№ 6234
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Петър Н. Славчев
Радина К. Калева
при участието на секретаря Виолета Оск. Медина
и прокурора С. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20251100206380 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
На именното повикване в 15:30 часа /поради продължилото разглеждане на
НОХД № 3222/22 г. по описа на СГС, НО, 4-ти първоинстанционен състав, с участието на
председателя на съдебния състав и съдия–докладчик по настоящото производство,
насрочено за разглеждане преди същото/, се явиха:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ УВЕДОМЯВА
страните, че съгласно Заповед РД-01-1336/07.03.2025 г. на Председателя на
СГС, с която са утвърдени Вътрешни правила за изготвяне, съхранение,
използване и унищожаване на звукозаписи на откритите съдебни заседания по
делата на СГС, за целите на съставяне от съдебния секретар на протокола от
днешното с.з. по настоящото производство, с пълно, точно и изчерпателно
съдържание съгласно чл.311, ал.1 НПК, чрез максимално прецизно и
достоверно пресъздаване на обстоятелствата, подлежащи на отразяване в
протокола от съдебното заседание, ще се извърши звукозапис на заседанието,
който да послужи в помощ на съдебния секретар при изготвяне на протокола
от това съдебно заседание, в която връзка ЗАПИТВА страните – възразяват ли
срещу този запис.
СТРАНИТЕ /по отделно/: НЕ възразяваме да се изготви звукозапис на
заседанието, който да се използва за нуждите при изготвяне на протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ УВЕДОМЯВА
1
страните, че след изготвяне на протокола от днешното с.з., както и след
изтичане на срока, регламентиран в чл.312, ал.1 НПК, този звукозапис ще бъде
унищожен.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ РАЗПОРЕЖДА да бъде
изготвен звукозапис по време на провеждане на днешното съдебно заседание.
ПОИСКАНОТО ЗА ПРЕДАВАНЕ ЛИЦЕ Е. В. М. – редовно
призован, се явява лично и с адвокат С. М. – от САК, надлежно
упълномощен защитник, с представено по делото пълномощно, приложено
към материалите по пр. пр. № 10660/2025 г. по описа на СГП, образувана във
връзка с искането на английските съдебни власти за предаването на лицето по
повод издадената спрямо него Заповед за арест ( Заповед по ТСА), съгласно
Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз (ЕС)
и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от 30.12.2020 г.,
в сила от 01.05.2021 г., която Заповед по ТСА е издадена на 04.07.2025 г. от
Районен съдия при Магистратски Съд – Уестминстър, Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, с цел провеждане на наказателно
производство спрямо Е. В. М..
ПОИСКАНОТО ЗА ПРЕДАВАНЕ ЛИЦЕ Е. В. М. се легитимира пред
Съда с представен документ за самоличност –Паспорт № P ********, издаден
на 23.12.2022 г. от органите на МВР – Стара Загора, с валидност 23.12.2027
година.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласно съответните законови разпоредби, считам, че
Компетентен съд за разглеждане на тази Заповед за арест е Окръжен съд –
Стара Загора, но това мое произнасяне по реда на служебния контрол, по
възражения на Окръжна прокуратура – Стара Загора – за компетентност, не
беше възприето от ВКП. В Постановлението на ВКП са цитирани два акта на
ВКС по идентични казуси, така, че има практика, която се твърди в
произнасянето на ВКП, че е трайна практика на ВКС, в насока на тази, че
производството е единно и че там, където е започнала процедурата, там следва
да бъде довършвано производството по реда на чл.44, ал.1 от Специалния
закон.
АДВ. М.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми градски съдии, считам,
че СГС е компетентен да разгледа настоящото производство, доколкото обаче
Съдът не е обвързан със становището на Прокуратурата, предоставям изцяло
2
на Вас преценката – дали не е компетентен Окръжният съд в Стара Загора.
ПОИСКАНОТО ЗА ПРЕДАВАНЕ ЛИЦЕ Е. В. М.: Поддържам
казаното от моя защитник
СЪДЪТ след съвещание, обсъждайки становищата на страните във
връзка с разглеждане на делото, и в частност – компетентността на Съда,
който следва да разгледа и се произнесе по така депозираното искане от СГП,
с правно основание чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА – за образуване на съдебно
производство и постановяване на Решение за допускане и изпълнение на
Заповед за арест, издадена по отношение на българския гражданин Е. В. М. –
ЕГН–**********, която Заповед е издадена съгласно Споразумението за
търговия и сътрудничество между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия от 30.12.2020 г., в сила от
01.05.2021 г.,
обсъждайки и материалите по делото и съобразявайки конкретиката на
казуса, намира, че не са налице предпоставки за разглеждане на това искане
от настоящия Съд, като съдебното производството по настоящото НЧД №
6380/25 г. по описа на СГС, НО, 4 първоинстанционен състав следва да бъде
прекратено поради отсъствие на основание за разглеждането му от СГС, тъй
като същото не е подсъдно на СГС по правилата на местната подсъдност.
Съображенията на Съда в тази насока са следните:
Спрямо поисканото за предаване лице Е. В. М. е издадена Заповед по
ТСА (ТаСа Warrant) на 04.07.2025 г. от компетентен орган на съдебната власт
на територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия – Районен съдия – Стрърнбърг, при Магистратски съд –
Уестминстър, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,
въз основа на издадена Заповед за арест на първа инстанция от 03.02.2023 г.,
издадена в Магистратски съд – Уестминстър, по провеждащо се разследване
№ 01ЕК/4030/20. Тази Заповед за арест е издадена във връзка с повдигнато
обвинение спрямо исканият български гражданин Е. В. М. за четири
престъпления, извършени в град Лондон на 01.10.2020 г., в Garden Halls,
Gartwright Gardens, WC1H, относими до – „Сексуално посегателство чрез
проникване“, в нарушение на чл.2 от Закона за сексуалните престъпления от
2003 г.; „Сексуално посегателство“ в нарушение на чл.3 от Закона за
сексуалните престъпления от 2003 г.; „Сексуално посегателство“ в нарушение
на чл.3 от Закона за сексуалните престъпления от 2003 г. и „Незаконно
лишаване от свобода“, в нарушение на общото право. В Заповедта по ТСА са
описани в съответните графи фактическите обстоятелства, характера и
правните квалификации на съответните престъпления, за които спрямо Е. В.
М. е издадена процесната Заповед за арест, и същия е обявен за издирване от
британските съдебни власти въз основа на тази Заповед по ТСА, издадена на
04.07.2025 г. от Районен съдия при Магистратски Съд – Уестминстър,
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. В Заповедта за
3
арест по ТСА на българския гражданин Е. В. М., са посочени впрочем
конкретно, ясно и точно датите и мястото на извършване на съответните
престъпления; фактите, относими до тяхното осъществяване, в това число
начин и механизъм на извършването им; техният характер и конкретната
правна квалификация, като е описана и конкретизацията на съответните
наказания, предвидени за всяко едно от тези престъпления – максимално
наказание „Доживотен затвор“ или максимално наказание от 10 години
„Лишаване от свобода“.
Въз основа на така издадената Заповед по ТСА за арест на българския
гражданин Е. В. М., същият е бил обявен за международно издирване от
властите на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
съгласно сключеното Споразумение за търговия и сътрудничество между
Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия от 30.12.2020 г., в сила от 01.05.2021 г., с цел задържане и предаване
на Е. В. М. за провеждане на наказателно производство срещу него по дело №
01ЕК/4030/20 на Магистратски Съд – Уестминстър. Исканият български
гражданин е бил обявен за издирване с Формуляр по линия на Интерпол,
получен по канала на МОКП Интерпол, в който е било посочено основанието
за неговото издирване и задържане, с вписани в този Формуляр данни за
възможно местонахождение, описание и установъчни данни за него.
В конкретната Заповед за арест по ТСА (ТаСа Warrant), издадена на
04.07.2025 г. от компетентен орган на съдебната власт на територията на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия – Районен съдия
– Стрърнбърг, при Магистратски съд – Уестминстър, ясно е посочено, че Е. В.
М. е роден на 20.03.2000 година в гр. Казанлък, Р България.
С оглед обявяването на Е. В. М. от британските съдебни власти за
международно издирване, същият е бил фактически задържан на 24.08.2022
година, на ГКПП – Аерогара София, в салон „Пристигане“, като пристигащ с
полет от Франкфурт. След задържането на исканият български гражданин Е.
В. М., с Постановление от 25.08.2025 г. на прокурор при СГП, е постановено
неговото задържане по реда на чл.42, ал.2 ЗЗЕЗА – за срок до 72 часа, с цел
образуване на наказателно–съдебно производство за разглеждане пред
съответния първоинстанционен Съд на искане на СГП за вземане на поС.на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Е. В. М.,
предвид издадената от британските съдебни власти Заповед по ТСА за неговия
арест, и в този смисъл – за обезпечаване на същинското екстрадиционно
производство.
Въз основа на така внесеното искане, е било образувано НЧД № 5547/25
г. по описа на СГС, НО, 27 състав, по което Съдът е оставил без уважение
искането на СГП за вземане на МН „Задържане под стража“ спрямо
издирваният български гражданин Е. В. М., въз основа на Заповед на арест от
Районен съдия при Магистратски съд – Уестминстър, Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, като е определил спрямо него да се
изпълнявана МН „Домашен арест“, на адрес по местоизпълнение –
единствения известен поС.ен и настоящ адрес по местоживеене на Е. В. М.,
4
находящ се в гр. Казанлък, бул. „******** ********, която МН се изпълнява
до момента.
Междувременно, в рамките на периода след задържане на Е. В. М. при
пристигането му в България и образуване на прокурорската преписка пред
СГП, във връзка с искането на английските съдебни власти за неговото
предаването по повод издадената спрямо него Заповед за арест ( Заповед по
ТСА), съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество между
Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия – от 30.12.2020 г., в сила от 01.05.2021 г., която Заповед по ТСА е
издадена на 04.07.2025 г. от Районен съдия при Магистратски Съд –
Уестминстър, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с
цел провеждане на наказателно производство спрямо Е. В. М., наблюдаващият
прокурор при СГП, със свое Постановление от 04.09.2025 г. действително е
изпратил по компетентност тази прокурорска преписка на Окръжна
прокуратура – гр. Стара Загора, приемайки, че регламентът на нормата на
чл.38, ал.1 от ЗЕЗЗА, определящ компетентността на съответния орган, който
следва да изпълни издадена ЕЗА, на която в случая предвид цитираното по-
горе Споразумение се приравнява тази по ТСА, издадена за издирване, с цел
задържане на българският граждани, следва да се тълкува в полза на Съда „на
чиято територия се намира исканото лице“, като е изложил убедителни
аргументи, че както поС.ният, така и настоящият адрес по местоживеене на
М., е именно – град Казанлък, област Стара Загора, бул. „********, на който
адрес и СГС в развилото се производство по НЧД № 5547/2025 г. е приел, че
това адресът по неговото местопребиваване; на който адрес е постановено
изпълнението и на наложената му МН „Домашен арест“ и на който адрес той
се намира към момента – адрес безспорно попадащ под юрисдикцията на ОС –
Стара Загора.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че по повод така изпратената пр. пр. по
компетентност на съответния орган от район – област Стара Загора, прокурор
при Окръжна прокуратура – Стара Загора е повдигнал спор за подсъдност с
Постановление от 15.09.2025 г., като със свое Постановление от 29.09.2025 г.,
прокурор при ВКП е уважил повдигнатия спор за компетентност от ОП –
Стара Загора, приемайки, че правилното тълкуване на разпоредбата на чл.38,
ал.1 ЗЕЕЗА, е ЕЗА да се изпълнява от ОС на чиято територията се намира
исканото лице, като позовавайки се на факта, че Е. В. М. е бил установен и
задържан на територията на град София и игнорирайки този, че исканият
български гражданин е и административно, и трайно обвързан с адрес на
територията на гр. Казанлък, попадащ в обхвата на съдебен район на ОС –
Стара Загора, е приел, че СГС е местно компетентния Съд да разгледа
искането за предаване на Е. В. М. на британските съдебни власти, тъй като в
този Съд е било образувано и разгледано производството по мярката за
неотклонение, определена спрямо М.. С оглед на изложените аргументи,
позовавайки се на две Определения на ВКС, цитирани в постановеният от
него акт, които приема, че съставляват константна и непротиворечива
практика, прокурорът при ВКП е отменил Постановлението на прокурор при
СГП от 04.09.2025 година за изпращане на екстрадиционната преписка на ОП
5
– Стара Загора, като материалите по тази преписка са върнати на СГП, за
продължаване на работата по същата.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки приложените по делото
доказателства, отчитайки, че не е обвързан с преценката на прокурора при
ВКП относно решаване на въпроса за подсъдността на настоящото
производство и респ. компетентния Съд, който следва да разгледа същото,
доколкото прокурорът при ВКП се е произнесъл по оспорван, постановен акт
на прокурор при СГП по отношение компетентността на съответната
Прокуратура, следваща да се занимае с развитието на екстрадиционното
производство, което произнасяне няма в никакъв случай обвързваща сила за
преценка на компетентния Съд и независимо, че ОТЧИТА, че от страна на
Върховната съдебна инстанция са налице постановени Определения по
сходни, но не напълно еднакви случаи, разискващи въпроса относно
компетентния Съд, следващ да разгледа дело във връзка с изпълнение на
издадена ЕЗА, и които Определения макар и да създават съдебна практика, по
същината си тя не е със задължителен характер,
ПРИЕ, че нормата на чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА следва да бъде тълкувана
смислово и логично в полза интересите на конкретното поискано лице,
обуславящи правилната и разумна преценка за Съда, следваш да разгледа
делото, с оглед неговата родова и местна компетентност.
Съгласно нормата на чл.38, ал.1 от ЗЕЕЗА, „ЕЗА, издадена от
компетентен орган на държава–членка, се изпълнява от Окръжния съд, на
чиято територия се намира исканото лице“. Логическото, рационално и
граматическо тълкуване на понятието „се намира исканото лице“ – в случая Е.
В. М., според настоящия съдебен състав обуславя дължимата и съдържателна
преценка, че това понятие е свързано с адреса – поС.ен или настоящ адрес по
местоживеене на лицето, или адрес на неговото обичайно местопребиваване, в
този смисъл – адрес, с който лицето е трайно или административно обвързан,
и е установен като местонахождение на лицето на територията на страната.
Единственият факт, че на Е. В. М. на 24.08.2025 година е бил задържан при
влизането му в страната на ГКПП „Аерогара – София“, в никакъв случай не е
факт, който да обуславя неговото местонахождение, в законодателния
регламент – место намиране на територията на гр. София. Очевидно е, че
законодателят при уредбата на чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА, е имал предвид смисловото
и целесъобразно приложение на тази норма, обвързваща компетентността на
Съда, следващ да разгледа издадената ЕЗА, на каквато в случая се приравнява
Заповедта по ТСА, издадена на 04.07.2025 г. от Районен съдия при
Магистратски Съд – Уестминстър, Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, с цел провеждане на наказателно производство спрямо Е.
В. М., регламентирайки, че това е Съда по местонахождение на исканото лице
като фактическо обстоятелство, свързано с неговото местопребиваване и
местоположение на територията на страната. В случая липсват данни за
каквато и да е обвързаност като местоживеене и местонахождение на
исканото от британските власти лице Е. В. М. с територията на гр. София.
Впрочем, безспорно се установява от материалите по делото, че поС.ния адрес
6
по местоживеене на Е. В. М. е – гр. Казанлък, обл. Стара Загора, жк ********,
а така също и, че настоящия му адрес е също в посоченото селище – гр.
Казанлък, обл. Стара Загора, бул. „******** ********, на който адрес той и
търпи определената му за нуждите на настоящото същинско екстрадиционно
производство МН „Домашен арест“. Посочените адреси са безспорно
установените по делото единствени адреси по местоживеене и
местопребиваване на Е. В. М. в изпълняващата държава – в случая Р България,
за който адрес са налице и изисканите по служебен път пълни данни от НБД
„Население“, установяващи категорично трайната обвързаност на българския
гражданин с посочените по-горе за него адреси по местоживеене, находящи се
в гр. Казанлък, обл. Стара Загора – и като поС.ен, и като настоящ адрес.
Впрочем, в постъпилата и издадена от английските съдебни власти
Заповед по ТСА, издадена на 04.07.2025 г. от Районен съдия при Магистратски
Съд – Уестминстър, Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, с цел провеждане на наказателно производство спрямо Е. В. М.,
същия е посочен като установъчни данни, обвързващи го само с гр. Казанлък,
съответно роден на 20.03.2000 г. в този град, с издаден документ за
самоличност – паспорт № ********, издаден на 23.12.2022 г. от МВР – Стара
Загора, което е логично обстоятелство именно с оглед свързаността на Е. М. и
като месторождение, и като местоживеене в гр. Казанлък, който безсъмнено
не попада под юрисдикцията на Софийски Градски Съд, а на ОС – Стара
Загора.
Няма каквито и да е фактически данни, които пък да предпоставят
свързаността на исканият български гражданин Е. В. М. с територията на гр.
София, като единственото обстоятелство, че той е бил задържан на ГКПП
„Аерогара – София“, в салон „Пристигане“, при влизането му в страната с
полет от Франкфурт, което е и естествено обстоятелство, тъй като Летище –
София е основен оператор на международни полети за и от територията на Р
България, още повече, че е крайна, гранична зона за страната за всички
преминаващи през нея лица, не обуславя като логично и разумно
определянето на СГС като местно компетентния в случая Съд, следващ да
разгледа искането на британските власти за изпълнение на издадената Заповед
за арест българския гражданин. СГС би бил местно компетентния Съд,
съгласно нормата на чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА, само ако нахождението на Е. В. М. –
като адрес по местоживеене, независимо какво – поС.но или настоящо, или по
обичайно местопребиваване, се намираше на територията на гр. София,
индиции в която насока абсолютно отсъстват.
В този смисъл, доколкото от приложените по делото доказателства
безспорно се установява, че поисканото за предаване лице Е. В. М. е с трайно
местонахождение на територията на гр. Казанлък – град, попадащ под
обхватната и предметна компетентност на Окръжен съд – гр. Стара Загора, с
оглед характера и спецификата на настоящото производство; град в който и
понастоящем исканият български гражданин продължава да живее и в който
се изпълнява определената му за нуждите на същинското екстрадиционно
производство мярка за неотклонение „Домашен арест“, без да са налице
каквито и да е данни поисканото за предаване лице Е. М. да е в минимална
7
степен обвързан с град София, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че
правилното приложение на нормата на чл.38, ал.1 от ЗЕЕЗА, във връзка с
тълкуването на тази норма при преценка компетентният Съд, следващ да
разгледа делото, в частност – депозираното искане по реда на чл.44, ал.1
ЗЕЕЗА, формира на меродавна основа извода, че компетентният Съд в случая
се явява Окръжен съд – Стара Загора – като родово компетентен, с оглед
характера на производството по ЗЕЕЗА, и като месно компетентен, с оглед
обстоятелството, че град Казанлък е в района, включен в обхвата на
юридическата компетентност на Окръжен съд – Стара Загора, респ. под
юрисдикцията на град Стара Загора.
Според този съдебен състав, при определяне на родовата и месната
компетентност за разглеждане производствата по ЗЕЕЗА, законодателят е имал
предвид логичното, рационално и смислово тълкуване на закона по начин,
който в максимална степен да защити и да охрани правата на съответното
лице, а те са такива, че делото следва да се разгледа от Съда, в района на който
това лице се намира. Безсъмнено в конкретния случай местонамирането е
равно по смисъл, целесъобразност и лексикално значение на понятието
местонахождение, а това – поС.но, настоящо, трайно, административно
обвързано и териториално установено на Е. В. М., е единствено и само град
Казанлък.
С оглед на изложените съображения, СГС в този си състав НАМИРА,
че смисълът на чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА е целесъобразното и обмислено приложение
на разпоредбата като такава, определяща компетентния Съд, с оглед
заложения в нея разум, идея и логика, за обоснованата преценка, че това
производство следва да се разгледа от Окръжния Съд, в чиято предметна и
подведомествена юридическа сфера попада град Казанлък, който впрочем е и
този район, в който към настоящия момент се изпълнява мярка за
неотклонение „Домашен арест“ спрямо Е. В. М.. Обстоятелството, изтъкнато
в цитираното по-горе Постановление на прокурор при ВКП, че с акт на СГС,
постановен по НЧД № 5547/2025 г., по отношение на Е. М. е била взета мярка
за неотклонение „Домашен арест“, за нуждите на бъдещото екстрадиционно
производство, което е образувано по настоящем, не противостои на разсъдъка
и на последователната преценка на Съда, че при уредбата на чл.38, ал.1
ЗЕЕЗА, законодателят е имал предвид компетентния Съд, следващ да разгледа
делото – именно този, в района на който се намира исканото лице, който в
конкретния случай безсъмнено е ОС – Стара Загора. Производството, което се
е развило пред СГС във връзка с мярката за неотклонение на Е. В. М., е съвсем
отделно производство от предмета на настоящото, като независимо, че
съставът на СГС по НЧД № 5547/2025 г. е постановил свое Определение,
разглеждайки искането на СГП за вземане на МН „Задържане под стража“ по
отношение на лицето, той е извършил своя, самостоятелна преценка, на
собствено и независимо основание, по отношение на която преценка
настоящия съдебен състав не дължи своето разискване и усмотрение, тъй като
така или иначе това производство, развило се във връзка с мярката за
неотклонение, е приключило, а и то не е обвързващо мнението на този
съдебен състав относно компетентния Съд, следващ да разгледа издадената
8
спрямо Е. В. М. Заповед за неговия арест, при все постановени от Върховната
съдебна инстанция Определения, които са за сходни случаи, но не и с
безусловно наложителна уредба. Производството по НЧД № 5547/2025 на
СГС, НО, е напълно различно от настоящото, същинско екстрадиционно
производство по отношение на което нормата на чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА следва да
намери своя логичен законодателен смисъл в правилното й приложение, а
именно – делото да се разгледа от Съда, където се намира исканото за
предаване лице, в случая Окръжен съд – Стара Загора.
Предвид тези съображения настоящият съдебен състав ПРИЕ, че ход на
делото в днешното съдебно заседание не следва да бъде даден. Съдебното
производство по делото следва да бъде прекратено и същото да бъде
изпратено на компетентния – в случая, с оглед разпоредбата на чл.38, ал.1 от
ЗЕЕЗА, родово и местно компетентен Окръжен съд, а именно Окръжен съд –
Стара Загора, за разглеждане депозираното искане с правно основание чл.44,
ал.1 от ЗЕЕЗА, за предаване на българския гражданин Е. В. М. на британските
съдебни власти, във връзка с издадената спрямо него на 04.07.2025 г. Заповед
по ТСА (ТаСа Warrant), издадена от Районен съдия – Стрърнбърг, при
Магистратски съд – Уестминстър, Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, въз основа на издадена Заповед за арест на първа
инстанция от 03.02.2023 г., издадена в Магистратски съд – Уестминстър,
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.42, ал.2
НПК, вр. чл.38, ал.1 от ЗЕЕЗА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НЧД № 6380/2025
г. по описа на СГС, НО, 4 състав.
ИЗПРАЩА материалите по НЧД № 6380 по описа на СГС, НО, 4-ти
състав за 2025 г. – на ОКРЪЖЕН СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА – по
компетентност, за разглеждането му съобразно правилата за подсъдността.
Да се уведоми издалият процесната Заповед по ТСА (ТаСа Warrant) на
04.07.2025 г., съдебен орган – Районен съдия – Стрърнбърг, при Магистратски
съд – Уестминстър, Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, въз основа на издадена Заповед за арест на първа инстанция от
03.02.2023 г., издадена в Магистратски съд – Уестминстър, Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия, с цел провеждане на
наказателно производство спрямо българският гражданин Е. В. М. – за така
постановеното Определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
9
ОБЖАЛВАНЕ ИЛИ НА ПРОТЕСТ.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
16:15 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10