№ 449
гр. Плевен, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430201486 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №23-0256-000147/17.05.2023г. на
НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Н.
П. Н. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва отчасти фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като отбелязва, че
действително е управлявал колесен трактор на посоченото място и по
посоченото време, но същевременно е разполагал с надлежно разрешение за
това – Разрешително РИ -152/11.01.2023 год., издадено от Агенция пътна
инфраструктура за движениие на извънгабаритно или тежко превозно
средство, което обаче полицейските служители отказали да вземат предвид.
Наред с това посочва, че в хода на извършената проверка не му е станало ясно
по какъв начин контролните органи са установили, че ширината на
управлявания колесен трактор е над допустимата стойност, коя е ширината
над допустимата стойност. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на
събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по
нейната основателност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
850780/20.04.2023г.. от страна на В. М. Т. – *** при ОДМВР-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля И. Т. Х. и нарушителя – Н. П. Н.. Съставен е за
това, че на 20.04.2023г. около 09:55 часа, в ОБЩИНА ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ, на път ТРЕТИ КЛАС № ***, километър 6+048, с посока на
движение към град ***, управлява ТРАКТОР „***“ с регистрационен номер
***, собственост на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, като при
допустима обща ширина 2,55м. /съгласно чл.5 ал.1 т.1 б. „а“ от Наредба № 11
от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства/, управляваното ППС е с ширина 4,60м, измерено с техническо
средство – ролетка; на водача не е издадено разрешение за движение по
пътищата отворени за обществено ползване от администрацията,
управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол на МВР /съгласно
чл.8 ал.3 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства/. Описаното е квалифицирано като
нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не
е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44
ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел
гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Н. П.
Н. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л. 10 – 12, л.22 - 24 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила.
Поради това, Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите В. М. Т.
и И. Т. Х., писмени доказателства /л.5, л.25 – 27, л.30 от делото/. Съдът
намира, че показанията и на двамата свидетели са относително подробни,
последователни, убедителни, взаимно се потвърждават и не оставят каквито и
2
да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при
тяхното депозиране, поради което Съдът ги преценява като достоверни и ги
кредитира. Именно от показанията на двамата свидетели се установява
отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, Съдът я приема за доказана
по убедителен начин и няма да я преповтаря. Следва да бъде отбелязано, че от
показанията на свидетелите Т. и Х., възраженията на жалбоподателя, че не му
е станало ясно по какъв начин контролните органи са установили, че
ширината на управлявания колесен трактор е над допустимата стойност и коя
е ширината над допустимата стойност, намират убедителен отговор –
свидетелите посочват, че са използвали рулетка и че управлявания от Н.
колесен трактор е бил с ширина 4,60 м., при допустима - 2,55 м. Наред с това,
свидетелите отбелязват, че Н. не им е представил съответно разрешително за
движение на извънгабаритното превозно средство. Действително, било е
представено, приобщеното по делото Разрешително РИ -152/11.01.2023 год.,
издадено от Агенция пътна инфраструктура. Същото Разрешително дава
право на придвижване на процесния колесен трактор № *** в ОБЛАСТ
ВЕЛИКО ТЪРНОВО и граничещите с нея области до 31.12.2023г.
Същевременно обаче, придвижването на колесния трактор е било без
съгласуване със службите на МВР, каквото изискване се съдържа в чл.8 ал.3
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства – „Колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, могат да се движат и с едногодишно
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, валидно за посочената в заявлението по чл. 15, ал. 3 област и
граничещите с нея области, издадено от администрацията, управляваща
пътя. След издаване на едногодишното разрешително собствениците на
колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна
техника за земеделското стопанство или лицата, които извършват
превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при МВР
движението на превозните средства, като съгласуването се извършва върху
разрешителното…“. Следователно, правилен е направения от страна на
актосъставителя и административнонаказващия орган извод, че
придвижването на колесен трактор № *** по път, отворен за обществено
ползване, е било без съответното за това разрешително; ирелевантно е
наличието на Разрешително РИ -152/11.01.2023 год., при положение, че
придвижването на колесния трактор излиза извън неговия обхват. Особено
внимание заслужават и някои други обстоятелства, изтъкнати от двамата
свидетели, а именно: че водачът е заявил, че му е ясно естеството на
извършеното нарушение, но управлението на колесния трактор по описания
начин му е било разпоредено от съответен ръководител; че придвижването на
подобни колесни трактори без разрешение, е своеобразна практика на
дружеството-собственик на колесния трактор, както и че вследствие на
3
незаконосъобразното придвижване на селскостопанска техника по пътищата,
отворени за обществено ползване, през последните години е имало и пътен
инцидент със смъртен случай. Съдът намира, че тези обстоятелства, наред с
гореизяснената фактическа обстановка, придават допълнителни – и
съществени щрихи – върху процесния случай.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП,
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението…“. На свой ред, според чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от НАРЕДБА № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, „Допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, са за: широчина на: а) всички
ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m…“.
Съдът намира, че при така изяснената липсата на надлежно разрешение за
движение на извънгабаритно ППС, при описаните условия на време, място и
обстановка, Н. Н. не е изпълнил задълженията, произтичащи от цитираните
правни разпоредби и в този смисъл - налице е доказано по несъмнен начин
нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от НАРЕДБА № 11
от 3.07.2001 г.; именно такава е по-прецизната правна квалификация в случая,
при отчитане на бланкетния характер на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Следователно, административнонаказващият орган правилно е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.177
ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, съобразно която, „ Наказва се с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това
ред: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството…“. По отношение на размера на наложеното
административно наказание – 1000 лева глоба, в диспозитивната част на
Наказателното постановление е отбелязано, че извършеното нарушение е за
втори път, в едногодишен период. Следва да бъде отбелязано, че видно от
справката за нарушител на името на жалбоподателя, същият е
административно наказан за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП с НП №22-
1772-000121/23.08.2022г. на НАЧАЛНИК на ПЪРВО РУ-ПЛЕВЕН. Видно е
обаче, че същото НП, не е било влязло в сила към момента на извършване на
процесното нарушение /20.04.2023г./, а е било в процес на обжалване.
Следователно, в случая не е налице квалифициращия признак „повторност“
по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП. Отделно от това,
административнонаказващия орган не е наложил административното
наказание на основание чл.177 ал.5 вр.ал.3 т.1 ЗДвп, а на основание чл.177
ал.3 т.1 ЗДвП, поради което, по-нататъшно обсъждане в очертаната насока, не
е необходимо. Следва да бъде изтъкнато обаче, че макар горепосочения
квалифициращ признак в случая да не е налице, от справката за нарушител е
4
видно, че Н. многократно е наказван за други нарушения на ЗДвП. В този
смисъл Съдът намира, че за постигане на достатъчен индивидуално-
превантивен и генерално-превантивен резултат, обосновано е
административното наказание да бъде в преценения от
административнонаказващия орган размер – 1000 лева, още повече, че както
беше отбелязано и по-горе, касае се за съвсем съзнателно, целенасочено
нарушение на правилата за движените по пътищата, представляващо висока
степен на опасност за живота и здравето на другите участници в движението.
Последното обстоятелство, впрочем изключва възможността случаят да бъде
разглеждан като „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН.
В съответствие с изложените дотук съображения Съдът намира,
че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0256-
000147/17.05.2023г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Н. П. Н. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено
нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5