Решение по дело №129/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 119
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20225300500129
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500129 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435,ал.2,т.6 от ГПК.
Образувано по жалба, подадена от ИВ. П. ПР., ЕГН: **********,
длъжник по изп. дело №121/2021г. по описа на ДСИ при РС-Карлово, против
разпореждане на съдебния изпълнител от 01.12.2021г. , с което е оставено без
уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство.
В жалбата се твърди, че оспорваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело е
незаконосъобразно образувано, тъй като не фигурира като длъжник в
издадения изпълнителен лист , не се намира във владение на имота и не
пречи на взискателя да владее полагащата му се част от имота.
Взискателят П.П. П.,ЕГН:********** взема становище за
неоснователност на жалбата.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ДСИ при РС-Карлово
излага доводи за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
производство, в законоустановения срок по чл.436,ал.1 от ГПК , срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело № 121/2021 г. по описа на ДСИ при РС-Карлово е
образувано по молба на П.П. П.,ЕГН:********** срещу ИВ. П. ПР., ЕГН:
**********, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 244/2016
г. по описа на РС-Карлово, с решението по което е извършено на основание
чл.32, ал.2 от ЗС разпределяне на ползването на съсобствения между страните
поземлен имот с идентификатор 02720.179.45 по КККР на гр. Баня.
Поканата за доброволно изпълнение до ИВ. П. ПР. като длъжник е
получена на 25.11.2021 г. Тъй като не е последвало доброволно изпълнение, е
насрочен въвод във владение /разпределение на ползване/ на 16.12.2021 г., от
1
14 часа.
С подадена на 30.11.2021г. молба, ИВ. П. ПР. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство, с твърдения,че не фигурира като длъжник в
издадения изпълнителен лист , не се намира във владение на имота и не
пречи на взискателя да владее полагащата му се част от имота.
С разпореждане от 01.12.2021 г., ДСИ е постановил обжалваният отказ
за прекратяване на изпълнителното производство, който отказ съдът намира
за правилен.
Изпълнителното производство представлява самостоятелен и детайлно
регламентиран в Гражданския процесуален кодекс процес, свързан с
принудителното изпълнение на постановени осъдителни съдебни решения,
съдебните решения с които се въвежда във владение съответното лице на
посочен недвижим имот, респективно се предават на правоимащия движими
вещи, включително и извършване на въвод във владение по отношение на
части от имоти с влезли в сила решения по чл. 32, ал.2 от ЗС и други. За всяко
едно изпълняемо право, което е свързано с необходимостта същото да се
реализира по пътя на принудителното изпълнение независимо дали е
установително, конститутивно или осъдително, следва да бъде издаден
съответния изпълнителен лист. С особена сила това важи и за съдебните
решения по чл. 32, ал.2 от ЗС, които макар да представляват акт на съдебна
администрация всъщност разрешават със сила на присъдено нещо начина, по
който ще се ползва една съсобствена вещ от отделните съсобственици.
Всъщност разпределението на ползването на съсобствената вещ е несъмнено
скрепено с извършването на въвод във владение доколкото единствено чрез
него страната може да реализира по принудителен начин признатите й от
съда права на ползване по отношение на определен имот. В този смисъл
доводите на жалбоподателя, че не фигурира като длъжник в изпълнителния
лист , издаден въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № 244/2016 г.
по описа на РС-Карлово, с което е извършено на основание чл.32, ал.2 от ЗС
разпределяне на ползването на съсобствения между страните поземлен имот,
са несъстоятелни и не се отчита характера и естеството на съдебното решение
постановено в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС. Тезата развита от
жалбоподателя граничи с отказ от правосъдие и с процесуална невъзможност
да се изпълни влязло в сила съдебно решение постановено в производство по
чл. 32, ал.2 от ЗС, което е недопустимо. В случая, е налице издаден
изпълнителен лист, който сочи как е разпределен начина на реално ползване
върху недвижимия имот и кой собственик коя част от имота има право да
ползва.Фактът, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист не е
обжалвано от длъжникът по изпълнението и не е отменено означава, че е
налице издаден съответния изпълнителен титул, въз основа на който може да
се пристъпи към принудително изпълнение. Нещо повече по делото липсват
доказателства жалбоподателят да е изпълнил доброволно постановеното и
влязло в законна сила съдебно решение, следователно се налага съдебното
решение да бъде изпълнено по принудителен за длъжника начин, като същият
бъде принудително отстранен от частта от имота , която не му се следва, за
да бъде предоставена на взискателя.
В този смисъл налице е напълно редовен изпълнителен процес, образуван
за принудително извършване на въвод във владени в полза на взискателя П.П.
П.,ЕГН:**********, срещу жалбоподателя ИВ. П. ПР., ЕГН: ********** .
Предвид гореизложеното разпореждането на съдебният изпълнител, с
което е оставил без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на
изпълнителното производство, е правилно и законосъобразно, а жалбата
следва да се остави без уважение, като неоснователна.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на насрещната страна направените по настоящето дело разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева.
По изложените съображения, съдът
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 266010/08.12.2021г. при
регистратурата на РС-Карлово,подадена от ИВ. П. ПР., ЕГН: **********,
длъжник по изп. дело №121/2021г. по описа на ДСИ при РС-Карлово, против
разпореждане на съдебния изпълнител от 01.12.2021г. , с което е оставено без
уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство.
ОСЪЖДА ИВ. П. ПР., ЕГН: **********, да заплати на П.П.
П.,ЕГН:********** , сумата от 200 лева- разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3