РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.Образувано е по въззивната
жалба на ответника по гражданско дело № 720 по описа на Окръжен съд
Сливен за 2020 година- „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Юг“ ЕАД(ЕР ЮГ),
против постановеното по същото дело решение № 31/16.03.2021 година.
Въззивната жалба сочи осъдителното за ЕР ЮГ решение за неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и
процесуалните правила. Моли се за отмяната му с произнасяне, отхвърлящо
заявената от ищеца претенция изцяло, като неоснователна и недоказана.
Във връзка с твърдяното нарушение на процесуалните правила, се
поддържа конкретно оплакване, че решението е основано на заключението на
съдебно- техническата експертиза, изслушано пред първа инстанция, но без
то да е било преценено от съда във връзка и съвкупност с другите
доказателства по делото. Според въззивника му е даден приоритет пред
останалите доказателства, какъвто по закон няма. Освен това самото
заключение е изготвено без експертът да е съобразил събраните по делото
доказателства.
В контекста на доводите за неправилно приложение на материалния
1
закон, са въведени следните оплаквания:
По отношение обекти с ИТН 4005384/НН и ИТН 4146008/НН (позиция
№1 от Приложение №1 от 12.11.13г. и позиция №34 от Приложение
№1/13.01.16г. към договор за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа от 21.11.13г.) и възражението, че мястото на
измерването на ел. енергията е определено неправилно, се заявява, че спорът
се корени в това дали е приложим чл.16, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството ел. енергия(ДВ бр.38/07г. отм) към заварените при влизането му
в сила случаи и по- конкретно към тези, при които обект на потребител е
присъединен към ел. разпределителната мрежа на ниво средно напрежение, но
със съоръжения и СТИ за измерване на ел. енергия на ниво ниско
напрежение, без да е направил изрично искане за това, без да е представил
доказателства за правото си на собственост върху съответната уредба и без да
е реконструирал собствените си съоръжения, така че енергията да бъде
измервана на ниво средно напрежение, вместо на ниво ниско напрежение и по
какъв начин и методика подлежи на изчисляване количеството и стойността
на енергията, преминала през СТИ в минал период, в който измерване на ниво
средно напрежение не е било налице? Както и приложима ли е тази
разпоредба за потребители, присъединени към ел. разпределителната мрежа,
които не са доказали правото си на собственост върху съоръженията или не
желаят промяна на измерването от ниско на средно напрежение?
Според въззивника съдът не е дал отговор на тези въпроси и
същевременно не е съобразил, че присъединяването на посочените по- горе
два обекта е станало при действието на друга (вече недействаща )правна
уредба и съобразно установените от нея правила.Счита, че принципът,
залегнал както в отменените, така и в сега действащите правни уредби по
горепосочените въпроси, е за определяне/договаряне на нивото на
напрежение и мястото на измерването на доставената ел. енергия, съобразно
правилата към момента на присъединяването на обекта.
Намира, че е спазил тези правила и е доставил отчетените количества
ел.енергия, поради което претенциите на ищеца за възстановяване на
исковите суми като фактурирани и платени без основание, са неоснователни.
По отношение на обект с ИТН 4005298/СрН(позиция №2 от Приложение
№1 от 04.12.13г. към Договор за достъп и пренос на ел. енергия през ел.
разпределителната мрежа от 21.11.13г.) се твърди, че спорът е по наличието
на правно основание въззивникът да начислява и събира цена за достъп до ел.
разпределителната мрежа на ниво средно напрежение от клиенти,
присъединени към тази мрежа със собствени съоръжения(20 кV), за
принадлежността на точката на присъединяване на обекта на ищеца, като част
от ел. разпределителната мрежа на доставчика и за това дали дължимостта на
цената за достъп и пренос до ел.разпределителната мрежа е обвързана от
2
правото на собственост върху присъединителните съоръжения на клиентите.
Сочи, че първоинстанционният съд не е дал отговор на нито един от
тези въпроси и не е преценил важни обстоятелства, имащи отношение към
разрешаването на повдигнатия правен спор( надлежно посочени), както и не е
приложил правилно действащото право, посочено в жалбата.
В обобщение на горното страната счита, че ищецът е дължал исковите
суми като цена на пренос и достъп, независимо от факта, че съоръжението,
чрез което е присъединен обектът на „Топлофикация- Сливен“ЕАД към
електроразпределителната мрежа, не е собственост на ЕР ЮГ.
Намира, че поради недоказване на предпоставките, визирани в чл.59 от
ЗЗД, заявените претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Дири разноски за производството и не ангажира нови доказателства.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна, ако надвиши минималния, определен
според НМРАВ размер.
Проверката на Бургаския апелативен съд по чл.267 от ГПК е посочила
жалбата за редовна и допустима, а тази по чл.269 от ГПК, сочи съдебното
решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от жалбоподателя
оплаквания, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 55, ал. 1, пр.
първо от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Сливен“ ЕАД е заявил в обстоятелствената
част на исковата си молба, че е заплатил на ответника ЕР-Юг за периода
31.03.2019г. до 30.09.2020г. с фактури следните суми: 586,60 лв. за пренос по
електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение ИТ №
4005298/ТР-22/ и 14 334,06лв. за достъп по електроразпределителната мрежа
за същия обект;74 828,06 лв. за пренос по електроразпределителната мрежа
до обект ниско напрежение ИТ № 4005384 /"Помпена станция"/; и 10.15 лв. за
пренос до електроразпределителната мрежа за обект ИТ 4146008
(Припомпваща станция), дадени в повече и без основание, по следните
съображения:
Ищецът е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на
Закона за енергетиката (ЗЕ), осъществява дейност по производство на
електрическа и топлинна енергия, въз основа на лицензия № Л-084-
3
03/21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), има качеството и на
производител на електрическа и топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 46 от
ДР на ЗЕ, закупуващ допълнително електрическа енергия за нуждите си от
ответника "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и от „ГРАНД
ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН" ООД, съгласно договори №58/25.10.2007г. и
№ 50/16.04.2015г. за имотите си, находящи се в гр. С., бул. "С. К." **, за имот
№ 67338.822.100.1 от скица № 703/12.07.2006г. и за имот в гр. С., кв. Д.
Твърди, че електроснабдяването за обект „Помпена станция"се
осъществява чрез собствения му трафопост средно напрежение 20/04кВ, а и
въздушното захранване от стълб № 5 на електропровод извод "Дъга" до този
трафопост, както и започващата оттам подземно положена кабелна мрежа
ниско напрежение 04кВ до помещение „Помпена станция", били негова
собственост. Ответникът нямал разходи за поддръжката на тези съоръжения и
затова нямал основание да фактурира цена за пренос на ниско напрежение, а
само за пренос през електроразпределителната си мрежа до обект средно
напрежение. Услуга за разпределение и пренос на енергия по мрежа ниско
напрежение не била извършена. За периода след обособяване собствеността
върху електропреносни и електроразпределителни мрежи и до настоящия
момент, всички разходи по текуща поддръжка и аварийни ремонти след извод
от стълб № 5, се извършвали от собственика „Топлофикация - Сливен" ЕАД.
За обект „Припомпваща станция", присъединяването към системата
било осъществено на напрежение 20кВ/средно напрежение/, чрез два броя
трансформатори 630КВА, разпределителна уредба 20/04кВ и кабелна мрежа
ниско напрежение - трите елемента собственост на „Топлофикация - Сливен"
ЕАД. Следователно трансформирането на ел.енергия от средно на ниско
напрежение, подаването и разпределението й към консуматори ниско
напрежение, се осъществявало от съоръжения, които ответникът не
притежава. За периода след обособяване собствеността върху
електропреносни и електроразпределителни мрежи и до настоящия момент,
всички разходи по текущата поддръжка, по аварийните ремонти на
трансформаторите и мрежата ниско напрежение на обект „Припомпваща
станция", се извършвали от „Топлофикация - Сливен" ЕАД.
Обект ТР 22, представляващ трансформатор/20/6кВ, осъществявал
резервното захранване на дружеството и бил подсъединен с кабелна линия
20кВ, от закрита разпределителна уредба /ЗРУ 20 кВ/,собственост на
„Електроенергиен системен оператор" ЕАД(ЕСО). Линията била неразделна
част от преносната мрежа „високо напрежение“ на същото електропреносно
дружество. Трансформатор ТР 22 бил собственост на ищеца. Той понижавал
напрежението от 20кВ на 6кВ, захранвал комплексно разпределителна
уредба- също собственост на „Топлофикация-Сливен" ЕАД с цел
задоволяване на собствените нужди на дружеството, при неработещи
4
електроенергийни мощности. За тази мрежова система доставената ел.
енергия се трансформирала от високо/110 кВ/ до средно /20кВ/ напрежение от
уредбата на ЕСО ЕАД и се подавало към трансформатора на ищеца ТР-22,
където се преобразувало до ниско(6 кВ/. Следователно в случая ищецът не
ползвал услугите на ответника. Практически дружеството било директно
присъединено със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа
и затова ответникът не следвало да начислява суми за достъп до и пренос
през електроразпределителната си мрежа, още повече, че разходите по
поддръжка и отстраняване на аварии за посочените съоръжения, били изцяло
за сметка на ищеца.
Изхождайки от легалното определение за „електропреносна мрежа“,
според §1 т.20 от ДР на ЗЕ (съвкупност от електропроводи и електрически
уредби, които служат за пренос, трансформирането на електроенергията от
високо на средно напрежение, преразпределение на енергийните потоци или
транзитиране на ел. енергията за трета страна) и с оглед чл. 88 от ЗЕ, сочещ,
че услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се
предоставят от ответника, когато тя е негова собственост, но в случая такава
нямало, ищецът намира, че е платил заявените по делото суми без правно
основание и моли съда да осъди ответника да му ги върне, ведно със
законната лихва за забава, от предявяването на иска. Дирил е разноски.
Ответникът изцяло е оспорил в своевременно подадения си отговор
предявените искове. Твърдял е дължимост на начислените суми, които
основателно събрал на база задължение по индивидуален договор за достъп
до електроразпределителната мрежа на дружеството. Те били цена за достъп
до и за пренос през електроразпределителната мрежа, както и за др. услуги и
за осигуреност на електроснабдяването за всяко отделно място на
присъединяване на обектите на мрежовия клиент към
електроразпределителната мрежа. Сочи се за единствен мрежови оператор на
ищеца.
Не е възразил относно собствеността на трите описани от ищеца обекти.
Приема обект с ИТН 4005298(Трансформатор ТР 22) с местонахождение на
територията на производствената база „Топлофикация-Сливен" ЕАД за
вътрешно заводско съоръжение, което не счита за свое и признава, че с него
не захранва други клиенти. То било присъединено на ниво 20кВ(Ср.Н).
За ИТН 4146008-обект „Припомваща станция“,с местонахождение:
гр.Сливен, кв."Дружба" до блок № 7 признава, че се захранва от ТП
"Припомваща станция" на кабелна линия (КЛ) 20кВ"Орбита"(подстанция
"Комуна"), не счита уредба СрН на трансформаторния пост за своя
собственост, а за уредба Трафо и Уредба НН признава, че е собственост на
„Топлофикация-Сливен" ЕАД и не захранва други клиенти на
"Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Меренето било на ниво НН.
5
Относно ИТН 4005384 – „Помпена станция“, с местонахождение:
Западна индустриална зона на гр.Сливен, признава, че се захранва от
ТП"Люпилня" на ВЛ 20кВ"Дъга"(п/я"Речица"), като не счита
трансформаторния пост за своя собственост и признава, че с него не захранва
други клиенти. Меренето се извършва на ниво НН.
Признава, че ищецът е негов клиент, регистриран на свободния пазар от
01.01.14г. за ТР-22, от 01.02.14г. за обект „Помпен станция“ и от 01.04.16г. за
обект „Припомпваща станция“ и между тях е сключен договор №
831/21.11.201Зг., който уреждал отношенията им, но без да държи сметка чия
собственост са съоръженията, чрез които са присъединени обектите. Счита,
че нивото на напрежение и мястото на измерване се уговаря между страните
еднократно към момента на присъединяването на обекта.
Поддържа, че за периода, касаещ настоящата претенция,
„ТОПЛОФИКАЦИЯ -СЛИВЕН"ЕАД дължи заплащане на цена "пренос" и
цена „достъп", тъй като е присъединено на ниво средно/ниско напрежение,
ползвало е електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и
разпределена му от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Счита, че цена на
пренос и достъп се дължи независимо, че съоръжението, чрез което е
присъединен обектът на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН" ЕАД към
електроразпределителната мрежа, не е собственост на доставчика. Излага
съображения относно нормативната уредба и съдебна практика, приложими
за тези отношения. Твърди, че след като ищецът е приел услугите,
осчетоводил ги е и ги е платил, не може да иска връщане на сумите, тъй като
по същество това представлява признание на задължението. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове, претендира разноски.
На база горните факти, подведени под хипотезата на приложимата
материално правна норма, с решението си окръжният съд е отхвърлил като
неоснователни всички възражения на ответника, счел е заявените претенции
за неоснователно обогатяване за доказани, поради което е осъдил ответника -
доставчик да заплати на ищеца исковите суми, ведно със законна лихва за
забава и разноски.
Настоящият съд изцяло споделя крайните правни изводи на първата
инстанция.
Фактическата обстановка, релевантна за спора, е установена на база
становищата на страните и събраните в първа инстанция доказателства в
следния смисъл:
Заявените в производството суми са действително и безспорно
заплатени от ищеца на ответника в процесния период от 31.03.19г. до
30.09.20г., на база издадени от доставчика фактури, представени по делото.
6
Видно от последните и от СИЕ, изслушана пред окръжния съд, която
въззивният съдът възприема изцяло за годно доказателство, въззиваемият
ищец е заплатил като цена за извършените от въззивника ответник мрежови
услуги в рамките на горепосочения период за обект ИТН 4005384“Помпена
станция“ -101 812,25 лв. за пренос по електроразпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение. Същевременно експертът е констатирал, че
ако цената за тази услуга бе формирана за пренос по мрежата до същия
обект, но като присъединен на ниво средно напрежение, тя щеше да е
дължима в размер от 26 984,18лв., а разликата между двете величини е равна
на исковата сума 74 828,06 лв., чието възстановяване се дири като надплатена
за неизвършена услуга по захранването на този обект. За пренос по ел.
разпределителна мрежа на ел. енергия до обект ИТН
4146008(„Припомпваща станция Дружба“) на ниско напрежение, е
заплатена цена в размер на 13,67лв. Според експерта, ако тя бе начислена
за пренос на ниво средно напрежение, би възлязла на 3,52лв., а разликата
между двете величини е 10,15 лв., колкото е претендирал ищецът като
надплатени за неизвършена мрежова услуга по захранването на този обект на
по- ниското напрежение.
За достъп на присъединения на СрН обект ИТН №4005298(ТР-22)до
ел. разпределителната мрежа на доставчика, за процесния период е
заплатена сумата 14 334,06лв., а за пренос на ел. енергия- сумата 586,60 лв.
Всички издадени фактурите са осчетоводени от ищеца.
Няма спор, че въззивникът ответник е доставил на въззиваемия ищец
електроенергия през процесния период в размерите, които са отразени като
обща активна енергия в горепосочените фактури.
Обект „Помпена станция“(с диспечерско наименование „Люпилня“) с
ИТН 4005384 и трафопоста към нея, изграден в същия имот, находящ се в
промишлената зона на гр.Сливен, са включени в капитала на Топлофикация
Сливен (вж. АДС/ частна/ от 2004г. – л.15- дело ОС). Според констатациите
от СТЕ, изслушана пред първа инстанция по делото и приложена схема на ел.
захранване(л.19- дело ОС), помпената станция се захранва от отклонението на
стълб №5, който е част от извод „Дъга“-20 кV(средно напрежение-
собственост на ответника), излизащ от подстанция „Речица“ 110/20
кV(високо напрежение- собственост на ЕСО).Трансформирането на
ел.енергията от ниво средно напрежение, на ниво ниско напрежение за
нуждите на Топлофикация-Сливен, се осъществява от горепосочения
трафопост 20/0,4 кV, спрямо който доставчикът не е заявявал право на
собственост.Този трафопост е изграден в имот, за който няма спор, че е на
ищеца.
Обект „Припомпваща станция“ с ИТН 41465008, находящ се в
7
ж.к.“Дружба“ на гр.Сливен, също е включен според АДС/частна/от 21.01.04г.
(вж. л.16- дело ОС), в капитала на Топлофикация-Сливен. Обектът се
захранва с кабелен електропровод „Орбита“ 20 кV(средно напрежение) от
подстанция „Комуна“, като за трафопоста, в който се намират двата
трансформатора, понижаващи входящото напрежение от средно на ниско,
описани от експерта по СТЕ(л.208- дело ОС), доставчикът признава
собствеността на клиента си(вж. становище- л.81-дело ОС).
Обект ТР-22 с ИТН 4005298 според експерта по СТЕ се намира в двора
на ТЕЦ –Сливен и осигурява резервното захранване на предприятието с
ниско напрежение(6кV).Схемата на захранването му(л.20 – дело ОС),
анализирана и от експерта сочи, че това става с кабелна линия, от ЗРУ 20
кV(средно напрежение), за което няма спор, че принадлежи на ЕСО. Кабелът
от 20 кV(около 150м.) от ЗРУ до трафопоста и всички останали части от
съоръжението, трансформиращо ел. енергията на ниско напрежение, са
изградени в двора на ищеца, с негови инвестиции и това не се оспорва от
страните по делото.
СТЕ по делото, изслушана пред първа инстанция установява, че по
отношение на обекти „Помпена станция“ и „Припомпваща станция“,
средствата за търговско измерване(СТИ) са монтирани на ниво ниско
напрежение.
От експертизата- л. 210 – дело ОС е видно още, че електромерът на това
съоръжение е монтиран в релейна зала на ТР-22.
По правните изводи:Претенциите на ищеца по делото се базират на
твърдение за извършено плащане в повече от дължимото, което в конкретния
случай съдът намира за основателно.
За целите на казуса, предвид приложимото право(чл.55, ал.1,предл
първо от ЗЗД), ищецът следва да твърди кумулативното наличие на две
предпоставки: преместване на блага от патримониума си в този на
ответника(в случая преминаването на исковите суми от първия към втория) и
липсата на правно основание те да бъдат задържани от ответника.
Първият факт е положителен и установяването му е в тежест на ищеца,
претендиращ възстановяване на даденото, вследствие неоснователно
обогатяване, а вторият е отрицателен и не подлежи на доказване.
Част от защитата на ответника в рамките на повдигнатия спор е да
твърди правно основание за полученото и в негова тежест е да го установи.
Първата предпоставка за основателността на заявените по делото
парични претенции е налице, т.к. страните не спорят и има доказателства за
плащането на исковите суми от ищеца на ответника.
8
При така установените данни, спорът между страните е изцяло правен и
в насока имат ли извършените плащания основание.
Анализът на събраните доказателства и привеждането на установените
от тях правно релевантни факти към приложимото право, сочат на правния
извод, че такова основание няма.
Ответникът твърди, че присъединяването на трите процесни обекта на
ищеца към електроразпределителната му мрежа се регулира от сключения
между тях договор №831/21.11.13г. за доставка на допълнителна ел. енергия,
но присъединяването на мощностите било осъществено в по-ранен момент-
2007-2010г., за което по делото има данни-от 25.10.2007г.според писмо л.21 и
22 – дело ОС -касателно обект „Помпена станция/Люпилня/“и от 2010г.,
съгласно писмо от ответника до ищеца- вж.л. 32- дело ОС, за ТР-22.Предвид
това обосновава дължимостта на извършеното плащане за доставената до
двете станции(помпена и припомпваща) ел. енергия, като отчетена на ниско
напрежение, а не на средно, с приложимостта на действалото към момента на
присъединяването на мощностите право и с липсата на заявление за промяна
от страна на клиента.
Възраженията са неоснователни.Действащото право не ги подкрепя, а
липсата на подадено от клиента заявление за промяна на подаденото
напрежение не променя създадените от нормативната база правила за
присъединяване и отчитане на доставката.
Според чл.14 от ПИКЕЕ(Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия в сила от 2007г.(отм.) при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа, към потребител или производител, мястото на измерване на
доставеното количество ел. енергия е на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя/производителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
На следващо място - според чл.120, ал.1 от Закона за енергетика(ЗЕ) в
сила от 2003г., електрическата енергия,използвана от потребителите, се
измерва със средства за търговско измерване(СТИ) - собственост на
преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени
до или на границата на имота на потребителя.
Това разрешение на въпроса за мястото, където следва да бъде
измервано (отчитано) количеството и напрежението на доставената ел.
енергия, е приложено и по- късно, в действащия към момента договор
№831/21.11.13г. на страните по делото, уреждащ отношенията им за доставка
9
на допълнителна ел. енергия.
Видно от т.8, раздел І(определения) от цитирания договор, за „Мястото
на доставка“ страните уговарят да съвпада с мястото от ел. мрежата,
определено за „граница на собственост“ между ел. съоръженията на ЕР-ЮГ и
тези на мрежовия клиент(ТЕЦ-Сливен).В т.2 от същия раздел и договор,
„Границата на собственост“ е дефинирана като място по ел.съоръженията,
определено съгласно Наредба №6. Респективно в чл.27 от тази Наредба,
определянето на „Границата на собственост“ между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие от
една страна и тези на потребителя от друга, е поставено в зависимост от
начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване, а чл.29
от Наредбата въвежда и критерият за тяхната собственост.Разпоредбата сочи,
че при присъединяване на електропровод, собственост на преносното или
съответното разпределително предприятие, към електрическа уредба на
потребител, „границата на собственост“ е мястото на присъединяване на
кабелните накрайници към уредбата-при кабелен електропровод; клемите за
присъединяване проводниците на електропровода към проходните изолатори
за преминаване през външните стени на уредбата - при въздушен
електропровод и закрита уредба и клемите за присъединяване на
проводниците към съоръженията на уредбата - при въздушен електропровод
и открита уредба.
Същевременно чл. 30 от Наредба №6, макар да сочи, че собствеността
на съответните мрежови съоръжения - електрически уредби и проводи с
високо, средно и ниско напрежение принципно е на съответното преносно
или разпределително предприятие( то ги и изгражда за своя сметка),
препраща към чл.117, ал.5 от ЗЕ, т.е. определя като собственик на първите
две(съоръжения на високо и средно напрежение) небитовия клиент, когато
служат само за неговото снабдяване с ел. енергия( тогава те се изграждат за
негова сметка,вж. и ал.6), а електрическите уредби, електропроводи и
електрическите съоръжения на ниско напрежение, които се намират в
имотите на клиентите и са разположени след границите на собственост, се
изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост(вж. ал.7).
Съотнесено към релевантните факти по конкретния казус, действалата
при присъединяването на мощностите на ищеца към мрежата на ответника и
тази към момента на сключването на договора им от 2013г. нормативна
уредба, посочени по-горе, определят „границата на собственост“ за
процесните по делото три съоръжения на потребителя, на кабелни
накрайници и клеми на ниво средно напрежение. Трансформирането на това
напрежение в ниско става във вътрешната мрежа на ищеца, посредством
съоръжения-негова собственост, защото са изградени от него и ситуирани в
имотите му. Там според чл.120 от ЗЕ е и мястото на поставянето на
техническото средство за търговско измерване на доставената до клиента ел.
10
енергия.
Действително ал.3 на чл.120 ЗЕ възлага именно на оператора на
електропреносната/електроразпределителната мрежа да определи вида, броя
и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения, и на
управляващите и комуникационните устройства към тях, но ако поставянето
им не бъде съобразено с „границата на собственост“, операторът би могъл да
злоупотреби, като претендира заплащане на услуги, които не е извършил,
както е в настоящия случай. СТЕ по делото, изслушана пред първа инстанция
установява, че по отношение на обекти „Помпена станция“ и „Припомпваща
станция“, средствата за търговско измерване(СТИ) са монтирани на ниво
ниско напрежение, вместо на ниво средно напрежение, каквото в
действителност се подава на границата на собствеността на клиента, при
условията на договора от 2013 г., действащ и сега, а също и по време на
процесния по делото времеви период(2019-2020г.), следователно отчетеното
ниво на напрежение на доставената ел. енергия е извършено в нарушение
изискванията на чл.120, ал.1 от ЗЕ и на чл.14 от ПИКЕЕ(отм.).
Това поведение на оператора- доставчик следва да бъде санкционирано
с неплащане на некоректно отчетеното, като за клиента остава задължение да
заплати само онова, което му е действително доставено, т.е. да заплати ел.
енергия, доставена му на ниво средно напрежение, т.к. точката му на
присъединяване е на такова ниво, изградил е и притежава всички проводи и
съоръжения, с които се присъединява към мрежата на доставчика и които
впоследствие трансформират напрежението от средно в ниско.
С оглед тези аргументи въззивният съд намира изцяло несъстоятелни и
необосновани възраженията на въззивника за неправилно приложение по
казуса на материалното право от първостепенния съд. Инстанцията приема,
че заплащането на договорените услуги по предмета на дейност на доставчика
е пряко предпоставено от това дали са действително извършени и не зависи
от това дали клиентът е подал молба за промяна на мястото, на което да се
монтира СТИ, отчитащо доставката, т.к. нормативната база, действала по
време на присъединяването на мощностите и по време на сключването на
договора между страните по делото, го определя изрично посредством
технически разпоредби.
В обобщение на изложеното дотук, въззивният съд намира за
основателна претенцията на ищеца за възстановяване на сумите, явяващи се
разлика между цената за доставка на ел. енергия на ниво ниско
напрежение(фактурирана и заплатена от клиента) и тази за доставката на ел.
енергия на ниво средно напрежение, касателно обект „Помпена
станция/Люпилня/ и обект Припомпваща станция /Дружба/ в гр. Сливен, в
размерите, установени от вещото лице по икономическата експертиза. В
същия размер, ведно с дължима лихва за забава, исковете са уважени и от
11
окръжния съд.
По претенцията за възстановяване на заплатеното за услуга достъп
и пренос по ел.разпределителна мрежа за обект ТР-22:
„Топлофикация Сливен“ ЕАД действително има статут на енергийно
предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби(ДР) на
Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява дейност по производство на
електрическа и топлинна енергия, въз основа на лицензия № Л-084-
03/21.02.2001 г., издадена му на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Дружеството също така има качеството на производител на електрическа и
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, като наред с това
закупува такава за нуждите си от ответника "ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД и от „ГРАНД ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН"
ООД.За целите на собствената си дейност, ищецът има изградени собствена
вътрешна преносна и разпределителна мрежа и съоръжения(вж.СТЕ по
делото пред ОС).
Данните по делото(СТЕ и схема) сочат, че обект Т-22(резервно
захранване за мощностите на ищеца) влиза в състава на основното му
електрическо оборудване, осигурявайки връзката между собствената му
вътрешна Комплексна разпределителна уредба на ниско напрежение от 6 kVи
захранващия я външен ЗРУ 20 kV(Закритата разпределителна уредба-
собственост на ECO), свързвайки се с последната чрез собствена кабелна
линия от 20 kV. С оглед това и установената от техническата експертиза
доставка на електрическа енергия до трафопоста направо от ECO, не от
ответника, съдът приема, че "Електроразпределение Юг" ЕАД няма участие
като оператор в схемата на ел. подаване към това съоръжение, т.е. в случая
ищецът е свързан директно към уредбата на електроснабдяващото дружество.
На тази база и с оглед действащото право, съдът приема, че за ел.
захранването на този обект Топлофикация-Сливен не дължи на доставчика
цена за достъп и пренос до ел. разпределителната мрежа, защото: Механизмът
на формирането на цената на достъпа, преноса и доставката на електрическа
енергия в страната е уреден така: Цената на ел.енергията на регулирания
енергиен пазар в България се определя ежегодно от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране(ДКЕВР), съгласно Закона за енергетиката
(чл.21), Правила за търговия с ел. енергия(ПТЕЕ), Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ)и Наредба №1 за регулиране на
цените на ел. енергията и се формира от два компонента: цена за снабдяване с
ел. енергия и цена за разпределяне на ел. енергия. Това е данъчната основа,
върху която се начислява Данък добавена стойност (ДДС).
Вторият компонент на горната цена има два елемента:цена за достъп,
12
т.е. за управление на електроразпределителната мрежа, формирана на база
предоставена /заявена от клиента мощност/, която не зависи от консумацията
на ел. енергия и цена за пренос на ел. енергия, дължима за поддръжка,
реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа.
Предмет на спор в настоящото производство е дължимостта на
последните два елементите от цената на ел. енергията- за достъпа и преноса,
които се наричат още“мрежови услуги“. Параграф 1,т.8(предишна т.7) от ДР
на Правилата за търговия с ел. енергия дава легално определение на последно
понятие. Тези услуги се изразяват в осигуряването на достъп до
електропреносната мрежа, в пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа, в достъп до електроразпределителните мрежи и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.
Според чл.29 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ)и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3, по утвърдените от КЕВР цени.Обаче
съгласно ал.5(предишна ал.4) на чл.29, производители, които захранват
собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и
разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната
мрежа.
Според чл.92 от ПТЕЕ, технологичните разходи в мрежата(които се
включват в ценообразуването) се определят поотделно за електропреносната
и всяка електроразпределителна мрежа и са зависими от собствеността й, т.е.
се определят в съответствие и с този показател, поради което не следва да се
начисляват за мрежа, която не е собственост на доставчика, още повече, ако
тя принадлежи на клиента.
В този смисъл съдът приема за изцяло неоснователно възражението на
ответника, че мрежовите услуги „пренос“и „достъп“ на ел. енергия следва да
се калкулират в цената на доставката независимо от собствеността върху
мрежата. Щом цената за достъп се определя от управленски за мрежата
разходи, а тази за пренос се обосновава от сторените разходи и от средствата,
необходими за поддръжка, реконструкция и разширяване на
електроразпределителната мрежа, която по дефиниция ( вж. чл.88 от ЗЕ) би
следвало да е собственост на доставчика, но в случая не е, значи тя не би
следвало да е дължима от клиента. В случая последният не дължи цена за
достъп и пренос, защото не получава от доставчика по негова мрежа
посочените услуги, уговорени в договора им от 2013г., а по своя и от такава
на трето лице.
13
Цената на горепосочените услуги е недължима и на още едно
основание.
Измерващото средство за ТР22 е неправилно ситуирано- то не е
поставено на границата на собствеността между мрежата на доставчика и тази
на клиента, както повелява чл.120, ал.1 от ЗЕ, а в релейната зала на
трансформатора, намиращ се в двора на клиента, което презюмира
некоректно отчитане. За некоректно измерена и несправедливо формирана
цена за пренос на ел. енергия до обектите на ищеца, плащане не се дължи. .В
този смисъл е и съдебната практика на ВКС, изразена в Решение № 227 от
11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1054/2011 г., II т. о.,която този съд споделя. В
решението се сочи, че когато поставянето на уредите за количествено
измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа
енергия не съответства с техническите изисквания по чл.120 от ЗЕ и
съответните подзаконови нормативни актове, не може да се приеме, че цената
за достъп до и за пренос по електроразпределител-ната мрежа е дължима.
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателя за несъобразяване на Общностното право на ЕС при
разрешаването на поставения спор, доколкото цитираните от въззивника
директиви и практика на СЕС имат друг предмет и са неприложими за целите
на казуса. Посоченото законодателство е насочено към създаване и
управляване на конкурентен, недискриминационен, сигурен, отворен и
екологично устойчив пазар на електроенергия до потребителите.
Определението на понятията „пренос„ и „разпределение“ е дадено за целите
на Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и Съвета, при изричното
отбелязване(чл.10от Преамбюла), че тя не разглежда въпроси, свързани със
собствеността, а от съдържанието й не е видно и да има отношение към
определянето на справедлива за потребителите цена за услугите,
осъществявани от мрежовите оператори, какъвто е въпросът, поставен за
разрешаване в настоящото производство.
В обобщение на горното и поради съвпадение на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции, решението на Окръжен съд Сливен
следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
въззивамият има право на всички направени в настоящото производство
разноски, възлизащи на 3200лв., уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът не споделя възражението на въззивника за прекомерност на
последното, т.к. според Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения(чл.7, ал.2, т.4) при защитим имуществен
интерес от 89758,87лв., е дължим минимален размер на адвокатско
14
възнаграждение в размер от 3222,77лв., който надвишава уговорения и платен
в случая хонорар. Следователно той не може да бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 31/16.03.2021 г., постановено по
гр. д. № 720/2020 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да
заплати на „Топлофикация Сливен“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 23, сумата 3200 лв.
- съдебно-деловодни разноски (адвокатски хонорар), сторени за защитата на
дружеството по в.гр.д.№ 229/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15