О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 22.06.2022г.
Административен
съд - град Шумен, в закрито заседание
на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 178 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.38в, ал.4 от Закона
за защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх.№
42 656/07.12.2021г. по описа на Административен съд - София град (АССГ),
депозирана от Н.А.Н. с адрес ***, срещу Решение с изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г.,
издадено от инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на
основание чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД е отхвърлена жалба с вх.№ 19506/15.07.2021г. с
вх.рег. № ЛДЖ-21-19/16.07.2021г., подадена от Н.А.Н. срещу действията на
Административен съд – град Варна като администратор на лични данни, изразяващи
се в събиране и използване на лични данни на жалбоподателя по адм.д.№ 98/2021г.
по описа на АдмС – гр.Варна и по адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС – гр.Варна.
По жалбата първоначално е
образувано адм.д.№ 12351/2021г. по описа на АССГ, приключило с определение №
10365/29.12.2021г. на съдия от посочения съд, с което производството по адм.д.№
12351/2021г. по описа на АССГ е прекратено и делото е изпратено по подсъдност
на Административен съд-гр.Варна, на основание чл.135, ал.2 от АПК, във вр.с
чл.133, ал.1 от АПК.
Въз основа на материалите по
адм.д. № 12351/2021г. по описа на АССГ, в Административен съд – град Варна е
образувано адм.д.№ 49/2022г. по описа на съда, приключило с определение №
1086/06.04.2022г. на административния ръководител на съда, с което
производството по делото е прекратено поради невъзможност за сформиране на
състав и с оглед наличието на предпоставките по чл.133, ал.3 от АПК, същото е
изпратено на Върховен административен съд (ВАС) на РБ с искане за изпращането
му за разглеждане от съседен административен съд.
С определение №
4914/23.05.2022г., постановено по адм.д.№ 3492/2022г. по описа на ВАС, издадено
на основание чл.133, ал.6 от АПК, делото, образувано по жалбата на Н.Н. срещу
Решение изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. на инспектор в Инспектората на ВСС, е
изпратено за разглеждане на Административен съд – град Добрич.
В АдмС – гр.Добрич е образувано
адм.д.№ 284/2022г. по описа на съда, приключило с определение №
233/07.06.2022г. на административния му ръководител, с което на основание
чл.133, ал.3 от АПК производството по същото е прекратено поради невъзможност
да бъде сформиран съдебен състав, който да разгледа делото. Със същото
определение е постановено изпращане на делото на ВАС на РБ за определянето на
съседен административен съд, който да се произнесе по оспорването.
С определение № 5908/15.06.2022г.
по адм.д.№ 5490/2022г. по описа на ВАС делото, образувано по жалбата на Н.А.Н.
срещу Решение изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. на инспектор в Инспектората към ВСС
е изпратено за разглеждане на Административен съд – гр.Шумен.
Въз основа на определение №
5908/15.06.2022г. по адм.д.№ 5490/2022г. по описа на ВАС и приложените към него
материали е образувано настоящото адм.д.№ 178/2022г. по описа на ШАдмС, с
предмет – оспорване от Н.А.Н. срещу Решение изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. на
инспектор в Инспектората на ВСС.
I. С молба рег.№ ДА-01-1516/20.06.2022г. Н.Н. е отправил
искане до ШАдмС за повдигане на спор за подсъдност пред ВАС на РБ с аргументи,
че по силата на чл.133, ал.2 от АПК делото е местно подсъдно на Административен
съд – София град, тъй като оспореният акт има двама адресати, чиито постоянен
адрес, респ. седалище са в района на един административен съд, в който случай,
при липса на териториална структура на органа, издал акта, на територията на
съотвения съд, оспорването е подсъдно на съда по седалището на органа, издал
акта.
Съдът, като се запозна с
материалите по делото, намира искането за повдигане на спор за местна
подсъдност между ШАдмС и АССГ пред ВАС на РБ, за неоснователно.
По силата на чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД,
решението на инспектора в Инспектората към ВСС по жалба с твърдения за
нарушаване на права по Регламент
(ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на лични данни от съдa, с
което жалбата е отхвърлена като неоснователна, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс
в 14-дневен срок от получаването му. Съгласно
чл.133, ал.1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове
се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на
посочения в акта адресат, съответно адресати. В чл.133, ал.2 от с.к. е
предвидено, че в случаите, когато посочените в акта адресати са повече от един
и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен
район, делата се разглеждат от административния съд в района на териториалната
структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи
делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на
органа.
Съпоставката на текстовете на чл. 133, ал.
1 и ал. 2, изр.
1-во от АПК показва следното:
Правилото на чл. 133, ал.
1 от АПК сочи, че местната подсъдност на спора следва да се определи
по постоянния адрес на адресата или адресатите, посочени в оспорения акт, без
да поставя други условия. Разпоредбата на чл. 133, ал.
2, изр. 1-во от АПК намира приложение при изпълнение на две
кумулативни условия: когато адресатите на акта имат постоянен адрес или
седалище в един и същ съдебен район и администрацията на органа, издал акта,
има териториална структура в съответния район. В тази хипотеза местно
компетентен е административният съд в района на териториалната структура на
администрацията на органа, издал акта, т. е. за разлика от правилото на ал. 1 на чл.
133 от АПК, тук за определяне на местно компетентния съд е
релевантно и наличието на териториална структура на администрацията на издателя
на акта. Следователно, когато постоянните адреси и/или седалища на адресатите,
посочени в акта, са в един и същи съдебен район и администрацията на органа,
издал акта, няма териториална структура, трябва да намери приложение правилото
на чл. 133, ал.
1 от АПК, а не на ал. 2, изр.
2-ро от същия нормативен текст, както приема жалбоподателя,
респективно компетентен е административният съд, в чийто съдебен район са
постоянните адреси и/или седалища на адресатите.
В настоящия случай предмет на оспорване
по делото е индивидуален административен акт, чиито адресати се явяват Н.А.Н. в
качеството му на инициатор на административното производство и Административен
съд – гр.Варна в качеството му на заинтересована от изхода на спора, страна. И
двамата адресати на акта са с постоянен адрес,***, т.е. в района на действие на
АдмС – гр.Варна. В тази хипотеза приложение намира разпоредбата на чл.133, ал.1
от АПК, според която делата по оспорване на индивидуални административни актове
се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на
посочените в акта адресати, респективно не подлежи на обсъждане разпоредбата на
чл.133, ал.2 от АПК (в т.см. Опр.№ 2254 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
918/2021 г., V о; Опр.№ 2247 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 213/2021 г.,
V о. и др.). Действително с представеното от оспорващия Определение № 4194 от
4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2022 г., VI о., в почти идентична като
настоящата хипотеза, при спор между АдмС – гр.Варна и АССГ, делото е изпратено
на АССГ, но с аргумент, че след като действията на АдмС – гр.Варна като
администратор на лични данни са обжалвани пред ИВСС, този съд е засегнат от
развилото се по ЗЗЛД
производство, тъй като от акта, с който то приключва, е възможно да бъдат
породени права или задължения за него. А в случая, макар и обжалваният акт да рефлектира
в правната сфера на АдмС – гр.Варна, въпросът с местната подсъдност, обусловена
от невъзможността въпросният съд да сформира състав, който да разгледа спора, е
решен с определение № 5908/15.06.2022г. по адм.д.№ 5490/2022г. по описа на ВАС,
с което делото е изпратено на ШАдмС.
По изложените съображения съдът намира
искането на оспорващия за повдигане на спор за местна подсъдност между ШАдмС
и АССГ, за неоснователно.
II. С молба рег.№ ДА-01-1528/21.06.2022г. по описа на ШАдмС
оспорващият е отправил искане с правно основание чл.83, ал.2 от АПК за
освобождаването му от държавна такса и разноски по изпълнението, тъй като няма
достатъчно средства за заплащането им.
Съдът намира искането на Н.А.Н.
за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по настоящото
дело за основателно, поради следните
съображения:
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата
за освобождаване, съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото
семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното
положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7.
други констатирани обстоятелства.
В случая от декларацията за имотно състояние,
приложена към молбата от 21.06.2022 г., става ясно, че Н.Н. не е женен, не
работи и месечният му доход за месец май 2022 г. е в размер на 282.00 лева, а
именно 170.00 лв. пенсия, 60.00 лв. добавки към пенсия и 62.00 лв. финансова
подкрепа по чл.70 от ЗХУ. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че
последният не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавни такси и
разноски.
По изложените съображения направеното от Н.Н.
искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, следва да бъде уважено и същият следва да бъде
освободен от заплащане на дължимите по настоящото дело държавни такси, както и
от заплащане на съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
I. ОТХВЪРЛЯ искането на Н.А.Н. ***, обективирано в молба рег.№
ДА-01-1516/20.06.2022г. по описа на ШАдмС,
за повдигане на спор за подсъдност между Административен съд – град Шумен и
Административен съд – София град, пред Върховен административен съд на РБ.
II. ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от ГПК оспорващия Н.А.Н. от заплащане на държавни такси и
разноски по настоящото адм.дело № 178/2022 г. по описа на Административен съд –
град Шумен.
Определението не подлежи на обжалване, тъй като не
прегражда по-нататъшното развитие на делото и в закона не е предвидено изрично
неговото обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: