№ 17837
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110104644 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, представлявано от
управителя Райна Миткова – Тодорова, срещу ответника Л. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: ****, ап. 117, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми,
дължими по Договор за стоков кредит ****, сключен с „Банка ДСК“ АД: 1042,86 лв. -
главница, ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането;
договорна лихва в размер на 196,76 лв. за периода от 08.10.2023 г. до 12.07.2024 г.;
обезщетение за забава в размер на 53,98 лв. за периода от 08.10.2023 г. до 03.10.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
59470/2024 г. по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че между „Банка ДСК“ АД и ответника Л. Г. К. бил сключен Договор за
стоков кредит ****, по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1042,86 лв. за
закупуването на телевизор. Посочва, че по силата на посочения договор стоков кредит,
ответникът се задължил да върне същия на 24 анюитетни вноски с краен срок на
погасяване 12.09.2025 г. След сключването на договора кредитополучателят не
погасявал вноските, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
12.07.2024 г. Твърди се, че ответникът дължи главница в размер на 1042,86 лв.,
договорна лихва в размер на 196,76 лв. за периода от 08.10.2023 г. до 12.07.2024 г.,
което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 23.05.2024 г. с „Банка ДСК“АД. Твърди,
че въз основа на упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил уведомление за
извършената цесия, като писмото е върнато като непотърсено. При тези твърдения
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
1
410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 59470/2024 г. по описа на
СРС, 157 св., по което била издадена заповед за изпълнение, а длъжникът възразил в
законоуставения срок. За това предявя настоящия иск за установяване на вземане в
размер на 1042,86 лв. - главница, ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до
изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 196,76 лв. за периода от
08.10.2023 г. до 12.07.2024 г.; обезщетение за забава в размер на 53,98 лв. за периода от
08.10.2023 г. до 03.10.2024 г. Претендира и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. Г. К. не е подал отговор на исковата
молба. Възражението по чл. 414 ГПК е мотивирано, като длъжникът оспорва
дължимостта на сумите при възражения, че не е ползвал услуга за стоков кредит с
„Банка ДСК“ АД, като твърди, че в този период бил бездомен – живял върху кашон
под тераса на блок в ж.к. „Красно село“, а пенсията му била 490 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 59470/2024 г. по описа на СРС,
157 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за
процесните суми. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника в срок, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване
на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения
срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.
По делото е представен Договор за стоков кредит ****, сключен между „Банка
ДСК“ АД и ответника за сумата 1042,86 лв., при лихвен процент 29,52 %, ГПР 33,91
%, срок за връщане на сумата на 24 месечни погасителни вноски, с последна вноска с
падеж 8-мо число на месеца. С така предоставения кредит е финансирана цената на
закупена стока от „Технополис България“ ЕАД – Телевизор SONY с цена 949 лв. и
еднократна застрахователна премия в размер на 93,86 лв.
По делото е представен и погасителен план с обща сума за плащане в размер на
1387,45 лв., общи условия на договора за кредит и декларация за гражданско
състояние.
Видно от приетите по делото дубликат на служебен бон и уведомително писмо,
банката - кредитодател е заплатила цената на стоката и уведомила търговеца за
сключения договор за стоков кредит с ответника.
Видно от приложения по делото Рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 03.04.2024 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и ищеца,
Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 23.05.2024 г. към същия
договор и Приложение № 1 към допълнителното споразумение, кредитодателят е
прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния договор за паричен заем, което
прехвърляне е потвърдено от цедента.
Представено е пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да
уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията по кредити,
както и уведомително писмо до ответника, ведно с разписка за връчване, като е
отбелязано, че пратката е непотърсена.
По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Вещото
лице след проверка в счетоводството на ищеца е установило, че кредита кредитът е в
размер на 1042,86 лв., включващ стойността на стоката – 949 лева и застрахователна
премия в размер на 93,86 лв., който не се усвоява от кредитополучателя, а банката
превежда цената на стоката на търговеца. Вещото лице е установило, че след
настъпване на първата погасителна вноска за погасяването на кредита не са
постъпвали никакви суми, поради което по кредита са останали неплатени 1042,86 лв.
главница, включваща и финансирана застрахователна премия и 196,34 лв.
възнаградителна лихва. Вещото лице и изчислило и обезщетението за забава до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно 144,10 лв. Според заключението
2
при включване на застрахователната премия при изчисляване на ГПР същото би било в
размер на 33,91 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, която
заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че му е цедирано
вземане срещу ответника в претендираните размери, произтичащо от валидно
възникнало правоотношение по договор за кредит с „Банка ДСК“ АД, съответстващ на
изискванията на ЗПК, по силата на което кредитадателят е предоставил на ответника
претендираната сума, а ответникът се е задължил да я върне при уговорените условия
и в уговорените срокове, настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по
договора или настъпване на крайния падеж на договора, както и, че е уведомил на
длъжника за извършеното прехвърляне.
Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства ищецът се
легитимира като кредитор спрямо ответника въз основа на договор за цесия, сключен с
първоначалния кредитор „Бянка ДСК“ АД. Уведомлението за цесията, както и
пълномощното, с което цесионерът е упълномощен да изпрати уведомление до
длъжника са приложени като доказателства към исковата молба и същите са надлежно
връчени на ответника. При тези обстоятелства следва да се приеме, че уведомяването
на ответника за прехвърлянето на вземането срещу него е станало в хода да исковото
производство, което следва да бъде съобразено от съда, като факт настъпил в хода на
делото (в този смисъл - Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. и др.).
Доказано бе и съществувалото договорно правоотношение между
първоначалния кредитор „Банка ДСК“ АД и ответника по силата договор за стоков
кредит в размер на 1042,86 лв. за закупуването на стока. Така сключеният договорът за
кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Същевременно
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства –
в този смисъл ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
При така извършената проверка съдът намира, че договорът за кредит отговаря
на специалните изисквания на чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит относно
неговата форма и съдържание. Същевременно съдът съобрази, че е спазена и
разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК относно посочване на размера на ГПР и взетите
предвид допускания при изчисляването му. В тази връзка от приетото заключение на
ССчЕ се установи, че размерът на ГПР по процесния кредит с включен разход за
3
застрахователна премия е в размер на 33,91 %, какъвто размер е посочен и в договора
за кредит и погасителния план към него. Същевременно уговорения и приложен ГПР в
отношенията между страните не надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 4
ЗПК
Съдът намира, че въз основа на приетите писмени доказателства и неоспореното
заключение на ССчЕ, което съдът възприема изцяло като пълно, обосновано и
компетентно, по делото беше доказано, че кредитът е усвоен изцяло чрез плащане на
цената на стоката на търговеца, която в случая е в размер на 949 лева и на
застрахователна премия в размер на 93,86 лв. Същевременно ответникът не твърди, а
не сочи доказателства за погасяването на задължението по кредит да са постъпвали
суми. Спорет приетото заключение на ССчЕ дължимите и неплатени суми по
процесния договор за кредит са 1042,86 лв. главница и 196,34 лв. възнаградителна
лихва – в размерите, претендирани от ищеца. По отношение на обезщетението за
забава за периода от 08.10.2023 г. до 03.10.2024 г. според заключението на ССчЕ
същото е в размер на 144,10 лв., а претенцията на ищеца е в по-малък размер.
Съдът съобрази също така, че падежът на последната погасителна вноса е
настъпил на 12.09.2025 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
следва да съобрази този факт независимо дали по делото е надлежно доказано
обстоятелството, че банката е упражнила правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем и надлежно уведомяване на кредитополучателя за това – в този смисъл ТР №
8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани по
основание и размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
само ищецът. Същият е претендирал разноски съобразно представения списък по чл.
80 ГПК, както следва: в заповедното производство в размер 25,87 лева – заплатена
държавна такса и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., а в
исковото производство - 124,13 лева – платена държавна такса и 400 лв. заплатен
депозит за ССчЕ.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, представлявано от
управителя Райна Миткова – Тодорова, че Л. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ****, ап.
117 ДЪЛЖИ НА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ №
4-6, представлявано от управителя Райна Миткова – Тодорова, на основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД сумата 1042,86 лв. – неплатена главница
по Договор за стоков кредит ****, сключен с „Банка ДСК“ АД главница, ведно със
законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането; 196,76 лв. договорна лихва
за периода от 08.10.2023 г. до 12.07.2024 г.; 53,98 лв. - обезщетение за забава в размер
на за периода от 08.10.2023 г. до 03.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59470/2024 г. по описа на СРС, 157 състав.
4
ОСЪЖДА Л. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ****, ап. 117 ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6,
представлявано от управителя Райна Миткова – Тодорова, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 265,87 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от
524,13 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5