МОТИВИ:
Срещу подсъдимата И.Н.С. *** е предявено обвинение по чл. 343 ал.3 б.А във вр.
с ал.1 б. Б във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитана в хода на проведеното
разследване, подсъдимата дава обяснения, признава вината си.
По искане на подсъдимата И.С. и нейния защитник, делото бе разгледано по
реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК -
съкратено съдебно следствие, като съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимия призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласи да не се
събират доказателства относно тези факти.
Въз основа направеното самопризнание
от подсъдимата С. , съпоставени с показанията на свидетелите В.Д.Д., И. П.В. и И.
В.В., заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и останалите
писмени доказателства, съдържащи се в ДП № 100/2020г. по описа на РУ Габрово,
всички приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва:Протокол за оглед на ПТП, ведно с
препис и фотоалбум, Епикриза от отделение по ортопедия и травматолотия,
медицински протокол на ЛКК, 4 броя фактури, епикриза от отделение по ортопедия
и травматология МБАЛ „Скин Системс”ООД, болничен лист, писмо от Община Габрово,
копие от свидетелство за управление на МПС,копие от удостоверение за техническа
изправност на ППс, копие от контролен талон, копие от свидетелство за
регистрация част І, копие от застрахователна полица „ГО”, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, Справка в централна база КАТ Габрово по
регистрационен номер, справка картон на водача, съдът намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата И.С. е правоспособен водач
на МПС.
На 20.02.2020г. сутринта, подсъдимата И.с.
управлявала лек автомобил „Нисан Кашкай” с рег. № ЕВ 6707 ВА от гр. Дряново към
гр. Габрово.
Около 07,50 часа подсъдимата влязла в
град габрово и се движела към центъра на града. Пътната настилка била мокра, но
имало добра видимост. При тази пътна обстановка, подсъдимата навлязла с
автомобила си в кръговото кръстовище образувано от улица „Търновско шосе”, улица
„Лазурна”, бул. „Бойката” и улица „Орловска”.
По същото време свидетелката В.Д. се
движела пеш, като предприела пресичане по пешеходната пътека, находяща се
веднага след кръговото кръстовище на улица „Орловска”. Пешеходната пътека била
сигнализирана с пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека”. Свидетелката Д. пресичала
от ляво на дясно, считано в посока към центъра на града. След кръстовището,
улица „Орловска” била с 4 ленти за движение – по 2 ленти във всяка посока,
разделени от единична непрекъсната линия.
Когато подсъдимата С. навлязла в
кръстовището с кръгово движение, пред нея, във вътрешната лента на кръстовището
– самото то, също с две ленти за движение, се движел лек автомобил „Дачиь
Докер” с рег. № ВТ 0757 КР, управляван от свидетеля И. В.. Свидетелят В. подал
десен мигач с цел да излезе от кръговото кръстовище и да продължи към центъра
на града. Св. В. забелязал пресичащата пешеходка – св. Д. и спрял за да я
пропусне да мине. Движейки се след него, подсъдимата С. видяла спрелия
автомобил, управляван от св. В., намалила, но не спряла, а го заобиколила от
дясната му страна и ускорила автомобила. Подсъдимата не видяла пресичащата
пешеходка. В този момент свидетелката Д. продължавала движението си по пешеходната пътека, като се
намирала пред автомобила на свидетеля В.. Виждайки маневрата на подсъдимата С.,
свидетелят В. подал звуков сигнал с цел да предупреди свидетелката Д. за
опасността, но тя не обърнала внимание и продължила движението си. В момента,
когато свидетелката Д. преминала пред спрелия автомобил на свидетеля В. и била
на пешеходната пътека в дясната лента за движение по улица „Орловска” в посока
центъра на града, подсъдимата я блъснала с предна лява част на автомобила
си. От удара свидетелката Д.
отхвръкнала и паднала първоначално върху предния капак на автомобила, а после на
земята на дясната си страна. Очевидци на
удара били свидетелите В. и И. В., който пресичал улицата след свидетелката Д..
Подсъдимата веднага спряла, слязла от автомобила и отишла до свидетелката Д.,
помогнала й да се изправи и я откарала в МБАЛ Габрово за оказване на медицинска
помощ, след което се върнала на местопроизшествието.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се
установява, че при настъпилото ПТП, В.Д. е получила счупване на хирургичната
шийка на дясната раменна /мишнична/ кост, довело до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник- средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 ал.2 от НК. По механизъм счупването отговаря да е причинено при директен
удар в областта на дясната мишница, като в случая това е двукратно- от предния
капак на автомобила и от последващото падане на земята на дясната страна.
Така описаната фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна
на подсъдимата И.С.. Същата изцяло призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласи да не се събират други
доказателства досежно тези факти. Заявява, че съжалява за стореното.
Самопризнанието направено от
подсъдимата И.С. се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Всички събрани по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност са еднозначни и налагат категоричния
извод за виновното поведение на подсъдимата, като установяват по несъмнен
начин механизма на извършване на
престъплението. Свидетелските показания по делото взаимно се допълват, като
обстоятелствата които установяват, довели до настъпването на ПТП изцяло
кореспондират и с приложения по делото запис от камера за видеонаблюдение,
разположена в района на кръстовището.
При
така установеното от
фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че
подсъдимата И.С. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 343 ал.3
б. А във вр. с ал.1 б. Б във вр. с чл. 324 ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е осъществено, като подс. С. е управлявала
МПС, нарушавайки правилата за движение и по –специално чл. 119 ал.1
и ал.2 от ЗДП и чл. 196 от ППЗДП.
Текстът на чл. 119 ал.1 и ал.2
от ЗДП регламентира поведението на водачите на МПС при приближаване към
пешеходна пътека, съгласно който водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, а съобразно алинея 2, при заобикаляне на спряло пред
пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за
да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Разпоредбата на чл.
196 от ППЗДП регламентира, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци.
Като не е сторила това подсъдимата е
настъпило ПТП, при което е причинено телесно увреждане на пострадалата В.Д.,
като допуснатите нарушения на правилата за движение от
подсъдимата, са в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината – небрежност, вид на непредпазливостта.
Подсъдимата не е предвиждала настъпването на тези последици, но е бил длъжна и
е могла да ги предвиди.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност
на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и наложи при приложение на разпоредбата на чл. 58 а
ал.4 във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК
наказание в размер на СЕДЕМ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като смекчаващо вината обстоятелства
съдът отчете изразеното съжаление за стореното, чистото съдебно минало,
оказаната помощ на пострадалата след
настъпване на пътно-транспортното произшествие, изрядно процесуално поведение,
съдействие за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни
за подсъдимата.
Самопризнанието не следва да се отчита
като смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за
производството по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и
неговия защитник желание и от това следва определяне на наказание при
приложението на чл. 58 а от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства –
няма.
Степента на обществена опасност на
подсъдимата, като деец е ниска
предвид чистото й съдебно минало.
Степента на обществена опасност на
деянието е завишена предвид ежедневното извършване на подобен род престъпления,
обществените отношения, които са обект на закрила, както и настъпилия тежък
престъпен резултат.
За деянието в извършването на което
подсъдимата е призната за виновна се
предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода.
При извършеният анализ на смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства съдът отчете наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено
в закона наказание, ще се окаже несързамерно тежко и това обуславя приложение на разпоредбата на чл. 55
от НК, която се явява и по-благоприятна за дееца, каквото условие е поставил
законодателя в разпоредбата на чл. 58 а ал. 4 от НК.
Съобразно отчетените по-горе
обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието, както и
факта, че причина за настъпването на произшествието е изцяло виновното
поведение на подсъдимата, съдът счете, че на подсъдимата С. следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в
размер на СЕДЕМ МЕСЕЦА.
Така определото по размер наказание
съдът счита, че е съобразено с правилото
на чл. 35 ал.3 от НК и се явява съответно на престъплението.
Тъй като подсъдимата не е осъждана,
наложеното наказание е под три години лишаване от свобода и за постигане целите
на наказанието не е необходимо ефективното
му изтърпяване, съдът намира, че са налице предпоставките за отлагане
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. При определяне размера на
изпитателния срок, съдът отчитайки всички обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието, счита, че определяне на изпитателен срок в минимално
предвидения от закона размер е достатъчно
и се явява съответно на извършеното.
По изложените съображения и на осн.
чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното по вид, размер и
начин на изтърпяване наказание, съдът намира за справедливо, съответно на
извършеното, както и че с него ще се постигнат целите на наказанието визирани в
чл. 36 от НК.
Съобразно изложеното и разпоредбата на чл. 343 г от НК,
подсъдимата следва да изтърпи и
наказание лишаване от право да управлява МПС.
При определяне размера на това наказание
съдът отчете факта, че произшествието е настъпило вследствие нарушаването на императивни разпоредби на чл. 119 ЗДП и
чл. 196 от ППЗДП от страна на подсъдимата, като в резултат на виновното й и
противоправно поведение е причинена средна телесна повреда. Имайки се предвид
причинения тежък престъпен резултат,
факта, че ПТП- то е станало на пешеходна пътека, участък предполагащ повишено внимание на водачите на
МПС, съдът счита, че спрямо подсъдимата следва да бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за
срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.
При определяне размера на наказанието
е взето под внимание обстоятелството, че подсъдимата живее в друг град и пътува
постоянно до местоработата си и лишаването от право да управлява МПС би
затруднило за известен период от време нейното ежедневие. Отчитайки от една страна евентуалните
неблагоприятни последици при придвижването й до работа и от друга факта, че произшествието е в резултат на нарушени основни правила за движение
засягащи поведението на водачите към
пешеходците намиращи се пешеходна пътека, съдът счита, че определяне
на наказанието лишаване от право да управлява МПС именно в този размер е
съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена опасност на
деянието.
Неприложема е по отношение на
наказанието лишаване от права разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК, каквото е
твърдението на защитника на подсъдимата.
Наказанието лишаване от право да се
управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК може да не се наложи в случаите, когато
законодателят е предвидил алтернативна възможност за съда, възприемайки израза
"може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК" - да
лиши или да не лиши лицето от съответното право за определен срок. Такава е
предвидена с допълнителната разпоредба на чл. 160, ал. 1 НК, в която не са
включени престъпленията по чл. 343 НК и не намира приложение чл. 55, ал. 3 НК. Наказанието лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство се налага по силата на чл. 343г от НК във всички
случаи. / Решение № 244 от 25.VII.1989
г. по н. д. № 223/89 г., III н. о., Решение № 567 от 2.12.2008 г. на ВКС по к.
н. о. х. д. № 606/2008 г., I н. о., НК, Решение № 445 от 17.11.2009 г. на ВКС
по н. д. № 448/2009 г., II н. о., НК/.
ОСЪЖДА подсъдимата И.Н.С. да заплати
на В.Д. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 500 лева, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимата И.Н.С. да заплати
направените по делото разноски в размер на 257, 40 лева по сметка на ОДМВР
Габрово, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.
Вещественото доказателство – 1 брой
СД, след влизане в сила на присъдата следва да остане към делото.
В този смисъл съдът постанови
съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: