№ 7428
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110114854 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р. С. Ц., ЕГН
********** със съдебен адрес – гр. Нови Искър, ул. „Велико Търново“ № 7, представляван
от адвокат Ю. О. Г. против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от управителя
......, чрез юрисконсулт Цветелина Бочева.
Ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на
кредитодател, и Р. С. Ц., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № 618109 от 07.01.2022 г. в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, със
срок на издължаване на същия до 29.07.2022 г. Сочи, че била уговорена седмична вноска от
страна на кредитополучателя, като последния следвало да погаси задължението си чрез
вноски в размер на 3 х 10,12 лева и 26 х 55,43 лева, съгласно погасителен план, като бил
определен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.88 % , а годишният лихвен
процент бил определен в размер на 40,05 %.
Ищецът твърди, че сключеният - Договор за потребителски кредит № 618109 от
07.01.2022 г. е нищожен в неговата цялост, като сочи, че последният противоречи на закона
и го заобикаля, както и накърнява добрите нрави.
В условията на евентуалност, ищецът твърди, че уговорените в процесния договор
клаузи за обезпечение и вноски за гаранция, възлизащи в общ размер на 906,46 /деветстотин
и шест и 0,46/лева както и начислените ГЛП и ГПР, са нищожни.
При горното се иска от съда да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит №
618109 от 07.01.2022 г., сключен между - Р. С. Ц., ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№115 Е, ет. 5.
В условията на евентуалност се иска от съда да обяви за нищожни клаузи от Договор
за потребителски кредит № 618109 от 07.01.2022 г. сключен между Р. С. Ц., ЕГН **********
и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №115 Е, ет. 5, с които са уговорени обезпечение и вноски за гаранция,
1
възлизащи в общ размер на 906,46 /деветстотин и шест и 0,46/лева както и начислените ГЛП
и ГПР.
Иска се от съда да присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски,
включително и възнаграждение за един адвокат.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Ответникът твърди, че по
силата на договора ищецът е получил в заем сумата от 1300 лева, както и че заемните
средства са предоставени от „Сити Кеш“ ООД на потребителя съобразно посочените в
договора условия.
Ответникът сочи, че възнаградителната лихва не е нищожна, а дължима, като твърди,
че е налице пълна яснота за заемателя относно финансовата тежест, която поема чрез
сключването на процесния договор. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави.
Ответникът сочи, че неустойката не се включва в ГПР.
Ответникът сочи, че ако клаузата за неустойка се явява нищожна, това не би
обусловило пълна нищожност на процесния договор.
При горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана, и да присъди в полза на ответника всички сторени разноски в производството,
ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, в това число
заключение по съдебно-счетоводна експертизаq въз основа на които и след техния анализ
поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Доказва се, че на 07.01.2022 г. между Р. С. Ц. и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за
потребителски кредит № 618109 при ГЛП 40.05% и ГПР 49.88 %.
В чл. 5 от същия договор е посочено, че страните се споразумяват в тридневен срок от
сключването на договора кредитополучателят да предостави едно от изброените
обезпечения за своето вземане. Чл. 11 от процесния договор предвижда неустойка в размер
на 906,46 лева при неизпълнение на чл. 5 относно обезпечението на кредита. Видно е от
приложение № 1 към договора – погасителен план към договор за кредит № 618109, че
неустойката е включена в погасителния план.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и което съдът кредитира като пълно,
последователно и непротиворечиво, става ясно, че действителният годишен процент на
разходите (ГПР) без включена неустойка по чл. 5 вр с чл. 11, ал. 1 и 2 от процесния договор,
е в размер на 97,46 %. Този процент се дължи в голяма степен на факта, че първите три
вноски включват само лихва. При включване на въпросната неустойка от 906,46 лева,
процентът е в размер на 282.89 %.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В производството са предявени следните искови претенции:
- установителен иск за обявяване на нищожен договор за потребителски кредит №
618109 от 07.01.2022 г., с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД;
2
В условията на евентуалност:
- установителен иск за обявяване за нищожни клаузи от договор за потребителски
кредит № 618109 от 07.01.2022 г., с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 143 от ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
По същество
В настоящото производство ищецът носи доказателствената тежест да установи
твърденията си относно сключения на договор за потребителски кредит № 618109 от
07.01.2022 година, както и фактите от които черпи права.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване фактите, на които основава своите възражения.
Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия Закон за потребителския кредит (ЗПК), при действието на който е сключен
договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на така
посочените нормативни изисквания.
На първо място, процесният договор противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,88 %,
тоест формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно – петкратният размер на законната
лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Този посочен размер обаче не отразява
действителния такъв, защото не включва част от разходите за кредита, а именно -
неустойката в размер на 906,46 лева, която се начислява автоматично от заемодателя и която
следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в
този смисъл Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по дело C-714/22). Този извод се допълва и
от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според която ГПР е в
размер на 97,46 %, без да е включена неустойката по чл. 5 вр. с чл. 11, ал. 1 и 2 от процесния
договор; и 282.89 % при включване на въпросната неустойка от 906,46 лева.
С оглед на това, съдът прави обоснования извод, че процесният договор за
потребителски кредит № 618109, сключен на 07.01.2022 г. е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед на това договорът е
3
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, доколкото договорът
противоречи на законовите изисквания, предвидени в специалния Закон за потребителския
кредит.
На второ място, клаузата в процесния договор, предвидена в чл. 11, ал. 1 и 2, а именно
уговорената неустойка при непредоставяне на едно от изброените в чл. 5 обезпечения на
кредита в размер на 906,46 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26,
ал. 1, предложение трето ЗЗД).
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Несъмнено е, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа
на автономия на волята в частното право (по аргумент от чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят
предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай
че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
оспорената в настоящото производство договорна клауза е уговорена компенсаторна
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата
сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора да
представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер на 69,73 % от размера на заетата сума. При преценка на тези
обстоятелства и съобразно критериите на горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г., съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за
неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи,
4
че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на
договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на
основното си задължение - да връща на падежа главницата, ведно с възнаградителната
лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен -
той в срок да получава главницата и възнаграждението си - кредиторът ще има право да
получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото
задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. По тези
съображения съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за доказана, поради което я
уважава.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки
се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски в пълен размер.
Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда за депозит за вещо лице – 200 лева, платена
държавна такса – 80 лева.
Ищецът е бил представляван безплатно в производството по делото от адв. Ю. О. Г.,
поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адвоката следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. При определяне на
размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на
СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчита обстоятелството, че
делото е приключило в две съдебни заседания без изслушване на свидетели и вещи лица,
както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, като в проведеното
съдебно заседание не са присъствали представители на страните. С оглед на което съдът
намира, че възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител правни
действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молби-становища.
На ответника не следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, и чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД
по иска на Р. С. Ц., ЕГН ********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* Договор за
потребителски кредит № 618109 от 07.01.2022 г.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от управителя ...... да
заплати на Р. С. Ц., ЕГН ********** със съдебен адрес – гр. Нови Искър, ул. „Велико
Търново“ № 7, сумата на сторените разноски по гр.дело № 14854/2023 година по описа на
Софийски районен съд, а именно сумата от 280,00 лева.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от управителя ...... да
заплати на адвокат Ю. О. Г., вписана в САК, с адрес – град София, ул. “Искър“ № 69, за
5
оказаната безплатна правна помощ на ищеца Р. С. Ц., ЕГН ********** по гр.дело №
14854/2023 година по описа на Софийски районен съд адвокатско възнаграждение в размер
на 480,00 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6