№ 352
гр. Пазарджик, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500633 по описа за 2022 година
Производството е по чл.463 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е от С. С. В., в качеството и на Управител на „С. В.“ ЕООД -
в несъстоятелност разпределение изготвено от ЧСИ Деница Станчева по изп.
дело № 1306/2018г.
С идентична по съдържание жалба е обжалвано разпределението и от
С. В. като физическо лице. Жалбите са постъпили на 9.09.2022 година.
Представено е решение на Пазарджишки окръжен съд , от което е
видно, че производството по несъстоятелност по отношение на „С. В.“ ООД е
прекратено и е разпоредено заличаване на дружеството от ТР. При извършена
справка е констатирано ,че решението не е влязло в сила.
Като физическо лице С. В. е поискала освобождаване от държавна такса
и предоставяне на правна помощ.
По отношение искането за предоставянето на правна помощ , съдът
намира следното:Жалбоподателката е направила искане , като твърди, че има
доход само в размера на минимална работна заплата ,като не е представила
доказателства по смисъла на чл.23 от ЗП. Производството по чл.463 от ГПК
се развива в закрито заседание, поради което в рамките на това производство
адвокатската защита след подаване на жалбата очевидно е ненужна и без
реални последици за частния жалбоподател. Нуждата от такава би възникнала
1
евентуално ,ако се обжалва постановеното решение и тогава ще бъде
извършена преценка за предоставянето и ,след като бъдат предоставени
необходимите доказателства. Поради това съдът на този етап намира ,че това
искане следва да бъде оставено без уважение ,като това не препятства
упражняването на права от жалбоподателя/в този см. Определение № 278 от
6.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 273/2012 г., II г. о./
Съдът намира ,че няма пречка да се произнесе по жалбите в настоящото
производство ,приемайки ги за редовни , тъй като се касае за обжалване на
един и същи акт на ЧСИ от лице ,което е длъжник като физическо лице от
една страна , а от друга представлява дружество – също длъжник в това
производство. Държавната такса , която е 25 лева е внесена, поради което
съдът следва да се произнесе по същество. Събирането на държавни такси не
е самоцел , а следва да се държи сметка за конкретните обстоятелства. Или
съдът приема, че държавната такса е внесена.
Жалбоподателят моли разпределението, предявено на 7.09.2022 година
да бъде отменено и изготвено друго.
Излага следните доводи.
Съгласно закона- чл.136 ЗЗД, предпочитително се удовлетворявали
вземанията на Общината и на Държавата, а в разпределението не са
предвидени пари за вземанията на Държавата. Освен това Община Септември
е представила справка за нейни вземания за имота в размер ОБЩО на 9199,77
лева, а са определени от ЧСИ за изплащане 2149.07 лева. Община Септември
била посочена в разпределението на последно (девето) място, въпреки че тя е
привилигерован взискател от втори ред - чл.136, т.2 ЗЗД.
Освен това разпределението било изготвено на 02.09.2022г., а не към
момента на предявяването му 07.09.2022г. и за това не е актуално, защото
приетите за изплащане вземания са лихвоносни.
Не било посочено в разпределението, каква част от приетите за
изплащане вземания са за главници, каква част са за изтекли лихви и какви за
разноски. Така например приетата за изплащане на взискателя „Х.“ АД сума в
размер на 157940 лева, би трябвало да погасява вземане за изтекли лихви и
евентуално за разноски, защото не всички разноски на взискателя „Х.“ АД са
от първи ред (по чл.136, т.1 ЗЗД), но това не било посочено в разпределнието.
Освен това взискателя „Х.“ АД имал няколко вземания (изпълнителни
листа) и не става ясно, кое от тях се погасява с така извършеното
разпределение.
Жалбоподателката е правила искане за освобождаване от такса , както
държавна , дължима на съда , така и от таксите , дължими на ЧСИ по повод
2
обжалването. Такси са внесени по жалбата на С. В. в качеството и на
Управител на ЕООД,поради което поради изложените вече съображения ,
съдът намира ,че жалбите са редовни и дължи произнасяне.
В срок е постъпил писмен отговор от Х.“ АД. Постъпили са отговори на
двете идентични жалби , като и отговорите са идентични.
Оспорват жалбите.
Считат ,че сумата , получена от публична продан на недвижим имот на
длъжниците е разпределена правилно, при съобразяване разпоредбата на
чл.136 от ЗЗД.
Сумата , реализирана от публична продан на описания в изготвеното
разпределение имот ,била разпределена от ЧСИ Станчева за взискателите на
длъжниците по изпълнително дело № 20188890401306 правилно - съобразно
реда на привилегиите, определен в чл. 136 от ЗЗД.
Изложените от жалбоподателя твърдения не кореспондирали със
съдържанието на извършеното от ЧСИ Деница Станчева разпределение от
02.09.2022 г. по изп. дело N° 20137920400462. На страница първа, втора и
отново - на четвърта, от разпределението ЧСИ Станчева изброила всички
взискатели по изпълнително дело № 20188890401306 - в точки от 1 до 9, и
общо дължимите към всеки взискател суми. На страница 3 от
разпределението взискателите, в зависимост от наличието и вида на техните
привилегии, са подредени по редове, като ясно се вижда, че Община
Септември е взискател с привилегия от втори ред съгласно чл. 136, ал. 2 от
ЗЗД. Дължимите и съответно разпределени вземания за Община Септември (в
размер на 2149.07 лв.) са такива само за данъци и ЧСИ правилно е включила
във втори ред само тях, тъй като същността и характера на ТБО (такса
„битови отпадъци“) са различни от тази на данъка. Таксите, също като
данъците, са вид публично държавно вземане, чийто размер е едностранно
определен от държавата/общините, но за разлика от данъците, при таксите е
налице насрещна престация, предоставена под формата на услуга, което
отнася таксите при вземания на държавата от шести ред съгласно чл. 136, т. 6
от ЗЗД.
Видно било от страници 1 (първа) и 2 (втора) от разпределението било
посочено каква част от вземането се отнася до главници лихви и разноски , а
що се отнася до реда на погасяване, то той е регламентиран в чл. 76 от ЗЗД.
Молят извършеното разпределение да бъде потвърдено.
ЧСИ е изготвил мотиви.
Намира жалбата за допустима , но неоснователна.
Разпределението било от 02.09.2022 г., предявено на 07.09.2022 г.
В разпределението подробно били описани вземанията на обезпечения
кредитор „Х." АД в т.1, т.2, т.З по основание, изпълнителни листи, посочени
са главници, лихви, разноски, когато такива има неудовлетворени, доколкото
3
по делото има извършени и други публични продани и погасявания.
В т.4 от разпределението било посочено вземането на присъединен
взискател „М 6" АД по основание и размер , в т.ч. главница, лихви, разноски,
в т.ч. за държавни такси и адвокатско възнаграждение, както и внесени
авансови такси по делото/стр. 1445-1453, том 4 от делото/.
В т.5 пък било описано вземането на присъединен взискател „А.П.'
ЕООД по основание и размер, в т.ч главница, законна лихва, неолихвяема
сума по изп.лист/стр. 1896-1897 , том 5 от делото/.
В т.6 е фигурирало вземането на присъединен взискател „Месокомбинат
Ловеч „АД по основание и размер , в т.ч главница , законни лихви и
неолихвяема сума по представено удостоверение от ЧСИ Георги Тарльовски
/стр.2337, стр.2344 от делото/.
В т.7 били посочени публичните задължения към ТД на НАП на всеки
от съсобствениците на имота/стр. 2544 и стр.2574 от делото/.
В т.8 - вземанията на Община Септември за местни данъци и такси за
всеки от длъжниците , съсобственици на имота, съгласно удостоверение от
01.09.2022 г. /стр.2554-2561 от делото/.
В т.9 са посочени задълженията на всеки от съсобствениците на имота
към Община Пазарджик за местни данъци и такси, дължими във връзка с
притежавани недвижими имоти на територията на Община Пазарджик/
различни от продадения на публична продан недвижим имот, който се намира
в гр.В. , Община Септември /стр. 1176, том 3 от делото/.
В разпределението било посочено кои вземания се погасяват в
съответствие с разпоредбата на чл.136 от ЗЗД.
Първи реди - разноски по обезпечаване и принудително изпълнение
заплатени от взискателя Х. АД , а именно по т.4 - 96 лв., по т.5 - 840 лв., по
т.31 - 350 лв.
Погасяват се и дължимите към ЧСИ такси и разноски от които 1988 лв.
за изготвяне и предявяване на разпределение, подробно описани по основание
и размер : по т.13 - 36 лв.,по т.4- 252 лв., по т.1320 лв., по т.9 - 72 лв., по т.11 -
60 лв., по т.31 -248 лв.
Погасява се също дължимата към ЧСИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с
включен ДДС в размер на общо 4522.84 лв. , изчислена след приспадане на
т.20 в размер на 18408.86 лв.
Втори ред - погасяват се дължимите към Община Септември данъци за
продаденият недвижим имот в общ размер на 2149.04 лв., съгласно
представеното удостоверение / стр.2554-2561 от делото/.
Трети ред - вземания, обезпечени със залог или ипотека - погасяват се
вземанията на Х. АД, обезпечени с вписана договорна ипотека върху имота ,
подробно описана в акт 187, том 4, дв.вх.рег. № 6999/05.09.2008г., новирана
на 15.08.2018г. , за които е издаден изпълнителен лист от 21.05.2021 г. по т.д.
4
133/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик, както и вземанията по договорна
ипотека акт 32, том 2 дв.вх.рег. № 3595/10.07.2009г. , новирана на
12.06.2009г. за които е издаден изп.лист 15.05.2018г. по т.д. № 33/2014 г. по
описа на Окръжен съд - Пазарджик.
Четвърти ред - вземания , заради които се упражнява право на
задържане - няма.
Пети ред - вземания на работници и служащи и вземания за издръжка -
няма.
Шести ред - вземания на държавата, освен тези за глоби - посочени
подробно за всеки длъжник, като в този ред са и вземанията на Община
Септември дължими за ТБО - 7080.70 лв.
В заключителната част на разпределението е конкретно посочено, каква
сума следва да внесе ефективно обявеният за купувач взискател Х. АД, а
именно 8659.91 лв. , от която на Община Септември сумата от 2149.07 лв. за
дължими данъци за продадения имот, за такси и разноски на ЧСИ сумата от
6510. 84 лв.
От присъединените вземания се погасяват вземания на Х. АД в размер
на 1286 лв. по т.4, по т.5, т.31 от ТТРЧСИ, съгласно чл.136, ал.1 от ЗЗД.
Погасява се вземане на Х. АД , обезпечено с ипотека в размер на
157940.09 лв.
Счита разпределението за правилно и съответно жалбата за
неоснователна.
Съдът ,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
,прие за установено следното:
Жалбата е допустима ,като подадена в установения в закона срок, срещу
подлежащ на обжалване акт , от легитимирана страна.
Разгледана по същество , жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В производството по изпълнителното дело е извършена публична
продан на недвижим имот , като ЧСИ Деница Станчева е обявила за купувач
един от взискателите – „Х.“ АД.
Взискател в изпълнителното производство е „Х.“ АД , длъжници- „В. и
син“ ЕООД, Р. В., “ С. В.“ ЕООД и С. В.. Вземането на този взискател е в
размер на 318165.69 лв. по изпълнителен лист, от дата 15.05.2018 г., по т.д. №
33/2014 г. по описа на Окръжен съд .
Същият взискател има и друго вземане срещу тези длъжници -
олихвяема сума за главница по изпълнителен лист от 31.01.2014 в размер на
7000 € с левова равностойност - 13,690.81 лв, ведно със законовата лихва от
31.05.2011, която до момента е 15,703.98 лв, неолихвяема сума за разноски по
изпълнителен лист от 31.01.2014 в размер на 273.82 лв., както и разноски по
делото в размер на 1683.88 лв., общо:31352.49 лв.
5
Следващото задължение към същия взискател /присъединил се в това
производство/ е по изпълнителен лист, от дата 21.05.2021 г., по т.д. №
133/2015 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик възлиза на олихвяема сума
за главница в размер на 715000€ с левова равностойност - 1,398,418.45 лв,
ведно със законовата лихва от 27.07.2015, която до момента е 895,324.42 лв,
общо: 2293742.87 лв.
Следващия присъединен взискател е М 6 АД, с ЕИК: ********* срещу
„В. и син“ ЕООД ЕИК *********, и Р. С. В. по изпълнителен лист от
31.08.2021 г. по ЧГД №20215220103087/2021 г. по описа на PC — Пазарджик.
Цялата дължима сума към този взискател е 241559.06 лв.
„А.П.“ ЕООД ЕИК *********, също е присъединен взискател с вземане
по Изп. лист от 17.07.2013 г. по гр. дело №2501/2012 г. по описа на PC -
Пазарджик срещу „В. и син“ ЕООД ЕИК *********/с вземане:
олихвяема сума за Главница 4,008.00 лв., з.лихва към момента - 4,170.07
лв.
Неолихвяема сума - 1888.46 лв. или общо-10066.53 лв.
Следващия присъединен взискател срещу един от длъжниците е
Месокомбинат Ловеч АД ЕИК с длъжник „В. и син“ ЕООД по силата на
издадено удостоверение по изп. дело №20208820400234 по описа на ЧСИ
Тарльовски /с вземане- Главница-18,186.79 лв., законова лихва към момента -
8,503.99 лв.;Неолихвяема сума в размер на 6622.67 лв. или общо -33313.45 лв.
Двете дружества длъжници имат задължения и към ТД НА НАП
/присъединен взискател/ - с вземане в размер на 557017.67 лв. за длъжника
„В. и син“ ЕООД и 36059.27 лв. за длъжника „С. В.“ ЕООД
Община Септември -присъединен взискател, е с вземане в размер:
За „В. и син“ ЕООД - ДНИ -1854.02 лв. и ТБО - в размер на 5582.92 лв.
и за длъжника „С. В.“ ЕООД - ДНИ -295.05 лв. и ТБО - в размер на 1467.78
лв.
Община Пазарджик , също е присъединен взискател съгласно акт за
установяване на задължения по декларация №АУ000458/18.05.2018 г. относно
„В. и син“ ЕООД- с вземане в размер на Главница-8,934.85 Лв., з.лихва към
момента-3,896.94 лв,Неолихвяема сума -2019.27 лв. или общо: 14851.06 лв. и
съгласно издадено удостоверение по изп. дело №20208820400234 по описа на
ЧСИ Тарльовски относно „В. и син“ ЕООД в размер на Главница-7,263.50 лв.,
законова лихва към момента - 6,388.28лв., Неолихвяема сума в размер на
1174.28 лв. или общо 14,826.06 лв.
С Протокол от 30.08.2022 г., след проведена публична продна на имот ,
солственост на двете дружества длъжници и ипотекиран за обезпечение на
дълговете им към „Х.“ АД, този е обявен за купувач на следния имот:
Поземлен имот с площ от 1116 /хиляда сто и шестнадесет квадратни
метра/кв.м., за който имот е отреден парцел 1-1216 (първи за имот хиляда
6
двеста и шестнадесети), с уредени регулационни сметки, находящ се в кв.136
(сто тридесет и шест) по плана на гр. В., община Септември, област
Пазарджик, при съседи на имота: северозапад - улица, североизток - улица,
югозапад - УПИ ХШ-1912, югоизток - УПИ IV-1913, УПИ Ш-1218, УПИ П-
1218” ведно с построената в имота масивна сграда ЦЕХ ЗА ПРОИЗВОДСТВО
НА ХЛЯБ И ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ със застроена площ от 588,70 кв.м.
/петстотин осемдесет и осем цяло и седемдесет стотни кв.м./ и РЗП 847.50
кв.м. (осемстотин четиридесет и седем цяло и петдесет стотни) кв.м.
Сумата за разпределяне е 167886 лв.
Пристъпвайки към разпределение , ЧСИ е взел предвид разпоредбата на
чл.136 от ЗЗД и е предвидил удовлетворение за вземане от първи ред-
разноски по обезпечаване и принудително изпълнение:Като такива са приети
направените разноски от взискателя по принудителното изпълнение относно
конкретния имот:1286 лв. от които по т.4-96 лв., по т.5-840 лв. ,по т.31-350
лв., и съответно дължимите на ЧСИ разноски общо в размер на 6510.84 лв
,като конкретно е посочил размера и основанието , на което са нпаравени.
В тази част жалбоподателят не е изложил никакви доводи , а и при
проверка съдът констатира , че тези разноски са направени.
Вземанията от втори ред ,съобразно чл.136 т.2 от ЗЗД са вземания за
дължими данъци за продаденият имот. Тези задължения са към Община
Септември. Видно от представените доказателства действително те възлизат
на над 9000 лева , но се касае за обща сума – данък за имота и такса битови
отпадъци. Жалбоподателите считат , че с привилегия от втори ред се ползва
цялата сума и в тази насока са изложени оплаквания в жалбата. Вземанията за
дължими данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци – лихви и
главници не са идентични по характер. Местните данъци са публични
вземания съгласно разпоредбата на чл. чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК. Вземането
на общината за такси за битови отпадъци, макар и определено нормата на чл.
162, ал.2, т.3 от ДОПК като публично общинско вземане, е различно от това
за данъци. Данъкът е публично държавно вземане, установено от закона,
срещу което държавата /съответно общината при дължим местен данък/ не
дължи насрещна престация. Докато таксата за битови отпадъци е заплащане
за една вече извършена от съответната община услуга. Разграничаването е
особено важно, когато се разпределят постъпили суми в хипотезата на чл.
136, ал.1, т.2 от ГПК. Трайна е практиката на съдилищата, че в хипотеза на
удовлетворяване на вземането в резултат на публична продан, привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД се отнася до вземанията на Общината само за
данъци. Останалите вземания на държавата, респ. на Общината, доколкото
същите са установени от закона следва да се удовлетворят в реда по чл. 136,
т. 6 ЗЗД. Следователно – разпределението и в тази част е правилно и доводите
на жалбоподателя са неоснователни. На кое място е посочена Общината като
взискател е без значение, след като при разпределението са зачетени
привилегиите.
7
Вземанията с привилегия от трети ред съгласно чл.136 т.3 са вземания ,
обезпечени със залог или ипотека .Такива има взискателят „Х.“АД .За
вземанията на този взискател са учредени две ипотеки върху продадения на
публична продан недвижим имот. Ипотеките са надлежно вписани и
подновени, като страни по ипотечния договор са двете дружества длъжници и
физическите лица – техни управители.
Задължения от вида , предвидени в четвърти и пети ред на
привилегиите няма.
В шести ред съгласно чл.136, т.6 от ЗЗД са привилегированите
вземания на държавата , освен тези за глоби .Такива има „В. и син“ ЕООД в
размер на 557017.67 лв. и 36059.27 лв. за длъжника „С. В.“ ЕООД ,като
същите имат и задължение за такса битови отпадъци към Общини.
От дължимата сума 167886 лв., - достигнатата продажна цена на имота,
ЧСИ Станчева е предвидила удовлетворяване не претенциите от първи ред-
вземането за разноски за принудителното изпълнение , насочено към този
имот , като ясно ги е посочила по размер и основанието , на което са сторени
и жалбоподателите не излагат конкретни доводи относно тях.
След това е предвидена сума за удовлетворяване на привилегированите
претенции от втори ред – вземанията за данъци върху конкретния имот ,
предмет на изпълнението.
Получената сума е изчерпана ,като е предвидена за частично
удовлетворяване на претенциите на привилегирования взискател „Х.“ АД.
Именно , поради това не се стигнало и до удовлетворяване претенциите
на Държавата – получаваща привилегия от шести ред , но по отношение на
цялото имущество на длъжника.
Вярно е ,че ЧСИ не е посочил кои вземания и по какъв ред на
хирографарния кредитор се удовлетворяват , при наличие на повече от едно
вземане.
Тези въпроси обаче са уредени с императивни разпоредби на закона –
чл.136 ал.3 от ЗЗД и чл.76 от ЗЗД.
Очевидна е абсурдността на довода ,че поради разликата от няколко дни
от изготвяне до предявяване на разпределението при наличие на лихвоносни
вземания, това разпределение би било незаконосъобразно.
Като се съобрази характера и размера на задълженията на длъжниците в
изпълнителното производство и начина , по който е протичало това
изпълнително производство , то очевиден е стремежа на длъжниците да
препятстват изпълнението, упражнявайки превратно процесуалните си права.
По изложените съображения , съдът намира ,че подадените против
разпределението жалби са допустими , но неоснователни и така изготвеното
разпределение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпределение изготвено от ЧСИ Деница Станчева по
изп. дело № 1306/2018г.предявено на 9.09.2022 година,след извършена
пубична продан на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 1116
/хиляда сто и шестнадесет квадратни метра/кв.м., за който имот е отреден
парцел 1-1216 (първи за имот хиляда двеста и шестнадесети), с уредени
регулационни сметки, находящ се в кв.136 (сто тридесет и шест) по плана на
гр. В., община Септември, област Пазарджик, при съседи на имота:
северозапад - улица, североизток - улица, югозапад - УПИ ХШ-1912,
югоизток - УПИ IV-1913, УПИ Ш-1218, УПИ П-1218” ведно с построената в
имота масивна сграда ЦЕХ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ХЛЯБ И ХЛЕБНИ
ИЗДЕЛИЯ със застроена площ от 588,70 кв.м. /петстотин осемдесет и осем
цяло и седемдесет стотни кв.м./ и РЗП 847.50 кв.м. (осемстотин четиридесет и
седем цяло и петдесет стотни) кв.м., закупен за сумата от 167886 лв./сто
шестдесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и шест лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив д
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9