№ 21097
гр. С., 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110122796 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 139848/22.04.2025г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 1612/16.01.2025г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 76134/2024г. на СРС.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Д.Б. е предявил срещу ответницата Л. Д. В.
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на
„************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град
С., ж.к. „******, бл. 808, вх. А, ет. 4, ап. 11, аб. № ******, както следва:
3755,95 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.12.2024г.) до окончателното
им изплащане;
454,03 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.08.2023г.-06.12.2024г.;
63,78 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2022г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.12.2024г.) до окончателното им
изплащане;
12,11 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2022г.-06.12.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Берова, която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Д. В. е депозирала Отговор на исковата
молба, вх. № 237345/07.07.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Твърди, че не ползва топлинна енергия, не е ползвател на
такава и липсва облигационна връзка между нея и ищеца по облигационно отношение за
доставка на топлинна енергия. Не била сключвала договор с ищцовото дружество и не била
давала съгласие то едностранно да изменя цената на топлинната енергия и процента на
сградната инсталация. Общите условия не били влезли в сила, не обвързвали ответницата,
като нямало данни да е спазен редът им за публикуване. Не било конкретизирано точно
какво е получила. Оспорват се стойностите на доставената топлинна енергия и съответните
суми. Прави възражение за прихващане на дължимите суми със стойностите, подлежащи на
възстановяване за периода 2022-2024г. В насроченото по делото публично съдебно заседание
не се явява и не изпраща представител.
Третото лице – помагач „*******“ АД е депозирало молба, вх. № 277679/19.08.2025г.
на СРС, към която представя документи във връзка с отчитането и разпределението на
топлинна енергия. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, включително влизане в сила на общите условия и надлежното им публикуване,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер,
включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното
всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
С Нотариален акт № 164/03.02.1994г., т. ІХ, дело № 1785/1994г. на І Нотариус към ІІ
Районен съд в град С., Н.П.С. и А.Н.С. са продали на Л. Д. Г. недвижим имот – апартамент в
град С., ж.к. „******“, бл. 808, вх. А, ап. 11, с описани площ, разпределение и прилежащи
права и помещения. Няма данни за последващо отчуждаване на имота, поради което следва
да се приеме, че в рамките на процесния имот Л. Г. е била негова собственица.
2
Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № СОА25-
УГ51-746/18.08.2025г. на Столичната община – Район „******“, Л. Д. В. и Л. Д. Г. са имена
на едно и също лице с ЕГН **********.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. По смисъла
на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която
норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от
законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по
този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или
титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ
за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената
енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното
право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Действително в рамките на процесния имот ответницата е била собственица на
топлоснабдения имот. По делото обаче не бе доказано наличието на предпоставките, водещи
до възникване на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия между
страните. Ответницата изрично е оспорила /л.45/, че общите условия на ищеца са
публикувани по посочения в ЗЕ ред. Въпреки дадените указания в доклада по делото /л.66/,
от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства за надлежно публикуване на общите
условия. От приложената на л. 34 разпечатка може да се приеме, че общите условия са
публикувани в един национален ежедневник – вестник „Монитор“ от 11.07.2016г. Що се
касае до публикуването в местен ежедневник, то по делото доказателства в тази насока не
бяха ангажирани. Нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ е пределно ясна – необходимо е публикуване
в един национален и един местен всекидневник, за да могат общите условия да влязат в сила
и да обвържат потребителите. И, тъй като не се установи надлежно публикуване на общите
условия и в един местен ежедневник, то следва и изводът, че за целите на настоящото дело
не е доказано те да са влезли в сила, съответно въз основа на тях не може да се обоснове
наличието на облигационна връзка между страните, от която да следва задължението за
плащане на процесните суми. Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените
искове, поради което обсъждането на останалите събрани по делото доказателства и
наведени аргументи се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответницата, но същата не е доказала да е сторила такИ..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., срещу Л. Д. В., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание по чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата, че същата дължи на „************“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „******, бл. 808, вх. А, ет.
4, ап. 11, аб. № ******, както следва:
3755,95 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.12.2024г.) до окончателното
им изплащане;
454,03 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.08.2023г.-06.12.2024г.;
63,78 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2022г.-
м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (19.12.2024г.) до окончателното им изплащане;
12,11 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2022г.-06.12.2024г.
Решението е постановено при участието на „*******“ АД в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4