РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Пловдив, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. С. Въззивно гражданско дело
№ 20245300501994 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл., чл.248 и от ГПК и чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпили въззивна и частна жалба.
Въззивната жалба е подадена от Д. Г. П., ЕГН – **********, гр.А.,
ул.“С. чрез адв.Д. Б., против Решение № 184/08.04.2024г., изменено на осн.
чл.248 от ГПК с Определение № 1881/28.05.2024г., постановени по гр.д.№
296/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е отхвърлен
предявеният иск от него за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. ***,
представлявано от Г. Т. и А. М., да заплати сумата от 1592,34 лв., недължимо
платена по договор за паричен заем № 3056928 от 13.10.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и е осъден да заплати на дружеството
разноски по делото в размер на 360 лв. Моли да бъде отменено изцяло и
1
вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск.
От въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *********,
чрез ст. юрк. Д. Н., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена от Д. Г. П., ЕГН – **********, гр.А.,
ул.“С., чрез адв.Д. Б., против Определение № 1881/28.05.2024г., постановено
по гр.д.№ 296/2023г., на осн. чл.248 от ГПК, с което е изменен размера на
присъденото в полза „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *********,
юрисконсултско възнаграждение от 460 лв. на 360 лв. Моли да бъде намален
размера от 360 лв. на 100 лв.
От „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *********, чрез ст. юрк.М. К., е
депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Д. Г. П. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е заведена искова молба, ведно с уточнителна молба към
нея неразделна част /на л.44/, с която посочва, че на 13.10.2017г. поискал да
получи паричен заем от ответника. Били му предоставени 3000 лв. заемни
средства. Вместо обаче да му предоставят договор, му предоставили
погасителен план, според който за периода от 21.10.2017г. до 21.04.2018г.
следвало да върне обща сума в размер на 5341,68 лв.. Тази сума била
формирана от аритметичния сбор на заемната сума от 3000 лева,
вьзнаградителна лихва от 333,69 лева и някакво „възнаграждение за
поръчителство“ от 2007,99 лева. Твърди, че не е сключвал договор за
поръчителство и не знаем какви са съществените му елементи, ако има такъв.
Възразява, че не е могло да възникне облигационно правоотношение по
договора за паричен заем, тъй като договорът е недействителен на всички
основания посочени в чл.22 от ЗПК. Поддържа, че от датата на сключване на
договора до настоящия момент била заплатена изцяло общодължимата сума
от 5341,68 лева. Понеже договорът е недействителен, претендира връщане на
недължимо платените парични средства над заемната сума.
2
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал писмен отговор
по чл.131 от ГПК, с който е направил възражение за извършено плащане на
сумите, предмет на делото. Пояснява, че въз основа на Заявление за издаване
на заповед за изпълнение, подадено от Д. Г. П. до Софийски районен съд е
образувано срещу дружеството ч.гр.д. № 54154/2022г. на 163 с. Съгласно
приложената Заповед № 29320/14.10.2022г. по е разпоредено за плащане
сумата от 333,69 лв.- представляваща главница за недължимо платени
парични средства по нищожна клауза за възнаградителна лихва по Договор за
паричен заем № 3056928/13.10.2017г. за периода от 21.10.2017г. до
05.10.2022г.
В изпълнение на заповедта, „Изи Acer Мениджмънт“ АД заплати на
25.11.2022г. сумата от 363,51 лв. - търсена със заповедта сума, в т.ч. и законна
лихва и подал възражение по чл. 414а ГПК с вх.№ 262851 от 29.11.2022г. След
като заявителят е дал становище, че всички суми, предмет на заповедта за
изпълнение са платени, съдът е обезсилил заповедта и е прекратил
производството, което се установява от определение № 11773/28.03.2023 г. по
посоченото дело. С оглед на това, е направено искане да се прекратите
производството по делото като недопустимо, тъй като исканията на ищеца по
повод на Договор за паричен заем № 3056928/13.10.2017г. са били в обект на
съдебно разглеждане и същите са били удовлетворени преди образуване на
настоящото дело. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.
Към писмения отговор прилага Заповед № 29320/14.10.2022 по ч.гр.д.
№ 54154/2022г. по описа на Софийски районен съд; Възражение по чл. 414а
ГПК с вх. № 262851 от 29.11.2022г., ведно с платежно за платени по заповедта
суми; Определение от 28.03.2023г. по ч.гр.д. № 54154/2022г. по описа на
Софийски районен съд, от което се констатира, че заявителят е потвърдил, че
всички суми по заповедта са платени, както и Справка за извършени
плащания.
С уточнителна молба ищецът е потвърдил, че е получил заемната сума
на 13.10.2017г. Позовава се на приложената Справка за извършени плащания,
която не оспорва, че ставало видно, за периода от 06.11.2017г. до 30.09.2021г.,
ищецът бил върнал на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата 5341,68 лв., с
които погасил заемната сума, договорна лихва от 333,69 лв. и 2007,99 лв. Не е
спорно, че със Заповед № 29320/14.10.2022г. по ч.гр.д. № 54154/2022г. по
3
описа на Софийски районен съд, 163 граждански състав, било разпоредено
ответника да върне на заплатената договорна лихва от 333,69 лв. и което било
сторено.
Уточнява изрично, че предмет на исковата претенция не е повторното
връщане на тази сума, а разликата между 3333,69 лева (3000 лв. заемна сума +
333,69 лв. договорна лихва) и общоплатената сума от 5341,68 лв. Претендира
сумата 2007,99 лв. В погасителния план е посочено, че тя е възнаграждение за
поръчителство, каквото в отговора се твърди да няма. Според справката за
извършени плащания сумата е неустойка, за съществуването на която
доказателства няма. Не е ясно за какво било събраната тази сума.
По отношение на писмения отговор по чл.131 от ГПК, с който е
направено от ответника възражение за погасителна давност, уточнява, че
претендира връщане на недължимо платените парични средства след
покриване на заемната сума и договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до
30.09.2021г., която според справката са в размер на 1592,34 лв., колона
„Неустойка“.
Приложен е и погасителният план към Договор №
3056928/13.10.2017г. /на л.39/.
С протоколно определение № 1449/11.12.2023г. е допуснато
изменение на иска, като същият да се счита предявен за сумата 1592,34 лв.
Районният съд, за да отхвърли изцяло предявения иск, излага основни
съображения, че няма спор между страните, че на 13.10.2017г. между ищеца, в
качеството на заемател, и ответника – заемодател, е сключен Договор за
паричен заем № 3056928, по силата на който на ищеца е предоставена сума в
размер на 3000 лв. Не е било спорно и обстоятелството, че по договора е
платена от ищеца сумата от общо 5341,68 лв., от които 3000 лв. главница,
333,69 лв. договорна лихва, неустойка в размер на 2007,99 лв. В тежест на
ищеца в производството било да се установи при условията на пълно
доказване твърденията за параметрите, при които е сключен договорът за
кредит. Действително, ответникът не оспорвал, че не е сключван договор за
поръчителство. В представената справка за извършени плащания по договор
за кредит от 13.10.2017г. обаче не се било установило да е начислена и платена
сума за възнаграждение за поръчителство, а са били начислени само сумата от
3000 лв. главница, сумата 333,69 лв. договорна лихва, за която не е спорно, че
4
била върната в хода на производството по ч. гр. д.№ 54154/2022г на СРС, и
сумата 2007,99 лв. неустойка по договора. При липса на представени
доказателства за параметрите, при които е сключен договорът за кредит, била
налице невъзможност за преценка основателността на наведените възражения
за недействителност на същия по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Искът е приет за
неоснователен, поради което и не следвало да се разглежда направеното
възражение за погасяване вземането по давност.
С въззивната жалба на Д. Г. П. са направени възражения, че са
доказани извършените плащания, като приложената по делото справка не е
оспорена. Счита, че доказва твърденията си в исковата молба с представения
по делото погасителен план. Ответникът не е доказал твърдението си за
валидно правно основание да задържи сумата от 1592,34 лв. Това означава, че
съдебният акт бил постановен в нарушение на съдопроизводствените правила,
тъй като била обърната тежестта на доказване и възложена на ищеца, който
следва да докаже само това, което е платил. Решението е било постановено и в
нарушение на материалния закон, тъй като при липса на каквито и да било
посочени стойности на ГПР и лихвения процент в погасителния план.
Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва подадената
жалба.
С Молба с вх.№ 26526/06.08.2024г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД
посочва, че представя още веднъж за приемане Договор за паричен заем №
3056928/13.10.2017г. в подкрепа на твърденията си, че клаузите на договора са
в съответствие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от
ЗПК.
В открито съдебно заседание на 04.11.2024г. процесуалният
представител адв.Б. също изрази становище, че Договор за паричен заем №
3056928/13.10.2017г. следва да се приеме по делото.
Въззивният съд прие Договор за паричен заем № 3056928/13.10.2017г.
и допуснал поисканата още с исковата молба, но недопусната съдебно-
счетоводна експертиза с формулирани задачи.
В открито съдебно заседание на 22.04.2025г. е приета ССЕ, изготвена
от в.л. Р. А., без постъпили възражения от страните.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
5
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Видно е от
съдържанието на приетия Договор за паричен заем № 3056928/13.10.2017г., че
ГПР е в размер на 48 %, а общата дължима сума от заемателя като се вземат
предвид допусканията, посочени в т.8, е в размер на 3333,68 лв. Съгласно чл.4
ал.1 от Договора - Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно
от следните обезпечения – две физически лица -поръчители, всяко от които да
отговаря на описаните изисквания или банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя за сумата в размер на 3333,69 лв., със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Съобразно
алинея 2 – при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечението, заемателя дължи неустойка в размер на 2007,99 лв.
Неустойката се заплаща разсрочено, като заедно с всяка от погасителните
вноски, се добавя сумата в размер на 74,37 лв. Със Заповед №
29320/14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 54154/2022г. по описа на Софийски районен
съд, разпоредено е длъжникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на Д. Г.
П. сумата 333,69 лв., представляваща главница за недължимо платени
парични средства по нищожна възнаградителна лихва по Договор за паричен
заем № 3056928/13.10.2017г. След депозиране на необходимото становище от
заявителя, че е получил сумата, предмет на заповедта, съдът е обезсилил
заповедта с Определение № 11773/28.03.2023г. и е прекратил производството
по делото. След като е призната за нищожна тази клауза, настоящият съдебен
състав намира, че договорът, в който е инкорпорирана е недействителен на
осн. чл.22 от ЗПК, доколкото не става ясно дали е включена в ГПР в размер на
48,48%, както и в общата дължима сума в размер на 3333,69 лв. Липсват данни
в договора как е формиран ГПР и кои компонентни се съдържат. На следващо
място, клаузата за уговорено обезпечение е също нищожна, доколкото е
изначално на практика неизпълнима, поради краткия срок на изпълнение на
задължението. С приетото заключение на ССЕ с в.л. Р. А. са направени
констатации, че за периода 20.02.2018 г. - 30.09.2021 г. вземанията по
6
отделните компоненти за пет години преди датата на завеждане на искова
молба с вх.№ 2106/14.02.2023 г. са в размер на 4 258,68 лв., както следва –
сума за платена главница 2490,23лв., сума платена лихва 214,56 лв. и сума
платена за неустойка в размер на 1553,89 лв. С оглед нищожността на
клаузата за неустойка, ответникът дължи връщане на тази сума, поради липса
на начално основание, съгласно чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което и искът
в тази част е основателен, а за разликата над 1153,89 до претендираните
1592,34 лв. подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение ще бъде отменено в частта за сумата до
размера на 1553,89 лв., недължимо платена по договор за паричен заем №
3056928 от 13.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане. В останалата част за
разликата над 1553,89 лв. до 1592,34 лв. решението подлежи на
потвърждаване.
По отношение на подадената частна жалба от Д. Г. П. против
Определение № 1881/28.05.2024г., постановено по гр.д.№ 296/2023г., на осн.
чл.248 от ГПК, същата се явява основателна, предвид правния резултат по
настоящето дело. Ето защо, обжалваният съдебен акт ще следва да бъде
отменен изцяло, като разноските ще бъдат изчислени съгласно изхода на
спора.
Разноски.
Съобразно правния резултат по съразмерност „Изи Асет
Мениджмънт“ АД ще бъде осъдено да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. на
адв.Д. Б. за двете съдебни инстанции общо сумата 898 лв., в която се включват
сумата в размер на 449 лв. за адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 296/2023г.
и сумата 449 лв. за адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 1994/2024г.
Съобразно правния резултат по съразмерност „Изи Асет
Мениджмънт“ АД ще бъде осъдено да заплати на Д. Г. П. за двете съдебни
инстанции общо сумата 305,61 лв., в която се включват сумата 63,70 лв. за
държавна такса по гр.д.№ 296/2023г., сумата 14,70 лв. за държавна такса за
частна жалба, сумата 31,21 лв. държавна такса за обжалване и сумата 196 лв.
за депозит за ССЕ.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
7
РЕШИ:
Отменя Решение № 184/08.04.2024г., постановено по гр.д.№
296/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е отхвърлен
предявеният иск от Д. Г. П., ЕГН – **********, гр.А., ул.“С., за осъждане на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д***, С**, представлявано от Г. Т. и А. М., в частта
за сумата в размер на 1553,89 лв., недължимо платена по договор за паричен
заем № 3056928 от 13.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Потвърждава Решение № 184/08.04.2024г., постановено по гр.д.№
296/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, в останалата част, с която е
отхвърлен иска за разликата над 1553,89 лв. до 1592,34 лв., недължимо
платена по договор за паричен заем № 3056928 от 13.10.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Отменя изцяло Определение № 1881/28.05.2024г., постановено по
гр.д.№ 296/2023г., на осн. чл.248 от ГПК.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. „Д***, С***, да заплати на Д. Г. П., ЕГН –
**********, гр.А***, ул.“С***, за двете съдебни инстанции общо сумата
305,61 лв. за направени разноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. „Д**, С****, да заплати на адв.Д. Б. за двете
съдебни инстанции общо сумата 898 лв. за адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9