№ 4449
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20253110102254 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от М. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. за осъждане на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ №87, да
му заплати сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща частичен иск от сумата в
размер на 738.16 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващо се в увреждане на облицовка задна броня и панел заден ляв на
собственият ми лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. № ХХХХ, причинени в
резултат на реализирано на 27.12.2024г. ПТП в гр. Варна, по вина на водача на лек
автомобил марка „Мазда СХ7“, с рег. №ХХХХ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
Исковата молба-24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание, проведено на 13.11.2025 г. ищецът е увеличил исковата си
претенция от 10,00 лв. на 1073,98 лв., като окончателна такава.
Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си
молба ищецът излага, че на 27.12.2024г. около 17:00 часа, гр. Варна, ул. „Бяла Мура“
№13, собственият му лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. № ХХХХ, бил блъснат
от лек автомобил марка „Мазда СХ7“, с рег. №ХХХХ, управляван от М. К..
ПТП настъпило при следните обстоятелства:
Лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. № ХХХХ бил паркиран в гр. Варна,
ул. „Бяла Мура“ №13. На 27.12.2024г. около 17:00 часа, водачът на лек автомобил
марка „Мазда СХ7“, с рег. №ХХХХ при маневра на заден ход блъснал автомобила на
ищеца.
За настъпилото ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като
виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка
1
„Мазда СХ7“, с рег. №ХХХХ.
Лекият автомобил управляван от виновния водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахователна компания „Бул Инс“ АД, със срок на
действие 26/10/2024г. - 25/10/2025г., която полица била действаща към датата на ПТП.
На 13.01.2025г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис - заключение по щета №**********. В описа като увредени
детайли били описани: облицовка задна броня и панел заден ляв.
На 12.02.2025г. като обезщетение за претърпените вреди получил сумата от
261.84 лв. Така изплатеното обезщетение не било достатъчно да покрие щетите, като
след проучване установил, че необходимата сума е в размер на 1000.00 лв. Излага, че
от необходимата сума за ремонт в размер на 1000.00 лв., следва да се приспадне
сумата, определена като обезщетение в размер на 261.84 лв., или сумата, която следва
да му заплати ответникът е в размер на 738.16 лв.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.
В отговора ответникът оспорва предявения иск по основание, а само по размер,
като твърди, че заплатената до момента сума от 261,84 лв. е достатъчна да покрие
претърпените от ищеца имуществени вреди.
Посочва, че ищецът с исковата молба потвърждава безусловното си съгласие с
установеното в приложеният, като доказателство към нея, заверен препис от „Опис по
щета“, тъй като не го оспорва по съдържание, в който са описани констатираните като
увредени от процесното ПТП, детайли по МПС, собственост на ищеца. Ответникът
счита, че от този огледен констативен протокол е видно, че детайл „Облицовка задна
броня“ е бил вече увреден от предишни събития (обичайно за 25 г. МПС). Сочи, че при
ремонт на детайл на МПС чрез боядисване, се боядисва детайлът в цялост, а не само
увредената от него част. Счита, че за този увреден от предходни събития детайл
подлежащ на ремонт чрез боядисване, обезщетение не се дължи, тъй като същият не
става по-увреден от процесното събитие.
С оглед горното оспорва твърдението на ищеца, че вредите по детайл
„Облицовка задна броня“ са в пряка причинно следствена връзка с настъпването на
процесното ПТП. В случай че ищецът докаже при условията на пълно и главно
доказване, че като последица от процесното събитие има допълнително увреждане на
този детайл, то отчитайки, че чрез ремонта му ще бъдат отстранени и заварените
предходни щети по него, намира, че ако ответникът бъде осъден да заплати пълният
размер на ремонта за този детайл ще се стигне до неоснователно обогатяване на
ищеца, доколкото същият ще си спести разходите за отстраняване на съществувалите
отпреди събитието увреждания на същия детайл и ще получи имущество в по - добро
състояние и с по - добро качество от това отпреди събитието. За да се избегне подобно
неоправдано имуществено разместване на блага, намира, че стойността на
боядисването на детайла следва да се поеме по равно от двете страни по делото.
В допълнение сочи, че видно от приложените към исковата молба доказателства,
процесният л. а. е бил на близо 25 години от първата си регистрация в България към
датата на ПТП, което средно статистически означава на около 1000000 км пробег, т. е.
изключително овехтял и морално амортизиран и твърденият от ищеца размер на
вредите от 1 000 лв. би могъл да обуслови тотален характер на щетата по смисъла на
чл. 390 от КЗ. Посочва и, че покритието по задължителна застраховка „Гражданска
2
отговорност“ на автомобилистите бидейки функционално обусловено от
отговорността на виновния водач по чл. 45 от ЗЗД, не е по възстановителна стойност
по смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ, а винаги по действителна такава, доколкото
обезщетяването по реда на чл. 45 от ЗЗД има за цел да възстанови статуквото така, все
едно не е настъпвало застрахователно събитие. Счита, че обезщетяването, в случая на
силно амортизирани увредени части (след близо 25 години експлоатация) без отчитане
на съответното овехтяване, би довело до неоснователно обогатяване, което не е целта
на застрахователното плащане.
Излага, че търсеното от ищеца обезщетяване по максимално високи стойности,
няма законово или договорно основание, като сочи, че обичайният и масов за
територията на България автосервиз е без ISO стандартизация.
Счита, че неоснователността на главният иск води до неоснователност и на
акцесорния такъв за лихви от претендираната дата.
Моли за отхвърляне на исковите претенции на ищеца и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с пр. основание чл. 432 от КЗ.
Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл.477, ал.2 от ГПК по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете с
правна квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът следва да установи в условията на пълно
и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и
застрахователя-ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние (виновно причинено от водача на лекия автомобил, от което
като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в правната
сфера на ищеца в претендирания размер.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал.1,
т.2 и т.3 от ГПК, че лек автомобил марка „Мазда СХ7“, с рег. №ХХХХ е застрахован в
„Застрахователно акционерно дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, по
застраховка „Гражданска застраховка на автомобилистите“, обективирано в
застрахователна полица, с валидно застрахователно покритие към момента на
настъпване на процесното ПТП, че Лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. №
ХХХХ бил паркиран в гр. Варна, ул. „Бяла Мура“ №13, когато на 27.12.2024г. около
17:00 часа, водачът на лек автомобил марка „Мазда СХ7“, с рег. №ХХХХ при маневра
на заден ход блъснал автомобила на ищеца, че на 13.01.2025г. ищецът уведомил
3
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед
на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по щета
№**********, в който като увредени детайли били описани: облицовка задна броня и
панел заден ляв; че на 12.02.2025г. като обезщетение за претърпените вреди ищецът
получил сумата от 261.84 лв.
Видно от представеното Удостоверение за регистрация Част І
№*********/28.10.2024 г. собственик на Лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. №
ХХХХ към датата на ПТП – 27.12.2024 г. е бил ищецът М. С. С.
Представен е Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 27.12.2024 г., от който е видно, че на същата дата лек автомобил
марка „Мазда СХ7“, с рег. №ХХХХ, управляван от водача М. К., при маневра назад
удря в задната лява част спрелия на, ул. „Бяла Мура“ №13 гр. Варна Лек автомобил
марка „Форд Фокус“, с рег. № ХХХХ, собственост на М. С.. Като виновен е посочен
водачът на лек автомобил марка „Мазда СХ7“, с рег. №ХХХХ М. К., а като увредени
са посочени: заден ляв панел пукнат, пукната/ожулена задна броня.
Видно от опис на щета №**********/13.01.2025 г. (л.7) при оглед на Лек
автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. № ХХХХ, във връзка с ПТП като увредени
детайли са описани: облицовка задна броня (пояснение: предишни увреждания) за боя
и панел заден ляв калник, степен 2, за боя.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал и съдебна
авто-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. Ив. П., от
която се установява, че на 27.12.2024г към 17:00 ч. М. К. като водач на лек автомобил
Мазда СХ7 с рег. №Б2629ТТ прави маневра за паркиране на заден ход, не се
съобразява със спрелият автомобил Форт Фокус с рег. №ХХХХ и предизвиква ПТП
като го уврежда в задна лява част със своята предна лява част. По Опис на увредените
детайли на Бул Инс като увредени са посочени: 1. Панел заден ляв -2 степен и Боя 2.
Задна броня-Боя. По опис на увредените детайли по снимков материал и оглед на
процесния автомобил вещото лице е констатирало: 1. Панел заден ляв 3-та степен и
боя и 2. Задна броня - 2 степен и боя. Общата стойност на ремонт в 30 сервиза, от
който половината да имат европейски сертификат за качество по описа на Бул инс е
1204,48 лв., а по снимков материал и оглед е 1335,82 лв. Ремонтът в поне 10 сервиза на
територията на гр. Варна, работещи на различни цени, които не притежават
сертификат за качество е на стойност 845,26 лв. по описа на Бул инс, а по снимков
материал и оглед е 925,84 лв. Няма детайли за подмяна, за да се приложи коефициент
за овехтяване. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
получените увреждания по автомобил Форд Фокус с ДК № ХХХХ. В съдебно
заседание уточнява, че пазарната стойност на процесния автомобил е 2772,48 лв. и за
да е налице тотална щета стойността на ремонта трябва да надхвърля сумата от
1940,74 лв. На мястото, където е бил спрян увреденият автомобил е било разрешено
паркирането.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под нормативно
установените минимални размери. Деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в
състоянието преди деликта/, като за постигане на тази цел на увреденото лице не
следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Поради
4
това обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност носи отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. Отделно от горното в настоящия
случай безспорно се установи от експертизата на вещото лице, че за възстановяване на
автомобила не е необходима подмяна на части, поради което не е и приложимо
прилагането на коефициент на овехтяване. Видно от заключението на вещото лице
необходимата за ремонта сума на автомобила сума е в размер на 1204,48 лв. по степен
на увреждане, посочена от застрахователя и в размер на 1335,82 лв. по степен на
увреждане, посочена от вещото лице, след запознаване с представения снимков
материал от завеждане на щетата. В случая съдът приема, че доколкото вещото лице
твърди, че за възстановяване на щетата не е необходимо само боядисване, но и
допълнителни дейности по изправяне и изравняване на увредените участъци, то следва
да се приеме, че стойността за отремонтиране на увредените детайли е 1335,82 лв.
Доколкото се констатира, че увреждането макар и на същия елемент е в
противоположната му част, както и че степента на увреда е по-голяма, съдът намира,
че вредите по бронята подлежат на обезвреда от застрахователя. От застрахователя е
изплатена сумата от 261,84 лв., или неизплатена е останала сумата от 1073,98 лв.
Поради изложеното исковата претенция на ищеца се явява изцяло основателна и
като такава следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски. От ищеца са направени разноски в както
следва 50,00 лв. – държавна такса с преводна такса, 400,00 лв. – депозит за изготвяне
на съдебно-техническа експертиза и 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 930,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Ваучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на М.
С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 1073,98 лв. (хиляда седемдесет и три
лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка задна броня и панел
заден ляв на собственият ми лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. №ХХХХ,
причинени в резултат на реализирано на 27.12.2024г. ПТП в гр. Варна, по вина на
водача на лек автомобил марка „Мазда СХ7“, с рег. №ХХХХ, застрахован по договор
за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба-24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНСАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Ваучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на М.
С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 930,00 (деветстотин и тридесет) лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6