№ 62
гр. Велики Преслав, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200242 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от
Община Велики Преслав, представлявана от Кмета на общината Я.С.Й., срещу наказателно
постановление № НЯСС-94/17.07.2023 г., издадено от заместник-председателят на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор гр. София.
В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради издаването му при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. Сочи се, че административнонаказващият орган не
съобразил посочените в закона обстоятелства и предвид предприетите от жалбоподателя действия
за изпълнение на предписанието, което е предоставено за изпълнение на концесионера на язовира,
съгласно сключения договор за концесия, нарушението е с много ниска степен на обществена
опасност и следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от пълномощник-юрисконсулт, който
поддържа жалбата и изложените в нея доводи и моли НП да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна в писмено становище излага подробни мотиви за неоснователност на
жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства –
свидетелските показания на Р. Р. и С. М., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи
от фактическа страна следното:
на 11.05.2022 г. служителите на ДАМТН ГД НЯСС РО НЯСС „Североизточна България“
извършили проверка на язовир „Дервиша“, находящ се в поземлен имот с идентификатор №
58222.111.97 в землището на гр.В.Преслав, обл. Шумен, собственост на Община Велики Преслав,
съгласно Акт за общинска собственост №1421/14.06.2011 г. За констатациите от проверката, бил
1
съставен констативен протокол №05-03-35/12.05.2022 г., в който били дадени предписания, вкл. и:
„да се извърши подходящо укрепване на отвеждащия канал след енергогасителната шахта в
увредената му зона“ в срок до 31.08.2022 г. По силата на договор за концесия от 26.07.2022 г.,
посоченият язовир бил предоставен за ползване на „******“ЕООД, гр.Шумен. Съгласно чл.24,
ал.27 от същия договор, концесионера бил задължен да предприеме мерки по изпълнение на
всички предписания по техническото състояние и експлоатация на стената на язовира и
съоръженията към нея, дадени от компетентните органи. Поради, което жалбоподателя, като
собственик и концедент по договора уведомил за предписанието концесионера. На 22.11.2022 г.
отново била извършена проверка на посочения обект от служители на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор – Р. Р. и С. М. и бил съставен констативен протокол № 05-03-82/23.11.2022 г., като било
констатирано, че облицованата част на канала по който се отвеждат водите от основния
изпускател, след енергогасителя е компрометирана /нарушена е ботоновата облцовка/, оформено е
изравяне, което създавало предпоставка при максимално изпускане на водни маси от изпускателя,
да се получи допълнително изравяне и оводняване на терена, т.е. не е извършено подходящо
укрепване на отвеждащия канал след енергогасителната шахта в увредената му зона, за което е
било дадено задължително предписание при предходната проверка.
Въз основа на протокола, на 26.01.2023 г. Св.С. М. –инспектор в регионален отдел „НЯСС-
СИБ“ офис Шумен при ДАМТН съставил акт за установяване на административно нарушение №
05-003/26.01.2023 г. срещу Община Велики Преслав, за това, че „На 01.09.2022 г. в качеството си
на собственик на яз. „Дервиша“ не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ
предписание в констативен протокол №05-03-35/12.05.2022 г., а именно: в срок до 31.08.2022 г.
„да извърши подходящо укрепване на отвеждащия канал след енергогасителната шахта в
увредената му зона “. С което деяние Община В. Преслав е нарушила чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите”. Актът е подписан от законния представител на общината, на 26.01.2023 г. – с връчване на
препис. На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление №
НЯСС-94/17.07.2023 г., издадено от председателят на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор гр. София, с което на Община Велики Преслав, представлявана от Кмета Я.С.Й.
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв., на осн. чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в
установения от закона 14-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат
отмяна на последното. Безспорно се установи от събраните доказателства, че Община Велики
Преслав е собственик на „Дервиша“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 58222.111.97
2
в землището на гр.В.Преслав, обл. Шумен. На 11.05.2022 г. на същия била извършена проверка от
служители на ДАМТН, в изготвения протокол от същата били дадени предписания, вкл. и: „да
извърши подходящо укрепване на отвеждащия канал след енергогасителната шахта в увредената
му зона “в срок до 31.08.2022 г. и на 22.11.2022 г. било констатирано, че предписанието не е
изпълнено.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Съгласно цитираната норма, собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5
от закона. Тези предписания се дават от комисия, назначена от съответния областен управител,
която веднъж в годината извършва проверки за готовността за безопасна експлоатация на
язовирите и съоръженията към тях. В случая, безспорно се установи, че дадените предписания от
12.05.2022 г. не са изпълнени от страна на собственика на язовир „Дервиша“ – Община Велики
Преслав, като въпреки частично предприетите действия не еприведена в изправно функционално
състояние пасарелката, по която се осъществява достъп до спирателния кран на основния
изпускател на язовира.
Възраженията на жалбоподателя, че концесионера е следвало да изпълни задължителните
предписания, за което е бил уведомен своевременно, съдът счита за неоснователни, поради
следното: облигационните отношения между жалбоподателя и концесионера на язовира
възникнали по силата на сключения между тях договор, нямат отношение към
административнонаказателното производство, т.к. имат различни източници на възникване, едното
е по силата на закона, другото по силата на договор. В случай на неизпълнение на договора от
която и да е от страните, съгласно клаузите на същия, изправната страна следва да предприеме
съответните действия за изпълнението му или да поиска от другата страна да претърпи
последиците от неизпълнението. Субект на задължението на административнонаказателната норма
е жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото, че Община Велики Преслав
извършила административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал
процесното деяние.
Поради изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази
насока.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28
ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано
пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за
продължително време би я е застрашило. Освен това служебно известно е на съда, че
жалбоподателя има такова отношение към всички язовири, които са негова собственост и не
изпълнява задълженията за поддържа в изправност на съоръженията им, дори не е предприел
действия по изпълнение на предписанията, поради което според настоящия състав деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други такива.
Досежно размера на наложеното наказание:
В нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, законодателят е предвидил наказание „имуществена
санкция“ в размер от 1000 лв. до 20000 лв., налагано на юридическо лице, което не изпълни
3
предписание по чл. 190, ал.1, т.3 или задължение по чл. 190а, ал. 2 от закона. При
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. Съдът
намира, че в случая преобладават смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства
отдаване под наем на язовира със задължения на наемателя да поддържа съоръженията в
изправност/, поради което размера на наложеното административно наказание е определен в
размер на минимума, предвиден в закона.
В случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно – 1 000 лева, като няма
данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло.
В настоящото производство са претендирани разноски от страните, поради което съдът
дължи произнасяне и с оглед изхода на делото на адм. наказващия орган следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80.00 до 120.00 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът стигна до извода, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се
присъди и определи възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № НЯСС-94/17.07.2023 г.,
издадено от председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с
което на Община Велики Преслав с ЕИК ******, с адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул.
„Борис Спиров“ № 58, представлявана от Я.С.Й. – Кмет на общината, за нарушение по чл. 190а, ал.
2 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).
ОСЪЖДА Община Велики Преслав с ЕИК ******, с адрес: гр. Велики Преслав, обл.
Шумен, ул. „Борис Спиров“ № 58, представлявана от Я.С.Й. – Кмет да заплати на ДАМТН,
гр.София с адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №52А сумата от 80.00 лева
/осемдесет лева/, представляваща сторените пред районния съд разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
4
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5