РЕШЕНИЕ
№ 1424
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430101579 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителния ****, против АНТ. ИЛ. Б.,
ЕГН **********, от г****, за признаване за установено спрямо ответника на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 1842,08
лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01,12,2017 г. – 30,04,2020 г., и 231,58 лева лихва за забава за периода
04,12,2017 г. – 20,01,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №4141/2020
г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че имотът, находящ се в
****, е с абонатен №30578. В с.з. проц.представител на ищеца – юрк.***,
моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
1
назначения му особен представител – адв.В.И., в който сочи, че исковата
молба е нередовна и следва да се остави без движение. Сочи се, че искът е
допустим, но е неоснователен. Сочи се, че е недоказано твърдението, че
ответникът е потребител на топлоенергия; оспорва се извлечението от сметка
от 07,08,2020 г., възразява се за нищожност /поради неравноправност/ на
клаузата за заплащане на „сградна инсталация“, оспорва се извършването на
реален отчет на уредите. В с.з. особеният представител на ответника сочи, че
доколкото не е установено дали данните от ИРУ са отчитани дистанционно,
възниква съмнение относно достоверността им.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от
ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.
№4141/2020 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да
се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 1449,80 лева са начислени за отопление с
ИРУ, 152,35 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, 184,97 лева са начислени за ползвано БГВ, 54,96 лева са за услуга
дялово разпределение.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител
№30578 с титуляр ответника, че през процесния период е била начислена
сума в общ размер на 1842,08 лева главница и 231,58 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и
начисленията за отделните месеци.
От представеното копие на нот.акт за собственост на недвижим имот по
документи №158, том 2, рег.№3890, дело №304 от 2013 г. на нотариус Пепа
Цакова, се установява, че ответникът е признат за собственик на процесния
недвижим имот, находящ се в г****
От представеното копие от Договор №45/29,01,2015 г. се установява
сключването на договор между топлинния счетоводител и собствениците на
етажната собственост на адрес гр.Плевен, ул.Гоце Делчев №1.
2
От представените с допълнителна молба от ищеца Констативни протоколи от
16,05,2017 г. и от 21,05,2019 г. за аб.станция №177 /намираща се на адреса на
процесния апартамент/ и Свидетелство от проверка на ТОПЛОМЕР /от
02,05,2017 г. и 17,05,2019 г./ се установява, че същите са подменени в срок и
са преминали метрологична проверка.
От представения с допълнителна молба от ищеца Констативен протокол от
25,09,2017 г. за аб.станция №177 /намираща се на адреса на процесния
апартамент/ и Свидетелство от проверка на ВОДОМЕР за студена вода от
07,09,2017 г., се установява, че същият е подменен в срок и е преминал
метрологична проверка.
От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа
експертиза е видно, че при ищеца адреса на ответника е регистриран с
абонатен №30578, като от дружеството-ищец са издавали съответните
данъчни фактури. Сочи се, че за процесния период стойността на
консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 1842,08 лева, а
лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 255,25
лева. Размера на главницата по пера включва сума за отопление с ИРУ в
размер на 1449,80 лева, 152,35 лева за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, 184,97 лева за БВГ /гореща вода/, 54,96 лева сума за
услуга дялово разпределение. Съдът кредитира заключението на ВЛ като
вярно, обективно и компетентно.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в
която се намира процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е
работила, а отопляемия обем на процесния имот е 162,07 куб.м. Посочено е,
че извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено в съответствие с
Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение към чл.61, ал.1
от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в
съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ по СТЕ не е установило
разминаване в изчисленията на фирмата за дялово разпределение. ВЛ изрично
сочи в заключението си, че в абонатната станция е монтиран топломер
съгласно техн.изисквания на производителя, който е преминал съответните
държавни проверки – видно от свидетелствата за проверка от специализирани
фирми, които са му предоставени. Посочено е, че в имота е ползвана топла
вода в размер на 18 куб.м. за процесния период. В с.з. ВЛ сочи, че не е
3
посещавал имота, а изчисленията са правени на база данните от фирмата за
дялово разпределение.
От представената справка от третото лице-помагач – *** се установяват
начисленията за топлоенергия за процесния период по пера.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено
понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от
ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе копие на нот.акт може да се
направи извода, че собственик на процесния имот е ответника А.Б.. Ето защо
съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът
или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя
топлинната енергия. До колкото ответникът е собственик на имота, то следва
да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на
горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен
извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и
ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по
делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.
Ответникът е собственик на апартамент №3 в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание
на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване
на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е
установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството
дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно /а в
4
случая е ползвана такава енергия, както и топла вода/, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се
счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в
частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя
на ВП на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответникът
е потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като
такъв дължи заплащане на потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия
в качеството си на потребител на такава в размер на предявената претенция
по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на
1842,08 лева съгласно заключението на ВЛ и приложените справки от третото
неучастващо по делото лице. При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003
г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че
продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за
общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153,
ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е
видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
5
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
Във връзка с възраженията за наличие на неравноправна клауза – за
заплащането на ТЕ за сградна инсталация - съдът, във връзка със своята
служебна проверка по чл.7, ал.3 от ГПК не откри наличието на неравноправни
клаузи. Задължението за заплащане цената на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, не е поставена в зависимост от наличието на
сключен договор за доставката и дори индивидуалния договор на потребителя
да бъде прекратен или пък такъв да не бъде сключван въобще, то съгласно
чл.153, ал.6 от ЗЕ за сгради в режим на етажна собственост, както е в случая,
потребителите остават задължени за цената на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Тази обвързаност произтича от самия закон и се
основава на конструктивната принадлежност на самостоятелния обект на
потребителя към топлоснабдяваната сграда в режим на етажна собственост. В
решение №5/22,04,2010 г. на КС по к.д.№15/2009 г., Конституционният съд на
Република България е отбелязал, че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на
етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на
общите части, каквато е и сградната инсталация, поради което е отхвърлил и
искането на Омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на
ос.представител на ответника, че не се дължи лихва за забава, доколкото при
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия /предвиждаща,
че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ и на
основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната
лихва за периода на забава, ищецът ПРАВИЛНО е начислил върху дължимата
главница и лихва за забавеното й плащане, възлизаща в общ размер на 231,58
лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание
6
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца
разноски за ДТ в размер на 82,20 лева за държавна такса, 300,00 лева за
депозит за особен представител, 150,00 лева депозит за ВЛ по СТЕ и 100,00
лева депозит по СИЕ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 41,48 лева за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева,
които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че АНТ. ИЛ. Б. , ЕГН
**********, от ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация Плевен” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния
директор ****, сумата от 1842,08 лева главница, съставляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2017 г. – 30,04,2020 г., и
231,58 лева лихва за забава за периода 04,12,2017 г. – 20,01,2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 24,08,2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№4141/2020 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК АНТ. ИЛ. Б. , ЕГН **********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
направените разноски в исковото производство в размер на 82,20 лева за
държавна такса, 300,00 лева за депозит за особен представител, 150,00 лева
депозит за ВЛ по СТЕ и 100,00 лева депозит по СИЕ и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК АНТ. ИЛ. Б. , ЕГН **********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 91,48 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8