№ 198
гр. Разград, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500355 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от Н. А. И., подадена чрез пълномощник, против
решение № 378/28.05.2025г., постановено по гр.д. № 2113/2024г. по описа на РС Разград, с
което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от нея иск против Е. А. А. за
отмяна на договор за дарение на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор
***, с предназначение, жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: един, застроена площ 93
кв.м., с избено помещение-сутерен с площ от 82 кв.м., построена с отстъпено право на
строеж в поземлен имот – общинска собственост с идентификатор *** по кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр. Разград, с адрес: ***, с площ от 471 кв.м., за което е съставен
нотариален акт за дарение на недвижим имот №151, том 4, рег. № 6388, дело №636 от
15.07.2021 г. на нотариус с peг. № 378 с район на действие РС Разград. Жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение, като уважи предявения иск. Навежда доводи
за незаконосъобразност и необоснованост поради непълен анализ от първостепенния съд на
събраните писмени доказателства и неправилно прилагане на материалния закон.
Подаден е писмен отговор от Е. А. А. чрез пълномощник, в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: на 15.07.2021г. Н. А. И. дарила на нейния внук
Е. А. А., действащ лично и със съгласието на своя баща А.А., недвижим имот с адрес ***,
представляващ сграда с идентификатор ***, с предназначение еднофамилна жилищна
1
сграда, застроена площ 93 кв.м., с избено помещение – сутерен с площ 82 кв.м., построена с
отстъпено право на строеж в поземлен имот – общинска собственост с идентификатор ***
по одобрените КККР на гр. Разград със заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния
директор на АК. С прехвърляне на имота ищцата си е запазила правото пожизнено и
безвъзмездно да ползва дарения имот. Сделката е извършена с нотариален акт за дарение на
недвижим имот №151, том 4, peг. № 6388, дело №636 от 15.07.2021 г. на нотариус с район на
действие РС Разград.
По делото са безспорни обстоятелствата, че ищцата и ответникът живеят в отделни
жилища в гр.Брюксел, Белгия, както и че през 2021г. ищцата е пострадала при ПТП –
твърденията се съдържат в исковата молба на ищцата и в писмения отговор на ответника.
През м.октомври, 2024г. Н. И. е изпратила писмена покана до Е. А. за плащане на
ежемесечна издръжка в размер 600лв. Изложила е обстоятелства за разходите, които има,
заявила е, че не може да се издържа от доходите си и че не може да реализира приходи от
имота, който му е дарила. Поканата, изпратена до ответника на адрес в Белгия, е върната в
цялост неполучена. Няма данни за получаването й от ответника по друг начин.
Ищцата е представила издадени на нейно име рецепти за закупуване на лекарства.
Същата е посетила лекар на 8.05.2025 г. и в листа за преглед е отразена диагноза
световъртеж от централен произход. Представила е и удостоверение за неработоспособност,
в което е записана повече от 66 % неработоспособност, считано от 1.06.2001г. По делото е
представено удостоверение от аптека „Св.Мария“, гр.Брюксел, че Н. И. взема лекарствата си
за диабет от аптеката и не заплаща нищо, нейната взаимозастрахователна компания покрива
всички разходи. Във въззивното производство е представено удостоверение от ТП на НОИ,
че ищцата не е направила искане за отпускане на пенсия в България. От писмо от Федерална
служба по пенсиите в Белгия се установява, че получава гаранция за доходи на възрастни
хора в размер 1511,65 евро на месец. Представени са договор за наем, фактури за
потребление на ел.енергия и телекомуникационни услуги, справка за закупени лекарства в
Белгия.
Ответникът е представил доказателства за своя социален статус в Белгия, от които се
установява, че посещава училище – Общински техникум „Франс Фишер“, като редовен
ученик в 4-ти курс. Подал е молба за социална помощ, която според представеното
потвърждение за получаване, предстои да бъде разгледана. Допълнително във въззивното
производство е представено удостоверение от 25.09.2025г. от училището, че през учебната
2025/2026г. Е. А. е записан в 5 курс. От представен сертификат от 22.09.2025г. се установява,
че получава ежемесечен доход за социална интеграция в размер 876,13 евро в периода
м.януари – м.август, 2025г.
От св.показания на А. Ш. – баща на ответника и син на ищцата, Х. М. и Я. Р. – съседи
на страните в България, се установява, че ищцата и ответникът от години живеели в Белгия
и периодично се връщали в България. Ищцата живеела сама под наем. Св. Ш. изрично
заявява, че от момента, в който ответникът получил призовката по делото през 2025г., спрял
да полага грижи за своята баба. Преди този момент свидетелят канел ищцата да живее при
2
тях, но тя отказвала, защото като самостоятелно живееща получавала допълнителни суми, а
ответникът я водел на лекар и й пазарувал. Ответникът не работел и получавал социални
помощи, а до 16,00 ч. бил на училище. Според показанията на св.М. отношенията между
ищцата и ответника били много добри, до делото отсядали в една къща, когато се връщали в
България. Според този свидетел веднъж на две седмици фирма почиства къщата на ищцата,
като това се заплаща от социални фондове. Св.Р. заявява, че ищцата закупила няколко къщи
в гр.Разград и им е правила ремонти, след което ги прехвърлила на деца и внуци. Ищцата й
споделяла, че има високо кръвно налягане, проблеми със сърцето и диабет, че в Белгия
ползвала помощ от жена, за която плащала.
Във въззивното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза,
заключението по която съдът възприема като обосновано - изготвено въз основа на
събраните доказателства и съобразяване със статистическите данни относно стандарта на
живот в Белгия, и компетентно от лице в кръга на неговите професионални познания.
Брутният месечен доход на ищцата за м.ноември, 2024г. /месецът на подаване на исковата
молба/ е 1556,89 евро, получена пенсия в Белгия, а чистият размер след приспадане на данък
е 1521,61 евро. В следващите месеци този доход нараства постепенно и към м.април, 2025г.
и към настоящия момент /съобразно заявлението на в.л. в съдебно заседание/ е 1558,73 евро,
за който месец последно има данни по делото. Разходите на Н. И. по представени документи
са 1628,47 евро, но тъй като становището на вещото лице е, че същите не отразяват изцяло
издръжката й, поради липса на документи за храна, мебели, дрехи, обувки и др.под.,
експертът приема, че статистическите данни към м. септември 2025г. отговарят на реалната
й издръжка в размер 1779,80 евро. От друга страна са доходите на Е. А. в размер 876,13 евро
– ежемесечна сума за социална интеграция, съответно месечният му разход по
статистически данни е също 1779,80 евро. Вещото лице посочва, че към м.ноември, 2024г.
/месецът на подаване на исковата молба/ средностатистическите разходи на едно лице в
Белгия са в размер 1718 евро.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД
дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за
отмяна на дарението по този текст от закона, са три: трайна нужда от издръжка на дарителя,
отправено искане за издръжка от дарителя до дарения и отказ на последния /изричен или
мълчалив/ да дава издръжка.
По отношение на първата предпоставка трайно в съдебната практика - решение №
473/20.01.12 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 2632/11 г., решение № 172/16.05.13 г. на ВКС, ІV г.
о. по гр. д. № 1203/12 г., решение № 65/30.05.2018 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 1498/17 г. и
др., се приема, че нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на
поканата или към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото. Възможно е
дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала
към датата на подаване на исковата молба, която дата също има значението на покана или
3
по-късно към датата на приключване на съдебното дирене. Поради това, съдът в
съответствие с чл. 235, ал. 3 ГПК е длъжен да вземе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право. От значение е
дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е факт към датата на отправената от него
покана към надарения или към датата на исковата молба или към датата на приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция. По см. на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, нуждата от
издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или
може да ползва и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните
му нужди. За целта е необходимо да се установи в съдебното производство размерът на
средно месечната издръжка на едно лице за процесния период по статистически данни,
който да бъде отнесен към конкретните нужди на дарителя. Сумата, съставляваща месечните
средства, с които дарителят разполага се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажба, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и от
допълнителни доходи, които реално би могъл да реализира от наеми или продажба на
имущество.
Приложена към настоящия случай, цитираната съдебна практика навежда на извод,
че е налице първата предпоставка на чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД – разликата между месечния
доход на ищцата към момента на подаване на исковата молба и нейните месечни разходи е в
размер 196,39 евро / 1718 евро - 1521,61 евро/, а към настоящия момент тази разлика е
221,07 евро /1779,80 евро - 1558,73 евро/. Непочиващо на принципа за свободно движение
на хора е настояването на жалбоподателя, че дарителката може да се върне в България и да
води достоен начин на живот без нужда от допълнителна издръжка. Изводът, който се
налага, е , че е налице трайна необходимост от издръжка на ищцата, тъй като получаваният
доход системно не й достига за покриване на базисните нужди.
По отношение на втората предпоставка следва да се съобрази горецитираната съдебна
практика, че когато липсва доказателство за достигнало до дарения искане от дарителя за
издръжка, какъвто е настоящият случай, подаването на исковата молба има значението на
покана за даване на издръжка. Следва да се приеме, че датата на поканата е 19.11.2024г.,
когато исковата молба е подадена в съда.
По отношение на третата предпоставка Върховният касационен съд приема в
Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, че не е налице
проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която последният трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства,
при даването на издръжка дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В този смисъл обективната
невъзможност на дарения да даде издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за
отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД.
Съобразявайки задължителната тълкувателна практика на ВКС, настоящият въззивен
състав приема, че е налице обективна невъзможност за дарения да даде поисканата
издръжка. Разликата между месечните доходи и разходи на Е. А. към момента на подаване
4
на исковата молба е 841,87 евро /1718 евро – 876,13 евро/, а към настоящия момент
разликата е 903,67 евро /1779,80 евро - 876,13 евро/. Ако ответникът предоставя на ищцата
необходимата издръжка за допълване на сумата за покриване на нейните месечни разходи,
същият би поставил себе си в по-лошо положение от това на ищцата. Третата предпоставка
от фактическия състав на чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД е останала недоказана и при това положение
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноските във въззивното
производство. Съобразно изхода от правния спор, разноски се дължат в полза на
въззиваемия. Е. А. е заплатил възнаграждение на адвокат в размер 1000лв. и е внесъл
депозит за вещо лице в размер 300лв. Н. И. следва да бъде осъдена да му заплати сумата
1300лв. за сторените във въззивното производство деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 378/28.05.2025г., постановено по гр.д. № 2113/2024г. по
описа на РС Разград.
Осъжда Н. А. И. да заплати на Е. А. А. сумата 1300лв. за направени деловодни
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5