№ 922
гр. Пазарджик, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220103014 по описа за 2024 година
В подадената искова молба от ищеца„**“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ** представлявано от изпълнителния директор **, чрез юрисконсулт К. Г.,
със съдебен адрес гр** срещу Г. Б. Л., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ** се твърди, че
на 30.11.2022 г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „Т**“ ЕАД и „****и“ ООД, ЕИК **, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ********** от дата
27.06.2019 г. между „Т**“ ЕАД и Г. Б. Л. е било прехвърлено в полза на „****и“ ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди
се, че от своя страна „****и“ ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „**“ ЕАД,
ЕИК *** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023
г., както и, че Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е бил
уведомен за станалата продажба на вземането от името на първоначалния кредитор „****и“
ООД, чрез пълномощника „**“ ЕАД, за което се сочи, че се представя известие за доставяне.
Алтернативно е формулирано искане, в случай че съдът счете извършеното към момента
уведомяване за цесията за ненадлежно, на ответника да бъде връчено представено към
исковата молба с молба за приемане Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/**********
от 28.06.2024 г. Сочи се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните
(ОРЗД)) Приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица,
които не участват в настоящия съдебен процес, поради което в извлечението на Приложение
№ 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен
спор субекти, а личните данни на другите физически лица били заличени. Сочи се, че в
Приложение № 1 и Договора за цесия е била заличена и търговската информация, която
според ищеца също била ирелевантна за процесния случай. В исковата молба се твърди, че
на 27.06.2019 г. „Т**“ ЕАД, като Заемодател и Г. Б. Л. като Заемател бил сключен договор за
потребителски кредит с № **********, при спазване разпоредбите на Закона за
1
задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит, както и, че договорът за
потребителски кредит съдържал съгласие на Кредитополучателят, че бил запознат и
приемал Общите условия към договора за потребителски кредит, които били неразделна
част от същия, като това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от
страна на Кредитополучателя. Твърди се още, че съгласно сключения договор за
потребителски кредит, Заемодателят се бил задължил да предостави на Заемателя под
формата на заем парична сума в размер на 7243.98 лв., представляваща главница и чиста
стойност на кредита, както и, че Кредиторът бил превел кредитните средства по лична
банкова сметка на Кредитополучателя, който от своя страна се бил задължил да върне
дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност
на плащанията по кредита се твърди, че била в размер на 13272.62 лв. Така, според ищеца,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 6028.64 лв. Твърди се
още, че на основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се бил
задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.08.2019 г., на 48 броя месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежът на всяка
отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски били в размер на 276.52 лв. всяка,
а последната погасителна вноска била изравнителна и била в размер на 276.18 лв. Твърди се,
че срокът на договора бил изтекъл на 05.08.2019 г. с последната погасителна вноска и не е
бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че при забава в плащането на месечна
погасителна вноска, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху просрочената главница, както и че на длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 27.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, като общият размер на начислената лихва за забава била 903.23 лева. Посочва се, че за
периода 13.03.2020 г.-14.07.2020 г. не е била начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Моли се съдът, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложи
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено, че Г. Б. Л., с ЕГН: **********, в качеството на Кредитополучател по Договор за
потребителски кредит с № ********** от 27.06.2019 г., дължи на „**“ ЕАД, с ЕИК ***,
следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1827/2024 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, а
именно: 7170.72 лв. /седем хиляди сто и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/ -
представляваща неизплатена главница по Договор за заем; 6028,64 лв. / шест хиляди
двадесет и осем лв. и 64 ст. / - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена
за периода от 05.08.2019 г. до 05.07.2023 г. ; 903.23 лв. /деветстотин и три лева и двадесет и
три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 27.06.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в районния съд; законна лихва върху главницата считано
от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга. Претендира се присъждане и на сторените разноски по ч.гр.д. №
1827/2024 г., по описа на Районен съд - Пазарджик. Сочи се, че ответникът може да заплати
дължимите суми по следната банкова сметка на ** ЕАД: IBAN: **; BIC: UBBSBGSF ;
Обединена Българска Банка АД. Моли се съдът да присъди на ищцовото дружество и
направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство. Формулирани са
искания. Направено е възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че съдът приеме, че
е доказано извършването на разноски от насрещната страна в настоящото дело и същите са в
размер над минималния адвокатски хонорар, като се моли съдът да намали същия при
съобразяване на дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело С-438/22.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от д-р Р. П. -
адвокат, с личен № **, в качеството на пълномощник на ответника Г. Б. Л. от гр. **, със
съдебен адрес: г**, в който е изложено становище, във връзка с редовността на подадената
2
искова молба досежно претендираната лихва за забава, а по същество се поддържа, че
исковата молба е неоснователна, както и, че същата се оспорва по основание и по размер.
Относно обстоятелствата, се твърди, че ответникът бил вземал на 3 пъти
потребителски кредит (пкт) от „Т**“ ЕАД (Банката), като договорите (ДПКт) бил сключвал
в офиса й в гр. Пазарджик и винаги бил получавал в брой и винаги по-малко от посоченото
в тях, тъй като му били удържали някакви такси. Твърди се, че никога не са му били
превеждани пари по негова банкова сметка, каквато се твърди, че същият имал в „ЦКБ“ АД
към този момент. Твърди се, че първият ДПКт № ********** бил от 2018 г., който бил
погасил напълно по банков път на 09.01.2019 г., чрез рефинансиране от „Пощенска банка“
АД Пазарджик. Твърди се, че вторият ДПКт № **********/26.03.2019 г. в размер на 2500лв.,
получена част в брой, както и че същият бил погасен напълно на 27.06.2019г. по банков път,
чрез рефинансиране от самата Банка с третия ДПКт № **********/27.06.2019г. в размер на
4900 лв., като част от заема се твърди, че отново е бил платен в брой в офиса в гр.
Пазарджик. Твърди се, че му бил даден само абонатен № 1218705, но не му били дадени
други документи и така, по твърдения на ответника, било останало да дължи само по
последния ДПКт от 27.06.2019 г. Твърди се още ,че към момента на сключване на ДПКт
ответникът бил в трудово правоотношение , след което от 20.05.2020г. до 24.11.2021г. бил
останал без работа, като от 24.11.2021г. до 22.08.2022г. отново бил в трудово
правоотношение, но след тази дата и до момента бил безработен, а на 23.09.2022г. бил
пострадал при ПТП злополука (като пешеходец бил блъснат от МПС), от което и до момента
не можел да се възстанови и е бил инвалидизиран/нетрудоспособен на 100% - пенсионер по
инвалидност, с пенсия от 495лв. Твърди, че чрез сестра си (*** Л.а) се бил свързал с
обявения му телефонен номер 02/4080100 (г-жа **), която била уточнила, че следвало да се
плаща по абонатен номер. Твърди се още, че междувременно бил получавал съобщения от
различни фирми и от различни градове («Хит Инкасо» ЕООД. «Макроадванс Дат
Мениджмънт» ЕООД) за дължимост на различни суми. Твърди се, че поради оставането му
без работа и ПТП злополука, ответникът (лично или чрез сестра си) бил връщал заема
спорадично, като били запазени документи, че в периода 21.04.2021 г.- 02.08.2023г. бил
погасил 5833.20лв. и по пощата получил писмо изх.№ УАСВ- 23-01833-1/ 09.08.2023г.. че по
този ДПКт всичко било погасено и нямал задължения. Твърди се че с него бил уведомен, че
задължението му към Банката било прехвърлено към «**» ЕАД /АСВ-ЕАД/. С оглед
изложеното, ответникът считал, че не дължи суми към Банката или която и да било друга
финансова институция, независимо дали и кога е било прехвърлено вземането. Изложено е
становище, че не се спори, че ответникът е подписал: ДПКт № **********/27.06.2019г.,
Застрахователна полица № 81001NLB2011 от 27.06.2019г. за застраховка „Живот/Нежелана
безработица/Хоспитализация“ с „Уника“ АД; Потвърждение за приемане и съгласие по
Застрахователна полица № 81001NLB2011 от 27.06.2019г. за застраховка „Живот/Нежелана
безработица/Хоспитализация“; Заявление за рефинансиране на задължение по ДПКт №
********** - 2362.15лв. от 27.06.2019г. в офис № 9970 на Банката; Известие за доставяне на
24.11. 2023г., както и, че е получил на 19.08.2024г. приложеното към ИМ уведомително
писмо изх.№ УПЦ-С-ТБИ/********** от 28.06.2024 г, но е заявено, че се спори, че дължи
3
по ДПКт № **********/27.06.2019г. общо 16527.83 лева, от които 7170.72лв.-главница,
8453.88лв.-договорна /възнаградителна/лихва и 903.23лв.-лихва /обезщетение/за забава и
другите акцесорни вземания, съгласно ИМ. Спори се също така, че ищецът АСВ-ЕАД е
правоприемник и носител на материалното право на вземане по ДБКт от 27.06.2019г. от
Банката, чрез договор за цесия (ДЦ) от 30.10.2023г., както и се спори, че ответникът
информирано е бил уведомен за свободното право да избере дали да сключи свързани
договори за застраховки (живот, безработица, хоспитализация) със свързани финансови
субекти (банка и застраховател), както и да са му били връчвани екземпляри от тях, за да
ги ползва при евентуално настъпване на застрахователен риск. Оспорва се също така от
ответника, че са били осъществени всички останали факти и обстоятелства, посочени в ИМ.
Изложени са възражения, че Банката не били уведомявали ответника за цедиране
на вземането си по ДБКт № **********/27.06.2019г., на „****и“ ООД /ИФ-ООД/ съгласно
ДЦ от 30.11.2022г., което от своя страна било цедирало вземането на ищеца АСВ ЕАД с ДЦ
от 30.10.2023г., също без да се уведоми ответника, т.е твърди се неизпълнение на чл.25.5 и
чл.25.6 от ДПКт от 27.06.20219г.. Твърди се, че по делото няма приложени уведомления по
чл. 99 от ЗЗД и доказателства за връчването им от трите финансови институции за двете
цесии. Твърди се, че приложената обратна разписка от 24.11.2023 г. нямала връзка с
уведомление в тази насока. На следващо място се твърди, че АСВ ЕАД не била носител на
материалното право (вземането) и нямало основание да предяви заявлението по чл. 410 от
ГПК и иска по чл. 422 от ГПК, тъй като нямала ДЦ, с който ИФ ООД да му е цедирало вече
цедираното вземане по ДПКт. Твърди се още, че след 30.11.2022г. Банката не можела и
нямала какво повторно да цедира на 30.10.2023г. на АСВ ЕАД, защото вече била цедирала
вземането на 30.11.2022 г. на ИФ ООД. Твърди се още, че към ИМ нямало приложени Общи
условия (ОУ), потвърждение за съгласие за приемането им, Рамков договор по чл.14.1 от
ДБКт от 27.06.2019г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по
чл.25.13.1 от ДПКт от 27.06.2019г. и Пълномощно от представляващите Банката към
27.06.2019г. за К.Николова да сключва ДПКт., т.е, според ответника, последният бил
относително недействителен, с които ответникът да се бил запознал и подписал. Твърди се
още, че нямало приложено искане-декларация за отпускане на ПКт към 27.06.2023г., а само
заявление за рефинансиране на задължение на ДПКт № ********** за 2362.15лв.. какъвто се
твърди, че ответникът не бил сключвал. Формулирано е искане, на основание чл. 190 от ГПК
да бъде задължен ищеца да представи цялото кредитно досие по ДПКт № ********** за
2362.15лв., за да се установяло дали изобщо съществува и дали е бил подписан от ответника
Л., респ. има ли и каква връзка с ДПКт от 27.06. 2019г.
Твърди се, че било неясно как с ДЦ от 30.11.2022г. Банката е цедирала на ИН
ООД вземане към Л. с главница 4900лв., а се твърдяло, че ИН ООД било цедирало на АСВ
ЕАД вземане към Л. с главница 7170,72 лв., т.е че нямало цедиране на цялото вземане по
ДПКт от 27.06.2019г. Сочи се, че към ИМ няма приложени доказателства, че ДПКт на
ответника Л. е бил включен в предмета на непредставен ДЦ между ИФ ООД и АСВ
ЕАД.Твърди се, също така, че било неясно как в ДПКт било посочено, че размерът на
4
кредита бил 4900лв., с общ размер на застрахователна премия- 1567,84 лв., BANK Комбо
Живот-776.16лв. и BANK Комбо Безработица- 791.68лв., а общият размер на кредита бил
7243.98лв. Твърди се, че както и да се събират тези отделни суми сборът не бил 7243.98лв.,
като се сочи и претенцията от 7170.72лв., и за еднократната такса за оценка на риска от
776.14лв.Твърди се, че било неясно каква сума е преведена по посочената в чл.11.2. от ДПКт
банкова сметка **, респ. дали, кога и как ответникът Л. изрично се бил разпореждал с нея,
вкл. със сумите по чл.7.2.2., във вр.с чл.19 и дали бил получил в брой пари при сключване на
ДПКт.
Твърди се, че ответникът бил накаран да подпише накуп редица документи, без да
има възможност за информирано запознаване с тях и евентуално направен свободен избор
по чл.19 от ДПКт. Твърди се, ЧЕ няма подписано изрично приемане и съгласие за
разпореждане със суми по тази банкова сметка, вкл. от самата Банка, както и, че ответникът
не бил знаел, че имал сключени застраховки, за да се възползва от тях при оставането му без
работа на 05.05.2020г. и след ПТП на 23.09.2022г.
Твърди се, че било неясно и основанието за начисляване и претендиране
договорната /възнаградителна/ лихва и/или лихвата /обезщетението/ за забава, с оглед
автоматичната предсрочна изискуемост по чл. 16.2 от ДПКт, както и противоречие на
отделните елементи от претенцията, когато бъдат съпоставени тези по ДПКт, заявлението и
ИМ, поради което ищецът следвало сам да си ги изясни и тогава да предяви претенции, и да
ги докаже.
Твърди се, че поради неуведомяването на ответника за цедиране на вземането,
същото е било оформено по ДБКт от 26.03.2019г. и 27.06.2019г. в едно вземане с абонатен №
1218705, което било погасено, съгласно писмото от 09.08.2023г. на АСВ ЕАД. На следващо
място се твърди, че ответникът не бил уведомяван за евентуалните едностранни промени в
лихвите и таксите, както начина/поредността на погасяване на правените вноски и дали са
извършвани промени в лихвите преди/след прекратяване - с обявяване предсрочната
изискуемост на ДПКт. Твърди се още, че ДПКт и неразделните от него ОУ съдържат
неравноправни и нищожни клаузи относно определяне/формиране на главницата,
лихвите и анюитетните вноски (47 вноски по 276.52лв. и 1 от 276.18лв. или общо
13272.62лв.). Твърди се, че било нарушено правото на информирано съгласие и свободна
воля за сключване на допълнителни договори със свързани дружества на кредитодателя за
допълнителни услуги (застраховане), които утежнявали размера на искания заем. респ.
връщане с лихви на застрахователни премии, без получателят да знае за евентуалните ползи
от тези застраховки, а и кредитодателят да погасява с тях задълженията по ДПКт. Посочва
се, че това било изцяло в противоречие с императивните изисквания на чл.4 и чл.5 от
Закона за защита потребителите (ЗЗП), вменяващи в задължение на търговеца, вкл. и на
търговец, предоставящ финансови услуги, да предостави на потребителя по ясен и
разбираем начин вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема информация относно параметрите
на предоставяната услуга. Твърди се, че с това са били нарушени правата на ответника, като
равнопоставен субект с банката в един двустранен договор (чл.430-431 от ТЗ във вр.с чл. 83
5
от ЗЗД).
Твърди се, че в ДПКт са били уговорени неравноправни условия за едностранни
действия от страна на банката, които не отговаряли на изискванията за добросъвестност
и били нищожни - чл. 143 от ЗЗП, както и, че след като в ДПКт изрично е разписан
съответният ред за получаване на всички уведомления и изявления във връзка със сключения
договор, то в случая нямало твърдения и доказателства, че евентуалните едностранни
промени в лихвите и вноските са били надлежно връчени, респ. получени от страна на
кредитополучателя. Твърди се, че при това положение не могли да се претендират, като
дължими от страна на ищеца на погасителни вноски в размер, различен от първоначално
договорения между страните, но неуточнени в ДПКт/ОУ. Сочи се, че в този смисъл било
неясно какъв бил размерът на главница и различните видове лихви. Твърди се, че в случая
начинът на формиране на месечните погасителни анюитетни вноски претендирани от ищеца
и ненадлежното изпълнение на задълженията на кредитора по ДПКт, на практика
обективирали настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както от обективна, така и
от субективна страна. Изложено е становище, че въобще се претендирали твърде странни и
нямащи нищо общо с ДПКт вноски, застраховки, такси и др., които превръщали ответника Л.
във вечен роб на банката/финансовата институция- цесионер. Твърди се, че с нарушение на
ДПКт от банката длъжникът е бил поставен в неяснота и невъзможност да изпълнява
точно задълженията си, респ. да изпада в забава и заплаща точно. Твърди се, че наред с
това, ищецът не можел да определи какво било погасено от главницата, кои редовни лихви
са платени, останало ли е задължение и как да се определят наказателните лихви, съответно
как било свързано това със задължението по ДПКт да уведомява писмено
кредитополучателя за всички промени, за да може да бъде изряден платец.
На основание чл. 120 от ЗЗД е направено възражение за погасяване по
давност на отделните вноски преди 02.05.2021 г. Изложено е становище по доказателствата.
Формулирани са доказателствени искания. Моли се съдът да остави без уважение исковите
претенции и да присъди деловодните разноски.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложените и приети по делото писмени доказателства /Договор за
потребителски кредит № *********, заявление за рефинансиране на задължение от
27.06.2019 г. преддоговорна информация по програма „Защита живот при безработица „
,застрахователна полица, потвърждения за съгласие, както и от основното и допълнително
заключение на допуснатата съдебно- икономическа експертиза, съдът приема за безспорно
установено , че на 27.06.2019 г. между „Т**“ ЕАД от една страна и ответника Г. Б. Л. от
друга, е сключен Договор за потребителски кредит №**********, по силата на който
дружеството се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на
4900,00 лева. Крайното задължение възлиза в размер на 7243,98 лева, която сума е
разсрочена на 48 погасителни месечни вноски- 47 вноски всяка в размер на 276,52 лева,
6
ведно с последна изравнителна вноска в размер на 276,18 лева. ГЛП е уговорен в размер на
33,67 %, а ГПР в размер на 48,82 %. Съгласно чл. 15.1 от договора в случай, че потребителят
е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната
лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа
до датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16.2 от договора е уговорено, че при
пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото
непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и
незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента
задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл. 9.4 до
окончателното погасяване на задължението. Съгласно чл.25.8 от договора цялата
кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено
и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл.3 и чл.4 от договора. С
чл.25.10 от договора е предвидено, че при промяна на адресите, съответната страна трябва
да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност -
незабавно след промяната на адреса. Според чл.25.11 от договора всички писма, изпратени
на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в
случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е
изпълнила задължението си по чл.25.10 от договора. В договора за потребителски кредит е
обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер,
като падежът на първата дължима вноска е на 25.08.2019 г. , а на последната на 05.07.2023 г.
Представени са по делото преддоговорна информация и застрахователна полица
по програма „Защита живот, безработица, хоспитализация „ ,видно от което между ЗК
„Уника Живот“ АД и ответника е сключена на 27.06.2019 г. застраховка на сумата в размер
на главницата по отпуснатия кредит/ 4900,00 лв. / при уговорена застрахователна премия в
размер от 1567,84 лв. – за засрахователните рискове – хоспитализация, нежелана
безработица. Началната дата на застраховката е 28.06.2019 г. , а крайната -05.07.2023 г.
От приетите по делото основно и допълнително заключение на допуснатата
съдебно- икономическа експертиза се установява, че на 27.06.2019 г. по банковата сметка с
титуляр Г. Б. Л. е получена сумата в размер на 7243,98 лв. с основание „ усвояване на
кредит с реф. № 1992075, с код Смарт Инфо **********. На 27.06.2019 г. е внесена на каса
от ответника сумата в размер от 276,85 лв. , от която са платени 203,59 лв. възнаградителна
лихва и 73,26 лв. главница, при което вещото лице посочва, че по процесния договор към
22.10.2022 г. са непогасени 7170,72 лв. главница и 5555,81 лв. възнаградителна лихва за
периода 05.09.2019 г. до 27.10.2022 г. Вещото лице посочва, че според извлечение от банката
на 27.06.2019 г. ответникът е теглил в брой сумата в размер от 2536,00 лв. от сметката по
която му е била преведена сумата по процесния договор. Други платежни нареждания или
тегления в броя – не са представени на експерта, но пак на дата 27.06.2019 г. в тази сметка е
отразен разход равняващ се на сумата в размер от 1567,84 лв. с основание „ усвояване на
кредит с реф. № 1992075, с код Смарт Инфо **********.На 27.06.2019 г. „Пак на същата
7
дата е било отразено разход на парична сума в размер от 2362,15 лв. с основание „
вътрешно банков превод с реф. № **********.Вещото лице дава заключение , че
погасителните вноски по процесния кредит са били изчислени правилно / в погасителния
план /.Усвоена е била сумата за погасяване на застрахователната премия. Вещото лице
посочва , че в договорите за цесия са включени: 7243,98 лв. главница, от които 4900,00 лв.
договорен размер на кредита, 776,16 лв. застраховка Живот, 791,68 лв. застраховка
Безработица, 776,14 лв. такса оценка, както и възнаградителна лихва размер от 6028,64 лв.
Вещото лице след като е подложило на анализ представените към писмения отговор на
ответника платежни документи , в допълнителното си заключение посочва, че извършените
от ответника плащания на общо сумата в размер от 6110,05 лв. са били отнесени : 276,85 лв.
към процесния договор, а 5833,20 лв. към извънпоцесния договор за паричен заем
70000947941/26.03.2019 г.
По делото са събрани гласни доказателства , касаещи извършени от ответника
плащания и причините за допуснато от него просрочие, които доказателства съдът обаче
приема , че нямат доказателствено значение по настоящото дело, поради което не намира за
необходимо, да обсъжда.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от
правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.9 от ЗПК, чл. 99 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по
договор за потребителски кредит.
На 30.04.2024 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 1827/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Същото е било
уважено и съдът е издал Заповед № 1109 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 410 от ГПК на 16.05.2024 г. за следните суми: 7170.72 лв. /седем хиляди
сто и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/ - представляваща неизплатена главница
по Договор за заем; 6028,64 лв. / шест хиляди двадесет и осем лв. и 64 ст. / - представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.08.2019 г. до 05.07.2023 г. ;
903.23 лв. /деветстотин и три лева и двадесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, начислена за периода от 27.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
районния съд; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение,както и съдебно -деловодни разноски- държавна такса
в размер на 282,05 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева. Посочено
е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит №
**********/27.06.2019 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника, който е депозирал възражение, поради
което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството-ищец е предявило
8
настоящата искова претенция.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане.
По съществото. Не е спорно между страните, че на 27.06.2019 г. е възникнало
правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № **********, че заемната
сума е в размер на 4900,00 лева, като от заключението на ВЛ се установява , че е усвоена от
ответника. В тази връзка неоснователни са възраженията изложени от процесуалната защита
на ответника, че последният е получил по този договор само част от отпуснатата му в заем
сума, тъй като от заключението на експерта се установява, че на датата на сключване на
договора по сметка с титуляр ответника Г. Л. е преведена сума по процесния договор ,
включваща заемната сума и застрахователната премия, като част от тази сума е била
изплатена на ръка на ответника, а част е ползвана за рефинансиране на предходен кредит на
ответника **********. В случая целите , за които е била използвана отпуснатата на
ответника сума по договора , са без значение, след като безспорно тези суми са били
преведени от банката по сметка с титуляр – ответникът. Безспорно също така се установява
по настоящото дело , че освен процесния и погасения с него предходен договор за заем,
ответникът е имал още един договор със същия заемодател – договор № **********/
26.03.2019 г. Вещото лице дава категорично заключение, че действително с представените
по делото платежни документи ответникът е извършил плащания в полза на банката на
сумата в общ размер от 6110,05 лв. , като с тези плащания по процесния договор е била
отнесена сумата в размер на 276,85 лв. , а остатъкът в размер от 5833,20 лв. е погасявал
задължения по по-стария по време договор №**********/ 26.03.2019 г.
Безспорно също така се установява, че до датата на подаване на заявлението в съда/
30.04.2024 г. / договорът не е бил обявяван за предсрочно изискуем, тъй като към този
момент срока на този договор е бил изтекъл / според погасителния план още на 05.07.2023 г.
/
По доводите за недействителност на договора за кредит.
Съдът приема, че в конкретния случай между ответника и заемодателя „Т**“
ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем по
смисъла на разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ доколкото
ответникът е физическо лице, притежаващо качеството на потребител по смисъла на пар. 13,
т. 1 от ДР на ЗПК, а ищецът - търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗПК. Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителския кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Доколкото в случая се касае за защитими интереси на икономически по-слаби участници в
оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица
императивни разпоредби, за спазването на които съдът е задължен да следи служебно /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
9
По специално законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2
ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 - 148 ЗЗП.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП предвижда защита на потребителя при наличие на
неравноправни клаузи. От този текст и от разпоредбата на чл. 146,ал. 1 ЗЗП може да се
направи извод ,че неравноправни клаузи биха могли да бъдат тези които не са индивидуално
договорена; нарушават принципа за добросъвестност; причина са за значителна
неравнопоставеност между договарящите страни относно правата и задълженията и са във
вреда на потребителите.
Твърденията ,че се касае за индивидуално уговорени клаузи следва да се докажат
от ищеца. Разпоредбата на чл.24 от ЗПК препраща към цитираните норми , като в текстовете
на ЗПК – чл.20-24 са предвидени конкретни абсолютни основания за нищожност на
потребителски договор при определени нарушения на изискванията на закона , както
последиците от това. Ясна и категорична е съдебната практика ,че съдът е длъжен служебно
да следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори.
Ответникът е оспорил иска , позовавайки се нищожност на потребителския
договор на конкретни основания.
След изследване съдържанието на процесния договор, съдът намира, че са
спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в
цитираните разпоредби.
Видно от договора за заем , в чл.9.1 е посочен лихвеният процент по кредита, който е
33,67 % фиксиран годишен лихвен процент по заема, представляващ реквизит по чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, посочени са и условията за
прилагането му и как се изчислява - в чл.9, т.9.2 и т.9.3.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора и тя е
сумата от 6028,98 лв. /разликата между общо дължима сума по договора от 13272,62 лева
и предоставения кредит от общо сумата в размер на 7243,98 лв. /включващ в своя размер
заемната сума от 4900,00 лева, такса комбо Живот 776,16 лв., такса Комбо Безаработица –
791,68 лева, такса за оценка на риска – 776,14 лева./ Следователно така уговорената
договорна клауза, с която се установява размера на „възнаградителната лихва“, не е
неравноправна, оттам – не е и нищожна, а е породила безусловно своето действие.
В чл. 10 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в
10
размер на 13272,62 лева /включващ, главници, такси и лихва/, както и годишния процент на
разходите по кредита 48,82 % – реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С клаузата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
определен в Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки определения от БНБ
основен лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по договора за
кредит намира, че определеният размер на годишния процент на разходите от 48,82 % е
съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК
Видно от самия договор в чл.11, т.11.2 е инкорпориран погасителен план, в който са
посочени броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските, периодичността на
вноските, както и размерът на всяка една от вноските. Тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се
установяват в случая.Не се установява и да е извършвана промяна в ГЛП или други
параметри на договора , поради което и не се установява необходимост , ответникът –
заемател да бъде уведомяван за такива или други промени.
Съдът намира за неоснователен довода развит от защита на ответника , за
нищожност на договора, тъй като ищецът не му предоставил по пълен и разбираем начин
преддоговорна информация, като намира, че в договора ясно и пълно са посочени
параметрите му, които са били известни на ищеца към момента на сключването му. В чл. 25.
13 от договора е посочено, че с подписването на договора потребителят декларира, че преди
сключването на договора, кредиторът му е предоставил своевременно, безвъзмездно на
хартиен носител и на български език необходимата информация във формата на "Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация" за сравняване на различни
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договора, съобразно
изразените от потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора. По делото няма спор, че договорът е подписан от ответника , като от
съдържащото се в чл. 25.13.1 от договора изявление, може да се направи категоричен извод,
че същият е имал възможност да се запознае с цялостното съдържание на договора, преди да
11
положи подписа си под същия, т. е. да сключи договора. С оглед всичко изложено следва да
се приеме, че в договора ясно и пълно са посочени параметрите му, които са били известни
на ответника към момента на сключването му.
В чл.19 е регламентирана възможност кредитополучателя да се възползва при
желание от негова страна от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за
сключване на договора.
Видно от представено по делото копие от застрахователна полица, ответникът е
сключил застраховка Живот и Безработица, като обезпечение на процесния договор за
кредит, със застрахователи ЗК „Уника Живот“ АД и ЗК „Уника“ АД,
застраховащ/застрахован – Г. Б. Л. , с уговорена застрахователна премия от 1567,84 лева.
Този договор е сключен по искане на ответника и е подписан от него , което не е спорно по
делото.
В чл.7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят се
възползва от предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора за кредит,
кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда директно от
кредитора на застрахователя или застрахователния посредник.
Видно от договора за кредит застрахователните премии са включени в размера на
кредита. Същите формират общия размер на главницата и са част от месечните вноски.
Така уговорените вземания по клаузи 19 и 7.2.2, с оглед техния характер и естество
не представляват такси по усвояване и управление на кредита, а са допълнително
предоставени услуги, поради което с тяхното уговаряне не е налице противоречие с чл.10а,
ал.2 ЗПК. Същите не следва да са включват към годишния процент на разходите, доколкото
не са предвидени като условие за сключване на договора. Изрично в чл.19 от договора е
посочено, че застраховката не е задължителна, сключва се по желание на кредитополучателя
и не е условие за сключване на договора.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за
прогласяване на недействителността на договора за заем, а и на застрахователния договор и
същите са валидно сключени.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 30.11.2022 г.
на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Т**“ ЕАД и „****и“ ООД, ЕИК **, вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ********** от дата 27.06.2019 г. между
„Т**“ ЕАД и Г. Б. Л. е било прехвърлено в полза на „****и“ ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна
„****и“ ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „**“ ЕАД, ЕИК *** по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023 г. Безспорно е , че
процесния договор за кредит съдържа изрична клауза / 25.5/, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Това право не е ограничено с
посочване на броя на такива разпореждания с вземането, а новият кредитор ще придобие
вземането по договора , включително и с правото регламентирано в чл.25.5 от него.
12
С оглед представените по делото писмени доказателства – уведомително писмо,
потвърждение за извършена цесия, извлечения от приложения към договорите за цесия и
известие за доставяне съдът приема, че длъжникът е бил уведомен за станалата продажба
на вземането. С пълномощно / л.31/„Т**" ЕАД е упълномощило “**“ ЕАД да уведоми от
негово име всички длъжници по всички вземания, които дружествата са цедирали
(прехвърлили), съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен
на 30.10.2023 г. и във връзка с изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По делото е представено и Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. № УПЦ-С-ТБИ/********** до Г. Б. Л. от „Т**" ЕАД,
чрез ищеца „**“ ЕАД с дата 28.06.2024 г., с което го уведомяват за извършената цесия, а
именно, че вземането, произтичащо от договор за кредит № ********** от 27.06.2019 г. е
прехвърлено от „Т**" ЕАД на ищеца,ведно с всички привилегии и обезпечения. На
обратната разписка на Известието за доставяне с получател на пратката ответника Г. Л. от
24.11.2023 г. е отбелязано, че пратката е получена от адресата.
От тези доказателства следва , че вземането по договора с ответника е било
валидно придобито от ищцовото дружество .Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Така
установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма пречка,
обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не
се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това
действие възникват направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в хода на образуваното съдебно производство по предявен иск за прехвърленото
вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано, като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о. и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия има действие
спрямо длъжника – ответник, тъй като същият не твърди да е извършил плащане на
прехвърлената сума, и цесионерът – ищец, е носител на спорните вземания, с оглед на което
това възражение се явява изцяло неоснователно.
На следващо място на коментар подлежи и релевираното възражение за изтекла
давност. Съгласно трайната съдебна практика началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска по аргумент от чл. 114 ЗЗД,
съгласно който началният момент на течението на давностния срок е моментът на
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като тогава той може да търси изпълнение.
Затова неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на
правото на принудително изпълнение. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено
13
на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в
различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на
срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение,
включително и принудително, поради което бездействието му се санкционира с течение на
давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме
противното означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната
изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея
течение на давността. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от
страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата
по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му . Съдът
приема, че в случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД,
изчисляван от датата на окончателния падеж/последната уговорена дата за окончателно
издължаване на кредита/, в случая на 05.07.2023 г., тъй като уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. По
отношение на договора за кредит посочените характеристики за „периодични плащания „
не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.
Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски.Освен това, противоречието в практиката следва да се счита
за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д.
№ 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане
на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата
на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки
период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват
относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ
факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за
разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът,
след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да
14
определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането
на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът
на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков
кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита.
С оглед на това и след като началната дата на изискуемостта е датата на последната
вноска, която в случая е 05.07.2023 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 30.04.2024 г., вземането за главница и за възнаградителна лихва не е погасено
по давност, дори и да се приеме, че се прилага тригодишен давностен срок.
От заключенията на основната и допълнителна съдебно- икономическа
експертиза , които съдът кредитира напълно като компетентни, обективни, а и неоспорени от
страните, се установява, че на датата на сключване на договора по сметка на ищеца е
преведена сумата в размер от 7243,98 лв. Със сумата от 2362,15 лв. е бил рефинансиран
съществуващ договор за кредит на ответника / **********/ към същата банка, за което била
отразена банкова операция и съответно представено извлечение от сметка. Изплатен му е
остатък/ след разходване на сумата за застрахователната премия/ на каса в размер от 2526,00
лв. Вещото лице също така установява, че на 27.06.2019 г. / л.6 от основното заключение / в
сметката на ответника е отразен разход на парична сума в размер от 1567,84 лв. с основание
„“ усвояване на кредит № **********“. Тези данни по категоричен начин сочат, че на датата
на сключване на договора от приведена по сметка на ответника сума при подписване на
договора са се отделили три пера: получени от ответника на ръка на каса, рефинансиране на
друг кредит и привеждане на цялата сума дължима сума за застраховката по кредита, като
след приспадане на тези суми/ общо като сбор се равняват на 6465,99 лв. / , за които са
налице категорични данни , остава остатък в размер от 777,99 лв. за който обаче от ищеца не
се твърди , а в настоящото производство не се установява тази претендирана сума , от коя
клауза на договора произтича и какво точно погасява / тъй като тя не се установява да е
отишла за плащане или погасяване на други задължения на ответника/. Изхождайки от
данните по делото и преди всичко от клаузите на договора, съдът би могъл да приеме , че
тази сума / макар и да не съвпада с точност / е удържаната още при подписване на договора
т.н. „ такса оценка на риска „ в размер на 776,14 лв. Ищецът обаче следва при условията на
пълно и главно доказване да установи основанията и размерите на своите претенции. По
отношение на тази сума ищецът в съответствие с доказателствената тежест , която носи не е
доказал на какво основание, още при сключването на договора е удържал тази сума от
платената в полза на ответника. В случая след съответните пресмятания се установява, че
тази сума не е разпределена в погасителните вноски по приложението към договора, но в
настоящото производство се претендира като дължима , тъй като се включва в
претендираната главница / 7243,98 лв. – 73,26 лв. погасена главница с първата погасителна
15
вноска = 7170,72 лв./ . Тъй като по делото липсват доказателства , а и конкретни твърдения
тази част от претендираната главница , на какво основание е включена в дължимите от
ответника суми, съдът приема , че в тази част исковата претенция е недоказана и поради
това ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Само за пълнота на изложението,
ако тази сума се претендира като „ такса оценка на риска“, следва да се посочи, че към
момента е формираната вече непротиворечива съдебна практика според , която тази клауза в
договора е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според
тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената
таксата е уговорена като задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в
деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното
му желание в искането- декларация. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на
разпоредбата на закона тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се
дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава
клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото
оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони,
на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК, която предвижда
императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди
да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска,
на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Неоснователна също така ще бъде претенцията за заплащане на сумата в размер от
1567,84 лв. , тъй като безспорно се установява от заключението на експерта , че тази сума е
била удържана за застрахователната премия още към момента на сключване на договора, а
впоследствие тази сума повторно е включена и в погасителните вноски и се претендира
като част от дължимата главница.
Ответникът твърди и доказва с платежни нареждания, които са проверени и в хода
на СИЕ, че общо постъпилите суми при кредитора, предназначени за погасяване на
задължението са били в размер от 6110,19 лв. като с тях били погасени 276,85 лв. по
процесния договор , от които 203,59 лв. възнаградителна лихва и 73,26 лв. от главницата.
Вещото лице е изчислило и размера на непогасените суми по процесния договор за кредит, а
именно: главница – 7170,72 лв. / 7243,98 лв. – 73,26 лв. /. С оглед изложеното по-горе , съдът
приема , че от тази сума следва да се приспадне сумата в размер от 1567,84 лв., тъй като е
била удържана от длъжника още при сключване на договора, а също така и сумата в размер
от 777,99 лв., за която не се установява, на какво основание също е била удържана от
длъжника още при подписване на договора и при евентуалност – произтича от нищожна
16
клауза „ такса оценка на риска“ . Така размера на дължимата главница съдът приема, че се
равнява на сумата в размер на 4824,89 лв., като над този размер до претендирания размер от
7170,72 лв. тази претенция се явява недоказана и затова ще следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. При това положение възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 г. /
исковия период е от 05.08.2019 г., но възнаградителната лихва по първата вноска е погасена/
до 05.07.2023 г. / крайни срок на договора/ изчислена от съда при ползване на програмен
изчислителен продукт на основание чл. 162 ГПК е в размер на 4016,97 лв. , като над
претендирания размер от 6028,64 лв. / както поради коригиране в по-малко на размера на
дължимата главница, така и поради плащане на първата вноска с размер в частта за лихвата
от 203,59 лв. /исковата претенция се явява недоказана и ще следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Дължи се и лихва / обезщетение за забава/ чл. 15.1 от договора / , която
ищецът претендира в размер на 903,23 лв. за периода 27.06.2019 г. до 30.04.2024 г. Съдът
намира , че тази сума следва да се присъди изцяло , но следва да се има предвид, че
ответникът е направил възражение за изтекла давност, което в този случай по отношение на
това вземане се явява основателно, тъй като извън периода от три години преди подаване на
заявлението / или считано преди 30.04.2021 г. / вземането се е погасило с кратката 3-годишна
давност. Това в случая обаче е без значение, тъй като размерът на дължимата лихва за забава
в останалата част от периода – 30.04.2021 г. до датата на подаване на заявлението-
30.04.2024 г. изчислен на основание чл. 162 ГПК e в размер надхвърлящ претендирания /
1913,74лв./ . Исковата претенция следва да бъде уважена в претендирания размер.
По разноските. При този изход на делото и двете страни имат право на
своевременно претендираните от тях разноски.Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с
осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски от 357,05 лева /за
държавна такса от 282,05 лв. и 75,00 лева за юрисконсултско възнаграждение/. Ищецът
претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в размер от 344,36 лв. внесена
държавна такса, 200,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт и 350,00 лв. за възнаграждение
на вещо лице – общо 894,36 лв. С оглед на изхода от спора и частичното отхвърляна на
претенция, тези разноски следва да бъдат присъдени в размер : 211,27 лв. в заповедното
производство и 529,21 лв. в исковото производство. Ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. В заповедното производство липсват доказателства за
сторени такива , а в исковата производство се претендират разноски за възнаграждение на
адвокат по чл. 38 ал.1 т.2 ЗА. Като взема предвид представения по делото договор за правна
защита на адвоката на ответника, ръководейки се от сравнително високата правната и
фактическа сложност на делото, информативно - и разпоредбите на НАВ съобразно
установената практика на ВКС, ВАС и СЕС, съдът определя това възнаграждение на
1800,00 лв. С оглед на изхода от спора, а именно съобразно отхвърлената част от иска,
17
съдът определя дължими размер на това възнаграждение на 737,70 лв. Ищецът ще дължи и
част от сторените разноски, изплатени за възнаграждение на вещо лице, първоначално поети
от бюджета на съда в размер от 164,23 лв.
Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Г. Б. Л., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: ** дължи на ищеца „**“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ** представлявано от изпълнителния директор **, чрез юрисконсулт
К. Г., със съдебен адрес гр** , сумата в размер от 4824,89 лв. , представляваща неизплатена
част от главница по Договор за потребителски кредит № **********/ 27.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 30.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер от 4016,97 лв.
представляваща договорна лихва за периода 05.09.2019 г. до 05.07.2023 г. , сумата в размер
на 903,23 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.2019 г. до 30.04.2024 г.
, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1827/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата
им част / извън посочените периоди/ и за : сумата над размера от 4824,89 лв. до размера от
7170,72 лв. главница, над размера от 4016,97 лв. до размера от 6028,64 лв. договорна лихва –
като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Б. Л., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ** да заплати на „**“ ЕАД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ** представлявано от изпълнителния
директор **, чрез юрисконсулт К. Г., със съдебен адрес гр** , сумата в размер от 211,27 лв.
сторени разноски в заповедното производство и 529,21 лв. разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: **
представлявано от изпълнителния директор **, чрез юрисконсулт К. Г., със съдебен адрес
гр** , да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗА в полза на адв. Р. П. - с личен № **, със
съдебен адрес: г**, сумата в размер от 737,70 лв. възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: **
представлявано от изпълнителния директор **, чрез юрисконсулт К. Г., със съдебен адрес
гр** , да заплати в полза на ПзРС разноски за възнаграждение на вещото лице в размер от
164,23 лв.
Банкова сметка на „**“ ЕАД: IBAN: **; BIC: UBBSBGSF ; Обединена Българска
Банка АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
18
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
19