Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260547 / 17.12.2020г. 17.12.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 01 12 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Д МАТЕЕВА
Секретар: Цв Малинова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
срещу
Р.Ч.К. ЕГН ********** ***
с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер
по Приложение №1 към Договор за цесия от 16.01.2015г., сключен с “Микро Кредит”АД,
сумата 942.30 лв., от която
сумата 600лв. представляваща неплатена главница по Договор за заем Credi Нет № 8002-00002899 от 30.10.2017г.;
сумата 27 лв. , представляваща договорна лихва за периода 29.11.2017г.- 29.04.2018г.;
сумата 277.20лв. дължима по Договор за доп.услуги за периода 29.11.2017-29.04.2018
сумата 26.42лв. лихва за забава върху главницата по договора за заем за периода 30.11.2017 до подаване заявлението в съда
сумата 11.68лв. лихва за забава върху главницата по договора за доп.услуги за периода 30.11.2017 до подаване заявлението в съда
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 3102 /05.08.2019г. по ч.г.д.№ 04554/2019г. по описа на ПРС.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове за признаване за установено, че се дължат сумите, за които е издадена Заповед №1142/01.03.2019г. по ч.г.д.№04554 /2019г. по описа на ПРС, поради което и производството по делото е допустимо.
По основателността:
Не се спори по делото, е, че с Договор за заем Credi НЕТ № 8002-00002899 от 30.10.2017г.; сключен със “Микро Кредит”АД, ответникът е получил кредит в размер на 600лв.
Съгласно същия договор ответникът се е задължил:
-да върне сумата 627лв.чиста сума ведно с договорената лихва
-Договорът е сключен от разстояние, с тел.СМС за известяване, имейл с приложени общи условия, единен европейски формуляр и т.н.
- да погаси кредита на 6 равни седмични вноски от по 27лв. по погасителен план, като първата вноска е с падеж 29.11.2017г.
-по сключен между страните договор за допълнителни услуги лицето се е задължило да върне 277.20лв. – на 6 равни мес.вноски всяка от по 11.68лв. като първата е с падеж 30.11.2017г.
С Приложение №1 от 09.03.2018 към Договор за цесия от 16.01.2015г, сключен с “Микро Кредит”АД, ищецът е придобил процесното вземане.
С договора за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника заедно с приложенията към исковата молба.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера.
В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията.
Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало
като непотърсено.
Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса.
В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата.
Поради което и съдът намира, че
договорът за цесия е породил действие и за ответника.
След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване
/Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
Съдът намира, че процесният договор за кредит, както и съпъствуващия договор за доп.услуги, е сключен на 30.10.2017г., поради което и са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в редакцията си от ДВ, бр.61 от 25.07.2014г.)
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които
– общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7);
лихвения процент по кредита (т. 9);
годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително:
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между “Микро Кредит”АД и ответника, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК,
а именно:
1.В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент, като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
2.В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора.
3.В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им.
Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Действително, в текста на договора е посочен годишният процент на разходите. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Съдът намира, че единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
4.Съдът намира, че на практика в процесния договор липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението:главница, лихва, застраховка, такси и др.
5.Съгласно императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът намира, че Договор за допълнителни услуги към Договора за заем CrediНЕТ, сключен със “Микро Кредит”АД,. противоречи на самостоятелно основание и на ЗЗП, който също е приложим към процесния договор, тъй като ответникът като потребител разполага и със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно
разпоредбата на чл.24 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи други разходи по кредита.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ответникът
следва да отговаря само за главницата и лихва за забава .
Видно от приетата по делото СИЕ с вещо лице
В.В., чистата сума главница е 600лв. която се дължи .
Поради това и съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 600лв., представляваща главница по Договора за заем
Дължи се и сумата 27лв. лихва за забава по договора за визирания период
На основание чл.8 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца :
Главницата по Договора за доп.услуги, законната лихва за забава върху същия –по гореизложените съображения.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер 300лв.по УИ и 50лв. по запов.производ-общо 350лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за :
25.08лв.д.такса по УИ
300лв.за особен представител
200лв. депозит за вещо лице
350лв. юк.възнаграждение общо за УИ и запов.производство.
25лв. д.такса по запов.производство
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
срещу
Р.Ч.К. ЕГН ********** ***
с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК,
че ответникът дължи на ищците, в качеството им на цесионер
по Приложение №1 към Договор за цесия от 16.01.2015г., сключен с “Микро Кредит”АД,
сумата 600лв. представляваща неплатена главница по Договор за заем Credi Нет № 8002-00002899 от 30.10.2017г.;
сумата 27 лв. , представляваща договорна лихва за периода 29.11.2017г.- 29.04.2018г.;
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 3102 /05.08.2019г. по ч.г.д.№ 04554/2019г. по описа на ПРС
КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ установителните искове за разликата до пълния предявен размер - 942.30 лв., а именно – за:
сумата 277.20лв. дължима по Договор за доп.услуги за периода 29.11.2017-29.04.2018
сумата 26.42лв. лихва за забава върху главницата по договора за заем за периода 30.11.2017 до подаване заявлението в съда
сумата 11.68лв. лихва за забава върху главницата по договора за доп.услуги за периода 30.11.2017 до подаване заявлението в съда
ОСЪЖДА Р.Ч.К. ЕГН ********** ***
да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, със снети данни, РАЗНОСКИ:
25.08лв.д.такса по УИ
300лв.за особен представител
200лв. депозит за вещо лице
350лв. юк.възнаграждение общо за УИ и запов.производство.
25лв. д.такса по запов.производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.дело да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: