ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18846
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110116550 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ЛИ” АД, ЕИК ****************, със седалище и
адрес на управление: ************ срещу ЗО“ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *************, за която съдът констатира, че предявеният с нея иск е допустим.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2025 г.
от 11.15 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Постъпила е искова молба от „ЛИ” АД, ЕИК ****************, със седалище и
адрес на управление: ************ срещу ЗО“ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *************, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 7940.67 лева /седем хиляди деветстотин и четиридесет лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляващи 1/2 от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на МПС,
застрахователна полица № *****************, със срок на действие от 03.10.2019 г до
02.10.2020 г. във връзка с ПТП на 27.12.2019 г. в РГ, при което при управление на влекач
марка “ДАФ”, модел *********”, с рег. № ************ с прикрепено към него полуремарке
марка “Когел”, модел "***********" с рег. № ************, водачът реализира ПТП като
уврежда стена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението -
22.01.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **********/2025 г. на СРС, 46 състав.
1
Ищецът твърди, че : На 27.12.2019 г. в РГ, при управление на влекач марка
“ДАФ”, модел *********”, с рег. № ************ с прикрепено към него полуремарке марка
“Когел”, модел "***********" с рег. № ************, водачът реализира ПТП като уврежда
стена .За настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен Протокол за ПТП от
съответните компетентни органи в РГ. Щетата е определена на база представени фактури и
калкулация, като е предявена по претенция Зелена карта като същата е в размер на левова
равностойност на 15 881.34 лв. /петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и
тридесет и четири стотинки/. Сумата е заплатена с преводно нареждане за кредитен превод
от 20.04.2020 г. Към датата на събитието за влекач марка “ДАФ”, модел „************”, с
рег. № *********** е действал договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите сключен със „ЛИ” АД (застрахователна полица №
*****************, със срок на действие от 03.10.2019 г до 02.10.2020 г.).
Сочи се, че с изплащането на застрахователното обезщетение ЛИ“ АД на
основание чл, 411 от КЗ във връзка с чл, 45 от ЗЗД встъпва в правата на застрахования
собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за полуремарке с рег. № ********* полица
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от
ЗО" № ***************, със срок на валидност от 23.10.2019 г до 22.10.2020 г. за 1/2 от
изплатеното застрахователно обезщетение. Тъй като събитието е настъпило на територията
на РГ, в този смисъл е и Съдебно Решение на ФСГ от 27.10.2010 г, ********************
видно от което застрахователят на ремаркето съгласно чл. 59, параграф 2, изречение
************ /Застрахователния кодекс на Г/ трябва да поделят половината от щетите.
Причината за това е, че двете застрахователни компании заедно формират двойна
застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке трябва да се разглежда
като една оперативна единица. Съгласно параграф 7,17,18 StVG собствениците и водачите
на ремарке също трябва да носят отговорност за участието им, което трябва да бъде
определено за композицията на влекача и ремаркетата като оперативна единица. Тъй като
водачът е управлявал и двете превозни средства, видно от мотивите на горецитираното
съдебно решение трябва да важи и застрахователното покритие на двете превозни средства.
В настоящия случай застрахователното покритие на двете страни се разпростира, за да
покрие цялата щета от злополуката, така че всяка страна трябва да понесе половината от
отговорността. В този смисъл съдебната практика на ВСФ е подложено на преюдициално
запитване съгласно чл.267 ДФЕС, относно приложимото право пред Съда на Европейския
Съюз. Съдебното решение потвърждава прилагането на немското право, в случай на ПТП на
територията на Г. Съдебното решение е приложено като доказателство. С писмо ЗО е
поканено да заплати 1/2от изплатена сума по ликвидационна преписка № **************,
като за същата ответното дружество се е произнесло с мотивиран отказ.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде задължен ответника да представи застрахователна полица №
*********, валидна от 23.10.2019 г до 22.10.2020 г по задължителна застраховка
2
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Иска се да бъде назначена съдебна техническа експертиза, чрез която вещото
лице, след запознаване с материалите по делото и приложената административно
наказателна преписка, да даде заключение по следните задачи: 1. Какъв е механизма на
осъществяване на пътно-транспортното произшествие настъпило на 27,12.2019 г. в РГ, като
се опише конкретно поведението на водача на влекач марка влекач марка “ДАФ”, модел
*********”, с рег. № ************ с прикрепено към него полуремарке марка “Когел”,
модел "***********" с рег. № ************ ?; 2.Какви са видът и степента на увреждане
на Порта 57/ъгъл?; 3. Каква е действителната стойност на Порта 57/ъгъл ?; 4.Налице ли е
причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП произшествие и
настъпилите щети установени по Порта 57/ъгъл?
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ Излагат се доводи, че
приложимото право е българското, респективно отговорността на ответника по процесния
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ не включва задължение за обезщетяване
на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство.
По приложимото материално право:
На първо място, следва да се даде отговор на въпроса кое е приложимото
материално право - на Ф РГ или българското. Отговор на този въпрос е даден в решение на
Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела ************ на което
и двете страни по делото се позовават. Съгласно даденото в него разрешение Регламент (ЕО)
№ 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим II), трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право
спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил
обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство
произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се
определя съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от
Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Съгласно т. 61 и 62 от цитираното решение, на първо място, следва да се определи по какъв
начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на
пострадалите лица между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една
3
страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент „Рим II“. На второ място, следва да
се определи, в съответствие с член 7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо
договорите за застраховка, сключени между застрахователите — ищци в главните
производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква
степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на
пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следва, че член 7 от
Регламент № 593/2008 се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент №
864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Такъв е и
настоящият случай – приложимото материално право в отношенията между пострадалия и
застрахователя на влекача е това на Ф РГ, което /на съда му е служебно известно/ предвижда
разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и на ремаркето. Поради това
приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на
тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на член 7 от Регламент № 593/2008.
Съгласно чл. 7, § 2, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът
за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване
на застрахователя. В случая страните не са избрали приложимо право, като и двамата
застрахователи са със седалище и място на дейност в Република България, поради което и
приложимо е българското право.
По доказателствата и доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими,
необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти, следва
да бъдат допуснати за приемане в съдебно заседание.
Искането на ищеца за назначаване на автотехническа експертиза по делото
следва да се остави без уважение, доколкото не се явява необходимо за изясняване на спорни
обстоятелства по делото.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор за
задължителна застраховка между ищеца и причинителя на вредата – водач на теглещо
превозно средство, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, към което е било прикрепено ремарке, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
4
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – в случая
при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане на главницата,
получена от ответника.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
В процесния случай съдът ОТДЕЛЯ за безспорно по делото и ненуждаещо се от
доказване:
- наличието на валидно застрахователно правоотношение към 27.12.2019 г. по
отношение на влекач марка “ДАФ”, модел „************”, с рег. № *********** по договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите сключен със
„ЛИ” АД (застрахователна полица № *****************, със срок на действие от
03.10.2019 г до 02.10.2020 г.)
-наличието на валидно застрахователно правоотношение към 27.12.2019 г. по
отношение на полуремарке марка “Когел”, модел "***********" с рег. № ************ по
полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
издадена от ЗО" № ***************, със срок на валидност от 23.10.2019 г до 22.10.2020 г.
- че на 27.12.2019 г. в РГ, при управление на влекач марка “ДАФ”, модел
*********”, с рег. № ************ с прикрепено към него полуремарке марка “Когел”,
модел "***********" с рег. № ************, водачът реализира ПТП като уврежда стена
-че е извършено плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в
общ размер на 15 881.34 лв.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно автотехническа експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси:
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 450 лева, вносими от ищеца по делото в
седмодневен срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на доказателство за внесен депозит.
5
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца
се връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6