Р Е Ш Е Н И Е № 77
гр.
София, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана
Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 272 по описа за 2018
г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„О“ ЕАД е предявило срещу „С“ АД - в
несъстоятелност иск за признаване за установено, че му дължи връщане на отдадено на лизинг транспортно средство - товарен
автомобил MAN, модел 26.410 TGA, година на производство: 2004 г., средна
кабина, фабрично нов кран зад кабината GMC GZ 115 с ротатор и щипка за скрап,
горно управление на крана, техн. данни за крана 5.20м./2100 кг., 7.0 м./1550
кг., мултилифт MEILER RK 18 за 7 метрови контейнери, с peг. № СА 35012 MX, рама
№ WМAH20ZZ04W054399 и двигател № 5350676137В2Е1, предмет на договор за финансов
лизинг на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008 г., прекратен от
лизингодателя поради неизпълнение от страна на лизингополучателя „С“ АД и на
солидарните длъжници на задълженията за плащане по лизинговия договор и общите
условия към него, за което задължение по ч. гр. д. № 111/2015 г. по описа на РС
– П. е издадена заповед № 137/25.03.2015 г. по чл. 417 ГПК. В исковата молба се твърди следното: На
19.06.2008 г. бил сключен договор за финансов лизинг на транспортно средство №
4026/1/19.06.2008 г. между „И“ ЕАД /със сегашно наименование „О“ ЕАД/ като
лизингодател, „М“ АД /със сегашно наименование „Б“ ЕАД/ като лизингополучател и
И.И.З. и П.И.З. като солидарни длъжници. По силата на договора „И“ ЕАД
предоставило на лизингополучателя за ползване при условията на договора и на
общите условия към него горепосоченото транспортно средство, описано в
приложение А към договора. Съгласно договора лизингополучателят поел задължение
да плаща на лизингодателя лизинговата цена на месечни вноски съгласно
погасителен план /приложение Б/, съставляващ неразделна част от договора.
Договорът бил сключен за срок от 78 месеца. На 27.06.2008 г. между „И“ ЕАД като
купувач и „А“ ООД като продавач бил сключен договор за покупко-продажба №
9395/27.06.2008 г. на гореописания товарен автомобил и същият бил предоставен
за ползване на „М“ АД съгласно договореното в договора за финансов лизинг.
Ищецът изпълнил задължението си за доставка на лизинговото транспортно
средство, за което обстоятелство било подписано удостоверение за приемане на
транспортното средство от лизингополучателя - приложение В към договора за
финансов лизинг. На 18.12.2008 г. бил сключен
договор за финансов лизинг на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008 г. между
„И“ ЕАД като кредитор, „М“ АД като уговорител и солидарен длъжник на поемателя,
И.И.З. и П.И.З. като солидарни длъжници и „С“ АД като поемател. По силата на
този договор „И“ ЕАД се съгласило да приеме поемателя „С“ АД като
лизингополучател по договор за финансов лизинг на транспортно средство №
4026/1/19.06.2008 г. и считано от датата на подписване на договора - 18.12.2008
г., наименованието на договор за финансов лизинг на транспортно средство №
4026/1/19.06.2008 г. се променило на договор за финансов лизинг на транспортно
средство № 7012/Н/18.12.2008 г. С протокол за предаване и приемане от
18.12.2008 г. транспортното средство, предмет на договора за финансов лизинг,
било предадено от уговорителя „М“ АД на поемателя - „С“ АД. Изрично в чл. 2 от
договора било посочено, че уговорителят „М“ АД прехвърля правата и задълженията
си, произтичащи от или във връзка с договорите за лизинг, на поемателя „С“ АД,
а поемателят „С" АД се съгласява да поеме прехвърлените му от уговорителя
„М“ АД права и задължения в пълен обем. „С“ АД не изпълнявало точно
задълженията си по договор за финансов лизинг на транспортно средство №
7012/Н/18.12.2008 г. и изпаднало в забава относно плащането на вноските по
погасителния план. Към 07.10.2014 г. сумите, които „С“ АД, респ. солидарните
длъжници „Б“ АД, П.И.З. и И.И.З. дължали на ищеца, били общо в размер на
37107.27 евро и 59.85 лева, представляващи дължими лизингови вноски за месеците
юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2013 г. и за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2014
г. в размер на 29929.88 евро, задължения за еднократни вноски в размер на 59.85
лв. - данък МПС, неустойки за забавено плащане на лизинговите вноски за
месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2013 г. и за
месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2014
г. в размер на 7177.39 евро. Ищецът изпратил до лизингополучателя и солидарните
длъжници предизвестие за прекратяване на сключени договори за финансов лизинг,
между които и процесният, като към предизвестието била приложена и детайлна
счетоводна справка за дължимите суми по договорите за финансов лизинг. Изрично
в предизвестието било посочено, че в случай, че в седемдневен срок от получаването
му не бъдат заплатени от лизингополучателя дължимите и изискуеми суми по
договорите за финансов лизинг ищецът ще счита договорите за прекратени,
респективно ще иска връщането на отдадените на лизинг вещи. Предизвестието за
прекратяване на посочените договори за финансов лизинг било обективирано
в: нотариална покана peг. № 7730, том 2,
акт № 302 от 17.10.2014 г. на нотариус Д.Д., peг. № 145 на НК, връчена на
солидарния длъжник „Б“ ЕАД на 04.11.2014 г.; нотариална покана peг. № 20304,
том V, акт № 126 от 16.10.2014 г. на
нотариус И.Д., peг. № 039 на НК, връчена на „С“ АД на 27.10.2014 г., на П.И.З.
на 29.10.2014 г., на И.И.З. на 28.10.2014 г. В дадения седемдневен срок за
изпълнение на задълженията дължимите суми по процесния договор за финансов
лизинг не били платени, поради което договорът бил прекратен и за ищеца
възникнало правото да получи държането на лизинговото транспортно средство. С
нарочно нотариално уведомление от 14.01.2015 г. по описа на нотариус Л.Б., рег.
№ 375 на НК ищецът уведомил лизингополучателя „С“ АД и солидарните длъжници, че
считано от 04.11.2014 г. сключените договори за финансов лизинг, сред които и
процесният, са прекратени. Изрично в нотариалното уведомление било посочено
задължението за връщане на лизинговите активи, предмет на вече прекратените
договори за финансов лизинг, вкл. и транспортното средство, предмет на
процесния договор. Нотариалното уведомление било връчено, както следва: на
лизингополучателя „С“ АД на 04.02.2015 г. чрез нотариус Д.А., peг. № 275 на НК
на РБ, с район на действие – РС-П. с нотариално уведомление peг. № 99, том 1,
акт № 2 от 20.01.2015 г.; на солидарните длъжници П.И.З. и И.И.З., както
следва: на 23.01.2015 г. на П.И.З. и на 23.01.2015 г. на И.И.З. чрез нотариус И.Д.,
с peг. № 039 на НК на РБ, с район на действие – РС – С.- с нотариално
уведомление с peг. № 675, том I, акт № 40 от 19.01.2015 г.; на солидарния
длъжник „Б“ АД на 30.01.2015 г. чрез Ангел Кръстев, помощник-нотариус по
заместване при нотариус Д.Д., peг. № 145 на НК на РБ, с район на действие – РС –
В.Т. – с нотариално уведомление с peг. № 273, том 1, акт № 12 от 16.01.2015 г.
Въпреки надлежното връчване на нотариалните уведомления нито
лизингополучателят, нито солидарните длъжници върнали на ищеца-лизингодател
транспортното средство, предмет на процесния договор, поради което и поради
вписването на лизинговия договор в ЦРОЗ „И“ ЕАД подало заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за връщане на лизинговата вещ.
Въз основа на подаденото заявление пред РС – П. било образувано ч. гр. д. №
111/2015 г., като заявлението било уважено и РС – П. издал исканата заповед.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 111/2015 г. на РС –
Пирдоп, първоначално било образувано изпълнително дело № 1602/2015 г. по описа
на ЧСИ С.Я., peг. № 844 с район на действие Софийски градски съд, а
впоследствие, по молба на взискателя делото било изпратено на ЧСИ К.А., peг. №
766, с район на действие Окръжен съд – С.З. и било образувано изпълнително дело
№ 2072/2016 г. по описа на последния, по което на 06.12.2016 г. движимата вещ,
предмет на процесния договор за лизинг и изпълнителния лист, била предадена от
ЧСИ на кредитора „И“ ЕАД с протокол за принудително отнемане и предаване на
вещи от 06.12.2016 г. Покана за доброволно изпълнение на солидарния длъжник „С“
АД не била връчвана от съдебния
изпълнител с оглед искането на взискателя изпълнителни действия да се
предприемат само по отношение на длъжника „Б“ АД. Въпреки това „С“ АД подало
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което и с
оглед указанията на заповедния съд ищецът предявава настоящия иск.
Искът е с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК.
Ответникът оспорва иска изцяло. Не
оспорва сключването на договора за финансов лизинг и неговите условия, не
оспорва и наличието на задължение в размер на 3603.17 EUR, представляващо
неплатени 2 бр. лизингови вноски по главница, лихви и дължим ДДС /съответно вн.
69 с падеж 04.09.2014 г. по четири издадени фактури: ф-ра №
**********/04.09.2014 г. – лихва за 41.53 EUR; ф-ра **********/04.09.2014 г. -
лихва ДДС-план, за 8.31 EUR, по ф-ра **********/04.09.2014 г. за 292.86
EUR-главница-ДДС-план; по ф-ра **********/04.09.2014 г. за 1462.32 EUR -
главница по вн. 69, както и по ф-ра № **********/06.10.2014 г. за 6.49 EUR -
лихва ДДС-план; ф-ра **********/06.10.2014 г. за 32.46 EUR-лихва; по ф-ра №
**********/06.10.2014 г. за 1464.33 EUR-главница по вн. 70 и по фактура
**********/06.10.2014 г. за 292.87 EUR – главница - ДДС-план/. Не оспорва също
твърденията относно развилото се заповедно производство и принудителното
изземване на лизинговата вещ. Оспорва твърдението на ищеца за разваляне на
договора и твърди в тази връзка, че изявлението за разваляне на договора не е
достигнало до него. Твърди, че горепосочените суми останали неплатени поради
изпадане на длъжника в неплатежоспособност и откриване на производство по
несъстоятелност с решение № 68 от 21.05.2015 г., постановено по т. д. №
193/2014 г. на Софийски окръжен съд. Твърди също, че в случая не са налице
предпоставките по сключения от страните договор и ОУ към него за разваляне на
същия поради това, че цената на лизинговото имущество по договора била платена
в размер на 97.13 % независимо от изявлението на кредитора „И“ ЕАД за
прекратяване на договора за лизинг, т. е. размерът на неизпълнената част бил
незначителен. За установяване размера на неизпълненението „С“ АД завело на
основание чл. 694, ал. 1 ТЗ специален установителен иск с предмет доказване
стойността на вземанията на кредитора „И“ ЕАД в производството по
несъстоятелност и по-специално на платените суми по процесния договор, по който
спор било образувано т. д. № 2/2016 г. по описа на СОС, приключило с решение,
уважаващо иска на дружеството-длъжник, а във въззивното производство по в. т.
д. № 57/2017 г. по описа на САС било постановено отменително решение, по което
обаче била подадена касационна жалба от „С“ АД и производството по нея било
висящо.
Към датата на приключване на устните
състезания по делото решението на САС е влязло в сила /недопуснато до
касационно обжалване/.
Съдът след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:
Искът е
процесуално допустим, а разгледан по същество – основателен и следва да бъде
уважен по следните съображения:
Относно
подведомствеността на спора съдът не следва да излага съображения, доколкото ищецът
е изложил такива, които се споделят от настоящия съдебен състав, подкрепят се и
от съдебната практика /на която се е позовал ищецът/ и същевременно не се спори
от страните относно факта, че съдът е компетентен да разгледа спора.
Относно наличието
на правен интерес от предявяване на иска при условие, че лизинговата вещ е
върната на ищеца съдът намира следното: Съгласно формулирания петитум ищецът иска
да бъде признато за установено, че ответникът му дължи връщане на лизинговото транспортно
средство. В същото време обаче твърди, че това транспортно средство му е върнато
– иззето принудително и съответно предадено на ищеца от ЧСИ в рамките на
изпълнително производство, насочено по изричната молба на взискателя и настоящ
ищец само срещу солидарния длъжник „Б“ ЕАД. Обосновава интереса си от предявяване
на иска с дадените от съда указания по чл. 415 ГПК и постъпило от „С“ АД - в
несъстоятелност възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, въпреки че
срещу него не са насочвани изпълнителни действия. Настоящият съдебен състав
намира, че волята на ищеца не е надлежно формулирана и доколкото съдът има
задължение да установи действителната воля на страните, намира, че тази на
ищеца е насочена към признаване за установено, че ответникът е дължал връщане
на транспортното средство към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Съдът прави този извод при преценка на всички
изложени от ищеца твърдения, а не само на формулирания петитум сам по себе си. Налице
е и интерес от предявяване именно на установителен иск към минал момент, тъй
като към настоящия момент транспортното средство е върнато на ищеца. Същевременно
обаче е постъпило възражение от настоящия ответник срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение и за подаване на това възражение е бил налице правен
интерес, независимо че възражението е постъпило след изземването на лизинговата
вещ от ЧСИ и предаването й на взискателя, тъй като макар срещу ответника да не
са насочени надлежно изпълнителни действия /поради което и същият не е получавал
ПДИ/ заповедта за незабавно изпълнение е насочена и срещу него, т. е. във всеки
един момент заявителят би могъл да насочи изпълнението и срещу този длъжник /при
това транспортното средство е иззето от имот, собственост на ответника/, при
което щом ответникът е узнал по някакъв начин за издадената заповед за
изпълнение /независимо че по делото няма данни да му е била надлежно връчена,
поради което и възражението е подадено в срок, макар и пет месеца след
изземването на транспортното средство/ той има интерес и съответно разполага с правото
да възрази срещу заповедта за изпълнение, като не е необходимо да чака
евентуалното й надлежно връчване. Съответно при постъпило надлежно възражение срещу
заповедта за изпълнение и непредявяване на иск срещу възразилия длъжник
заявителят би търпял неблагоприятните последици на чл. 415, ал. 5 ГПК –
частично обезсилване на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист
/по отношение на възразилия длъжник/, а длъжникът от своя страна би могъл да
предяви самостоятелните си права /като се има предвид, че солидарната
отговорност, поета от останалите длъжници по лизинговия договор, дори без да се
прави анализ на правната природа на правоотношението, не включва и задължението
за предаване на лизинговото транспортно средство на лизингодателя/.
Относно
спазването на срока за предявяване на иска съдът е изложил съображеията си в
протоколно определение от 23.01.2020 г., поради което не следва да излага същите
и в настоящото решение.
Съобразно
всичко изложено по-горе съдът намира, че искът е допустим.
Същият е и
основателен по следните съображения:
Не се спори по делото относно сключването на договора
за финансов лизинг и неговите условия, не се спори и относно наличието на
останало неплатено задължение по него, но само такова в размер на 3603.17 EUR,
предствляващо неразплатени 2 бр. лизингови вноски по главница, лихви и дължим
данък ДДС.
От заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се
установява следното: Към 07.10.2014 г. /датата, посочена в предизвестието за
разваляне на договора/ непогасените задължения за лизингови вноски по договора
за финансов лизинг са в размер на 58537.76 лв. /отразени са и в табличен вид в
заключението, като първата неплатена лизингова вноска е за м. юли 2013 г./, а
към 04.11.2014 г. /сочената от ищеца дата на разваляне на договора/
задълженията са в размер на 62031.67 лв. /също са отразени и в табличен вид в
заключението/. Към тези дати са налице и непогасени задължения за данък
превозни средства и за неустойки /също посочени в заключението и също отразени
и в табличен вид/. Съответно общият размер на непогасените задължения по
договора е 67996.36 лв. към 07.10.2014 г. и 80945.23 лв. към 04.11.2014 г.
Съгласно чл. 15.2
от ОУ по договор за финансов лизинг на транспортни средства на „И“ ЕАД /в сила
от 15.01.2008 г./ лизингодателят може да развали договора при неизпълнение на
лизингополучателя по чл. 14.2 от ОУ /неплащане на лизингови вноски, ДДС или
други плащания по договора, когато те са изискуеми и неизпълнението продължи 5
работни дни след падежа/ като изпрати седемдневно писмено прездизвестие.
Съобразно
изложеното към датата 07.10.2014 г. е било налице основание за разваляне на
договора за лизинг поради неизпълнение от страна на лизингополучателя и
солидарните длъжници. Лизингодателят е развалил надлежно договора – отправил е
предизвестие до длъжниците, в което им е дал подходящ /уговореният седемдневен/
срок за изпълнение и ги е предупредил, че в случай на неизпълнение в този срок
ще счита договора за прекратен. Предизвестието, видно от представените по
делото нотариални покани, е достигнало до длъжниците на посочените в исковата
молба дати /до ответника - на 27.10.2014 г., до Иван Златинов - на 28.10.2014 г., до Павел Златинов - на 29.10. 2014
г., до „М“ АД - на 04.11.2014 г./. Ответникът и не оспорва връчването на
предизвестието за разваляне. Оспорва да му е надлежно връчено нотариалното
уведомление от 20.01.2015 г., с което лизингодателят е уведомил длъжниците, че
договорът е развален, считано от 04.11.2014 г., съответно е отправил искане за
връщане на лизинговата вещ. Видно обаче от самото нотариално уведомление и разписка от 21.01.2015 г ., същото му е
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК /в тази насока са основателни
изложените от ищеца доводи - връчването е извършено при действалата към
21.01.2015 г. редакция на чл. 47 ГПК, съгласно която не е имало изискването, действащо
към момента, ответникът да не е могъл да бъде намерен на адреса в продължение
на един месец и това обстоятелство да е удостоверено с поне три посещения/.
Съобразно
изложеното при развален поради неизпълнение от страна на длъжниците договор към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение лизингополучателят е дължал връщане на лизинговата вещ на
лизингодателя.
С оглед
изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за разноски:
Относно раноските в настоящото производство:
Ищецът е направил разноски в настоящото производство
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер
на 4104 лв. /за държавна такса в размер на 1060 лв., за възнаграждение на вещо
лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500 лв. и за
възнаграждение на адвокат в размер на 2544 лв./. Съответно с оглед изхода на
делото тези разноски следва да му се присъдят. На ответника не следва да се
присъждат разноски с оглед изхода на делото.
Относно раноските в заповедното производство:
Ищецът е направил разноски като заявител в заповедното
производство в размер на 2385 лв. /за държавна такса и в размер на 1060 лв. и за
адвокатско възднаграждение в размер на 1325 лв./. Следва обаче да се има
предвид, че заповедта за изпълнение е издадена срещу четирима длъжници, които
следва да понесат тези разноски по равно
/заповедният съд не е присъдил разноските като дължими солидарно, не са и налице
основания за това/. Съответно при иск, предявен само срещу един от четиримата
длъжници, в негова тежест следва да се присъдят само ¼ от разноските,
направени в заповедното производство, или сума в размер на 596.25 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че към 24.03.2015 г. - датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 5 ГПК по ч. гр. д. № 111/2015 г. по
описа на РС – П., „С“ АД - в несъстоятелност с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Цар Освободите“ № 39, представлявано от синдика Б.Б., е
дължало на „О“ ЕАД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Цариградско шосе“ № 135а, представлявано от изпълнителния директор А.Б., връщане
на отдадено на лизинг транспортно средство - товарен автомобил MAN, модел
26.410 TGA, година на производство: 2004 г., средна кабина, фабрично нов кран
зад кабината GMC GZ 115 с ротатор и щипка за скрап, горно управление на крана,
техн. данни за крана 5.20 м./2100 кг., 7.0 м./1550 кг., мултилифт MEILER RK 18
за 7 метрови контейнери, с peг. № СА 35012 MX, рама № WМAH20ZZ04W054399 и
двигател № 5350676137В2Е1, предмет на договор за финансов лизинг на транспортно
средство № 7012/Н/18.12.2008 г., за което задължение по ч. гр. д. № 111/2015 г.
по описа на РС – П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 137/25.03.2015 г.
ОСЪЖДА „С“ АД - в несъстоятелност с ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Цар Освободите“ № 39, представлявано от
синдика Б.Б., да плати на „О“ ЕАД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 135а, представлявано от изпълнителния
директор А.Б., сумата от 4104 лв.
/четири хиляди сто и четири лева/, представляваща направени в настоящото
производство разноски /за държавна такса в размер на 1060 лв., за възнаграждение
на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500 лв. и
за възнаграждение на адвокат в размер на 2544 лв./.
ОСЪЖДА „С“ АД - в несъстоятелност с ЕИК, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Цар Освободите“ № 39, представлявано от синдика Б.Б.,
да плати на „О“ ЕАД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Цариградско шосе“ № 135а, представлявано от изпълнителния директор А.Б.,
сумата от 596.25
лв. /петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
направени в заповедното производство – ч. гр. д. № 111/2015 г. по описа на РС –
П., разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: