№ 2967
гр. Варна , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501868 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано възоснова на частна жалба с вх. Рег. №
17964 от 05.07.2021 г. подадена от П. ИВ. М., представляван от адв. П. от ВАК срещу
Определение № 2386 от 14.06.2021 г. , постановено по гр.д. № 4673 по опис на ВРС за
2021г. с което производството по същото гражданско дело е прекратено поради липсата на
правен интерес, на основание чл. 130 от ГПК.
В жалбата се излага, че първоинснанционният съд неправилно е тълкувал като
ограничителни разпоредбите на чл. 134, ал.2 от ЗУТ и обстоятелството, че за процесните
имоти има действаща КК. Твърди, че границата между двата съседни урегулирани имоти не
е била определяне с КК,тъй като те са възникнали в следствие на разделяне на един общ
имот УПИ 707.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и връщане на
делото на ВРС за извършване на следващите се процесуални действия.
Настоящият въззивен съд, приема жалбата като процесуално допустима и по
същество основателна, предвид следното:
Производството пред Варненски районен съд е образувано възоснова на искова молба
от П. ИВ. М. против Й. П. Ц., с искате за определяне на границата между реална част с
площ от 717 кв.м. от недвижим имот целия с площ от 1254 кв.м. , представляващ ПИ
10135.2564.707 с административен адрес – гр.Варна, Община Варна, район Приморски, ул.
20-та, № 39 , одобрен със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК изменена със
№ 18-2094-17.03.2015/17.03.2015 г. на Н-к на СГКК – ВАРНА и останалата реална част с
площ от 537 кв.м. от същия имот.
В обстоятелствената част на исковата молба излага, че страните са придобили
собствеността, от различни придобивни основания, като ид. части от един общ имот,
но са осъществявали фактическа власт, всеки върху реална част, и така по давност са
1
придобили реални площи от имота. За доказване на това твърдение, ищецът е
представил решение № 260184 от 25.01.2021 г. постановено по гр.д. № 20825/2019 г. с
което е отхвърлен иск за делба на ПИ 10135.2564.707.
Първоинстанционният съд е възприел правната квалификация на предявения иск,
такава каквато ищецът я е посочил – 109а ЗС и е прекратил производството, като е приел, че
имота е урегулиран и че съществува административен ред за определяне на границите му.
Настоящият възизивен съд, след като съобрази, че между ищеца и съда е възникнал
налице спор за наличието на процесуална предпоставка правен интерес, то в предмета на
настоящото произнасяне, влиза служебната преценка на съда за наличието на положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и въззивния съд не е обвързан от
предложената от ищеца и възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация на
предявения иск.
За да бъде квалифициран правно предявения иск, съдът е длъжен да изясни всички
факти, което имат значение към търсената защита. Търсената защита също се извежда от
фактическите твърдения и от петититума на исковата молба, който е неин реквизит, но може
да се изменя, чрез уточняване до даване ход на делото и чрез изменение в течение на
процеса.
Фактите, които ищецът е изложил в исковата молба и които имат значение за
определяне на вида на търсената защита са следните:
По действащата КК спорът се простира върху ПИ с идентификатор ПИ
10135.2564.707, върху който имот е изградена сграда с идентификатор10135.2564.707.4.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, няма спора за собствеността на
сградата, т.е. тя не е включена в предмета на делото.
Търсената защита е се отнася до право на собственост върху реална част от ПИ
10135.2564.707 с площ от 717 кв.м.
Видно от влязло в законна сила съдебно решение № 260184 от 25.01.2021г.
постановено по гр.д. № 20 825/2019 г., първоинстанционен съд е отхвърлил иска за делба на
имот ПИ 10135.2564.707. Основанието за отхвърляне на иска е установеното от съда
обстоятелство, че всяка от страните е осъществява фактическа власт върху реална част от
този имот в продължителен период и така е придобила собственост върху реални части.
Доколко това решение е правилно и обосновано, настоящият въззивен съд не е следва да
изразява становище, въпреки очевидното, че постановилият го съд, не е бил сезиран с
установитителни възражения за възникнала индивидуална собственост в пространствените
предели на урегулиран ПИ. Независимо как се е развил и завършил процеса за делба,
настоящия съд, както и всеки друг съд е длъжен а се съобрази с това решение, а страните са
обвързани и с мотивите.
От тази изходна позиция, формално е правилна преценката, че иск с правно
основание чл. 109 а от ЗС е недопустим, поради липсата на съсобственост. Но като се има
предвид, че търсената защита цели да обособи имота на ищеца като самостоятелен
имот и да бъде нанесен като такъв в КК, то следва, че предявения иск не е за определяне
на граници между две реални части от един имот, а е за установяване на правото на
собственост върху конкретна реална част, чието местонахождение е спорно само в северната
част на имота, т.е. там където граничи с другата реална част на ответницата.
Ищецът няма претенции за предаване на владение върху реалната част /твърди, че
2
владее/, а само иска да обособи своята реална част като отделен имот и да го регистрира
като такъв в действащата КК, за да стане годен обект за прехвърляне на право на
собственост. Такава регистрация не следва от отхвърлителния диапозитив на решението за
делба, въпреки че в мотивите признава правото му на собственост .
Следователно, предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ЗС.
Обект на спорни права е реална част от имот ПИ 10135.2564.707, която реална част
е с площ от 717 кв. м., при граници на реалната част имоти с идентификатори – от север
останалата реална част от ПИ 10135.2564.707 с площ от 537 кв.м. и юг път общинска
собственост, от изток имоти с идентификатори 10135.2564 708 и 10135.2564 709 от запад
имоти с идентификатори 10135.2564.704 и 10135.2564.706.
Търсената защита се определя от последиците на позитивно съдебно решение по
така предявен положителен установителен иск. Възоснова на решение по чл. 124 от ГПК
ищецът може да поиска изменение на КК в съответствие с графичната част на съдебното
решение /скица изготвена от прието заключение на СТЕ/ и ще постигне желания ефект,
придобитата по давност реална част от недвижим имот да се обособи като самостоятелен
обект правния мир.
Исковата молба е нередовна както към датата на предяване, така и към датата на
постановяване на съдебното определение, което се обжалва. Затова следва да бъде оставена
без движение от първоиднстанционния съд с указания върху копие от скица по действащата
КК да очертае реалната част, притежавана в индивидуална собственост от ищеца, да се
представи данъчна оценка за ПИ 10135.2564.707 и съдът да определи размера на цената на
иска, съответен на 717 кв.м. , да укаже на ищеца да заплати дължимата ДТ и да даде
указания за вписване на исковата молба.
Обжалваното определение е постановено по нередовна искова молба, което
изключва възможността за преценка на правния интерес и затова е неправилно и
необосновано, макар и не на изложените в жалбата възражения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2386 от 14.06.2021г. постановено по гр.д. № 4673 по опис
на ВРС за 2021 г. и ВРЪЩА делото за извършване на следващите процесуални действия от
съда и от ищеца, съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4