Решение по дело №2397/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1980

Гр. Пловдив, 27.10.2021 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2397 по описа за 2021 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Т.С.Р. ***, офис 6, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001572/20.07.2021 год., издадена от Началник  група в сектор „Пътна полиция“  при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „Б“ временно е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен.Твърди се ,че са налице липса на мотиви в оспорената  заповед,в нарушение на чл.59,ал.2,т.4 АПК.Поддържа се ,че в заповедта са описани две нарушения,а е наложена една принудителна административна мярка ,като с горното  е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е налице неправилно приложение на чл.18 от ЗАНН,а от тук – нарушено е  правото на защита на жалбоподателя.Твърди се,че  липсва и материална компетентност на длъжностното лице,издало заповедта.

Ответният административен орган – Началник  група в сектор „Пътна полиция“  при ОДМВР Пловдив не изпраща представител по делото и не взема становище по жалбата.

Пловдивският Административен съд – Първо отделение, І състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001572/20.07.2021 год., издадена от Началник  група в сектор „Пътна полиция“  при ОДМВР Пловдив е подадена в срок и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.Видно е,че заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.08.2021г.,а жалбата е постъпила в ОДМВР-Пловдив на 20.08.2021г.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН № АА922430/20.07.2021г. срещу Т.С.Р. за това,че на 20.07.2021г. около 15,00 часа  в община Родопи,на път Първи клас №I-8-КМ 233,посока от гр.Пловдив към гр.Първомай ,като водач на „АУДИ А 6“ с рег. № ***,лична собственост, отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг Чек 3000“ с фаб. № ARNL0981.8325581 за употреба на наркотични вещества  и техните аналози.Издаден е талон за медицинско изследване № 0066397.Връчени са и 7 броя стикери.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена при­ну­ди­телна админи­ст­ративна мярка – прекра­тяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, конкретно в слу­чая 6 месеца ,при възприемане и въз­произвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка  като е прието, че Р. отказва проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози-нарушение по чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП.

От фактическа страна не се установява,а и не се твърди,че жалбоподателят е дал кръвна проба,а и не се оспорва така установената фактическа обстановка.

Към административната преписка са налични упълномощителни заповеди за установяване компетентността на органа-издател на акта и справка за нарушител/водач от л.14 до л.16/ 3 листа/.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните администра­тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мо­тивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съоб­разно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Относно компетентността на органа.

Представена е  Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, пора­ди което и същата се приема за издадена от компетентен орган,а оттук неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за липса на компетентност на органа-издател.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изиску­еми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната пред­поставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП в хипотезата на отказ на жалбоподателя  да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

Съдът в настоящия си състав намира,че липсва каквото и да е несъответствие между сочената като нарушена законова норма и описанието на нарушението в АУАН,както и разминаване между сочената като нарушена законова норма и описанието на нарушението в АУАН.

Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл.174,ал.3,предл 2 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б."б" ЗДвП- правно основание на разпореждането прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Основния спор по настоящото дело е правен и е в насока  : дали установените факти следва да се квалифицират като едно административно нарушение по чл.174 ал.3,пр 2 ЗДП и ако да – каква следва да е съдбата на оспорвания административен акт.По този въпрос е образувано и тълкувателно дело във ВАС,което понастоящем е висящо.

 Съдът в настоящия състав,намира че съгласно приложимата разпоредба на чл.174 ал.3,пр.2 ЗДП водач на моторно превозно средство, който откаже  да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв. Свързването от законодателя на различните хипотези на разпоредбата със съюзи „и/или“ означава, че всеки отказ сам по себе си осъществява състав на нарушението, но едновременното наличие на отказ по двете хипотези не води до наличие на две самостоятелни нарушения, а отново се касае за едно нарушение, предполагащо съответно налагането на единно наказание (лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв.).За това нарушение по чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е предвидено по реда на чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП  да се налага и ПАМ като процесната-„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“,

Материалноправните предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП,в конкретния случай е налице ,като жалбоподателят Р. е отказал да бъде тестват с техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози   и не е дал кръвна проба, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган.

В случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката,са установени по категоричен начин в производството.

Фактите от състава на нарушението по чл. чл.174,ал.3,предл 2 ЗДвП  са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН  АА922430/20.07.2021г. - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 2А, б."б" ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена  при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ налагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения  на водач, който отказва проверка с  техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози - " “Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца .

ПАМ е наложена за минималния предвиден в закона срок.

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП , е съответна и на целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК,така както се поддържа в жалбата на Т.Р..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Т.С.Р. ***, офис 6, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001572/20.07.2021 год., издадена от Началник  група в сектор „Пътна полиция“  при ОДМВР Пловдив

Решението е окончателно.

 

 

                                           СЪДИЯ: