№ 1635
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100506985 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Н. Н. П. срещу решение № 6349 от 09.04.2024 г., постановено по гр.
дело № 21310/2023 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 5232,04
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за мораторна лихва в размер на 946,96 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
24.10.2022 г., за сумата от 48,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
11.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и за мораторна лихва в размер на 10,44 лв. за
периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61383/2022 г. по описа на СРС, 168 състав.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за нищожност на решението поради липса на
мотиви, респ. за неговата неправилност в обжалваната част поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на материалния закон и
1
необоснованост, като въззивникът счита, че липсват доказателства за качеството му на
потребител на топлинна енергия в имота и за количеството потребена енергия през
процесния период. Счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението на СТЕ, което се
основавало на незаконосъобразна методика, противоречаща на нормативен акт от по-висока
степен. Намира, че претендираната такса за дялово разпределение се дължи на трето лице, а
лихвата за забава следва да се начислява едва след издаване на общата фактура за
конкретния отоплителен период. Оспорва общите условия на ищеца да са влезли в сила,
както и представените справки с показания на измервателните уреди, които съдържат
противоречива информация относно броя обитатели в жилищата. Ето защо моли
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, а исковете да бъдат
отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и моли
същото да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „МХ Елвеко“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и
правилно поради следните съображения:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (молба-декларация за откриване на
партида, списък на етажните собственици в сградата, нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ от 20.05.1969 г.) се установява, че собственик на
описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, бул.
„******* (идентичен с адреса по нотариалния акт ж.к. „Гео Милев“, бул. ******* съобразно
2
удостоверение, издадено от ГИС София на 10.04.2019 г.), с клиентска партида с абонатен
номер при ищеца 202020, е била В.Ц.С., която го е придобила по реда на чл. 55г ЗПИНМ
(отм.) през 1969 г. Същата е починала на 26.02.1987 г., като е оставила за свой законен
наследник дъщеря си П. Н.а П.а, а след смъртта на последната на 25.01.1995 г. имотът е
преминал в патримониума на ответника Н. Н. П., като единствен наследник на посочените
лица, видно от приложеното на л. 110 от първоинстанционното дело удостоверение за
наследници.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, ответникът се явява потребител на доставената в
апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност
като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е бил единствен
собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период. В този смисъл,
възраженията му за неистинност на приложената молба-декларация за откриване на партида
са неотносими – без оглед на обстоятелството дали този документ е автентичен и дали той
действително е заявил откриване на партида в топлопреносното предприятие на негово име,
ответникът се явява единственият потребител на топлинна енергия в имота и дължи
стойността на доставената в него енергия за отопление и подгряване на топла вода.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че между Н. Н. П., от една страна, и ищеца, от
друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
3
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „МХ Елвеко“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид
приложените по делото писмени доказателства – справки за показанията на измервателните
уреди в процесната сграда за сезони 2019 г. – 2020 г. и 2020 г. – 2021 г. и изравнителни
сметки за същите периоди.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е
несъмнено, че през исковия период на ответника е била начислявана топлинна енергия за
един водомер за топла вода, за четири радиатора с поставени индивидуални уреди за
разпределение и за сградна инсталация. От констатациите на вещото лице е видно, че
топлинната енергия за подгряване на вода е изчислена съобразно показанията на уреда за
измерване – годен водомер, който е бил отчитан редовно. В този смисъл, без значение са
констатациите в справките на третото лице-помагач относно броя лица, които са обитавали
жилищата през процесния период, тъй като битовото горещо водоснабдяване не е
изчислявано на база, а съобразно реално отчетените количества топлинна енергия, поради
което възраженията във въззивната жалба срещу посочените писмени доказателства са
неотносими към правилното решаване на правния спор.
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е
начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 3914,87 лв., а за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 2789,36 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба –
чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
4
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на
отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
справки за отчет, като при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени
в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната
топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. е в размер на 2834,39 лв. (след
приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 1080,48 лв.), а за периода м.
05.2020 г. – м. 04.2021 г. – 2949,94 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя
в размер на 160,58 лв.). Следователно, главните задължения за топлинна енергия за двата
отчетни периода възлизат общо на 5784,33 лв., а при съобразяване на погасения по давност
период от м. 05.2019 г. до м. 08.2019 г. включително (съобразно възражението на ответника),
дължимата по исковете за главница сума се равнява на 5232,04 лв. за периода м. 09.2019 г. –
м. 04.2021 г., за която сума исковете са основателни.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от
датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящия случай. От друга
страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и
не следва да бъде прилагана, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде
определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно
заключение на вещото лице по СТЕ. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е
предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай
количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-
помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по СТЕ, съобразени са
отчетите на общия топломер в абонатната станция, който е преминал метрологична
проверка и е годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в
които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се
разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото
се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответника въз основа на
редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените,
действали към процесния период, поради което възраженията на въззивника в обратен
смисъл са несъстоятелни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 48,82 лв. (съобразно
приетите по делото писмени доказателства – л. 31 и приетото заключение на ССЕ), които
съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
5
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо, главните
искове следва да се уважат за посочените суми, като възраженията на въззивника за
неоснователност на посочената претенция се явяват несъстоятелни предвид цитираните по-
горе нормативни разпоредби.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от
Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна
енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като в този смисъл възраженията
на въззивника съответстват на уговореното в клаузите на приложимите общи условия.
Ищецът обаче не претендира мораторно обезщетение от различен момент, като то е
начислено с начална дата 45 дни след издаване на общите фактури, които са от 31.07.2020 г.,
респ. 31.07.2021 г. Акцесорната претенция е заявена от 15.09.2020 г., като до посочената
крайна дата се дължи лихва за забава върху основателната част от главницата в размер на
претендираната сума (срещу която не са наведени и конкретни доводи във въззивната
жалба). В този смисъл, възраженията на въззивника срещу неоснователността на иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия са несъстоятелни и обжалваното
решение в тази част се явява правилно.
С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивника
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено. Във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи срещу правилността на
решението в частта по присъдената мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение,
поради което въззивният съд не следва да излага собствени мотиви по този въпрос, а следва
да потвърди изцяло решението в обжалваната част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение, както и в размер на 100,82
лв., доплатена държавна такса за първоинстанционното производство съобразно уважената
част от исковете.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6349 от 09.04.2024 г., постановено по гр. дело № 21310/2023 г.
по описа на СРС, 168 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, срещу Н. Н. П., ЕГН **********, положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 5232,04 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ
се в гр. София, бул. „*******, ап. 5, с абонатен номер 202020, ведно със законна лихва от
11.11.2022 г. до изплащане на вземането, за сумата от 946,96 лв., мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г., за сумата от
48,82 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.11.2022 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 10,44 лв., мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61383/2022 г. по описа на СРС, 168
състав.
ОСЪЖДА Н. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. „*******, ап. 5, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски
пред въззивната инстанция, както и сумата от 100,82 лв., доплатена държавна такса за
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „МХ Елвеко“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7