Решение по дело №3830/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260301
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20203110203830
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                              260301/4.3.2021г.

 

                         В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

      ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 03.02.2021 година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 3830 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Н.Ж. против Наказателно постановление №20-0819-002523, издадено на 15.07.2020г. от Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, с което са му наложени: административни наказания “Глоба” в размер на 300лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

В жалбата  се сочи, че НП  е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, твърди се различна фактическа обстановка.

Възз. редовно призован не се явява, а се представлява от процесуален представител. В последното по делото заседание не се изразява становище.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно депозира писмено становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.06.2020г. около 17:03 ч. в гр.Варна, по ул. “Д-р Пюскюлиев“, въззивника управлявал мотоциклет „Пиаджо“ с ДК В 2092 В. По време на движение допуснал настъпването на ПТП, което било видяно от движещи се в близост служители на общинско предприятие „Паркинги и гаражи“. При движение на техния автомобил, те видели настъпилото ПТП и веднага сигнализирали на органите на полицията намиращи се в непосредствена близост не повече от 100 метра от инцидента. Полицейските служители се намирали на съседна улица „Бенковски“, като след получения сигнал незабавно посетили настъпилото произшествие. При извършената проверка на место от служители на 1 РПУ Варна се установило, че водача Ж. не разполага със свидетелство за управление на МПС валидно към категорията на управляваното от него превозно средство. Също така водача не носил контролния талон от свидетелството за управление на МПС. Управляваният от него мотоциклет също така не бил минал технически преглед.

При така установените факти, св. П. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като описал в него, че въззивника управлява МПС- без необходимата категория, за категорията към която спада управляваното МПС, МПС не е преминало технически преглед и водача не представя контролен талон.

АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа това било издадено и процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите П.,Н. и И., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,  заповед и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът напълно кредитира показанията на свид.П.,Н. и И., които са категорични, че въззивника е управлявал мотоциклета. След като свид. П. и Н. са възприели настъпилото ПТП са подали сигнал към намиращите се наблизо полицейски служители, които били на не повече от 100 метра. Те незабавно са се отправили към мястото на удара и са обслужили произшествието.

При разследване на произшествието и проверка на документите на водача и мотоциклета възз.Ж. не е възразил, че не е управлявал мотоциклета и съответно, че той не е негов. Такова възражение прави едва в съдебната фаза, но не ангажира доказателства за това.

Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др. писмени документи приложени по делото.

Съгласно специалната разпоредба на  чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Събраните във въззивното производство гласни доказателства, чрез разпита на свид. П.,Н. и И. кореспондират с констатациите в съставения акт.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № № 8121з-748/24.06.2015г на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,  довели до нарушаване на правото му на защита.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

В процесното наказателно постановление е вписано, че въззивника е управлявал на 26.08.2019г. МПС без регистрационни табели и без СУМПС за категорията към която спада то, в случая категория „А“. Същото обстоятелство е описано и в акта за установяване на административно нарушение. От приложената по преписката справка за нарушител водач, става ясно, че въззивника не притежава категория „А“.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4”.

От друга страна правната норма на чл.150а  ал.1 от ЗДвП / в редакцията и към момента на деянието/ въвежда положителното правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.“ За да е валидно свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП.

В тази връзка следва да се посочи, че правното значение на СУМПС е изяснено в чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда "условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП "урежда... изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове", като целта е "да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС". Поради това следва да се приеме, че изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" по смисъла на чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП означава да е валидно както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача./ В този смисъл е и съдебната практика – например Решение по к.адм.дело № 210 по описа за 2014 година на Адм.съд-Варна, к.адм.дело № 2666 по описа за 2016 година на Адм.съд-Варн, Решение №44 от 2013 год. по н.д. № 2161/2012 год. на ВКС и много други/. Ето защо възз. правилно е била санкционирана по ЗДвП, а не по ЗБЛД.

Вярно е, че наказаното лице към датата на проверката е притежавало свидетелство за управление, но е и безспорно, че към същата дата, то не е било валидно за категория на управляваното МПС и това не е спорно между страните. Следователно към тази дата свидетелството за управление на въззивника не удостоверява по надлежен начин наличието на правоспособност за управление на именно на такова МПС. Наказанието с НП в случая е наложено не заради това, че водача е бил неправоспособен въобще, а поради това че същия управлява МПС без съответната категория, което е ясно и недвусмислено формулирано във фактическото обвинение както в АУАН, така и в НП. Следователно след като административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало валидно СУМПС за категорията МПС което управлява, същото е допуснало нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорността по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.2 ЗДвП.

Приложената от АНО санкционна разпоредба е тази по чл.177, ал. т.2  от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление.

АНО е наложил за визираното нарушение  наказание, съобразно нормата на чл.177, ал.4 вр. ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП. Определил е същото в размер предвиден в санкционната норма, а именно глоба в размер на 300 лв. т.е. към максималния размер без да посочи основания за това. При индивидуализация на наказанието „Глоба” наказващият орган не е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗДП, не е посочил защо е наложил наказание в предвидения от закона максимум.   Поради това съдът намира, че размера на наказанието „Глоба” правилно наказанието следва да бъде намалено до минималния размер предвиден в санкцията на закона, а именно 100 лева., като така определено същото е съответно на извършеното нарушение и адекватно би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.

Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На първо място както бе споменато по-горе това не е инцидентна проява на въззивника, видно от справката спрямо него има наложени множество наказания за нарушения на ЗДвП.  Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицират случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба и с оглед факта, че има настъпило ПТП макар и без щети. Процесното нарушение както бе спомената по-горе е от категорията на т. нар. „формални“ нарушения, „нарушения на просто извършване“, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Обстоятелството, че нарушението от този вид, квалифицирано като повторно е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт.

По отношение на второто наложено наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. От посоченото нормативно съдържание на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП следва извода, че законовата разпоредба регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно задължение на определено лице. При сравнителното тълкуване на нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП със санкционната разпоредба на чл. 181, т.1 от ЗДвП /предвиждаща административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок за технически преглед/, се следва извода, че задължението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП е за собственика на автомобила. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че санкционираният за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП водач на мотоциклета, не е негов собственик на автомобила, поради което и за въззивника не е съществувало задължение да го представя за технически преглед. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е недопустимо на водача да се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика.

По пункт трети от НП

Съдът намира, че правилно е било прието, че възз.Ж. е допуснал  нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Тази норма задължава водача на МПС да носи СУМПС от съответната категория и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и контролен талон. В НП ясно е изписано, че въззивника не е контролният талон към свидетелството за правоуправление, поради което не съществува съмнение относно волята на АНО и нарушените правни норми. По делото са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока и в тази връзка съдът намира, че правилно на въз.Ж. е било наложени „глоба” в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП, като наложеното наказание са в императивен размер. С оглед на това постановлението в пунктове 3 следва да бъде потвърдено.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивника следва да бъде осъдена на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №20-0819-002523, издадено на 15.07.2020г. от Началник група към ОД на МВР Варна сектор „ПП" Варна, с което Н.Н.Ж., ЕГН ********** е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, от ЗДвП,, като намалява размера на наложеното наказание „ГЛОБА” на 100 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0819-002523, издадено на 15.07.2020г. от Началник група към ОД на МВР Варна сектор „ПП" Варна, с което Н.Н.Ж., ЕГН ********** е наложено: административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0819-002523, издадено на 15.07.2020г. от Началник група към ОД на МВР Варна сектор „ПП" Варна, с което Н.Н.Ж., ЕГН ********** е наложено: административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н.Н.Ж., ЕГН **********,*** сумата от 80 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                     

                                              СЪДИЯ при РС- Варна: