Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София 07.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на четвърти
октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9532 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 79150/30.04.2020г. по гр.д. № 33183 по описа
за 2019г. на Софийски районен съд, 28-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че И.Б.Т., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********,
с адрес на управление:*** заплащане на
сумата от 1126,47лв., ведно със законната
лихва от 22.03.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр. София,
ж.к. „********за периода от 23.03.2016г.
до 30.04.2018г., сумата от 180лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главница за периода от14.09.2016г. до 13.03.2019г. , за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 16895/2019г.
на Софийски районен съд, като неоснователни са отхвърлени исковете за горниците
съответно над 1126,47лв. до 1523,16лв. и над 180лв. до 231,31лв. като погасени
по давност, като и исковете за установяване съществуване на вземане за 41,58лв.
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода май
2015г.-април 2018г. и сумата от 7,38лв., представляващи лихва за забава на
плащането на 41,58лв. за периода от14.09.2016г.
до 13.03.2019г., като ответникът И.Б.Т., ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски
от 26,13лв. държавна такса и
36,22лв. възнаграждение за юрисконсулт по заповедното дело; 503,38лв. разноски
по исковото дело, а Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
е осъдена да заплати на И.Б.Т., ЕГН **********
съдебни разноски от 27,56лв. по заповедно дело и 82,67лв. по исковото дело.
С
Определение № 131650/24.06.2020г. по гр.д. № 33183 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 28-ми
състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на И.Б.Т., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за
разноските по исковото дело, като на
ищеца не се присъжда възнаграждение за юрисконсулт над минималния размер, а
държавната такса се определи съобразно броя на исковете.
Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5059629/26.05.2020г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете И.Б.Т.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са
уважени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено да е
потребител на топлинна енергия в имота. Изрично бил оспорил, че е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имота и неправилно районният съд
бил приел същото за установено по делото. Не било установено и в имота да е доставено
количество топлинна енергия на стойност, за която исковете били уважени. Наредбата за топлоснабдяване от 2007г. била
оспорена пред ВАС и формулата по методиката била отменена, не следвало да се
прилага за процесния период. Приложението
на чл. 162 от ГПК изисквало определяне по справедливост, а не по правилата
на отменената Наредба. Претендирал е
разноски.
Въззиваемияг-
ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.
Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на разноски
на въззивника.
Срещу така постановеното Определение е депозирана
частна жалба вх. № по регистъра на СРС от ответника по исковете И.Б.Т., ЕГН **********. Изложил е съображения, че определението е неправилно.
Ответникът
по частната жалба– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца
– М.Е.“ООД, ЕИК ******** не
е изразило становище по жалбите.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2015321/11.06.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******** срещу И.Б.Т., ЕГН **********, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 1523,16лв., ведно със законната лихва от 22.03.2019г. до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8 в гр. София, ж.к. „********за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.,
сумата от 231,31лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главница за периода от14.09.2016г. до 13.03.2019г. , сумата от 41,58лв. , представляващи възнаграждение за дялово разпределение
на топлинната енергия за периода май 2015г. - април 2018г. и сумата от 7,38лв., представляващи лихва за забава
на плащането на 41,58лв. за периода от14.09.2016г.
до 13.03.2019г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 16895/2019г. на
Софийски районен съд, като му се
присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът клиент на топлинна енергия
в имота, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на
стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор при Общи
условия, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията,
изпаднал в забава на плащането им.
Ответникът И.Б.Т.,
ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че не бил в договорни правоотношения с
ищеца, не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, не бил
изпаднал в забава на плащането им, ищецът не можел да претендира възнаграждение
за дялово разпределение на енергията, защото не бил извършил такова, не бил
носител на това вземане. Нямало
основание за служебно начисляване на енергия, нямало доказателства, че
не бил осигурил достъп. Разпоредбите на чл. 29, ал.1-3 от ОУ били
неравноправни, задълженията били погасени по давност . Методиката за определяне
на задълженията била произволна, не бил
изпаднал в забава на плащането на сумите, трето лице било плащало задължения,
те били отнесени от ищеца за погасяване на зад0ължения в нарушение на чл. 76 от ЗЗД.
Третото лице
помагач на страната на ищеца- „М.Е.“ООД, ЕИК ******** не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 16895/2019г. по
описа на СРС, 37-ми състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх.
№ 3021365/22.03.2019гг. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено И.Б.Т.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******** сумата от 1523,16лв., ведно
със законната лихва от 22.03.2019г.
до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8 в гр. София, ж.к. „********за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.,
сумата от 231,31лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главница за периода от14.09.2016г. до 13.03.2019г. , сумата от 41,58лв. , представляващи възнаграждение за дялово разпределение
на топлинната енергия за периода май 2015г. - април 2018г. и сумата от 7,38лв., представляващи лихва за забава
на плащането на 41,58лв. за периода от14.09.2016г.
до 13.03.2019г. както и съдебни
разноски от 86,07лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен на 24.04.2019г., на 30.04.2019г. е подал
възражение срещу заповедта, на 16.05.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 11.06.2019г. е представил
такива.
Приета е неоспорена
от страните заявление-декларация от 21.12.2011г.
носещо подпис, положен за ответника И.Б.Т., с което той е поискал от ищеца за
открие партида на негово име за № 8 в
гр. София, ж.к. „********, като е
посочил, че домакинството му е от 1 човек, за затоплянето на водата ще заплаща
прогнозна месечна база от 2 куб.м. по
показания на водомер.
Приети са
фактури, извлечения от сметки на ищеца,
сочещи задължение на ответника за
периода в размер на сумите, за които е предявен иска, както и че партида за
имота е открита на името на ответника.
По делото са приети договор от 26.09.2002г., протокол от 16.09.2002г. на ОС на ЕС със списък
на живущи в която е имота, съгласно които
ОС на ЕС е избрало и възложило на М.Е.“ ООД да извършва дялово разпределение
на топлинна енергията в сградата срещу възнаграждение, в списъка на живущите за ап. №
8 е посочена линка Д.А.за която не е положен подпис.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди публикувани одобрени от ДКЕВР с
Решение от 03.02.2014г. и от 27.06.2016г.
По делото са
приети неоспорени от страните протоколи за отчет на уреди в имота, носещи подпис за ответника като потребител,
съгласно които реални отчети на уреди са извършени на 21.05.2016г., на
19.05.2017г., на 21.05.2018г., при които е констатирано, че енергия се
потребява за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер, 4 бр. радиатори са затапени.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период в сградата, в
която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, енергията е отчитана ежемесечно по общия топломер, преминавал
през периодични метрологични проверки, приспадани са технологични разходи за
сметка на ищеца. Посочило е, че през периода за имота са начислявани суми за
енергия за отопление за сградна инсталация и за горещо битово водоснабдяване по
показания на водомери, не е начислявана
енергия за отопление с радиатори в
имота, но такава е начислена за отопление с отоплително тяло щранг-лира в
банята, сградна инсталация била начислена съобразно Наредбата за
топлоснабдяване при съобразяване на обем на имота от 196 куб.м., дяловото разпределение на енергията била
направена съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване, реално потребената енергия в имота за периода била 1527,93лв. Стойността на реално
потребената енергия три години преди подаването на заявлението била на стойност
от 1126,47лв.
По делото е
прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, с което
вещото лице е посочило, че ищецът е
начислявал суми по прогнозни стойности,
след края на отчетния период и изготвяне на изравнителни сметки са
въвеждани суми за доплащане/връщане, по записвания на ищеца задължения били в
размерите, за които са предявени исковете.
(С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 , чл. 150 вр. с чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – искове за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За да се уважат тези искове по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил
точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот
за процесния период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за
топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила
30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема ,
че по делото е установено ответникът е
потребител /клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесния период. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество по искане на
това трето лице.
Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая по
делото е приета неоспорена от страните молба-декларация от 21.12.2011г., носеща
подпис за ответника, с която ответникът е поискал от ищеца да открие партида на
негово име за имота. Установява се от приетите по делото фактури, извлечения от
сметки, че ищецът е удовлетворил желанието на ответника и за процесния период е
открил на името на ответника партида за имота. При така установеното и по
съображения изложени по-горе съдът приема за установено по делото, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия в имота при Общи условия, одобрени от ДКЕВР през 2014г. и през
2016г. за продажба на топлинна енергия, за битови
нужди.
Съдът приема, че договора, обвързвал
страните сочи качествени параметри на предоставяната услуга. Такива качествени параметри са въведени от
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ
вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от
топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната
мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125,
ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбата по
чл. 125, ал. 3 от ЗЕ - Наредба №16-334
от 06.04.2007 г., сочи задължение на
оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите
условия е вменено задължение за
ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество
на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване
на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за
битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите
помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими.
Съгласно ОУ от 2014г и от 2016 г. „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите
на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на
топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на
подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той
отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата
на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в
отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според
предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство,
пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на
топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът
приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на
ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е
точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово
горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
доводът на ответника за липса на предмет на договора и нищожност на същия са
неоснователни. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за
определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението
на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, протоколи за отчет на уреди, по делото е установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за отопление с
щранг-лира, като начислената енергия за
имота за сградна инсталация съответства на правилата на Наредбата за
топлоснабдяване и на обем на имота, потребява се енергия и за горещо битово
водоснабдяване, съобразно показания на водомер, уреди са реално отчитани през
процесния период, дяловото разпределение е направено съобразно правилата на
Наредбата за топлоснабядване и реално потребената в имота енергия за периода е на
стойност от 1126,47лв. Правилно
районният съд е кредитирал заключението по техническата експертиза. Същото не е оспорено от страните по делото, не
е опровергано от събраните по делото доказателства, изводи са обосновани със
самостоятелни изчисления на вещото лице след запознаване с документите при ищеца и топлинния счетоводител,
съобразяване на обем на имот, показанията на индивидуалните уреди в имота,
показанията на общия топломер. Протоколите за отчет на уредите носи подпис за
потребителя, установяват данни въз основа на които са направени изчисленията,
вещото лице е направило самостоятелно такива и е без значение за делото дали
третото лице-помагач е било обвързано от валиден договор с етажните собственици
за извършване на дяловото разпределение на енергията. По делото не е установено
погасяване на тези задължения, поради което правилно районният съд е приел, че
иск за главница за топлинна енергия е основателен
до 1126,47лв. Отмяната на разпоредби
от Наредбата за топлоснабдяване с Решение № 11603 от
31.07.2019 г. и Решение № 8294 от 26.06.2020 г. на ВАС -
ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 не могат да обосноват обратен извод. Това е така,
защото тези решения на Върховния административен съд имат действие за в бъдеще
и не се отразяват на процесното правоотношение през процесния период.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд по иска за главница
следва да се потвърди.
С въззивната
жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите на районният съд по
иска за лихва, при обосноваването им районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма поради което и при съобразяване на разпоредбата на чл.
269 от ГПК съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди и в частта,
с която е уважил иска за мораторна лихва за забава на плащането на главницата.
По частната жалба:
Съдът приема
жалбата за неоснователна. Молбата по чл. 248 от ГПК е била подадена пред СРС за
изменение в частта за присъдените разноски по исково дело пред СРС и само в
тази част е допустимо да се търси разглеждане от спора от въззивния съд.
СРС е
разпределил разноските съобразно изхода на делото, като е приел, че дължима
държавна такса по исковото дело е 86,07лв., защото 36,07лв. е била внесена по
заповедното дело. Така определената държавна такса е правилно определена от СРС
при съобразяване на цената на исковете и на броя им. В случая предявените
искове са били за топлинна енергия и за лихва за забава на плащането й , както
и за дялово възнаграждение и за лихва за забава на плащането му, дължима
държавна такса е 4% от цената на иска по всеки от исковете но не по-малко от
50лв. по всеки иск.
Дължимото
юрисконсултско възнаграждение е прието от СРС, че следва да се определи от база
от 150лв. Същото съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ
и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да е в рамките от 100лв. до 300лв.
Съдът приема, че доколкото в производство пред СРС не е имало безспорни
обстоятелства, че са изслушани две съдебни експертизи, разгледани са възражения
на ответника - правопрепятстващи и правопогасителни, то правилно СРС е приел,
че 150лв. е възнаграждението за юрисконсулт на ищеца за цялото исково дело и от
тази база с оглед изхода на делото е определено дължимото от ответника на ищеца
такова.
По
отговорността за разноски производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника. За
въззивното производство на въззиваемия - ищец не се следват разноски за възнаграждение
за юрисконсулт. Процесуално представителство от юрисконсулт по тази част от
предмета на въззивно дело, което да обуславя присъждане на възнаграждение за
същото по делото не е осъществено, поради което и възнаграждение за такова не
следва да се присъжда. Депозираният
отговор на жалбата и молбата от
30.09.2021г. са бланкетни, не съдържат конкретни изявления във връзка с
предмета на делото и не представляват
представителство от юрисконсулт, което да обоснове дължимост на възнаграждение
за същото. В публично съдебно заседание въззиваемият не е изпратил
представител, тоест не е осъществено представителство от юрисконсулт и
възнаграждение за такова не се следва.
На третото лице помагач разноски не се следват
съобразно чл. 78 от ГПК
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 79150/30.04.2020г. и Определение № 131650/24.06.2020г. по гр.д. № 33183 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 28-ми
състав в обжалваната част.
Отхвърля
искането на Т.С.“ЕАД, ЕИК ******** за присъждане на съдебни разноски за
производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца- М.Е.“ООД, ЕИК ********.
Решение е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.