Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4946 20.12.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети
септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело
номер 17902 по описа за 2018 година.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството ищец „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД гр. П., правоприемник на „Водоснабдяване и канализация – в
ликвидация“ ЕООД гр. П., твърди, че е предоставило услуги по доставка на
питейна и отвеждане на отпадни води на ответника. Те били потребени по силата
на договор, сключен на 08.09.1998 г. за обект, който се намира в ******. Цената
на предоставените услуги възлизала на 490,58 лева за периода от 01.04.2012г. –
15.05.2018г., а върху нея се дължала лихва в размер на 110,47 лв. за периода от
31.05.2012г. – 15.05.2018г. За сумата била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която била връчена по правилата на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е
образувано настоящото дело. Искането е да се установи съществуването на
вземането.
Особеният представител на ответника отрича наличието
на предпоставки за възникване на правоотношения между него и ответното
дружество, като чрез особения представител оспорва твърденията, че е налице
договор за ползване на посочените от ищеца услуги. Поради това счита, че искът
е неоснователен. Прави се и възражение, че дори и да е основателна претенцията,
същата е погасена по давност за главните и акцесорни вземания, чийто падеж е
настъпил преди 25.06.2016 година.
Съдът намери за установено следното:
На 04.06.2018г.
дружеството ищец е подало против Ж.Г.М. заявление за издаване заповед за
изпълнение за следните суми: 490,58 лв., представляваща потребена за периода от
01.04.2012г. – 15.05.2018г. вода и 110,47 лв. законова лихва за периода от
31.05.2017г. – 31.08.2017г. В заявлението се твърди, че потреблението е
осъществено в имот на ответника, намиращ се в ****. По заявлението било образувано приложеното
дело № 10441/2018г. и издадена заповед за изпълнение относно горните суми,
както и за разноски в заповедното производство.
Установява се от ****, че по силата на договор за
дарение ответникът е собственик на недвижим имот, относно който е сключен
договор за предоставяне на ВиК услуги ****. /лист 41 и
176/. Страна потребител по
договора е Ж.М., като договорът е сключен за обект в ****. На името на
ответника при ищеца е открита партида на потребител с № *****/лист 43/. Договорът е
сключен от праводателя на ищеца - „Водоснабдяване и канализация – в ликвидация“
ЕООД гр. П., като правоприемството се установява от представения договор за
прехвърляне на търговско предприятие от 01.11.2018г. /
лист 95/.
От показанията на свидетелката Л. Й. е видно, че
същата е извършвала отчитане на водомера в жилището на ответника. Апартаментът
се обитавал от млада жена, която била обяснила, че е дъщеря на М.. Тя
осигурявала достъпа до имота и полагала подписи в карнетите. Отчетите били
осъществявани до месец ноември на 2016г., като след тази датата жилището било
останало необитаемо. Преди това от месец февруари 2016г. отчетите били
осъществявани на база, тъй като периода на метрологична годност на водомера бил
изтекъл и той не бил сменен, въпреки връченото предписание. Наличието на такова
предписание, се потвърждава от приложено на лист 47 от делото копието от
съобщение.
Съгласно заключението на експертизата за процесния
период – 01.04.2012г. до 15.05.2018г. размерът на задължението на ответника е
490,58 лева като е начислено по фактури, които са надлежно осчетоводени при
ищеца и по които липсват плащания. Размерът на обезщетението за забава за
времето от 31.05.2017г. – 31.08.2017г. е 110,50 лв. /лист
175/.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че ищецът е „ВиК“оператор, а
ответникът е негов абонат за посочения жилищен обект в гр. П. Това означава, че
той има качеството на ползувател на „ВиК“ услуги по смисъла на чл.3, ал.1 т.1
от Наредба №4 от
14.09.2004г. От това обстоятелство
произтича задължението му да заплаща в установените срокове ползваната в имота
питейна и отведена канална вода. За ответника съществува и задължение за своя
сметка да монтира, поддържа и ремонтира индивидуалния си водомер – чл.11, ал.5
от Наредба № 4. Водомерното устройство следва да отговаря на изискванията на
Закона за измерванията – чл.1, ал.1 от Общите условия на дружеството /лист 33/. То подлежи на
последващи проверки, съобразно чл. 242 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол /обн. ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г./. Неизпълнението на предписанието на оператора
да бъде извършена последваща проверка на водомера, поради изтичане на
десетгодишния срок, има за последица възникване на правото на оператора да
изчислява количествата потребена вода, съобразно чл. 25, ал.8 и ал. 10 от
Общите условия, на определена база.
От горното следва, че начисленията по партидата на
ответника са правомерно осъществени, въз основа на данните от отчетите на
водомера, а впоследствие и съобразно общите условия на дружеството. Предвид
това и с оглед заключението на експертизата съдът намира, че за ответника е
възникнало задължение да заплати начислените суми. Като не е сторил това той е
изпаднал в забава и дължи заплащане и на обезщетение в размер на законната
лихва върху сумата, съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предвид това претенциите за
главница от 490,58 лева и обезщетение за забава от 110,47 лв. за периода от
31.05.2012г. – 15.05.2018г. се явяват основателни.
Предвид основателността на исковете, следва да бъде
разгледано възражението на ответника относно изтекла погасителна давност.
Според чл.111, б. „в“ ЗЗД с тригодишна давност са
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Вземанията на водоснабдителното дружество ищец имат характер на периодични
плащания, в който смисъл е и Тълкувателно решение №3/2011г. ОСГТК на ВКС.
Следователно тези вземания се погасяват с кратката тригодишна давност. Тъй като
падежът на всяко отделно периодично задължение е определен изначално между
страните, които са сключили договора при общи условия, в отношенията им се
прилага чл.114, ал.1 ЗЗД – давността започва да тече от момента в който
вземането е станало изискуемо. Според общите условия – чл.33, ал.2
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в
30 дневен срок от датата на фактуриране. От това следва, че изискуемостта на
вземането по всяка фактура е настъпила в срок от 30 дни след датата на издаване
на съответната фактура. С оглед датата на която е подадено заявлението по
чл.410 ГПК – 04.06.2015г. тригодишния давностен срок е изтекъл за част от
претендираните с него вземания за периода от 01.04.2012г. до 24.05.2015 г.,
които възлизат на 316,72лева. Непогасени по давност са вземанията за главница
за времето от 25.05.2015 г. до 15.05.2018г. на 173,86 лв., съобразно заключението
на експертизата / лист 175/.
По отношение на
обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се има предвид, че лихви се дължат
за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Когато искът е
предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви,
не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди
тригодишния срок от предявяване на иска - / в този смисъл
Решение № 24 от 17.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 574/2008 г., I т. о., ТК/. Предвид това вземането на ищеца за мораторни
лихви върху начислените суми за периода от се дължи зо размера от 23,50 лева,
за периода от 25.05.2015г. до 15.05.2018г.
С оглед изложеното
възражението на ответницата е частично основателно, поради което предявените
искове следва да бъдат уважени за сумите 173,86 лв. главница и 23,50 лв.
законна лихва, като се отхвърлят в останалата си част до претендираните с
исковата молба величини като погасени по давност.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца суми
за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело -250,24 лева, а
за производството по ч.гр.дело № 10441/2018г. на ПРС – 48,85 лева.
Не следва да се уважава искането на особения
представител на ответника за присъждане на допълнително възнаграждение, с оглед
броя на обективно съединените искове. Това е така, защото материалният интерес
се определя съобразно търсената сума. Не е налице и основание за присъждане на
допълнителна сума за проведени заседания.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съществуването на вземането на „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД гр. П. ЕИК ********** /правоприемник на
„Водоснабдяване и канализация – в ликвидация“ ЕООД гр. П./, със седалище и
адрес на управление: **** против Ж.Г.М., ЕГН:**********, с адрес: *** за
сумите: 173,86 лв. /сто седемдесет и три лева и 86ст./ – главница,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот находящ се на адрес
**** за времето от 25.05.2015г. до 15.05.2018г.; сумата 23,50лв. /двадесет и
три лева и 50 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
времето от 25.05.2015г. до 15.05.2018г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 04.06.2018г. до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена заповед № **** г. по ч.гр.дело № 10441/2018 г. на Пловдивски
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете
в останалата им част както следва: до размера на претендираните 490,58 лева,
представляващи главница и до размера на претендираните 110,47 лева, лихва за
забава върху главницата, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Ж.Г.М. да заплати на „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД гр. П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 250,24 лв./
двеста и петдесет лева и 24ст./ деловодни разноски по настоящото исково
производство, както и 48,85лв./четиридесет и осем лева и 85ст./, представляваща
разноски, сторени в производството по ч.гр.дело № 10441/2018 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Вярно
с оригинала.
Р.М.