№ 1432
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110152022 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК: ********* срещу А. В. Д., която отговаря на изискванията за
редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се приложи към настоящото дело заповедното производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 20034/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.02.2024 г.
в 10,25 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи
и препис от отговора на исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за доклад
по делото:
Предявени са от ищеца „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК:
********* обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника А. В. Д., ЕГН
********** за следните суми: сумата от 1700 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит SO № 3309/25.11.2022 г., ведно със законна лихва от 13.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 84,15 лева, представляваща договорна лихва за периода
1
от 09.01.2023 г. до 09.01.2023 г., сумата 43,92 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 10.01.2023 г. до 12.04.2023 г.,, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г. по ч. гр. д. № 20034/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит
SO № 3309/25.11.2022 г. по който ищецът „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“
ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT имал качеството на кредитодател, а
ответникът А. В. Д. имал качеството на кредитополучател. Договарянето било осъществено,
чрез средства за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт:
www.happycredit.bg), като индивидуалния Договор за потребителски кредит бил сключен
във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Договорът между страните бил сключен онлайн, като
Кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя,
въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от
автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, служещ
като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на
Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗЕДЕП. Поддържа, че конкретните
действия по отпускане на кредита са описани в Договора и Общите условия, уреждащи
отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД и А. В. Д. за
предоставения от дружеството потребителски кредит. Твърди, че по силата на сключения
индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3309/25.11.2022 г. ищецът отпуснал
кредит на ответника в размер на 1700 лева, като предоставил сумата по личната банкова
сметка на ответника, с оглед което счита, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията
си по процесния договор. Посочва, че ответникът се е задължил да върне на ищеца заемната
сума, като съгласно условията на сключения индивидуален договор да заплати сумата в
размер на 2294,15 лева, ведно с дължимата договорна лихва и такса експерсно разглеждане.
Договорът бил за срок от 45 дни, като сумата по същия е следвало да бъде издължена на
09.01.2023 г. на една погасителна вноска. Сочи, че ответникът не е извършвал погашения по
процесния кредит, поради което същият дължи на ищеца сумата за главница в пълен размер.
Заявява, че ответникът дължи и договорна лихва в размер на 84,15 лева за периода от дата
на първа вноска - 09.01.2023 г. до 09.01.2023 г. - дата на последна вноска, както и
обезщетение за забава върху непогА.ата главница в размер на 43,92 лева, за периода от
10.01.2023 г. до 12.04.2023 г., както и законна лихва от момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на дължимите суми. Ето защо намира,
че е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител, като изтъква, че съгласно уговорените параметри в чл. 2 от процесния договор,
сумата по кредита е в размер на 1700 лева, срока на кредита е 45 дни, уговореният годишен
лихвен процент е 40.15 %, а годишния процент на разходите е 47.98 %. Изтъква, че
рзпоредбата на чл. 22 от ЗПК, предвижда, че при неспазване на императивните изисквания
към договора за потребителски кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, сред които били точното определяне на възнаградителната лихва -
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
процесният договор за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен. Сочи, че
лихвеният процент по кредита и годишният процент на разходите по кредита трябвало да
бъдат индивидуално уговорени. Счита, че процесният договор не отговарял и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК, тъй като не внасял в достатъчна
степен яснота, пълнота и прозрачност. В процесния договор, при определяне на ГПР не били
взети предвид допусканията, използвани при пресмятането му по формулата по Приложение
№ към ЗПК, по правилото на чл. 19, ал. 2 ЗПК. Пропуснат бил и лихвения процент на ден
2
при евентуално упражняване на потребителското право на отказ, съгласно разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗПК. Предвид гореизложеното, счита че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като само на това основание предявените искове
следва да бъдат отхвърлени. Счита, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл.
26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на клаузите за определяне на процента възнаградителна лихва
и ГПР на процесния договор обуславя недействителност на целия договор. Намира за
неравноправна клаузата „експресно разглеждане на заявлението с искане за отпускане на
потребителски кредит, за която такса се дължи заплащане в размер на 510 лева. Намира за
недействителна и клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за кредит,
съгласно която кредитодателят предоставя допълнителна услуга на кредитополучателя,
даваща му възможност за удължаване срока за връщане на отпуснатия кредит 30, 45, 60, 75
или 90 календарни дни след първоначално определения срок (падеж), като за предоставената
услуга кредитополучателят ще заплати на кредитодателят такса за удължаване на срока,
съгласно тарифата на ищеца. Ето защо счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По доказателствената тежест:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на
които основава исканията си.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да докаже: че между страните е налице
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за потребителски
кредит SO № 3132/14.07.2022 г., по което кредиторът е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; че ответникът е неизправна страна.
По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: съществуването и размера
на главния дълг; забава на длъжника и размера на обезщетението, което претендира.
По релевираното възражение за нищожност на неравноправни клаузи, в тежест на
ищеца е да докаже, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
В доказателствена тежест на ответника и при установяване на гореопосочените
обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения, за което той не сочи
доказателства, както и наведените с отговора на исковата молба възражения.
Не са налице безспорни между страните обстоятелствата по делото.
Няма общоизвестни и служебно известни на съда факти и обстоятелства, които
поради тази причина да не се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да решат спора извънсъдебно чрез медиация, или да
постигнат съдебна спогодба по делото, като разяснява на страните, че при постигане на
съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител,
за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
3
иска. УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4