№ 629
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508432 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20037535 от 23.05.2022 г. по гр.д. № 8795/2021 г. по описа на СРС,
50 с-в е:
признато за установено, че Д. С. П., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК: *******, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл.150, ал. 1 от ЗЕ,
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1297,82 лева за главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, за периода 01.05.2017-
17.12.2018г.,162,55 лева за мораторна лихва за периода 15.09.2018- 09.01.2020 г.;
сумата 34,25 лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2017-17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главните парични вземания от 14.01.2020 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1393/2020 г. по описа на СРС;
отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, срещу Д. С. П., с
ЕГН: **********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 318,
ал. 2 от ТЗ, чл.200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Д. С. П., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******,
сумата над уважения размер от 1297,82 лева до пълния предявен размер от 1314,00
1
лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия по неформален
договор за продажба на топлинна енергия при ОУ за имот в гр. София, , ж.к. „*******,
ателие №1, аб. №078145, ведно със законна лихва от 13.02.2020 г. до изплащане на
вземането и за периода 18.12.2018-31.12.2018г. с мораторна лихва над уважения размер
от 162,55 лева до пълния предявен размер от 164,20 лева; сумата над уважения размер
от 34,25 лева до пълния предявен размер от 35,09 лева за главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение и за периода 18.12.2018-
31.12.2018г., ведно със законна лихва върху главниците от 14.01.2020 г. до изплащане
на вземането, с мораторна лихва в размер на 05,94 лева за периода 01.07.2017 г. -
09.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1393/2020 г. по описа на СРС;
признато е за установено, че И. Д. П., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК: *******, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 432,60 лева за главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, за периода 01.05.2017-
17.12.2018 г.,54,18 лева за мораторна лихва за периода 15.09.2018-09.01.2020 г.; 11,42
лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.05.2017-17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главните парични
вземания от 14.01.2020 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
1393/2020 г. по описа на СРС;
отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, срещу И. Д. П., с
ЕГН: **********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 318,
ал. 2 от ТЗ, чл.200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че И. Д. П., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******,
сумата над уважения размер от 432,60 лева до пълния предявен размер от 438,00 лева
за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия по неформален
договор за продажба на топлинна енергия при ОУ за имот в гр. София, , ж.к. „*******,
ателие №1, аб. №078145, ведно със законна лихва от 13.02.2020 г. до изплащане на
вземането и за периода 18.12.2018-31.12.2018г. с мораторна лихва над уважения размер
от 54,18 лева до пълния предявен размер от 54,73 лева; сумата над уважения размер от
11,42 лева до пълния предявен размер от 11,70 лева за главница, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение и за периода 18.12.2018-31.12.2018г.,
ведно със законна лихва върху главниците от 14.01.2020 г. до изплащане на вземането,
с мораторна лихва в размер на 01,98 лева за периода 01.07.2017 г. -09.01.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.дело № 1393/2020 г. по описа на СРС.
2
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-
помагач, страната на ищеца.
Решението, в частта на уважаване на исковете срещу И. Д. П. е обжалвано от
последния с изложени доводи за неправилност поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Излага правни и фактически доводи, че в
производството е установено, че с постановление за възлагане на ЧСИ Н.М. процесния
имот е възложен, считано от 12.09.2018 г. на лицето М.Н.Т. – купувач по проведената
публична продан. Поради това и неправилно СРС е приел, че ответникът дължи суми
за потребена в имота ТЕ след 12.09.2018 г. Както се установява от събраните
доказателства имотът е отнет от другия съсобственик – Д. П. на 17.12.2018 г. и е
извършен въвод във владение /протокол на ЧСИ/, т.е. за времето след 12.09.2018 г.
ответникът И. Д. П. не дължи суми за потребена ТЕ. С постановеното решение съдът
не се е произнесъл по своевременно направеното възражение в тази насока, както и по
това, че за процесния период не е налице валиден договор за извършване на услугата
дялово разпределение между ЕС и фирмата за дялово разпределение. Чрез
представените пред първата инстанция доказателства е установено, че сключения
договор за топлинно счетоводство от 22.09.2022 г. е със срок три години. Отправя
искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, в който е
изразено становище за нейната неоснователност. В подадена молба от 24.01.2023 г.
изразява становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
3
доводите за неправилност изложени във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот,
представляващ апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. *******, с аб. № 123305
е топлоснабден, че ответниците са собственици при права ¾ ид.ч. за ответника Д. П. и
¼ ид.ч. за ответника И. П. след смъртта на Н.П. /съпруга на първия и майка на втория/,
поради което се явяват потребители на енергия или природен газ за битови нужди по
договор за продажба на топлинна енергия при ОУ, сключен с ищеца. Приел е за
установено, че за имота са доставяни количества ТЕ за процесния период от
01.05.2017-17.12.2018 г., които са установени чрез събраните доказателства и
констатациите на приетата СТЕ. По отношение на тяхната стойност, съдът е дал вяра
на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на СТЕ и
ССчЕ. С оглед това е приел, че ответниците дължат заплащане на сумите за потребена
ТЕ възлизащи на сумата 1730,42 лв.- цена на потребена в имота топлинна енергия,
45,67 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение; 216,73 лв.-мораторна
лихва за забава върху главните вземания за ТЕ и дялово разпределение за периода
15.09.2018-09.01.2020 г.
Решението е правилно.
Чрез представения пред СРС договор за продажба на недвижим имот по реда на
Наредба за държавните имоти от 04.10.1994 г. и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 26.09.2003 г. по нот. дело №744/2013 г. по описа на Нотариус с
peг. № 065 на НК се установява, че ответникът Д. С. П. е придобил правото на
собственост върху недвижим имот - ап. №44, в гр. София, ж. к. ******* по време на
брака си с Н.И.П., поч. на 19.06.2018 г.
Чрез представеното пред първата инстанция удостоверение за наследници на
Н.П. се установява, че нейни наследници по закон са ответника Д. П. –преживял
съпруг/ и ответника И. П. /дете/.
С оглед правилата на чл. 5 и 9 от ЗН, във вр. чл. 21 и чл. 28 от СК ответника Д. П.
се явява собственик на ¾ ид.ч. от процесния имот, а ответника И. П. на ¼ ид.ч.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства се
установява, че описания обект /апартамент/ се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС за задълженията на общата вещ
съсобствениците отговарят съразмерно с частта си. Съгласно чл.153, ал. 1 и пар. 1, т.
42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик
или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
4
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г.,
ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи
условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответницата.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ при смърт на купувач - физическо лице
наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.14, респ. чл. 12
от новите ОУ чрез подаване на заявление до продавача за промяна на партидата с
приложено копие на удостоверение за наследници.
Съгласно, ал. 2 на същата разпоредба в случаите по, ал. 1, продавачът променя
партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено
споразумение между тях.
По делото не са ангажирани доказателства за подаване на заявление от
съсобствениците- ответници за смяна на партидата след смъртта на Н.П., поради което
и облигационното отношение по продажба на ТЕ е продължило в лицето на всички
съсобственици.
Чрез представените от фирмата за дялово разпределение Т.С. ЕООД документи и
констатациите на СТЕ и ССчЕ, приети пред първата инстанция, които настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че за периода 01.05.2017 г. до
17.12.2018 г. реално потребената в имота ТЕ възлиза на сумата 1730,42 лева; сумата за
дялово разпределение на сумата 45,67 лв. и за мораторна лихва за периода от
15.09.2018-09.01.2020 г. на сумата в размер 216,73 лв.
5
Доводите на ответника И. П. за недължимост на сумите за периода след
12.09.2018 г., съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни. Чрез
приложените пред първа инстанция постановление за възлагане на недвижим имот от
07.06.2018 г. и протокол за въвод във владение от 17.12.2018 г. се установява, че имотът
е предаден на купувача от публична продан М.Н. Л. на 17.12.2018 г. До така
посочената дата имотът е бил ползван от съсобствениците – ответници в
производството, които са длъжници по изпълнителното дело. Действително имотът е
бил отнет от единия съсобственик – Д. П. и предаден на купувача по публична продан
на посочената дата, но в производството не са ангажирани доказателства, за това че до
посочената дата ползвател на имота е бил единствено този съсобственик.
Доводите на ответника И. П. за недоказаност на реално потребление в имота за
посочения период, съдът намира за неоснователни. Фактическите констатации и
правните изводи на съда се основават на представените писмени доказателства и
констатациите на СТЕ и ССчЕ. Последните изцяло се възприемат от настоящата
инстанция, както бе посочено по-горе. Доводите на ответника И. П. за липса на
валидно облигационно правоотношение между ЕС в сградата и фирмата за дялово
разпределение за процесния период, съдът намира за неоснователни. Както е посочено
в разпоредбата на т.2.4 от сключения на 27.09.2002 г. договор след изтичане на
предвидения тригодишен срок е предвидена възможност за автоматично
продължаване. При липса на доказателства за предсрочно писмено прекратяване на
договора, съдът намира че договорът е продължил действието си автоматично и след
първоначално предвидения тригодишен срок.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20037535 от 23.05.2022 г. по гр.д. № 8795/2021 г.
по описа на СРС, 50 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че И. Д. П., с
ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, на основание чл. 318, ал. 2 от
ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 432,60 лева за
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******, за периода 01.05.2017-17.12.2018 г.,54,18 лева за мораторна
лихва за периода 15.09.2018-09.01.2020 г.; 11,42 лева за главница, представляваща
6
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2017-17.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главните парични вземания от 14.01.2020 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1393/2020 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7