посочения
тълкувателен акт е прието,
че ако един от съсобствениците
се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
От събраните гласни доказателства се установява, че ответниците
са живели в имота преди смъртта на наследодателите и са продължили да живеят
там след това, извършвали са ремонтни дейности и са поддържали имота. Липсват доказателства
ответниците да са манифестирали пред другия съсобственик промяна в намерението относно неговата идеална част от имота преди снабдяването
с Нотариален акт № 21, том IV, рег. № 9529, дело № 579/2019 г. на нотариус Р. Манов, с който Ц.К.Ц. е
признат за собственик на разликата над 5/6 ид.ч. от имота на основание давностно
владение, от който момент не е изтекъл предвидения в закона срок за упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене.
Предвид изложеното,
съдът приема, че възражението
на ответниците, че са придобили процесната 1/6 ид.ч. от имота
чрез упражнявано давностно
владение е неоснователно.
По горните съображения съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид
изложеното, следва да бъде уважено и искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 21, том IV, рег. № 9529, дело № 579/2019 г. на нотариус Р. Манов, в частта, с която Ц.К.Ц.
е признат за собственик за правата над 5/6 ид.ч. от
имота.
По разноските:
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски за производството. От доказателствата по делото се
установява, че ищецът е сторил разноски, както следва: 118,37 лв. – държавна
такса, 10,00 лв. – такса за вписване на искова молба, 25,00 лв. – съдебни
удостоверения /л.10, л. 64, л. 65, л.116/, 800,00 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение /л.9/, поради което ответниците следва
да бъдат осъдени да му заплатят разноски в размер на 953,37 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от Р.К.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ц.К.Ц., ЕГН **********, и К.Н.Ц.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, искове
с правно основание чл. 108 ЗС, че Р.К.Ц.,
ЕГН **********, е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор № 55871.505.556.7.3 по
КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008
г., последно изменение със Заповед № РД-14-14-24 от 28.01.2013 г., с
предназначение: жилище, апартамент с площ 84,95 кв.м., находящ
се на адрес: ****, в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор № 55871.505.556, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: обект с идентификатор №
55871.505.556.7.4, обект с идентификатор № 55871.505.556.7.1, обект с
идентификатор № 55871.505.556.7.5, състоящ се от две стаи, дневна, кухня с
ниша, баня, тоалетна, антрета и балкони, заедно с принадлежащите избено помещение № 3 с площ 18.12 и таванско помещение
№ 13 с площ 19.91 кв.м. и с 6,82 % ид.ч. от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, при граници по нотариален акт на апартамента: от югозапад – улица, от
северозапад – двор, от североизток – стълбище и апартамент № 4, от югоизток –
улица, отгоре – апартамент № 5, и отдолу – апартамент № 1, на избеното помещение:
от югозапад – улица, от северозапад – коридор и мазе № 2, от североизток мазе №
4, от югоизток улица и отгоре – апартаменти, и на таванското помещение : таван
№ 14, коридор, таван № 12, улица, отгоре – покрив, и отдолу – апартаменти, на
основание наследствено правопримество от В.И.М., починала на 16.11.1989 г., и ОСЪЖДА Ц.К.Ц., ЕГН **********, и К.Н.Ц.,
ЕГН **********, ДА ПРЕДАДАТ на Р.К.Ц., ЕГН ********** владението върху 1/6 ид.ч. от описания имот.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 21, том IV, рег. № 9529, дело №
579/2019 г. на нотариус Р. Манов, в
частта, с която Ц.К.Ц., ЕГН **********, е признат за собственик за правата над 5/6 ид.ч.
от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
55871.505.556.7.3 по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г., последно изменение със Заповед № РД-14-14-24 от 28.01.2013 г., с
предназначение: жилище, апартамент с площ 84,95 кв.м., находящ
се на адрес: ****, в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор № 55871.505.556, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: обект с идентификатор №
55871.505.556.7.4, обект с идентификатор № 55871.505.556.7.1, обект с
идентификатор № 55871.505.556.7.5, състоящ се от две стаи, дневна, кухня с
ниша, баня, тоалетна, антрета и балкони, заедно с принадлежащите избено
помещение № 3 с площ 18.12 и таванско помещение № 13 с площ 19.91 кв.м. и с
6,82 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници по
нотариален акт на апартамента: от югозапад – улица, от северозапад – двор, от
североизток – стълбище и апартамент № 4, от югоизток – улица, отгоре –
апартамент № 5, и отдолу – апартамент № 1, на избеното помещение: от югозапад –
улица, от северозапад – коридор и мазе № 2, от североизток мазе № 4, от
югоизток улица и отгоре – апартаменти, и на таванското помещение : таван № 14,
коридор, таван № 12, улица, отгоре – покрив, и отдолу – апартаменти.
ОСЪЖДА Ц.К.Ц., ЕГН **********, и К.Н.Ц., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.К.Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 953,37 лв. /деветстотин петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ - разноски
за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: И.Д.