Присъда по дело №41/2021 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 4
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20214220200041
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Дряново , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на пети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
и прокурора Гeорги Ников Георгиев (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Наказателно дело от общ
характер № 20214220200041 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. В. К., роден на *** г. в гр. ***, от с. ***, общ.
Дряново, ул. ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 23.02.2021 г., около 18,00
ч. в гр. Дряново на ул."Досю Стойнов", причинил лека телесна повреда на полицейски
орган - младши автоконтрольор при РУ Дряново - И.И., при или по повод изпълнение
на службата му, като предприел движение напред и ускорил управляваното от него
МПС - мотоциклет *** с рег. № *** с което повлякъл и съборил на пътното платно мл.
автоконтрольор И.И., в резултат на което И. получил следните увреждания: охлузвания
на лакътя на дясната ръка и коляното на десния крак, малки охлузвания и охлузна рана
от вътрешната страна на китката на дясната ръка и в основата на дясната длан с оток и
болезненост на меките тъкани в същата област, болезненост на десния хълбок, болки в
прасеца на дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 131 ал. 2 предл. 4-то т. 3 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК.
1
След влизане на присъдата в сила вещественото доказателство – 1 брой
панталон, синьо-сив на цвят със светлоотразителни ленти на крачолите, намиращ се на
съхранение в Районен съд – Дряново да се върне на собственика И. П. И. от гр.
Габрово, ***
На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените разноски по делото остават за
сметка на Държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Габровски окръжен съд в
петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 41/2021 г. на ДРС
Подсъдимият С. В. К. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 131 ал.
2 предл. 4-то т. 3 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК за това, че на 23.02.2021 г., около 18,00 ч.
в гр. Дряново на ул. “Досю Стойнов“, причинил лека телесна повреда на полицейски
орган - младши автоконтрольор при РУ Дряново - И.И., при или по повод изпълнение
на службата му, като предприел движение напред и ускорил управляваното от него
МПС - мотоциклет *** с рег. № ***, с което повлякъл и съборил на пътното платно мл.
автоконтрольор И.И., в резултат на което И. получил следните увреждания: охлузвания
на лакътя на дясната ръка и коляното на десния крак, малки охлузвания и охлузна рана
от вътрешната страна на китката на дясната ръка и в основата на дясната длан с оток и
болезненост на меките тъкани в същата област, болезненост на десния хълбок, болки в
прасеца на дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият К. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и че разбира свойството и характера на предявеното му обвинение.
Заявява, че не е разбрал, че единият от полицейските служители се е хванал за мотора
при потеглянето му, поради което моли да бъде оправдан.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и го намира за установено и доказано по несъмнен начин, поради което
счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода над минимално предвидения в закона срок, при
приложение на чл. 66 от НК. .
Адв. Николов, защитник на подсъдимия, пледира същият да бъде оправдан.
Изразява становище, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Навежда
доводи, че подсъдимият не е знаел, че единият от полицейските служители се е хванал
за мотора при потеглянето му, поради което липсва умисъл за причиняване на лека
телесна повреда.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни,
ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на последните с
обясненията на подсъдимия К. съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Към м. февруари 2021 г. подс. С.К. бил правоспособен водач на МПС и
притежавал СУМПС № ********* за категории В АМ със срок на валидност до
26.06.2028 г.
На 23.02.2021 г., около 17.00 ч., подс. К. управлявал собствения си мотоциклет
марка *** с рег. № *** по пътя от с. Гостилица към гр. Дряново. По същото време
автопатрулен екип от РУ Дряново в състав свидетелите И.И., младши автоконтрольор
при РУ Дряново и А.К. извършвали обход в района на местността "Манга" и отбили в
дясно на пътното платно в посока с. Гостилица. Видели идващия срещу тях
мотоциклет, управляван от подсъдимия, който след като ги забелязал ускорил
скоростта си на движение. Това поведение се сторило съмнително на свидетелите и те
го последвали със служебния автомобил в посока гр. Дряново. При навлизането си в
1
кв. “Изгрев“ в гр. Дряново мотоциклетистът не намалил скоростта си на движение,
продължил по ПП-5 в посока гр. Габрово, завил наляво към аптека “Марешки“, после
надясно към сградата на кабелна телевизия “Боряна“ на ул. “Шипка“. През цялото
време бил следван от полицейския автомобил, който се движел на около 50-100 м. зад
него без включен звуков и светлинен сигнал. След като мотоциклетистът навлязал по
главната улица “Шипка“, по която по това време на деня имало доста пешеходци и
автомобили, полицейските служители преценили, че движението на мотоциклетиста,
както и това на служебния автомобил, чиито километраж показвал скорост от около
100 км./ч., крие опасност за другите участници в движението, поради което в района на
часовниковата кула включили звуков и светлинен сигнал. Мотоциклетистът не
намалил скоростта, продължил по ул. “Шипка“, навлязъл в кръговото кръстовище на
пл. “Боев яз“, откъдето продължил надолу по ул. "Досьо Стойнов", като намалил
скоростта си на движение. Малко след това бил застигнат и изпреварен от полицейския
автомобил, управляван от св. И.И.. След като полицейският автомобил се изравнил с
мотоциклета, св. К., който бил на предната дясна седалка на автомобила, подал през
прозореца сигнал за спиране със стоп палка, като посочил на водача да отбие в дясно
на пътното платно. Мотоциклетистът спрял на указаното място без да гаси двигателя.
Полицейският автомобил спрял в страни и малко пред него, леко косо, като предната
част на автомобила била насочена към тротоара пред мотоциклета. След спирането св.
К. излязъл от полицейския автомобил и застанал странично до предната гума на
мотоциклета. По същото време св. И.И. слязъл от шофьорското място на полицейския
автомобил, заобиколил го в задната част и застанал в ляво на мотоциклетиста, който се
обърнал към него и двамата били лице в лице. Мотоциклетистът бил с каска с
прозрачно предпазно стъкло, като св. И. е категоричен, че е възприел чертите на лицето
му и това бил подсъдимият К.. Св. И. му разпоредил да изгаси мотора и да представи
документите си за проверка, след което подсъдимият му казал “За какво са ти
документите“, подал газ и потеглил надолу по улицата. В опит да го спре св. И.
посегнал да го хване за ръката, но не успял, след което се хванал за задната част на
мотоциклета. Държейки се за мотоциклета, св. И. в изправено положение тичал заедно
и зад него няколко метра надолу по улицата. Тъй като скоростта на мотоциклета се
увеличавала, св. И. се пуснал и в следствие на набраната инерция паднал напред на
пътното платно. В показанията си св. И. е категоричен, че не е бил влачен от мотора по
пътното платно, както и че докато е бягал след мотора не е правил опити да го спира,
да го дърпа, а просто бягал след него, защото силата на мотора била по-голяма. След
падането св. И. станал веднага, двамата със св. К. се качили в полицейския автомобил и
с включен звуков и светлинен сигнал последвали подсъдимия, като съобщили на
дежурния в РУ Дряново регистрационния номер на мотоциклета.
По същото време св. Г.Т., съжителка на подсъдимия, вървяла по ул. "Досьо
Стойнов" в посока към кръговото кръстовище на пл. “Боев яз“. Чула звуковия сигнал
от полицейския автомобил, погледнала нагоре по улицата и видяла спрелия на около
200 м. пред нея мотоциклетист и до него полицейския автомобил. По мотоциклета и
каската, свидетелката разпознала, че мотоциклетистът е подсъдимият. Видяла, че
единият полицейски служител излиза от спрения служебен автомобил и застава до
подсъдимия. Другият излязъл от шофьорското място, заобиколил автомобила в задната
част и се насочил към мотора. Чула разпореждане да се изгаси двигателя, след което
видяла как подсъдимият тръгва с мотора надолу по улицата. Видяла, че единият
полицейски служител се хванал за мотора в задната му част, след което го видяла на
земята. Подсъдимият минал покрай свидетелката, която му махнала с ръка, за да го
2
спре, но той не я забелязал и продължил напред. Веднага след това св. Т. излязла на
пътното платно и се опитала да спре движещия се след мотора полицейски автомобил,
като застанала с разперени ръце пред него. Св. И. успял да избегне удара и да
заобиколи свидетелката, при което изгубил от поглед мотоциклетиста.
Дежурният служител в РУ Дряново извършил справка по регистрационния номер
на мотоциклета и установил, че същият е собственост на подсъдимия. Уведомил за
това свидетелите И. и К., които направили обход на града, посетили и известния адрес
на подсъдимия в гр. Дряново, на който живеел със св. Т., но объркали къщата, не го
установили и се върнали в сградата на РУ Дряново.
Междувременно подсъдимият отишъл в дома на св. Т., която се прибрала малко
след него и му разказала, че е видяла случилото се, както и че единият полицейски
служител се е хванал за мотора и след това е паднал на земята. Малко преди 19,00 ч.
подсъдимият и св. Т. отишли заедно в РУ Дряново. Св. И.И. попитал подсъдимия защо
не е спрял, защо не си е представил документите за проверка, а е тръгнал да бяга по
този начин, на което подсъдимият отговорил, че е нямал сключена застраховка
“Гражданска отговорност“ за управлявания от него мотоциклет и за това постъпил
така. Св. И. му казал, че е паднал и какви рани е получил в следствие на това, на което
подсъдимият отговорил, че това е станало без да го иска.
Срещу подсъдимия били съставени АУАН бл. № 963940/23.02.2021 г. за
нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и АУАН серия GA № 311680/23.02.2021 г. за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, които същият подписал без възражения.
Видно от заключението на назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза в следствие на падането св. И.И. е получил следните
телесни увреждания: охлузвания на лакътя на дясната ръка и на коляното на десния
крак; малки охлузвания и охлузна рана от вътрешната страна на китката на дясната
ръка и в основата на дясната длан, с оток и болезненост на меките тъкани в същата
област, болезненост на десния хълбок. Оплаквания от болки в прасеца на дясна
подбедрица. Уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК с период на възстановяване около
10-14 дни. Уврежданията отговарят да са получени при падане на терен напред-
надясно, с елемент на триене.
При изслушване в съдебно заседание вещото лице д-р Я.К. е категоричен, че
уврежданията на св. И. не са получени при влаченето му от мотора по пътното платно,
а при падане напред, с елемент на триене по терена в следствие на предадената му от
мотора инерция.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не
е осъждан.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен
начин въз основа на обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите, както
и от писмените доказателства по делото. Подсъдимият не оспорва така приетата
фактичиска обстановка. Не оспорва, че не е изпълнил указанията на полицейския
служител и е тръгнал с мотора с цел да избегне проверката, но твърди, че не е видял и
разбрал, че св. И. се е хванал за мотора след тръгването му.
3
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Безспорно по делото се установи, че на 23.02.2021 г., около 18,00 ч. в гр. Дряново,
при изпълнение на служебните си задължения св. И.И. е получил увреждания,
представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. По делото се
установи и начинът, по който са получени уврежданията, а именно след като св. И. в
опит да спре тръгващия, управляван от подсъдимия мотоциклет, се е хванал за задната
му част и след като е тичал заедно и зад него няколко метра надолу по улицата, се е
пуснал, в следствие на което и на набраната инерция паднал напред на пътното платно.
Престъплението по чл. 130, ал. 1от НК – причиняване на лека телесна повреда
може да бъде извършено само умишлено, т. е. при пряк умисъл, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици, пряко е целял този резултат и е искал неговото настъпване или при
евентуален умисъл, когато е имал друга цел, при постигането на която деецът е
съзнавал този възможен резултат, но се е отнесъл към него безкритично и се е съгласил
с настъпването му, като страничен на пряко преследваната цел. Умисълът в
наказателното производство подлежи на доказване, а не се предполага.
Прекият умисъл в конкретния случай е изключен, тъй като от фактите по делото
не може да се обоснове извод, че с действията си подсъдимият пряко е целял
причиняването на лека телесна повреда на св. И. и е искал настъпването именно на
този резултат.
Доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че подсъдимият е
действал при евентуален умисъл т. е., че съзнателно е допускал нараняването на
полицейския служител, като страничен резултат от тръгването си с мотоциклета с цел
да избегне проверката. Липсват доказателства, че подсъдимият е разбрал, че св. И. се е
хванал в задната част на мотоциклета след тръгването му. В показанията си св. И.
заявява, че е опитал да спре подсъдимия, като го хване за ръката, но не успял, като не е
сигурен дали изобщо го е докоснал. На следващо място по делото не се събраха
категорични доказателства за действия на подсъдимия, от които може да се направи
извод, че е видял или предполагал, че св. И. се е хванал за мотоциклета и е тичал зад
него. От показанията на св. И. става ясно, че докато е бягал след мотора е бил изцяло
зад него, т. е. зад гърба на подсъдимия, и няма представа дали последният го е видял.
На следващо място свидетелят съобщава, че през цялото време докато е бягал зад
мотора е бил в изправено положение, държал се е за него, но не е правил опит да го
спира и да го дърпа, а просто е бягал след него на големи крачки, като в този момент
не е издавал никакви разпореждания. Като се вземе предвид и факта, че мотоциклетът
се е движел под наклон, надолу по улицата, не може категорично да се приеме, че
подсъдимият е усетил съпротива при движението на мотоциклета, от което да
предположи, че полицейският служител се е хванал за него и, че ще падне при
увеличаване на скоростта. В тази връзка са и обясненията на подсъдимия, които освен
средство за защита са и доказателствено средство, като същите не се опровергават от
другите доказателства по делото.
След като по делото не се доказа наличието на умисъл у подсъдимия за
причиняване на лека телесна повреда на св. И., то деянието му, предвид липсата на
4
субективната страна на престъплението, не е съставомерно, нито по чл. 130, ал.1 от
НК, нито по друг текст на закона. Поради изложените съображения съдът, на
основание чл. 304 от НПК, призна подсъдимия К. за невинен и го оправда по така
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131 ал. 2 предл. 4-то т.
3 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство –
1 брой панталон, синьо-сив на цвят със светлоотразителни ленти на крачолите,
намиращ се на съхранение в Районен съд – Дряново да се върне на собственика И. П.
И. от гр. ***.

С оглед изхода на делото направените разноски остават за сметка на държавата.
В този смисъл е произнесена присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5