№ 543
гр. Плевен, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.А
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело №
20254400500809 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 720/20.05.2025 г. по гр.д.№ 20244430107248 по описа за
2024 година на ПлРС на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11,
ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.5 от ЗПК е прогласена нищожността на Договор за
паричен заем № 901305/08.11.2022 г., сключен между Д. И. П. - като заемател
и „Стик-Кредит“ АД със седалище гр.Шумен като заемодател.Осъдено е на
основание чл.78, ал.1 ГПК „Стик-Кредит“ АД със седалище гр.Шумен да
заплати на Д. И. П. сумата от 2 656.68 лв. - деловодни разноски.
Депозирана е въззивна жалба, депозирана от „Стик-Кредит“АД със
седалище гр.Шумен, чрез пълномощник, против решение рег.№
720/20.05.2025 г. по гр.д.№ 7248/2024 г. по описа на ПлРС.Решението се
обжалва като недопустимо, като е постановено по иск, за който не е налице
правен интерес.Прави се искане да се обезсили решение № 720/20.05.2025 г.
по гр.д.№ 7248/2024 г. на ПлРС като недопустимо, както и да се прекрати
първоинстанционното производство, като се присъдят сторените разноски.
Депозирана е и частна жалба от „Стик-Кредит“АД със седалище
гр.Шумен, чрез пълномощник, против определение № 4164/14.08.2025 г. по
гр.д.№ 7248/2024 г. по описа на ПлРС, с което е оставено без уважение
1
искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение № 720/20.05.2025 г.Счита постановеният
съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение №
4164/14.08.2025 г. по гр.д.№ 7248/2024 г. по описа на ПлРС, с което е оставена
без уважение молбата му по чл.248 ГПК и да се постанови друго, с което да се
откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски предвид
злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК.
За въззиваемата страна – Д. И. П., чрез пълномощник, е депозирана
писмена молба, в която е изразено становище да се потвърди изцяло
обжалваното решение и определение, като се присъдят направените разноски
пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от
20.05.2025 г., с което е уважен предявеният установителен иск от Д. П. срещу
„Стик-Кредит“Ад със седалище гр.Шумен.
Във въззивната жалба се сочи, че се обжалва решението като недопустимо и
се прави искане същото да бъде отменено.
На първо място въззивникът счита, че решението е постановено по иск, за
който не е налице правен интерес.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с един главен иск
и два евентуални.
Главният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.първо ЗЗД, вр. чл.11, ал.1,
т.10, вр. чл.19, ал.5 ЗПК е приет за основателен, като е прогласена
нищожността на договор за паричен заем от 08.11.2022 г., сключен между Д.
П. -заемател и „Стил-Кредит“АД като заемодател.
2
С оглед изхода на спора по главния иск първоинстанционният съд не е
разгледал предявените искове при условията на евентуалност.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, на която разпоредба се позовава въззивникът,
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В процесния случай въззиваемата Д. П. е предявила главен установителен
иск за нищожност на договора за кредит на посоченото правно основание.
Служебната проверка на допустимостта на решението в обжалваната му
част се отнася до пороци, свързани с абсолютните процесуални предпоставки
на правото на иск.На тези пороци могат да се позоват и страните във
въззивното производство, както това е сторено в процесния случай от
въззивника.
Първото условие за възникване на правото на иск е интерес от търсената с
иска защита.
Във въззивната жалба се сочи, че процесният договор е изцяло погасен към
момента на депозиране на исковата молба.
Тя е депозирана на 12.12.2024 г.
В заключението на ВЛ И., което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че въз основа на предоставените счетоводни
записи от страна на кредитора се установява, че сумата от 3 000 лв. е усвоена в
брой на 08.11.2022 г.
Общо платената сума е 3 864.08 лв., с предсрочно погасяване на 06.03.2023
г.
Следователно вземането на въззивника е погасено от въззиваемата чрез
плащане преди предявяване на исковата молба.
Във въззивната жалба е посочено, че предвид на това, че към момента на
предявяване на установителните искове процесният договор е бил изцяло
погасен, респективно не е бил действащ между страните и кредиторът не е
разполагал с правна възможност да изисква заплащане на каквито и да е
допълнителни суми по него, кредитополучателят не е имал правен интерес от
предявяването на горепосочените установителни искове, доколкото в най-
пълна степен е могъл да защити правата си с осъдителен иск.
3
Въззивникът счита също така че прекратяването поради недопустимост на
иска при липса на материален интерес в случаи на пълно погасяване на
договора за кредит отговаря и на предписанията на СЕС в решение от 23
ноември 2023 г. по дело С-321/22.
В това решение е посочено, член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно
тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен
интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на
непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с
продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва,
когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или
когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си
от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или
доставчик въз основа на същата клауза.
Важна особеност на всеки установителен иск е, че неговото предявяване е
безсрочно.
Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК
за ищцата е налице в процесния случай, макар че е налице предсрочно
изпълнение на нейното задължение чрез плащане на дължимата сума
(определение № 601/28.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4967/2015 г., III г.о.).
Във въззивната жалба е посочено също така, че в процесния случай
кредитът е погасен изцяло (както ищцата сама е заявила в депозираната от нея
искова молба), договорът между страните е прекратен, а ищцата е върнала
обща сума над главницата в размер на 1 094.08 лв.
Платената сума над главницата е в общ размер на 864.08 лв.
В процесния случай не е представен договорът за потребителски кредит от
08.11.2022 г., сключен между страните.
ВЛ е посочило в заключението си, че й е било обяснено, че той не е от
договорите, които са сключени от разстояние.
Следователно в процесния случай за него не са приложими разпоредбите
на ЗПФУР, а тези на ЗПК.
Според чл.20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат прекратени само по
4
взаимно съгласие на страните или на основания, посочени в закона.
В чл.11, ал.1, т.23 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит
следва да съдържа реда за прекратяване на договора за кредит.
Разпоредби, които предвиждат прекратяване на договорните
правоотношения са посочени и чл.29, ал.5 от ЗПК, чл.32, ал.2 и чл.35 от същия
закон.
В процесния случай, както се посочи, че е представен договорът, сключен
между страните, както и самият погасителен план.
Прекратяването на договора за потребителски кредит, който е с
продължително изпълнение, има действие занапред ( решение №
109/12.08.2019 г. на ВКС по т.д.№ 636/2019 г., I т.о.).
Неоснователно във въззивната жалба се сочи, че в случаи като процесния,
когато кредитът е напълно погасен, не частично, единствено предявяване на
осъдителен иск от страна на потребителя би отговаряло на принципа на
ефективност.
Приема се, че липсва правен интерес от установителен иск, когато
спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен
иск.
Горепосоченото решение на СЕС е задължително с оглед на чл.633 ГПК.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им
ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
С оглед на гореизложеното предявеният установителен иск следва да се
приеме за допустим, тъй като въззиваемата Д. П. има качеството на
потребител.
В процесния случай осъдителен иск не е предявен.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че обжалваното
решение е допустимо.То е и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса в полза на въззиваемата следва да се присъдят
направените по делото разноски.
От страна на въззивника е направено възражение за прекомерност на
5
основание чл.78, ал.5 ГПК на заплатеното от въззиваемата адвокатско
възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото.
Въззивният съд счита, че възражението е основателно, поради което с оглед
на чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде осъден въззивникът да заплати на
въззиваемата разноски по делото в размер на 240 лв. с ДДС, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивният съд счита, че не е обвързан от размера на адвокатското
възнаграждение, което в процесния случай следва да се определи съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
Съобразно решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 на СЕС следва да се
приеме, че горепосоченият размер на адвокатското възнаграждение може да
служи само като ориентир.
Следва да се съобрази вида на спора, фактическата му и правна сложност,
материалният му интерес, обема извършена работа в защита срещу
депозираната въззивна жалба, обстоятелството, че по делото е проведено
едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на
въззиваемата не се е явил, но своевременно от него са изготвени и депозирани
отговор на въззивната жалба, писмено становище от 25.11.2025 г. за
потвърждаване на обжалваното решение, чрез които е осигурено
своевременното приключване на делото във въззивната инстанция.
Депозирана е и частна жалба от „Стик-Кредит“АД със седалище
гр.Шумен, чрез пълномощник, против определението от 14.08.2025 г., с което
е оставено без уважение искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за
изменение на постановеното по делото решение от 20.05.2025 г.Счита
постановеният съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени
определение № 4164/14.08.2025 г. по гр.д.№ 7248/2024 г. по описа на ПлРС, с
което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК и да се постанови
друго, с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски
предвид злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК.
За въззиваемата страна е изразено становище,както се посочи, че частната
жалба е неоснователна.
6
На първо място в частната жалба е посочено, че обжалваното определение е
неправилно, доколкото за злоупотребата с право съдът следи служебно и не е
необходимо да бъде направено възражение в хода на процеса, за да бъде
отказано присъждането на разноски, когато е нарушен чл.3 ГПК.
Сочи се, че с така постановеното определение не са разгледани по същество
наведените от дружеството възражения, а именно правото на иск по
настоящето дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното
дружество.Ищецът е подал 26 искови молби срещу него с цел да се възложи в
тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.Исковите
молби са подадени от едно и също лице, чрез един и същ процесуален
представител и имат идентично съдържание, в т.ч.петитуми и
обстоятелствени части.
Въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна.
Неоснователно е обективираното в нея искане да се изискат и приложат
исковите молби, с които са образувани посочените дела, както и
представените по всяко от тях списъци по чл.80 от ГПК, за да се оцени общият
икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на
присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в
тяхната съвкупност.
Според чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита
и съдействие се определят от страните.
Забраната за злоупотреба с права е правен принцип, който се провежда
чрез конкретни правни норми в областта на материалното и процесуалното
право.В гражданския процес той е обективиран в чл. 3 ГПК.
Злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми,
но в процесния случай с оглед горепосоченото следва да се прецени дали е
налице злоупотребата с право за сезиране.
Няма да има злоупотреба тогава, когато лицето подава сезиращата молба
със съзнанието, че упражнява съществуващо свое субективно право, като е без
значение дали това право действително съществува и дали е избран правилно
пътят за неговото упражняване.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в процесния случай не е
направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното
7
адвокатско възнаграждение, а няма искане на насрещната страна, за да може,
ако възражението се приеме за основателно съобразно фактическата и правна
сложност на делото, да се присъди по - нисък размер.
Поради гореизложеното обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 720/20.05.2025 г. по гр.д.№
20244430107248 по описа за 2024 година на Районен съд - Плевен.
ОСЪЖДА въззивника „Стик-Кредит“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, пл.“Оборище“№13Б, да заплати на въззиваемата Д. И.
П., ЕГН ********** с адрес в гр.Плевен, жк.***, сумата от 240 лв. с ДДС,
съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 4164/14.08.2025 г. по гр.д.№
20244430107248 по описа за 2024 година на Районен съд – Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8