О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15.03.2013 година град Бургас
Бургаският районен съд пети граждански състав
Деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година
в закрито заседание
в състав:
Председател: Магдалена Маринова
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1569 по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК и е образувано по повод искова молба, подадена от С.С.С. ЕГН **********,***, против Б.П.Ц. ЕГН **********, за установяване на неистинността на документ - разписка от 26.09.2005 година, удостоверяващ, че ответникът по иска му предоставил на заем сума в размер 6000 лева, която той се задължил да върне. Твърди още, че с решение по гражданско дело № 1846 по описа на Бургаски районен съд за 2007 година искът, предявен от Б.П.Ц. против него за осъждането му да плати задължението по договор за заем, бил уважен. Излага още, че не е бил уведомен за заседанията и решението по посоченото дело, поради което пропуснал възможността да оспори представеното доказателство в процеса. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че разписа 26.09.2005 година е неистински документ.
С определение от 08.03.2011 година, производството по настоящото дело е прекратено след приключване събирането на доказателства. С определение от 15.06.2011 година по частно гражданско дело № 763 по описа на Бургаски окръжен съд за 2011 година е отменено определение от 08.03.2011 година по гражданско дело № 1569 по описа на Бургаски окръжен съд за 2011 година. Делото е върнато за разглеждане на настоящата инстанция за отстраняване нередовност на исковата молба, произнасяне по допустимостта на иска, правния интерес на ищеца от предявяването му.
По повод указания за отстраняване на нередовност на исковата молба е постъпила молба от ищеца, в която е посочил, че предявеният от него иск е за оспорване на авторство на процесния документ, основан на фактически твърдения за това, че ответникът му е дал в заем сумата 6 000 лева. Твърди, че оспорва автентичността на документа. В молбата излага още, че нормата на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК и установената съдебна практика приемат, че съществува правен интерес от установяване неавтентичност на документ по общия исков ред с оглед предвидената възможност за отмяна на влязло в сила решение, основано на оспорения документ
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, моли съда да постанови решение, с което да го уважи.
Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител, в нарочен писмен отговор оспорва претенцията и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли.
В съдебно заседание, ответникът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК. Съгласно цитирания текст може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ.
По допустимостта на иска съдът приема следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 година по тълкувателно дело № 5 от 2012 година на ОСГК на ВКС, т.3, е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Поради изложеното относно даденото тълкуване на закона и обстоятелствата, с които ищецът е обосновал правния интерес от предявяване на иска, съдът приема, че предявеният иск е недопустим.
По изложените съображения следва да бъде постановено определение, с което производството по делото да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1 569 по описа Бургаски районен съд за 2010 година.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
ДЕЛОВОДИТЕЛ: Св.В.
С определение от
Целта на този иск е преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван, да се разчисти спорът дали той е истински или неистински. Неистински или неавтентичен е документът, когато материализираното в него волеизявление не е било направено от лицето, сочено като издател на документа. Поради това правен интерес от предявяване на иска съществува само докато е налице висящ процес, в който документът е бил представен като доказателство - в посочения смисъл са Решение от 23.09.2004 година, постановено по гражданско дело № 1845 по описа на ВКС да 2003 година, Решение № 2853/25.10.1996 година, постановено по гражданско дело № 2853/25.10.1996 година постановено по гражданско дело № 3 755 по описа на ВКС за 1995 година.
С решение по гражданско дело № 1846 по описа на Бургаски районен съд за 2007 година, спорът между страните за дължимостта на сумата, установена с оспореното пред настоящия съд доказателство, е разрешен, съдебният акт е влязъл в сила. Възраженията по редовността на призоваването по посоченото дело не са предмет на настоящото производство.
При това положение относно тълкуването на чл.124, ал.4 от ГПК съдът приема, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес от съдебното установяване на неистинността на писменото доказателство. Поради изложеното следва да бъде постановено определение, с което производството по делото да бъде прекратено.
С определение от 08.03.2011 година, производството по настоящото дело е прекратено. С определение от 15.06.2011 година по частно гражданско дело № 763 по описа на Бургаски окръжен съд за 2011 година е отменено определение от 08.03.2011 година по гражданско дело № 1569 по описа на Бургаски окръжен съд за 2011 година. Делото е върнато за разглеждане на настоящата инстанция за отстраняване нередовност на исковата молба. Въззивната инстанция е констатирала, че петитумът на исковата молба е неясен, тъй като е посочено, че оспорения в обстоятелствената част на исковата молба документ е неавтентичен, а искането, отправено до съда, е да бъде прието за установено, че е неистински като не носи подписа на заемополучател.
По повод указания за отстраняване на нередовност на исковата молба е постъпила молба от ищеца, в която е посочил, че предявеният от него иск е за оспорване на авторство на процесния документ, основан на фактически твърдения за това, че ответникът му е дал в заем сумата 6 000 лева. Оспорва автентичността на процесния документ. В молбата излага още, че нормата на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК и установената съдебна практика приемат, че съществува правен интерес от установяване неавтентичност на документ по общия исков ред с оглед предвидената възможност за отмяна на влязло в сила решение, основано на оспорения документ, моли съда, след доказване на твърденията да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника му е дал в заем сумата от 6 000 лева, която се бил задължил да му върне на 12 равни месечни вноски от 500 лева, платими не по – късно от десето число на съответния месец.
Съгласно т.3 от
ран от горното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 1 569 по описа Бургаски районен съд за 2010 година.
Определението подлежи на
обжалване пред Бургаски окръжен съд едноседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Марийка Кирова Стойчева ЕГН ********** ***, срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Танев, и Община Бургас, представлявана от Кмета, за установяване неистинност на индивидуализирани в исковата молба фактури и карнети, както и за установяване несъществуването на вземане в размер 1 831,75 лева, за която сума счита, че е дължима от Община Бургас на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, като възнаграждение за доставена, отведена и пречистена вода до имота, общинска собственост, който ползва под наем. В молба уточнение от 24.01.2012 година ищцата обосновава правен интерес от предявяване на исковете с това, че е ответник по гражданско дело №5624 по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, решението по което е предмет на въззивно обжалване и производството е спряно заради преюдициалното значение на настоящото дело. За доказване на тези искове ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез представляващ, е посочил като писмени доказателства фактурите и карнетите, оспорени с предявяване на исковете по повод които е образувано настоящото производство. Ищцата излага довод, че доказателствената сила на счетоводните записвания е обусловена от истинността им. Твърди още, че установените се тези документи обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение, тъй като не е абонат на ответното дружество, не е сключен договор за доставяне, отвеждане и пречистване на вода, съгласно правилата на подзаконовите нормативни актове, действали към датата на сключване на договора за наем, както и, че посочените в тях количества вода са начислени в нарушение на правилата за това. В молба - уточнение от 10.09.2012 година ищцата посочва индивидуализация на карнетите с № 99 и № 15, заявява, че документите не носят неин подпис и оспорването на истинността им се изразява в довод за липса на реквизит съгласно чл.7 от Закона за счетоводството, какъвто е подписа на представляващ дружеството, което е издало фактурата.
По повод иска за установяване недължимост на сумата ищцата е посочила, че дружеството претендира плащането й от Община Бургас като собственик на имота, който ползва под наем, като възнаграждение за доставени, отведени и пречистени количества вода за периода от 22.02.2006 година до 20.05.2011 година.
В същата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, излага, че исковете за установяване неистинност на счетоводните документи са предявени против ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.
В уточнението от 10.09.2012 година по отношение на иска за установяване недължимост на сума в размер 1 831,75 лева ищцата, чрез процесуалния си представител, излага още, че ответници са „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и Община Бургас. Твърди, че ответникът Община Бургас възнамерява да предяви против нея иск за установяване дължимост на сумата от 1831,75 лева, ако за същата сума „Водоснабдяване и канализация” ЕАД предяви претенции против Община Бургас. Този иск от своя страна, съгласно изложеното от ищцата, ще бъде основан на твърденията, че Общината е собственик на недвижимия имот, който се ползва от нея съгласно сключения договор за наем. Излага още, че всички наематели на общински жилища са уведомени, че сумите, представляващи неплатена изразходвана вода, ще бъдат събирани от Общината по съдебен ред.
По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, че два броя карнети, индивидуализирани с № 99 и №15, както и следните фактури: Фактура №********** от 21.03.2006 година, Фактура №********** от 19.04.2006 година, Фактура №********** от 22.05.2006 година, Фактура №********** от 30.062006 година; Фактура №********** от 31.07.2006 година; Фактура №********** от 31.08.2006 година, Фактура №********** от 01.10.2006година; Фактура №********** от 31.102006 година, Фактура №********** от 30.11.2006 година, Фактура №********** от 04.01.2007 година, Фактура №********** от 31.01.2007 година; Фактура №********** от 28.02.2007 година, Фактура№********** от 30.03.2007 година; Фактура №********** от 27.04.2007 година, Фактура №********** от 31.05.2007 година; Фактура №********** от 29.06.2007 година; Фактура №********** от 31.07.2007 година, Фактура №********** от 03.08.2007 година; Фактура №********** от 31.08.2007 година; Фактура №********** от 31.08.2007 година, Фактура №********** от 03.10.2007година; Фактура №********** от 31.10.2007 година; Фактура№********** 26.11.2007г.; Фактура №********** от 28.11.2007 година, Фактура №********** от 31.12.2007 година; Фактура №********** от 22.01.2008 година; Фактура №********** от 30.01.2008 година; Фактура №********** от 20.02.2008 година, Фактура №********** от 28.02.2008 година; Фактура №********** от 21.03.2008 година; Фактура №********** от 31.03.2008 година; Фактура №********** от 21.04.2008 година; Фактура № 10 2061337 от 30.04.2008г.,Фактура№********** от 22.05.2008г., Фактура №********** от 29.05.2008г., Фактура №********** от 20.06.2008г., Фактура №********** от 30.06.2008г.,Фактура№********** от 21.07.2008г.,Фактура №********** от 30.07.2008г.,Фактура№********** от 20.08.2008г.,Фактура №0100508360от21.08.2008г.,Фактура№0021233626от19.09.2008г.,Фактура№********** от 23.09.2008г.,Фактура№********** от 18.08.2009г., Фактура№********** от 18.08.2009г., Фактура №********** от 23.09.2009г.,Фактура №********** от 23.09.2009г.,Фактура №********** от 20.10.2009г., Фактура №********** от 20.10.2009г., Фактура№********** от 20.11.2009г., Фактура № ********** от 20.11.2009г., Фактура №********** от 21.12.2009г., Фактура №********** от 21.12.2009г.,Фактура №********** от 19.01.2010г., Фактура №********** от 19.01.2010г.,Фактура №********** от 18.02.2010г., Фактура №********** от 22.02.2010г.,Фактура№********** от 18.03.2010г., Фактура №********** от 19.03.2010г., издадени от „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, са неистински документи, да приеме за установено по отношение на „Водоснабдяване и Канализация" ЕАД и Община Бургас, че не дължи сума в размер 1831,75 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 22.02.2006 година до 20.05.2011 година. Ищцата претендира и присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В писмен отговор на предявения иск ответникът „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД с ЕИК812115210, чрез процесуален представител, възразява, че предявеният от ищеца иск е идентичен с иска, по повод който е образувано производството по гражданско дело № 5624 по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, решението по което е обжалвано и понастоящем е образувано производството по въззивно гражданско дело № 826 по описа на Бургаски окръжен съд за 2011 година, спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по настоящото дело. Поради изложеното счита, че искът е недопустим. Дава становище още, че исковете са неоснователен и оспорва фактите, изложени от ищеца.
В становище от 25.09.2012 година, по повод уточняване на исковата молба, ответникът излага довод още, че поради липсата на подпис на ищцата оспорването на авторството на документа е процесуално недостимо. По повод оспорването на документите с довода, че не носят подпис на представляващ дружеството, заявява, че карнетите са частни свидетелстващи документи и изложения довод е относим към доказателствената им сила, за която следва да бъде направен извод в съответствие с разпоредбите на закона в производството, в което са представени като доказателства. Счита още, че за ищцата липсва процесуална възможност да оспори документите, тъй като са представени от ответника и правилото на чл.180 от ГПК не се прилага. Твърди, че липсата на подпис не е основание за установяване неавтентичност на документите, които са частни свидетелстващи и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което предявеният иск е недопустим.
Ответникът Община Бургас, представлявана от Кмета, не е дал писмен отговор на предявения иск.
По повод отвода за наличие на идентичен спор ищецът е заявил, че оспорените
фактури и карнети са идентични с приетите като писмени доказателства по гражданско дело № 826 по описа на Бургаски районен съд за 2011 година, но стойността на задълженията е различна поради което счита, че исковете не са идентични. Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК за установяване неистинност на документи и иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сума, индивидуализирана в исковата молба и уточнения към нея.
По допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Оспорването на авторството, като способ за защита против обвързаваща съда доказателствена сила, има за цел да установи дали лицето, положило подпис на документа, е негов автор. В уточнение на исковата молба ищцата е посочила, че карнетите не носят неин подпис, не излага твърдения за това, както и, че опровергаването на истинността им е свързано с искане за констатация за липса на реквизит съгласно Закона за счетоводството. Поради изложеното относно предмета на иска, обусловен и от обстоятелството, че индивидуализираните в исковата молба и уточненията карнети са частни свидетелстващи и оспорването на истиността им може да бъде проведено само с твърдения за това, че изявлението не е на лицето, положило подпис, приема, че предявените искове са недопустими. Поради характеристиката на оспорените доказателства не са основание на иска по чл.124, ал.3 от ГПК доводите за нарушение на материално правни норми при съставяне на документите. Възможността с тях да бъдат установявани факти и обстоятелства не е предмет на самостоятелна защита по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
По исковете за установяване неавтентичност на фактурите, съдът, като взе предвид, че и на тези доказателства не е положен подпис на ищеца, приема, че провеждане на производство по оспорването им по реда на чл.124 от ГПК е без предмет поради което е недопустимо. Изложените доводи за липса на съответствие на документите с правилата за съставянето им не са за оспорване на авторство, поради които и не са основание на заявеното искане за защита. Тези доказателства са частни свидетелстващи документи, поради което с предявяване на иск не може да бъде опровергано съдържанието, което според ищцата те имат. Възможността с тях да бъдат установявани факти и обстоятелства е преценка по доказност на иск, не е предмет на самостоятелна защита по реда на чл.124 от ГПК по изложените по – горе съображения относно оспорването на карнетите.
По иска за установяване недължимост на сумата 1831,75 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода до ползвания под наем от ищцата имот, за периода от 22.02.2006 година до 20.05.2011 година, който ще бъде предявена от Общината, в случай, че бъде осъдена да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата, съдът, като взе предвид, че претенцията не е основана на твърдения за възникнали факти, а на твърдения за възможност между страните да възникне спор, приема, че в случая не е накърнено материариално право, чиято защита да бъде допустима по процесуалния ред, съгласно избрания способ за защита чрез отрицателен установителен иск. Не са изложени твърдения, от които да се направи извод за това, че ответникът Община Бургас, чрез представляващ, твърди наличието на това право, поради което липсва правен интерес от защита по реда на чл.124 от ГПК. По отношение на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, липсват фактически твърдения за наличие на спор, наличие на който е процесуална предпоставка за допустимост на иска. Поради изложеното съдът приема, че искът е недопустим и не следва да се произнася по наличието на идентичност със спора, образуван с предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че исковете за установяване неавтентичност на писмените доказателства са недопустими поради липса на правен интерес от провеждане на производство по оспорване на авторство при липсата на положен подпис на частни свидетелстващи документи и неотносимостта на твърденията за противоречие с правилата на Закона за счетоводството със заявения способ за защита, искът за установяване на недължимост на сума също не следва да бъде разгледан с произнасяне по основателност и проведено доказване, тъй като не се установява оспорване на материалното право от представляващи ответника Община Бургас, липсват твърдения за наличие на правен спор между ищцата и ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за това задължение, представляващо също отрицателна предпоставка за провеждане на следващите процесуални действия и следва производството по делото да бъде прекратено.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК ищцата дължи на ответника разноски, направени по водене на делото в размер на юрисконсулското възнаграждение. По правилото на чл.7, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимата за защита по неоценяем иск сума е в размер 150 лева. Поради изложеното съдът приема, че за исковете за установяване неавтентичност на документите дължимата на посоченото основание сума е в размер 300 лева. Юрисконсулското възнаграждение за иска за установяване недължимост на сумата е в размер 249,51 лева. В становище от 21.09.2012 година ответникът е поискал в негова полза да бъдат присъдени разноски на посоченото основание в размер 400 лева и предвид изложеното по – горе сумата следва да бъде постановено определение за осъждане на ищеза да плати на ответника всички предявени искове сумата.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 4643 по описа на Бургаски районен съд за 2011 година.
ОСЪЖДА Марийка Кирова Стойчева ЕГН ********** ***, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Танев, сумата 400 лева /четиристотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: