РЕШЕНИЕ
№ 3838
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110204323 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на М. Т. Т. с ЕГН**********, живеещ в *** на
*** №*** на етаж ***, срещу електронен фиш серия *****, издаден на 22. IV. 2024 година
от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ******** със
седалище и адрес на управление в *** на *** ***, представлявана от директора *** Л. Т. Н..
Жалбоподателят оспорва в жалбата си процесния електронен фиш. Навежда доводи
за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Електронният фиш не бил съставен в срока по чл. 34 от
Закона за административните нарушения и наказания. Описаното в електронния фиш деяние
не отговаряло на направената правна квалификация. Не бил посочен периодът от време,
през който не била сключена застраховка гражданска отговорност.
Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.
Процесуалната представителка на въззиваемата страна главен юрисконсулт С. Г. М.
оспорва жалбата с писмени бележки, постъпили в съда на 11. ***. 2025 година, както и
лично в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
1
адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издаден
процесният електронен фиш:
Жалбоподателят е собственик на лек автомобил марка ***** с регистрационен
№********. За горното явства документ за първоначална регистрация на превозното
средство, представен по делото.
Според справка, предоставена Гаранционния фонд с писмо, постъпило в съда на
17. VII. 2025 година, за същото превозно средство е сключен застрахователен договор
1559
„Гражданска отговорност“ на 29. III. 2023 година за срок от 10 часа на същата дата до 23
33
часа на 28. III. 2024 година и отново на 13. VI. 2024 година за срок от 17 часа на същата
59
дата до 23 часа на 13. VI. 2025 година. Съобразявайки горното, съдът приема, че за
32
времето от 29. III. 2024 година до 17 часа на 13. VI. 2025 година за превозното средство не
е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
24
На 10. IV. 2024 година в 09 часа описаният лек автомобил се движи на територията
на *** в населеното място – ***, по *** до *** с посока на движение от *** към *** без за
превозното средство да е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол
„CORDON M2” №MD 1195, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
преминала последваща техническа проверка на 21. III. 2024 година в отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология. За проверката е съставен представен по делото
Протокол №037-СГ-ИСИС. При проверката е установено, че техническото средство
съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на
триножник на *** в населеното място – ***, до ***, видно от представен по делото
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, и работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
справка за собствеността на лек автомобил марка ***** с регистрационен №********;
заповед №8121з-172, издадена от Министърката на вътрешните работи на Република
България на 29. II. 2016 година;
протокол №037–СГ–ИСИС от 21. III. 2024 година на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология;
2
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на
Български институт по метрология;
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
регистрационен №4332р-29845;
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш;
ежедневна форма на отчет от 10. IV. 2024 година;
сертификат за успешно завършен курс на обучение №CORDON - M2;
справка от „Гаранционен фонд“;
електронен фиш за налагане на глоба серия *****, издаден на 22. IV. 2024 година от
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ********,
както и
веществените доказателствени средства:
снимка към електронен фиш;
снимка на разположението на уреда.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът
кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Като веществено
доказателствено средство съдът кредитира и приложената снимка на разположението на
уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесния електронен фиш:
Във връзка с констатираното нарушение на 22. IV. 2024 година СТОЛИЧНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ издава обжалвания електронен фиш за налагане
на глоба серия *****, с който на основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1 от същия кодекс налага на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
3
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
най-рано на 24. II. 2025 година, а жалбата е подадена чрез куриерска фирма ***** с ЕИК
********* на 10. III. 2025 година, т. е в последния ден от срока.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Относно спазването на формалните изисквания при издаването на процесния
електронен фиш съдът приема, че:
Съгласно Тълкувателно решение №1, постановено от Общото събрание на колегиите
на Върховния административен съд на Република България на 26. II. 2014 година по
тълкувателно дело №1 за 2013 година, легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“
се съдържа в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения
и наказания. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към акт за установяване на
административно нарушение и на наказателно постановление само по отношение на
правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Оттук следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
актовете за установяване на административни нарушения и на наказателни постановления,
сравнително подробно регламентирани в Закона за административните нарушения и
наказания, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от Закона за движението по пътищата
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй
като с него не само се установява административно нарушение, а се налага и конкретно
наказание за него. Затова следва да се счита, че процедурата по издаването на електронни
фишове е уредена по начин, различен от уредбата на Закона за административните
нарушения и наказания: не се издават последователно акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, а двата акта се съдържат в
електронния фиш. Ето защо разпоредбата на чл. 34 от Закона за административните
нарушения и наказания, уреждаща сроковете за издаване на актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления е неприложима по отношение на
електронните фишове. Те са само приравнени на наказателно постановление, а за дата на
издаването им се счита датата на извършеното нарушение.
За правна чистота следва да се отбележи, че според представена по делото справка
електронният фиш е издаден на 22. IV. 2024 година. Затова съдът не приема довода на
жалбоподателя, че за дата на издаване на фиша следва да се счита датата на връчването му.
4
Фишът, следователно, е издаден по-малко от половин месец след извършването на
нарушението – в срока по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания,
дори да се приеме, че той е приложим в случая.
Процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно:
дата на нарушението,
място на нарушението,
начин на извършване на нарушението,
самоличност на нарушителя,
нарушените разпоредби,
размера на глобата и
срока и сметката за доброволното заплащане.
Обжалваният електронен фиш е издаден и от компетентна държавна институция –
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Ясно и недвусмислено е описано, че е било установено управление на моторно
превозно средство, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение и за
което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Превозното средство е недвусмислено идентифицирано с посочване на марката, модела и
регистрационния му номер.
Посочен е още и пътят, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, и конкретното място, където е установено нарушението. Това място е
посочено ясно и конкретно, като е индивидуализирано с точен административен адрес.
Точно заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя,
поради неяснота или противоречия в издадения електронен фиш. Напротив, правата му са
напълно защитени, тъй като във фиша се съдържат всички изискуеми по закон реквизити и
има ясно описание на извършеното деяние. Издаденият електронен фиш отговаря и на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи на Република България образец.
Съдът не приема довода, че от електронния фиш не ставало ясно какво нарушение е
извърши жалбоподателят – не е сключил застраховка за собственото си превозно средство
или е управлявал чуждо превозно средство, за което не е сключена застраховка. Във фиша е
посочено недвусмислено, че моторно превозно средство, за което не е била сключена
застраховка, е било управлявано по път, отворен за обществено ползване и на затова на
собственика му се налага административно наказание – глоба на основание чл. 638, ал. 4 от
Кодекса за застраховането за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс. Именно в
последната разпоредба е уредено задължението на собствениците на автомобили да ги
застраховат. Водим от горното, съдът приема, че е налице пълно съвпадение между
описаните в електронния фиш обстоятелства и правната им квалификация, противно на
твърдяното от жалбоподателя.
Жалбоподателят изтъква още, че във фиша не бил посочен периодът от време, през
5
който не е изпълнено задължението да се сключи застраховка. В случая обаче това
обстоятелство е без значение – във фиша е посочено, че такава застраховка не е сключена
към момента на управлението на автомобила, което е достатъчно.
Относно извършването на административното нарушение от обективна страна
съдът приема, че:
Извършването на деянието следва да се счита за безспорно доказано, тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера и снимката е приложена по делото, като върху нея са
посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от Кодекса
за застраховането, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1 от
същата разпоредба. По силата на чл. 647, ал. 3 от същия кодекс член 189, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата не се прилага, тоест не е предвидена възможност собственикът на
заснетото моторно превозно средство да предостави в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, което е
управлявало автомобила, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство и на това лице да бъде издаден електронен фиш. Тълкувайки цитираните
разпоредби граматически, логически и систематично, съдът стига до извод, че наказанието
винаги е за собственика на превозното средство. Изводът на съда се подкрепя и от
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, според която договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Задължението за сключване на
застраховката е на собственика и той понася отговорност, ако не го е изпълнил, независимо
кой е управлявал процесното моторното превозно средство към момента на заснемането му.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на Наредба №8121з-532
от 12. V. 2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система регистрационен №4332р-29845 от 11. IV.
2024 година съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121 от 12. V. 2015 година, в който са
посочени:
времето и мястото на контрол,
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства;
времето на осъществения контрол;
режима на измерване;
посоката на задействане на системата за видеоконтрол приближаващи автомобили;
имената на служителя от отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи, разположил и настроил автоматизираната система за контрол на
6
скоростта;
сертификат, че същият успешно е завършил курс на обучение за работа с технически
средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“,
каквото е и използваното в конкретния случай.
В съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на триножник на
участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на уреда, която съдът цени като
веществено доказателствено средство.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12. V. 2015 година за осъществяване
на контрол на участниците в движението по пътищата се използват автоматизирани
технически средства или системи, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Според чл. 26, ал. 2 от Закона за измерванията, когато
се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, средства за измерване могат да
се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на
а
първоначална проверка. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и
извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или
на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последваща
проверка по реда на Наредбата. От писмените доказателства - протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система регистрационен №4332р-29845 от 11. IV.
3030
2024 година, се установява, че за времето от 08 часа до 10 часа на същата дата спазването
на режима на скоростта в *** по *** до *** в посока на движение от *** към *** се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 №MD1195,
представляваща одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка
№037-СГ–ИСИС от 21. III. 2024 година, издаден от отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български
институт по метрология, видео-радарната система с идентификационен номер MD1195 е
преминала последваща периодична проверка на техническата изправност със заключението,
че отговаря на метрологичните изисквания.
От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се
установява безспорно обстоятелството, че към процесния момент за моторното превозно
средство не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Относно извършването на административното нарушение от субективна страна
съдът приема, че:
Жалбоподателят е съзнавал, че следва да сключи задължителна застраховка, а също и
че като бездейства не изпълнява това си задължение. Въпреки това е допуснал управление
7
на моторното превозно средство по път, отворен за обществено ползване. Оттук може да се
приеме, че е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но въпреки това
не е предприел задължителните според закона действия, за да ги предотврати.
Относно определянето на административното наказание съдът приема, че:
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, гласяща, че на физическо лице, което не изпълни задължението си по чл.
483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 250.00 лева.
Наказанието е фиксирано, затова съдът не може да изменя неговия размер.
Макар съставът на извършеното нарушение да не предвижда настъпването на вредни
последици и самото нарушение да е формално, то същото не може да се счете за маловажно
по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, понеже при
евентуално настъпване на пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
незастрахования автомобил, липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ би
препятствала възможността на увредените да получат обезщетение за причинените им вреди
от застрахователите. По този начин се затруднява в значителна степен репарирането на вреди
в резултат на пътнотранспортни произшествия.
От друга страна нарушението се явява типично, обичайно, тоест не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
С оглед гореизложеното съдът счита, че правилно и законосъобразно е издаден
обжалваният електронен фиш за реализиране административно наказателната отговорност
на жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът намира, че жалбата е неоснователна, а електронният фиш
следва да бъде потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ разноски в
размер на 100.00 лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена
чрез изготвяне на писмена защита от надлежно упълномощена процесуална представителка
и за явяване в съдебно заседание.
8
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия *****, издаден на 22. IV. 2024 година от
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ********
със седалище и адрес на управление в *** на *** ***, представлявана от директора
*** Л. Т. Н., с който на основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1 от същия кодекс на М. Т. Т. с ЕГН**********,
живеещ в *** на *** №*** на етаж ***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от Кодекса за застраховането, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА М. Т. Т. с ЕГН**********, живеещ в *** на *** №*** на етаж ***, да
заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ******** със седалище и адрес на управление в гр. София на *** ***,
представлявана от директора *** Л. Т. Н., сумата от 100.00 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9