Решение по дело №714/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от Н. А., гражданин на Република Турция, чрез процесуалния си представител адв. Ц. В. против Отказ УРИ: 537700-1400/02.05.2024 год. на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България.

С жалбата се твърди, че оспореният административен акт не е мотивиран, с което е нарушено правото на защита срещу него. Сочи се, че заповедта не съдържа мотиви за постановяването си. Цитираните предложение на Началника на „Миграция“ и становище на ТД на ДАНС, не могат да заместят изискуемите от закона мотиви. Към подаденото заявление са приложени всички изискуеми документи. Твърди се, че е нарушен и принципа на пропорционалност, установен от чл. 6 от АПК, чрез неизпълнение на задължението за излагане на фактическите причини, поради които е прието, че е налице правното основание за отказ да се предостави право на продължително пребиваване. Твърди, че органът не се е съобразил с всички приложени документи от доверителя му, като нотариални актове, сключената застраховка, както и с намерението му да се установи трайно на територията на България.В съдебно заседание, жалбата се поддържа от адв. Л. и се иска да бъде отменен административният акт като незаконосъобразен с присъждане на всички разноски по делото.

Ответникът по жалбата - Директор на Областна дирекция на МВР -Стара Загора, чрез процесуалния си представител М. А. – редовно упълномощен юрисконсулт, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Позовава се на упражняване на обвързана компетентност, предоставяща правна възможност за едно единствено решение, обусловено от писменото становище на ДАНС, което е задължително за съобразяване. Твърди, че оспореният административен акт е мотивиран с посочване на становището на ДАНС и предложението на Началник група „Миграция“ при ОД на МВР Стара Загора, в които се съдържат фактите, послужили за основание за постановяване на отказ за предоставяне право на продължително пребиваване на жалбоподателят.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е инициирано с подадено от Н. А. УРИ: 537700-1073/08.04.2024 год. за продължаване срока на правото на продължително пребиваване /лист 25 от делото/. Към заявлението са приложени: разрешение за продължително пребиваване №********* от 10.04.2023 год. /лист 31 от делото/, от което е видно, че на 10.04.2023 год. на Акяр е било предоставено право на продължително пребиваване със срок до 25.04.2024 год.; копие от паспорт /лист 29 от делото/; доказателства за придобито право на пенсия в държавата по произход – Република Турция /лист 32 – 35/, и достатъчно средства за издръжка в размер на 3 571. 81 лева по банкова сметка в „ОББ“ АД; полица за сключен договор за медицинска застраховка с „Застрахователна компания Аксиом“АД [населено място] с размер на застрахователната сума от 60 000 лева за едно лице, с период на действие от 09.04.2024 год. до 08.04.2025 год., както и копия от нотариални актове за придобиването на собственост в [населено място].

Изготвена е технологична карта за извършените справки и проверки по заявление с вх. №537700-1073 от 08.04.2024 год., в която е отразено, че заявителят е имал разрешено предишно пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 ЗЧРБ със срок до 25.04.2024 год.

По делото са приети и приобщени доказателствата по административната преписка, в това число и тези по съгласувателната процедура, осъществена от ТД“Национална сигурност“ – Стара Загора. С писмо рег. №СЗ-31-2025/18.04.2024 год. /УРИ: 537700-1258/22.04.2024 год. е изразено отрицателно становище за издаване на разрешаване на Н. А. за продължително пребиваване в Република България. Посочено е, че Държавна агенция „Национална сигурност“ не разполага с данни, даващи основание да се предполага, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, поради което не възразява да получи разрешение за продължително пребиваване. В допълнение обаче се сочи за установено, че в рамките на предишен период на пребиваване турският гражданин е декларирал адрес на пребиваване, за който еднозначно е установено, че е негова собственост, както и при извършена справка в системата за „Граничен контрол“ било видно, че за срока на валидност на настоящето му пребиваване Н. А. имал огромен брой пътувания през страната, като във всички случаи пътуванията са били с товарни автомобили с турска регистрация, като изключително рядко е оставал в страната за повече от едно денонощие. Тези обстоятелства давали основание да се счита, че турският гражданин работи като международен шофьор и ползва разрешението си за пребиваване в България за целите на професионалната си дейност. Въз основа на това счита, че са налице достатъчно данни по заявлението за предоставяне на право на продължително пребиваване на турският гражданин Н. А. да бъде постановен отказ на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ – „в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната“.

Изготвено е Предложение УРИ: 5377р-1201 от 24.04.2024 год. от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора, като е съобразено становището по чл.22, ал.4 от ЗЧРБ на ТД „НС“ [населено място], основано на справка за влизане и излизане на чуждият гражданин на територията на страната в периода на валидното му разрешение. Въз основа на този факт е направен извода, че чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, упражнявайки правото си на продължително пребиваване, придобито на 10.04.2023 год., поради което и е направено предложение за отказ с правно основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ – отнема се предоставено право на пребиваване, когато в едногодишен срок чужденецът не се установи и не пребивава на територията на страната. В предложението на Началник група „Миграция“ при ОД МВР Стара Загора от 24.04.2024 год., към което е извършено изрично препращане от ответния административен орган в обстоятелствената част на оспорения административен акт, е направен извод, че Н. А. не отговаря и на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ / осигурено жилище/.

С Решение УРИ: 53770-1400/02.05.2024 год. на Директора на ОДМВР – Стара Загора, е постановен отказ по подаденото от Н. А. заявление рег. № 537700-1073 от 08.04.2024 год., на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ и във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР.

Във връзка с това е издаден процесния Отказ УРИ: 537700-1400/02.05.2024 год. от Директора на ОДМВР – Стара Загора, с който на основание чл.18, ал.3 във вр с ал.1, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, чл.26, ал.2 и чл.40, ал.1, т.5, и при съобразяване на мотивите, изложени в предложение с рег. № 5377р-1201/24.04.2024 год. на началник група „Миграция“ и становище с рег.№537700-1258/22.04.2024 год. на ТД“НС“-Стара Загора, е отказано издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в република България на Н. А., родена на [дата]ГОД., лнч ***, гражданство Турция, като на основание чл. 69, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ лицето е предупредено да напусне страната в срок до 15 дни от подписване на отказа. Актът е връчен на жалбоподателят на 26.07.2024 год.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на съдебен контрол на основание чл. 26, ал. 11 от ЗЧРБ.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Оспореният отказ е постановен от компетентен орган по см. на чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ – Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, поради извършеното препращане към документите, които задължително следва да обосноват решението на административния орган – писмено становище от ДАНС по чл.41, ал.1, т.2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и предложение от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора /арг. чл.57 от ППЗЧРБ/. Въз основа на изложеното, съдът приема, че оспореният отказ отговаря на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акт от вида на процесния, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Действително в оспореният индивидуален административен акт не се съдържат мотиви, но такива могат да се съдържат в съпровождащите документи, предхождащи издаването на оспореният отказ. Ето защо съдът намира, че оспореният отказ е мотивиран, макар и в жалбата да се твърди обратното.

Отказът за предоставяне право на продължително пребиваване на Н. А. обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон, поради следното:

Процесният отказ е обоснован от правна страна с разпоредбите на чл.26, ал.2 и чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ.

Нормата на чл.22, ал.4 от ЗЧРБ въвежда като задължителен елемент от административното производство по издаване на разрешение за пребиваване на чужденци в Република България получаването на писмено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, което е обвързващо за водещия производството орган. Без съмнение становището на ДАНС по чл.22, ал.4 от ЗЧРБ не представлява акт, подлежащ на отделен самостоятелен съдебен контрол, но доколкото издателят на оспорения акт не разполага с възможността да не се съобрази с даденото становище, съдът, воден от задължението да прецени законосъобразността на издадения отказ и гарантиране на правото на ефективна защита, следва да провери фактическите основания, обективирани в становището на ТД“НС“ – Стара Загора и правилността на формирания извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 40, ал. 1, т. 5 и чл.26, ал.2 от ЗЧРБ да се откаже на жалбоподателят продължаване срока на пребиваване на територията на Република България. Това становище следва да отговаря на законовите изисквания, и да е посочена конкретно приложима хипотеза на закона като основание за отказ. Ако е налице някакво разминаване, то доколкото същото няма да съответства на закона, то няма да бъде задължително и за ответника по делото.

В случая една от причините да се откаже постановяване на благоприятстващ акт по подаденото от жалбоподателят заявление УРИ: 537700-1073/08.04.2024 год. е че чуждият гражданин не се е установила и не пребивава на територията на страната, упражнявайки правото си на продължително пребиваване придобито на 10.04.2023 г., тъй като в периода му на валидност, е влизал в Република България многократно, но престоят й всеки път не е по-дълъг от 24 часа. Въз основа на това е направен извод, че е налице хипотезата на чл.40, ал.1, т.5 ЗЧРБ - отнема се предоставено право на пребиваване, когато в едногодишен срок чужденецът не се установи и не пребивава на територията на страната.

На първо място е необходимо да се отбележи, че фактите, представляващи основание за отнемане на предоставено право на продължително пребиваване съгласно чл.40 от ЗЧРБ, не могат да послужат като фактически и правен мотив за отказ да се продължи срокът на неговото действие – основанията да се откаже предоставяне на право на пребиваване или продължаване срока на пребиваване са изчерпателно уредени от законодателя в чл.26 от ЗЧРБ. Регламентираната в чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ предпоставка за отнемане на правото на пребиваване на чужденец, но не е предвидена в разпоредбата на чл.26 от ЗЧРБ, съдържаща изчерпателно изброяване на случаите които следва да се постанови отказ за пребиваване на чужденец. Недопустимо е разширен обхватът на тази правна норма предвид насочеността й към ограничаване на права. На следващо място обективно невъзможно е право на продължително пребиваване, чийто е срок е до една година да бъде отнето на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ, защото сроковете за упражняване и съществуване на правото съвпадат. Следователно правото на продължително пребиваване не изисква минимален срок на престой в страната и установеното от справката влизане на територията на страната в периода от валидност на разрешението, но за не по-дълго от един час, няма никакво правно значение. Ето защо в противоречие с приложимия материален закон се явява направеният от решаващия орган извод за наличие на основание по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ да бъде отказано на Н. А. издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в Република България /продължаване на даденото му през 2023 год. право на продължително пребиваване, въз основа на което същият е получил и ЕНЧ/. Този разрешение е със срок до 25.04.2024 год., поради което и към 02.05.2024 год. – датата на издаване на оспореният отказ, жалбоподателят не е имал валидно разрешение за пребиваване, което да бъде отнето.

Относно следващото сочено правно основание да се постанови процесния отказ – чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24 г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33 г и 33к - 33м, 33п и 33т. Правната техника, която законодателят е използвал, за да регламентира предпоставките, при които се постановява отказ, е не на изброяване на самите предпоставки в правната норма, а на изброяване на законовите разпоредби, които съдържат предпоставките за издаване на разрешение на право на пребиваване. Действително в постановения отказ УРИ: 537700-1400/02.05.2024 год. не е конкретизирано условието на коя от изчерпателно изброените в чл.26, ал.2 от ЗЧРБ правни норми не е изпълнено, но от становището на ТД“НС“ – Стара Загора и предложението на Началник група „Миграция“ – ОДМВР – Стара Загора, към които актът препраща, може да се направи еднозначно заключение, че в случая е прието за неспазено регламентираното в чл. 24, ал. 2 от ЗЧРБ изискване заявителят да има осигурено жилище в Република България. Това обаче противоречи на приложените към заявлението доказателства.

По делото няма спор, че към момента на подаване на заявлението за продължаване срока на продължително пребиваване, Н. А. е пребивавал на територията на страната на валидно правно основание – с разрешено право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, което осигурява възможност на чуждия гражданин да пребивава на територията на Република България за срок до една година, но след като е изпълнил кумулативните условия по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ: да има осигурено жилище и да не използва социалната и здравноосигурителна системи. Видно е от приложените към заявлението документи, че Акяр има право на пенсия, което е упражнил в държавата си на произход, разполага с достатъчно средства за издръжка и медицинска застраховка. Спорът се свежда до това дали жалбоподателят има осигурено жилище в Република България за заявения период на пребиваване. Установеното в хода на административното производство закупуване на недвижим имот в [населено място] опровергава този извод. Не само, че не се установява, но и не се твърди да е извършвана проверка на място с оглед установяване реалното обитаване от страна на Акяр, както и дали този имот се обитава от други лица, а закупуването му да е за изпълнение на формалните изисквания на закона за издаването на разрешение за пребиваване. Липсата на установявания в посочения смисъл има за последица неизясняване на всички факти, имащи пряко значение за съществуване на условията по чл. 24, ал. 2 от ЗЧРБ за упражняване правото по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ. Това налага извода, че в случая не е доказано съществуването на материалноправните предпоставки чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал2 от ЗЧРБ да се откаже на Н. А. продължаване срока на продължително пребиваване в Република България.

По горните съображения обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неизяснена фактическа обстановка, което процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон, и се следва неговата отмяна. Предвид обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на заявлението на жалбоподателят административният орган следва да извърши преценка на относимите факти и обстоятелства в контекста на приложението на ЗЧРБ и по-конкретно разпоредбите му, относими към посоченото от заявителят основание за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване и съобразно мотивите на настоящото решение, както и да посочи конкретно коя хипотеза от чл.26, ал.2 от ЗЧРБ намира за приложима, доколкото се установява, че цитираната разпоредба на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ нито се съдържа в предложението на ТД“НС“, както се твърди в предложението на Началника на „Миграция“.

С оглед изхода на спора, направеното от пълномощника на жалбоподателят искане за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на жалбоподателят направените по делото разноски в размер на 810. 00 лв., от които 10.00 лв. внесена държавна такса и 800.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор от 29.07.2024 год. /лист 8 от делото/.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н. А., гражданин на Република Турция, Отказ УРИ: 537700-1400/02.05.2024 год. на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора за произнасяне по заявление УРИ: 537700-1073/08.04.2024 год., подадено от Н. А., гражданин на Република Турция, при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора К. Х. да заплати на Н. А., гражданин на Република Турция, сумата от 810.00 /осемстотин и десет/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.