РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 21.07. 2020 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№312 по описа за 2020 година на Червенобрежкия районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба  на П.Й.М. с ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** чрез адв.Т.Т. *** против Г.Н.М. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в молбата, че страните сключили граждански брак на 28.10.1979г.  в град Червен бряг, за което бил  съставен акт за сключен граждански брак №0116/28.10.1979г. като от брака има родени две деца, които са навършили пълнолетие понастоящем. Посочва се, че от началото на 2012г. отношенията на страните се влошили поради несходство в характерите като се разделили  и заживели отделно. Посочва се , че страните са се дезинтересирали един от друг, отчуждени са и брака им е изпразнен от съдържание, поради което запазването му   е  безсмислено. Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата, а при условията на евентуалност  по вина на двамата съпрузи. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави семейното жилище, находящо се ***на ответника, както и след прекратяване на брака ищцата желае да запази брачното си фамилно име.

            На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.  В законоустановения срок не е постъпил отговор.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник адв.Т.тТ. – АК-Плевен. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи предявените искове.

            Ответникът, редовно призован,  се явява  лично и взема становище за допустимост  и основателност на молбата.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от представения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 23.04.2020г. на Община Червен бряг, че Г.Н.М. с ЕГН **********  и П.Й. Еремиева с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 28.10.1979г. в град Червен бряг, за което бил съставен акт за граждански брак №0116/28.10.1979г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Червен бряг, като съпругата приела фамилното име М. .

Не се оспорва от ответника, че от брака си страните нямат  ненавършили пълнолетие деца.

            Спорно по делото е настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните и по чия вина.

            За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени гласни доказателства чрез разпита на  свидетеля М. Й. Е. / брат на ищцата/. Видно от показанията на свидетеля страните се разделили през 2002г., нямат ненавършили пълнолетие деца, не поддържат контакти помежду си все води самостоятелен живот.  Установява се от показанията на свидетеля, че между страните не съществуват каквито и да е отношения, а причината за раздялата е несходство в характерите.  Въпреки наличието на роднинска връзка на П.Й.М. със свидетеля по делото, съдът кредитира изцяло с доверие показанията  на М. Й. Е. като обективни и безпристрастни предвид съответствието помежду им и заявеното от страните в съдебно заседание. Показанията на свидетеля са правдоподобни, житейски адекватни и както и да се преценяват в светлината на чл. 172 ГПК няма как да се приемат за недостоверни понеже са заинтересовани. Логично е за причината за раздялата на страните и обстоятелството дали брачните им отношения са нормални да са запознати най близките  на страните, като личните преживявания на съпрузите няма от кого да се установят по-добре от най-близките им хора, съседи и кръга от приятели, с които те общуват.  В конкретния случай доказателства в подкрепа на изложеното в исковата молба излага братът на ищцата, който  излага годни доказателствени факти за  правния спор. Ето защо съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетеля като обективни и безпристрастни, съответни на обективната действителност.

 Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото доказателства вкл.  признанието на страните по делото. По категоричен и убедителен начин  от гласните доказателства в показанията на св. М. Й. Е. се установява, че  страните са разделени от около осемнадесет години, като са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите и обществото. Ето защо  бракът между П.Й.М. с ЕГН **********  и Г.Н.М. с ЕГН ********** следва да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Относно вината за разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,  ищцата не е поискала съда да постанови вина на ответника за настъпването на разстройство в отношенията им, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Искане по чл. 53 СК  от ищцата  за  възстановяване на предбрачното фамилно име, също не е предявено.

По иска с правно основание чл.56 от СК:

Съгласно чл. 56 от СК  при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. В конкретния случай, не е спорно по делото, че се касае за семейно жилище, което е собственост на ответника. Същевременно становището на ищцата е същото да остане за ползване от Г.Н.М..  По изложените съображения съдът приема, че ползването на семейното жилище  следва да бъде предоставено на ответника.

Страните не са заявили искане за уреждане на имуществените отношения между тях, поради което съдът не следва да се произнася  в тази част. След прекратяване на гражданския брак движимите вещи и недвижими имоти, придобити по време на брака,  ще се трансформират  по силата на закона в съсобственост между съпрузите.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., съдът определя държавна такса   по чл.6  т. 2  в размер на  50 лв. Като отчете обстоятелството, че ищцата е заплатила първоначална държавна такса в размер на 25 лв., то разликата следва да бъде възложена на ответника.

На основание  чл. 329, ал.1 ГПК  направените от ищцата деловодни разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат върху страната, която гие направила предвид липсата на искане в тази насока.

Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд- Червен бряг :

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл.49, ал.1  от Семейния кодекс  брака П.Й.М. с ЕГН **********, адрес: ***  и Г.Н.М. с ЕГН **********, адрес: ***, сключен на 28.10.1979г. в град Червен бряг, за което бил съставен Акт за граждански брак №0116/28.10.1979г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Червен бряг, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася на основание чл.49, ал.3 СК относно вината.

ПОСТАНОВЯВА, че след развода  П.Й.М. с ЕГН **********, адрес: ***, ще носи брачното си фамилно име М..

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 СК ползването на семейното жилище, находящо се в *** на Г.Н.М. с ЕГН **********.  

ОСЪЖДА  на основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК  Г.Н.М. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Червен бряг държавна такса  в размер на  25 / двадесет и пет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр.Плевен  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: